Кризата с УНСС е отражение на управлението на висшето образование

Случаят стигна чак до премера

© Цветелина Белутова

Случаят стигна чак до премера



Преместването на Централноевропейския университет от Будапеща във Виена е сред ключовите събития от европейския академичен живот последните няколко години. Причината бе, че прекалено свободното и неподлежащо на контрол знание, което предлагаше той, не се нравеха особено на режима на Виктор Орбан. На този фон тази седмица се оказа, че българският Университет за национално и световно стопанство (УНСС) също е изправен пред криза, която заплашва да възпрепятства нормалното му функциониране. Причината за нея обаче е доста по-злободневна – неспособността на университета и няколко министерства да дофинансират изграждането на новия корпус на сградата му, като, разбира се, е намесен и европроект.


С две думи - казусът (описан в отворено писмо на УНСС до медиите) е, че в края на 2016 г. е започнал строежът на разширението на основната сграда, финансирана отчасти по европейската програма "Региони в растеж" (4.5 милиона лева) и отчасти - от държавния бюджет (7.5 милиона лева). Тъй като държавата, в лицето на министерствата на финансите и на образованието, обаче не изпълнява своята част от сделката, през 2018 г. изпълнението на проекта е спряно, а преди дни изпълнителят решава да си поиска дължимото за извършената досега работа. Тъй като УНСС не разполага нито със средствата от европейското финансиране, нито със съфинансирането от държавата, днес той е изправен пред запориране на сметки и фалит, което пък от своя страна води и до


неспособност да плаща заплатите на персонала и стипендиите на студентите си.




Характерно за всяка криза, която получи публичност, лично премиерът се зае с разрешаването на казуса, а финансовото министерство реши да направи проверка.


Част от проблема очевидно се корени в неразбирането между институциите – позицията на Министерството на финансите е, че държавната помощ следва да бъде предоставена чак след като бъдат усвоени средствата по оперативната програма, което все още не се е случило. Според министъра на образованието пък обещаната държавна помощ не представлява "бюджетен ангажимент", а в бюджета на МОН пари за това няма. Ръководството на УНСС обаче няма как да стигне до усвояването на остатъка от парите по европейския проект, без да се разплати с изпълнителя на новия корпус, за което пари няма. Дотук кръгът се затваря, а изход не се вижда, не и преди поне една от институциите да реши да отстъпи.


Това безизходно положение е симптоматично за начина, по който общуват институциите у нас. От една страна, правителството поема задължение, без да са ясно зададени параметрите на това задължение, а става дума за немалка сума. От друга, радващ се на академична свобода университет е на мнение, че държавата има задължение да решава проблемите му и


да го спасява, в случай че сгази лука с планирането на проектите си.


Симптоматично е и за начина, по който се усвояват средствата по европейски програми. Днес нямаше да седим пред този казус, ако университетът беше в състояние самостоятелно да извърши от край до край одобрения проект и разполагаше с достатъчно средства за това. Не е без значение и обстоятелството, че от времето на поемане на ангажимента за дофинансиране от държавата до днес обемът му е нараснал с още 1.2 милиона лева за самия строеж и 1.5 милиона лева за обзавеждане на новите зали. Това от своя страна говори или за неспособност на администрацията да оцени реалната стойност на разширението (което е доста ключова способност при провеждането на такъв тип дейности с публично финансиране), или за приоритизиране на усвояването на малко пари от европейски фондове и малко повече пари от държавния бюджет, без значение дребните детайли точно как са похарчени и какви ще са ефектите.


Добре е да се замислим и дали има нужда изобщо от изграждането на такова разширение.


През последните години броят на студентите в България намалява значително –


по данни на НСИ през учебната 2017/18 студентите в страната са били 230 хиляди, на фона на 277 хиляди пет години по-рано, отчасти заради демографските тенденции, отчасти заради все по-лесния достъп до по-качествено образование в чужбина. Въпреки че няма достъпни данни за самия УНСС, данните на НСИ позволяват сравнение на броя студенти в няколкото специалности, върху които се фокусира икономическият университет.


Най-големият спад се наблюдава именно в групата специалности във фокуса на УНСС – стопанските науки. В този контекст изглежда все по-съмнително дали на фона на свиващия се брой студенти университетът изобщо има нужда от ново разширение, и дали, предвид че няма изгледи тази тенденция да се обърне в близко бъдеще, скоро ще има кой да учи в новите зали. Да не говорим, че последните години условията за прием се снижиха дотолкова, че, общо взето, няма кандидат-студент, който да не е успял да влезе след n-то поред класиране.


Изглежда, че администрацията на УНСС е забравила и още една особеност –


новите, модерни сгради и техника не означават непременно подобряване на качеството на образователния процес


и резултатите от него, което би трябвало да е основната ѝ цел. Вниманието ѝ би трябвало да се съсредоточи именно там – в модернизирането на учебното съдържание и на методите на преподаване, в привличането на преподаватели, които да развиват и научна дейност, както и в привличането на най-добрите студенти. Това са (предимно, но не изключително) елементите, които правят едно добро и смислено висше училище, а не стените, банките и компютрите.


Кризата с УНСС тази седмица е доста подходяща метафора на цялостното състояние на управлението на висшето образование. Институциите се намират в състояние на постоянен сблъсък, който възпира развитието, планирането е лошо и се съсредоточава върху грешните цели, а добавянето на европейско финансиране само усложнява, но не подобрява условията и резултатите. Потърпевшите от това, разбира се, са най-вече студентите и техните знания и умения, които са причината изобщо да има университети.


"Дневник" публикува анализа от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK