Дама от страната на Гяуров

Дама от страната на Гяуров

© Юлия Лазарова



Неотдавна, вървейки из Виена, вниманието ми беше привлечено от смътно познат образ. На витрина на Дом "Хуго фон Хофманстал" имаше плакат, който обявяваше, че вътре има изложба с фотографии на Николай Гяуров. Да, на същия – на българския оперен певец. Естествено, любопитството ми се задейства, влязох, съобщих, че съм от България и че бих искала да разбера по какъв повод тук има такава изложба. Момичето, което ме посрещна, каза, че ще извика директорката на дома, набра телефонен номер и рече: "Една дама от страната на Гяуров иска повече информация"


От страната на Гяуров?


Ако ме попитат откъде съм, никога не би ми дошло наум да се представя по този начин.




По-скоро бих използвала географски описания – Стара планина, Черно море Намирам, че постиженията на отделни творци са техни лични, че аз нямам нищо общо и съответно не е прилично да се възползвам от славата им, особено ако са се сдобили с нея в чужбина. Та аз дори не съм им ръкопляскала там. Но очевидно момичето отсреща не мислеше така, нейната логика се движеше по линията на "роден в" Всъщност нищо против, дори прозвуча ласкаещо, бях издигната в ранга "специален посетител".


Директорката на Дом "Хуго фон Хофманстал" (Хуго фон Хофмастал е австрийски писател и драматург от края на XIX – началото на ХХ век) се оказа преводачка от френски, основала дома след пенсионирането си с идеята да представя автори от граничната зона между музиката и словото. А Николай Гяуров й бил страст още от младини, намира го за един от най-добрите оперни басове, гледала го е във всичките му представления във виенската Щатсопер, в Париж и няколко пъти в Италия. Идеята за изложбата е нейна, тъй като


тази година се навършват 90 години от рождението му.


Никога не се е срещала на живо с него, винаги е била долу сред публиката. Но пък снимките в изложбата са от човек, който имал личен контакт с певеца, един от т.нар. ловци на автографи. Също почитател на операта, събрал през годините хиляди автографи от изпълнителите на виенската сцена. Изложбата представя Николай Гяуров в различни сценични превъплъщения, долу на снимките неговия подпис.


Директорката на дома също се отнасяше към мен като към особен гост, защото идвам от страната, в която е роден певецът. Каза, че през 1985 г. Гяуров приема и австрийско гражданство, което го прави и "неин", но в крайна сметка нали операта е наша, обща


Макар случката да остави у мен топло, необяснимо вълнение, почти я бях забравила до момента, в който се появи


съобщение за поредното, вече пето Голямо българско хоро в Брюксел.


Спорът "за" и "против" също вече има дългогодишна традиция и предполагам, че на всички ни е дошъл до гуша. "Искахме да подчертаем уникалността на българските традиции и привързаността ни към християнските ценности. Вярвам, че България има нужда от позитивните послания на своите традиции, както и от по-добър имидж по света във всяка една социално-икономическа сфера" – обяснява целта на хорото настоящата и вероятно бъдеща евродепутатка Ева Майдел. И още: "то (хорото) показва не само красотата на автентичния ни фолклор, но и талантливото лице на българските музиканти, изпълнители и творци."


Сигурна съм, че под думите й биха се подписали всички български политици от настоящия парламент без разлика в партийната принадлежност. Сигурна съм, че същото биха направили и по-голямата част от избирателите, също без разлика в партийните им пристрастия. Защото, дали изтормозени от мигранството или от живота по родните си места, очевидно всички те имат нужда от напомпване на самочувствието и искат да чуват само едно: син съм на земя прекрасна, син съм на юнашкото племе. И Майдел (името може да бъде заменено с имената на всички останали сегашни политици),понеже иска да води хорото и догодина, изрича думите, което ще легнат на сърцето на електората. Иначе казано – "полегнала е Тодора, за всички, които я пожелаха".


Оказва се обаче, че тази година хорото в Брюксел съвсем не е спонтанно заиграване на площада, нито пък българска инициатива. Дори преди време да е било, брюкселци са го вкарали в рамки и сега то е част от фестивала Balkan Trafik! Заедно с българските ансамбли в хорото ще участват групи от Албания и Румъния. Обявено е не като българско, а като балканско. Самият фестивал е посветен на Югоизточна Европа и представя творци от литературата, театъра, музиката, киното. Сред тях не намерих български имена и естествено възниква въпросът


защо българската страна не се е постарала да представи и автори от други сфери освен фолклора.


Според Майдел денят на хорото е специално избран, че да съвпадне с православния Великден. Най-вероятно денят е избран така, че да не съвпадне с католическия Великден. Освен това "привързаността към християнските ценности", за които говори евродепутатката, не присъства сред т.нар. европейски ценности, които са: човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, права на човека. Към последната ценност спада и недискриминация въз основа на религиозна принадлежност, но това е нещо съвсем различно.


Изводът от всичко е, че тази година Ева Майдел ще води хоро, наречено Голямото балканско хоро, което е част от 13-тото издание на фестивал, посветен на страните от Югоизточна Европа. И това е чудесно! Няма националистични напъни, има нормално общуване сред равнопоставени партньори. Участниците могат само да бъдат поздравени.


Но българските граждани не получават тази информация. Какво ни пречи да не тръгваме към почти всичко, първо сочейки "уникалността на традицията си"? Защо новината за фестивала Balkan Trafik се представя у нас, обвита във воала на национализъм плюс православие? Защото очевидно колелото на злоупотребата с тях вече така бързо се върти, че никой политик не смее да скочи в движение от страх да не си счупи главата. И също така защото предполага, че ако се измести встрани от националистично-православната писта, мястото му на секундата ще бъде заето от представител на друга политическа сила, която по название може и да е друга, но по използване на българщината същата.


Песимистка съм, че ще се появи скоро политическо лице, което да дръпне юздата на необуздания национализъм.


Може би трябва да изчакаме да втръсне и носителите му (народа)? Но ако дотогава чергата се подпали под краката на всички?


Тук се връщам към първата част на текста, която, надявам се, не сте забравили: изложбата във Виена, посветена на Николай Гяуров. Случката показва, че не е необходимо да нахлуваме грубо и невъзпитано в чужди територии, за да ни забележат. Националната принадлежност сама по себе си не е нито хубава, нито лоша, така че е безсмислено да я врем в носа на другите, дори и да сме с най-красивите китки в косата и най-тежките накити на шията. Но ако някой някога някъде макар и облечен в банални всекидневни дрехи успее чрез таланта, труда, усилията си да спечели уважението на публика и колеги в чужбина или в международна група, тогава и ние, незабележимите му сънародници, ще поемем от отразената му светлина. Както се случи с мен в Дома "Хуго фон Хофманстал". Уверявам ви, много е приятно да те нарекат "дама от страната на Гяуров". Признавам, националната гордост забълбука вътре в мен и от получилите се балончета аха-аха да литна от доволство.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 975 Неутрално

    Като се огледаме, повечето ни "уникални" традиции са всъщност общи балкански с леки модификации.

  2. 2 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2541 Неутрално

    Много добри резсъждения.
    Недоволстваме, че държавата ни не напредва, а като гледаме само назад.

    подпис
  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2969 Весело

    Може момичето да не е знаело,че "страната на Гяуров" е България.

    В книгата си Петко Бочаров пише как се възгордял когато момичето на рецепцията в хотел във Швеция се обърнало към него със "сър"! Разни хора,разни гордости.

  4. 4 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2747 Любопитно

    Кво иска да ни рече таз другарка? Да търсим македонски традиции, различни от българските? Или да се взираме в детайлните разлики в окичването с мартеници в северна Гърция, България, Румъния, че и Молдова?

    Балканските традиции са факт. Независимо дали се наричат на "Велика Византия" или "Велика България". Да, такова обобществяване е част и от процеса на глобализация. Но този процес не дразни, за разлика от:

    "Путин: Славянската писменост дойде от "македонската земя""

    Аре.

  5. 5 Профил на donald brawnight
    donald brawnight
    Рейтинг: 234 Разстроено

    "Една дама от страната на Гяуров иска повече информация."

    Не е много приятно да те представят така,че все едно нямаш родина,но е къде,къде по-приемливо от това,да те представят за нещо дошло от страната на гяурите....

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на tekomashinist
    tekomashinist
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Не виждам в хорото някакви християнски ценности.По-скоро прилича на част от сатанинска обредност. Полюшване на потни цици и т@ш@ци, с идеята да се стигне до някаква форма на транс.

  8. 8 Профил на trial_jezz
    trial_jezz
    Рейтинг: 461 Неутрално

    Мдааа....поредна доза левичарска (а.к.а. култур-марксистка) пропаганда, която се стреми да задуши идеалите ни, традициите ни и героите ни. До толкова познато,...та чак тривиално, граничещо с баналността.

    “Those who love peace must learn to organize as effectively as those who love war.” ― Martin Luther King Jr.
  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2652 Неутрално

    Но ако някой някога някъде макар и облечен в банални всекидневни дрехи успее чрез таланта, труда, усилията си да спечели уважението на публика и колеги в чужбина или в международна група, тогава и ние, незабележимите му сънародници, ще поемем от отразената му светлина.
    *
    За съжаление освен прочутите умни и талантливи сънародници има и такива, с които нито един нормален човек не желае да има нищо общо.
    Иначе авторката е права: гордостта произтича от собствените постижения на човека, а успехите на българи могат само да ни радват.

  10. 10 Профил на faeton.
    faeton.
    Рейтинг: 4022 Неутрално

    Ейй, и на Велика Събота няма почивка от ляво- глобалистките българомразки лакърдии! Тая я е срам от националната гордост.
    И от Православието.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12474 Неутрално

    Политиците са точно "Тодора-та" ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на О, ко ма напрай!
    О, ко ма напрай!
    Рейтинг: 2000 Неутрално

    българските комплекси
    "съобщих, че съм от България и че бих искала да разбера по какъв повод тук има такава изложба"


    .. една дама от страната на Павароти иска повече информация

  13. 13 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 4930 Неутрално

    До коментар [#1] от "stein":

    Точно така !! ++

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  14. 14 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 500 Неутрално

    много хубава статия, браво на авторкта.

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  16. 16 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 659 Неутрално

    Хорото е красив танц! Труден за чужденците, защото ритъмът му е специфичен, осбено на българското. Не е само до заучаване на стъпки. Иска отдаване, да вложиш сърце.
    Но,... един от най- ранните ми спомени е свързан именно с него.
    Намираме се с моите родители в някакво село на гости. Не помня къде, нито у кого. Има селски събор, гайда свири, а аз играя с други деца на площада. Изведнъж силни писъци и врява цепят навсякъде, хорото се накъсва и чувам викове "Закла го, вземете му ножа!". Някак си се оказвам близо и виждам човек на земята и кръв в праха. Майка ми ме вижда ужасена, хваща ме и измъква от блъсканицата! Дълго време сънувах кошмари, и те по чудо спряха след време, когато чух, приятел на баща ми да разказва как негова братовчедка е заклана на хорото от отхвърлен ревнив кандидат.
    В съседното село на бивщият ни президент Желев, село Риш, рядко на празник хорото не е било окървавявано. На един първи май, когато кмета изпратил последният рейс за Шумен възкликнал облекчено; Един празник да мине без убийство!" След няколко минути го извикали в кръчмата за поредният кошмар.
    Хоро и силни необуздани български страсти! Наложих си да го харесвам, дори участвах в танцова трупа. Сега танцувам вероятно по добре от тая Майдел. / красиво българско име. Не ли?/
    Но не искам тя да води хорото! Нито който и де от българските й колеги!
    Хорото е красив танц!
    Но аз съм от страната на Гяуров!

  17. 17 Профил на ajsayder
    ajsayder
    Рейтинг: 3228 Неутрално

    До коментар [#4] от "plebs":

    Що са то "македонску земи" и имат ли почва у нас , не зле да поразсъждаваме.

    Славянската писменост в Русия е дошла май от Охрид.

  18. 18 Профил на Милена Беновска-Събкова
    Милена Беновска-Събкова
    Рейтинг: 289 Неутрално

    До коментар [#17] от "ajsayder":

    Отличен анализ!

  19. 19 Профил на ajsayder
    ajsayder
    Рейтинг: 3228 Неутрално

    До коментар [#17] от "ajsayder":Отличен анализ!
    —цитат от коментар 18 на Милена Беновска-Събкова


    Всъщност не е мой, а на Трендафил Кръстанов и Приселков..

    Помисли ОТ КЪДЕ, КИЕВСКА РУСЬ може да е получила покръстване, книги, свещеници?
    Ами от Охрид, от къде другаде?

    Цитирам:
    ---------------------
    "..Спорным вопросом в изучении первоначальной организации русской Церкви были ее отношения с Византией.
    Известно, что первым митрополитом Киева, рукоположенным патриархом Константинопольским, был Феотемпт, прибывший в Киев около 1037 г. До этого, кажется, не было прямых отношений между константинопольским патриархом и русской Церковью.

    В 1913 г. М. Д. Приселков предположил, что Владимир, не придя к соглашению с византийскими властями, обратился к Болгарии и отдал русскую Церковь под власть архиепископа Очрида .."
    -----------------------


    Приселков, Миллер и т.н. са прави и наистина Киевската Църква и Константинопол НЯМАТ връзка, чак до 1037 г., а има комай, подчиненост на Руската църква на Охрид - то логиката на всички събития, изглежда изяснена..

  20. 20 Профил на ajsayder
    ajsayder
    Рейтинг: 3228 Неутрално

    Ей какво е написано:

    .."РУ́ССКАЯ ПРАВОСЛА́ВНАЯ ЦЕ́РКОВЬ – автокефальная поместная православная церковь .
    Образовалась 10 в. после принятия Русью христианства.
    .. ... Другие исследователи утверждают , что ранняя Русская церковь подчинялась охридскому патриаршеству , находившемуся с 972 по 1018 гг . в Западной Болгарии."
    ------------------------


    Наистина НЯМА неопровержими на 100% доказателства за приемане на християнство в Киевска Русь от Охрид .



    Това, че една антибългарска сган , не само не приема тази "охридска" версия, а и яростно я отрича не е учудващо ..
    Подскачат, късат червени рубашки .

  21. 21 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 2207 Неутрално

    "Но българските граждани не получават тази информация..." - тези, от които зависи получаването на информацията са възпитани в отдели агитация и пропаганда, и поднасят това, което им изнася. Гражданите, не само на България, са наясно кое е истина, кое замитане на истината, кое насочена информация, но понеже и изобщо нямат възможности да влияят на медии, на "журналисти", сами избират на какво да вярват. Иначе който и да е успешен гражданин, от която и да е държава, едва ли се тупа по гърдите да парадира кой е, какво е направил, за разлика от пропагандаторите на всякакви, техни си, ценности.

    Коментиране на анализираното, вече...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK