Великденски черупки

Великденски черупки

© Велко Ангелов



Текстът на Тони Николов е от портал "Култура".


Дните между Страстната и Светлата седмица са необичайни. Може на мен да ми се струва така или пък да влагам повече смисъл в изтичащото време. Може и така да е. Но ето на какво станах свидетел тези дни.


В градинката край църквата "Св. Георги", място, където се вливат много улици, оприличавани от софиянци на пет кьошета, седнах да се порадвам на слънцето, упорстващо иззад купола на храма, което не се даваше на прииждащите облаци.




Наоколо подтичваше момченце с великденско яйце в ръката. Пъстро и нашарено яйце, както повелява традицията. Напред-назад, от ламарините, неумело скриващи ремонтите, до чешмичката с видрата и обратно. После при майка си, седнала на отсрещната пейка.


И така – доста време. Никой не знае каква мрежа от стъпки са в състояние да изтъкат детските крачета, нито колко голяма е територията, побираща се в нея.


По едно време то все пак се умори и седна. Но не преставаше да се радва на яйцето, което освен боядисано на кристалчета било и "борец". Питаше и разпитваше майка си тя вижда ли, че върхът му е останал непокътнат, че леко чукнато било само "дупето", ама яйцето си било цяло, нали така, нали така


Накрая на майката явно ѝ писна от това яйце. Вдигна глава от телефона си, попита момченцето измило ли си е ръцете на чешмичката и се опита да обели яйцето.


– Не-е-е – отсече детето. Виж го само!


– Ама е счупено – тръгна да обяснява майката. След което бръкна в чантата, извади мокри кърпички и му избърса ръцете с думите:


– Сега ще го обелим. И го изяж.


– Не-е-е! – още повече се опъна детето. После, за моя изненада, попита:


– А черупката?


– Черупката ли? – учуди се майката. Ами ще я съберем в салфетката и ще я хвърлим в онова кошче.


– Не, не – извика детето, виж колко е хубава!


Майката занемя. И докато търсеше убедително приложение на черупката на великденското яйце, аз пък се сетих за нещо отдавна прочетено. За един епизод от романа "Кожената дреха" на румънския писател и православен свещеник К. Вирджил Георгиу, където има сходна история. Само че не с дете, пазещо черупката на писаното си яйце, а с цяло село в Карпатите, което, за почуда на дошли по друг повод полицаи от Букурещ, си имало празник на великденските черупки.


От възкресната нощ чак до Томина неделя те събирали черупките в плетени бели кошнички. И в неделя, след литургията, отивали край реката. Там свещеникът ги благославял и започвали молитвата си – най-вече за прокудените от домовете си, за безприютните и преследваните, даже за престъпниците. Нали и за тях християните също трябва да се помолят.
Сетне свещеникът поръсвал великденските черупки със светена вода и хората благоговейно ги изсипвали в реката. Всяко дете, мъж или жена пускали черупките от великденските яйца по вода и реката изпървом побелявала, преди да грейне в най-разноцветни отблясъци. Подобно на корабчета, черупките бавно заплували, като късчета от някакво важно, раздробено на дребни частици послание.


Обичаят бил типичен за румънските планини. Хората искали по този начин да съобщят на всички – най-вече на криещите се или на незнаещите – че Христовото възкресение е настъпило. И така всички, щом видели да плуват черупките от великденските яйца по водата, знаели, че посланието е изпратено Без това послание нещо много важно би могло да бъде пропуснато. А дълг на всеки християнин, живеещ високо в планината, бил да го съобщи на живеещите долу в равнината. Тъй като водата най-добре носи посланието на възкресението. Тя прониква навсякъде и отмива всичко.


Така дори най-лошите могат да станат по-добри. Защото за разлика от полицията, която съзира във всеки човек престъпника, за да предотврати престъплението, вярата търси да открие във всекиго човека, за да се извърши спасението.


Докато си мислех за тази история, детето грабна яйцето от ръцете на майка си, която така и не успя да го обели. Затича се и ненадейно го даде на омачкан несретник, седнал върху жълтите си торби край чешмичката. Онзи го взе с почуда, не видях дали благодари. Така или иначе великденското послание – заедно с черупката – стигна до получателя си. Както е било писано.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12474 Неутрално

    Хубава случка, достойна за притча!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 3022 Неутрално

    Хубава случка, достойна за притча!
    —цитат от коментар 1 на penetrating


    Хубава притча, достойна за случка!

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9817 Любопитно
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3348 Неутрално

    На Великден идват внуците и докато възрастните се поздравяват и пийват, те почват да трошат яйцата. Пауза настъпва само когато и аз се включа с дървеното си яйце, но от година на година номерът вече не минава. Не сме имали подобни сантименти към шарените яйца, децата винаги участват в боядисването, а първото пазим цяла година на иконата. Възрастният човек трябва да знае как да излиза от такива ситуации.

  5. 5 Профил на Petia Nikolova
    Petia Nikolova
    Рейтинг: 491 Неутрално

    Казват,че човек става родител, когато е готов да научава уроци. В тази случка детето е мъдреца поучило майката.

  6. 6 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10526 Неутрално

    Много интересна и поучителна случка, живи и здрави да са децата да чупят шарените яйца и възрастните също с техните притчи и поучения.

  7. 7 Профил на krassik
    krassik
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Хубав расказ , хубаво написан .





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK