Имахме папа

Папата целуна кръста на партиарха

© Vatican Media, официален сайт за визитата на папата

Папата целуна кръста на партиарха



Habemus papam ("Имаме папа") – така кардинал-протодяконът възвестява от централната ложа на Ватиканската базилика "Свети Петър" избора на нов папа. После избраникът произнася благословията си "Към града и към света" (Urbi et orbi).


В трите дни от посещението на папа Франциск в България слушахме тази благословия - смислено, отговорно и откровено говорене на лидер с мисия. Видяхме знаците на внимание към всеки детайл, който носи посланията на разума, смирението и почитта.


В трите дни от посещението на папа Франциск в България разбрахме за пореден път, че в сегашния си състав Светият синод е схоластичен орган, страхливо подчинен някому и по тази причина неспособен да се движи напред. За поредното избухване на пловдивския владика Николай по-добре да не говорим.




За хладното негостоприемство на патриарх Неофит при посрещането на папа Франциск


в синодалната палата, както и за срамната неадекватност на клира в трите дни на посещението му имало обяснение - Източно-западната схизма (разкола между православието и католицизма) от 1054 г. Ти да видиш!


Как да повярва човек на тази хилядолетна праволинейност, ревниво унаследена от синодалните старци, след като само преди няколко години вкупом се оказаха актьори в атеистичния театър на (уж бившата) Държавна сигурност? Но дори този позор не ги извади от транса на усърдието, с което въртят кадилниците си всеки път, когато светската власт ги повика за компания.


Кога за последен път чухте от български митрополит, че "Църквата е нашето семейство, ние сме братя, а нашият закон е любовта", както каза Франциск? Кога го видяхте да дава от вярата си на 240 деца с толкова бащинско търпение въпреки старческата си немощ? Или да спре при тийнейджъри, скандиращи името му, за да ги насърчи да бъдат шумни, защото така им прилича. Но и да ги поучи да мълчат в сърцата си, за да се чуват молитвите им.


Кога православни свещеници отидоха в лагер за мигранти,


защото "пътят им е изпълнен с болка, но винаги остава надеждата"? В замяна на това се нагледахме на позорни етюди, в които попове ръсиха за здраве национализма, ксенофобията и путинофилството, защото ги припознаха като убежище за самоубийствената си ретроградност.


Кога влязоха православните отци в болниците? Кого прегърнаха? На кого помогнаха да оживее или да си отиде с по-малко болка и страх?


Какво още видяхме през двата дни на папското пътуване в България ли? Видяхме вицепрезидента Илияна Йотова в доста по-обран реверанс от този, в който падна пред руския патриарх преди година.


Видяхме и министър-председателя ни да чака кацането на папския самолет с лековата развеселеност и ръце в джобовете като човек, комуто ненадейно е провървяло да се озове там. А после го видяхме да скучае под дъжда по време на молитвата за мир в заключителното събитие от посещението на папа Франциск.


Какво се случи в тези три дни по Гергьовден ли? Имахме папа. Амин!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK