Родината, спокойна топлота и грижа

Лъвът от мемориала на Първи и Шести пехотен полк, от връщането му в градината на НДК, 2017 г.

© Николай Дойчинов

Лъвът от мемориала на Първи и Шести пехотен полк, от връщането му в градината на НДК, 2017 г.



Това е последната от сериите публикации в "Дневник", представящи докладите, четени на третия форум на движението "Реформи в културата" на тема "Прекрасно, но що е отечество? Култура, ценности, съвременен патриотизъм и национализъм", Търново, 2 март 2019. Досега представихме мненията на Стефан Дечев, Димитър Атанасов, Антоний Гълъбов и Петя Кабакчиева – днес предлагаме на читателите текста на Александър Кьосев:


На форума в Търново между участниците имаше съгласие в два основни пункта.


Първо – патриотизмът е толкова важен, че не бива, не е редно да бъде оставен на патрЕотите. Второ – във своята визия за патриотизъм всички участници предпочитаха модела на гражданската нация, базирана на споделена воля да се живее заедно, гражданска ангажираност и солидарност, уважение към върховенството на закона и институциите. Тя ни беше по-симпатична пред идеята за етнокултурна нация, фатално обвързваща индивида с полуизмислени "вечни" традиции.




Опитах се да покажа, че в нашия избор има проблем. Патриотизмът е чувство – при това мощно, интензивно, ангажиращо чувство. Той може да бъде толкова силен и интензивен, че заради него индивидът може да се жертва: патриотът – говорим за истинския патриот – е пределно емоционално ангажиран. Моделът на гражданската нация не осигурява такъв мощен емоционален ангажимент: хората рядко се жертват заради "уважение към институциите".


Горното не е само мое, нито само българско мнение, ето какво каза Тимъти Гартън Аш на своята лекция в София,, по-късно той го повтори и в интервю за "Капитал": "Либералният проект, и особено европейският проект, се усеща не само като елитен, налаган отгоре, но и като студен, технократски. Той не говори на емоциите и затова сега преживяваме отмъщението на страстите. Идват популистите и казват "Да направим Америка отново велика" или "Да си върнем контрола" - всички тези опростенчески, измамни, но емоционално привлекателни лозунги, които дават на хората усещането за солидарност, за принадлежност към голяма, шумна група. Не бива да оставяме целия магнетизъм на патриотизма на националистите."


* * *


Можем ли да превърнем гражданската нация в емоционална общност? Това налага да поразсъждаваме малко за емоционалната природа на патриотизма.


Да започнем от очевидното: патриотизмът е любов към родното, към родната страна. А под "родно" обикновено се разбира нещо познато, скъпо, близко, с което съм силно свързан: то ме приютява и топли сърцето ми. Като всяка силно чувство патриотизмът е нещо много интимно.
Тогава защо толкова много се говори за него? Дори не само се говори, направо се дрънка, непрекъснато се леят патетични речи, отправят се гръмогласни призиви, правят се декларации, формулират се завети и патриотични задължения, гърмят дори зловещи патриотични заплахи към врагове и "отродители". Патриотизмът непрекъснато бива публично обсъждан – защо? Ако той е интимно чувство, любов и привързаност, не е ли по-добре около него да се пази мълчание (представете си абсурдната ситуация на двама влюбени и единият внезапно казва – "хайде да обсъдим нашата любов")?


Следователно патриотизмът е нещо повече от интимно любовно чувство към родното. Усещането за свързаност с други хора закономерно изисква и други неща. Да обичаш родното, означава да си не само развълнуван, но и да си отговорен за него – за семейството си, за близките, за хората, които познаваш и обичаш, за техния начин на живот, за място, където си се родил и живял, за родната страна. Те се нуждаят не само от любов, а понякога и от подкрепа, друг път - от защита. Ето как чувството се трансформира в нещо, което не е чувство, а е задължение, дълг. За тях вече може и трябва да се говори.


Но близките, които са живи и скъпи днес, които искаме да подкрепяме и защитаваме могат да си отидат от тоя свят утре или пък след месец: това прави ли ги по-малко близки и скъпи? Всички имаме мъртви дядовци, те са имали свои баби и дядовци, деди, прадеди, вериги от поколения преди тях. Родното има историческа дълбочина. Настоящето се открива към миналото също както малкото родно място, което познаваме, се открива към голямата Родина, която познаваме по-слабо (не е случаен призивът на класика "Опознай родината, за да я обикнеш").


Възможна ли е патриотична любов и отговорност към всички мъртви, възможен ли е дълг към дедите и далечните географски предели, към националната територия? Всички знаят: да, възможни са – и любов, и дълг. И както е известно, те имат формата на памет, която възпроизвежда ценностите и мечтите, пази и почита залозите, заветите и жертвите, вкарва в поезията и в учебниците героите, подвизите и постиженията.


Следователно патриотизмът, в своята идеална форма, е силно, но и противоречиво чувство. То особен хибрид между емоция и норма, който съединява трудно съединими неща: иска да обедини пределната интимност на любовта с пределната публичност, която изискват дългът и гордостта. Тръгва от близкото и познатото, но със същия успех се отнася към Голямата Родина, до непознатото и далечното - те също могат да бъдат скъпи.


И понякога всичко това е толкова силно, че за Родината някои хора, разбира се не всички, се жертват. В този смисъл патриотизмът е свързан с екзистенциални предели, с живота и смъртта.


Силните и противоречиви чувства обаче имат три важни дефекта
Първият е елементарна психологическа истина: те често са двойствени. Любовта лесно и внезапно може да се превърне в омраза, гордостта - в срам. Особено ако има нещастия и травми, ако има заплахи, особено ако травмите - или националните катастрофи, провали, разпади - се повтарят. Омразата може да бъде насочена към "враговете", реални или въображаеми. Но има и нещо парадоксално – те могат да бъдат обърнати към самите нас.


Знаем много добре, но рядко си признаваме: паралелно с любовта и гордостта, у нас тътне подводно един огледален, тъмен "патриотизъм" за който обикновено не се говори – той е негативен, някаква самохипнотизираща се, самоопиваща се, по своему патетична отврата и омраза към всичко българско; тя дори върви заедно с мазохистично удоволствие. Това, че за това не се говори официално, не я прави по несъществуваща. Дори бих казал, че всеки от нас понякога е бил автор на патетични, несправедливо обобщаващи и злобни тиради за "снишения българин", или за фундаменталните, сякаш природни и неизкореними дефекти на "този Народ".


Ето само два примера, взети произволно от интернет (просто напишете в Google "мразя България" и ще попаднете на стотици подобни): "Аз мразя родината си. Мразя България . Писнало ми е от приказки от рода, че сме велик народ и с какво сме велики с 5 века турско робство , трябва да влезем в книгата на Гинес по този повод. Hяма никъде поговорка от типа "преклонена глава сабя не е сече" това е СРАМНО. Българите са ужасни нагли, арогантни, лицемерни, природата я унищожихме . Народ, недостоен за уважение." Или: "Направихте така, че да мразя България, да мразя историята си, да мразя обичаите си, да мразя кръвта си българска и да се срамувам да се наричам българка. Аз мразя България, г-н Борисов, и не искам никога повече да се връщам в родината си, няма и цент да вложа в нея по никакъв повод. Но ще ви издам още една малка тайна: Един ден и моят син няма да иска да се върне в България и ще има хиляди други семейства с деца, които няма да искат да се върнат в България..."


Такова суб-публично, неофициално, но нека признаем – много разпространено - отношение към българското не е изключение, то по-скоро е правило: срамът и омерзението са всъщност обратната страна на прекомерната, непрекъснато търсеща признание, полемична гордост. Твърде силните чувства са двойствени и нестабилни, високият им градус се люшка между крайности.


Вторият дефект е, че силните чувства водят до жертви – но често се жертва не техния носител (дрънкащият патриот, който "душа дава"), а истината. Особено често - историческата истина. А това води до гръмки, но кухи национални митологии, патетични разкази за съществуващи или несъществуващи герои и мъченици, за робства и подвизи, невинаги имащи отношение към фактите, които някои са готови да защитават дори до смърт (но обикновено имат предвид не своята, а смъртта на скептиците и историците експерти, които ги поставят под съмнение).


Третият дефект е, че при прехода от интимност към публичност силните чувства са лесни за имитация. Не е никак трудно люшкането да бъдат разиграно като патриотичен театър – порой от хиперболи, силно любене и силно мразене, гръмогласен патос, кухо патриотарство, кресливи възхвали на българщината, фукане пред чужденците от типа на Алековото "Даскале, малко ли ги имаме ний, за Аспаруха им кажи или вземи, че надуй кавала " – и пр., и пр.


Самохвалствата за някои са самоцелни, а за други се правят с цел да се манипулират определени публики, да се постигнат определени ефекти. И при това силните чувства задължително се представят като свръхсилни, единствени, свещени – какво по-добре би доказало тяхната автентичност? В този прекомерен емоционален ключ ритуално се призовават се духове (на царе, патриарси, герои, мъченици, на страдална Майка България, на чутовни върхове, на геройства и слава), развяват се байраци, бълнува са България на три морета и пр., пее се легендарната патриотична песен "Върнете ни Дания, върнете ни Белгия, върнете ни родний Люксембургский край". Накрая си слагаме пояси и навуща, маскираме си децата като мили селянчета от XIX век, газим в студената вода, тричаме кучета, заканваме се да проливаме кръв.


Всичко това казва едно: емоционалният ресурс на патриотизма твърде лесно може да бъде манипулиран. И тогава се превръща в националпопулизъм: във фалшив език на справедливия гняв на хората. В последните десетина години стана ясно, че в света има огромни маси, които се чувстват излъгани от настоящия вариант на демокрацията и глобализацията, предадени от финансови и политически елити. В гнева и мъката си те се обръщат към единствения си ресурс и ориентационна система – към своите национални ценности. Но последните лесно се търкалят в медените уста на демагози, политически играчи и телевизионни мекерета. А те ги карат да мразят, да мразят, да се заканват, натрапчиво ги връщат към вековните болки, карат ги да живеят в митичните си травми, да мислят, че проблемите им са във Врага - в чужденците, в Европа, в ромите и така и недошлите, само преминалите през България бежанци. По този начин обаче не случва нищо ново - просто гневните биват просто излъгани втори път.


* * *
Остава въпросът: може ли идеалът за гражданска нация да предложи свой емоционален свят на онзи, който се чувства свързан с родното? Вместо отговор във финала ще разкажа история.


Бях поканен с мой колега историк на среща с клуба по родолюбие в Английската гимназия в София, за да говорим с юношите за 3 март. Беше трудно, от нас се очакваха патриотични клишета, а ние им говорихме за възникването на модерните нации. Посъветвах младите хора да не се втренчват в миналото, а да обърнат своя патриотизъм към настоящето и да го превърнат в сила, която урежда България по добър и справедлив начин, патриотизъм, който противостои на корупцията и клиентелизма, а не преследва непременно чужденци и роми: грижата за настоящето е по-важна от "гордеенето" с минало, им казах.


Поставянето на "гордостта" под въпрос ги възмути. Стана един младеж и отвърна убедено: "Вижте, разбрах че имате малък син. Да си представим, че той извърши нещо лошо. Но той е ваш син, вие въпреки това ще се гордеете с него." "Там е работата – отвърнах – няма да се гордея с него. Ако той извърши нещо лошо, аз ще се срамувам, но ще продължавам да го обичам. Така трябва да бъде и с Родината – любовта и грижата за нейното настояще са по-важни от гордостта. От втренчването в исторически травми и геройства. С това и Левски би се съгласил." А после добавих: "Даже "любов" е твърде силна дума, тя лесно се имитира, често фалшивее, бързо избухва в омрази. Можем да я сменим с привързаност, топлота, спокойно и приемане на факта, че си българин, дълбоко познаване на противоречивата българска култура. Трябва да се освободим от люшкането между срам и гордост. И най-важното – трябва да се грижим за днешна България."


Избухна страхотна дискусия, която продължи след официалното честване, при оградата на двора, където над десет младежи и девойки, патриоти и космополити, истински пламенно говориха с нас, някои се съгласяваха, други – не.


Но аз продължавам да си мисля, че уважението към институциите и политическата воля за живот заедно – основите на гражданската нация, биха били споени в истинска солидарност само ако са свързани с емоционално лепило от този тип – спокойна, топла, уверена и миролюбива привързаност, обич към онова, което чувстваме като родно, близко и скъпо. Подобно чувство трудно се превръща в срам и омраза, трудно се имитира, рядко кънти на кухо.


И може би по този начин ще изпитваме не просто "уважение към институциите", защото, съгласете се, институциите, върховенството на закона, справедливостта, публичната истина, солидарността, са истинската подкрепа и защита на родното, те са самият уреден живот на нацията.


А при какви условия абстрактно-протоколното "уважение към институциите" се превръща в привързаност и топлина?


Представете си една новопостроена къща, добре построена, удобна и хубава. Обичаме ли я? Не, разбира се, човек може да й се радва, да се възхищава на удобствата и на архитектурата й, да е я цени, дори да се гордее с това, че си я е купил, но не да я обича. Тя се превръща в дом, който заслужава обич, едва след като се "напълни" с дълъг живот, който си струва да бъде помнен и обичан, когато по ъглите още звънни смехът на поколения от деца, които много години след това, си спомнят детството.


Така е и с институциите – те могат да станат фокус не само на абстрактно социологически мерено "доверие", но и на топла привързаност едва когато са станали форма на живот. И то – на добър и справедлив живот, който си струва да бъде помнен, обичан и защитаван, който вече излъчва собствено достойнство. С който дори – но само в определени, редки ситуации, без самохвалства - можеш спокойно да се "гордееш". Когато това десетилетия наред не се случва, доверието в институциите се срива, докато гневният патриотизъм – да повторя, че гневът на хората без съмнение има своите основания - избива в други, лесни и патетични емблеми. Хитри манипулатори го карат да заживее в някакво полуизмислено минало, да се люшка между крайни емоции – екстремни форми на гордостта или на срама.


Да повторим: формите на живот се превръщат в устойчиви, близки, навични и скъпи, само когато са обживени и справедливи, когато хората не само живеят в тях, а се грижат и за тяхната устойчивост, а когато те не са напълно справедливи – променят тази традиционна устойчивост, това е част от грижата. Когато десетилетия наред се отнасят към "чистата и свята република" като към собствено всекидневие, към което се отнасят не "поданически", а "граждански". Така че гражданският патриотизъм може да стане емоция не през Кръв и други мистично-исторически "субстанции", не през кресливи гордости и срамове, а през Обич и Грижа за Своето, без усещане за непрекъсната, конспиративна заплаха.


Както знаете, в България тези условия не са спазени, мнозина смятат, че са "достойни българи" по някакви природни качества, без грижа, че други – прадеди, герои и мъченици – са им гарантирали това достойнство и те самите няма нужда пръста си да мръднат, най-много намразят поредния враг, да си сложат на празник носии, хоро да тропнат, знаме да развеят, да се татуират с някои патриотичен лозунг.


Това поражда големи трудности пред всеки проект за "гражданска нация". И все пак – тъкмо това ми се вижда единственият път: да се устрои България, да стане дом, за който се грижим, да бъде справедлив, достоен и топъл, отворен и гостоприемен дом.


Иначе най-добре и ние да си татуираме Левски на гърба и да скандираме в празното "България на три морета".

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мизийски
    Мизийски
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Много написано, но нищо не казано. Например нека авторът да каже нещо за престъпността - 92% от нея у нас се върши от цигани (премиерът на България го заяви на всеослушание). На преминем нататък - грамотността - при малцинствата тя е близка до 100%. Искаше ми се авторът да спомене и за средновековните болести, които се завръщат. Не не би. Къде е тук фалшивото?
    „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат”. (2 Тим. 4:3, 4)“

    Спаси, Господи, Твоите чеда и благослови наследството си, като даряваш на православния български народ победа над враговете му и го запазваш с Твоя кръст. ☦
  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1869 Неутрално

    Звучи ми така сякащ ще има нова статия с по-либерален уклон към мигрантите и други подобни малцинствени общности. Чакаме втората серия.

  3. 3 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2314 Любопитно

    "идеалът за гражданска нация"

    Прекрасно! А от къв напън противопоставяте "идеалът за гражданска нация" на "Тя ни беше по-симпатична пред идеята за етнокултурна нация, фатално обвързваща индивида с полуизмислени "вечни" традиции." Проява на популизъм ли е използването на "фатално" и "полуизмислени "вечни"" в последното изречение?

    Де я разликата с ИЗМИСЛЕНИТЕ "ВЧЕРАШНИ" "традиции" а ла "Самуил без ослепените му воини не може!" /по Дичев/? Е може.

    Освен патриотизъм има и думички като шовинизъм и нихилизъм. Скъпи нихилисти, не вменявайте шовинизъм на патриотите. И не забравяйте "патриотите" като Костя Копейкин и Расате.

  4. 4 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 1231 Неутрално

    ахахаха, гражданска нация, ахахахаха, пишпмандемократите съвсем за канарчета ни взеха. хахах, Не е истина!!

  5. 5 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1574 Неутрално

    ахахаха, гражданска нация, ахахахаха, пишпмандемократите съвсем за канарчета ни взеха. хахах, Не е истина!!
    —цитат от коментар 4 на xox55541929


    Да можеш да прочетеш, не е същото като да го разбереш, камо ли да го осмислиш.
    "Пишмандемократ", "канарче", "не е истина" – случаен набор от думи-клишета без нищо смислено като коментар.
    Въобще не очаквам да напишеш едно изречение към написаното от такова ниско ниво коментиращ.
    Вероятно трудно си свършил гимназия.

  6. 6 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 1231 Неутрално

    До коментар [#5] от "Alexander97":

    "Вероятно трудно си свършил гимназия."
    ахахаха, другарю опитах да прочета тази словестна диария, но след 3-тото изречение щях да повърна, та не продължих с четенето. Въпрос на лична хигиена. Знам, че "умните и красивите" цоциалисти сте най-умни и най-красиви на всички земни кълбета, а всички останали са "едвам завъшршили гимназия", ама все пак се понапънете малко и може да успеете да осмислите предишния ми кометар. ;-)

  7. 7 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3715 Неутрално

    Помислих си, че най-сетне ще прочета нещо малко по-различно! Не би. Добро начало, но по-нататък, отново се бяга по тъч линията. Едно тънко внушение за патриотизма и преливането му в шовинизъм, национализъм, национал социализъм. Или : абе, патриотизмът е нещо, уж добро, но по-добре да го няма. Либерализмът е новата истина. Радвайте се на глобалното. Плява.

  8. 8 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    “..... Тя ни беше по-симпатична пред идеята за етнокултурна нация, фатално обвързваща индивида с полуизмислени "вечни" традиции....“ Ами= щом достигнахте до “идеята“ да ви е “симпатична“ манипулацията в историята- ваш проблем. Боевете на Шипка и участието на българското опълчение през 1877 г. в тях не са измислица или “идея“, която може да се обръща като ръкавица, независимо от щенията на някои... Интересно- колко турскоговорящи и представители на циганските племенни групи, които после са били включени в Княжество България и Източна Румелия- двете български васални териториални образувания след 1877г.- са се записали в българското Опълчение и са участвали като български опълченци в боевете при Шипка през 1877г. и в другите боеве за свободата на България по време на рускотурската война- само питам....Защото НЕ МОЖЕ да се скверни паметта на загиналите за българската свобода, само защото на някого му е удобно чрез социално инженерство да измести българският етнос като държавообразуващият етнос в България, съставляващ над 85 процента от населението на България, и да го замени с някакво измислено мулти- култи общество, с цел да реализира отчетност на получените грантове като кривозащитно НПО....

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3186 Весело

    До коментар [#1] от "Мизийски":

    Ей тия цигани съсипаха България! Т.ва КТБ,"гьола" в Белене и т.н.,за всичко това са виновни циганите.

  10. 10 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    ''....Следователно патриотизмът, в своята идеална форма, е силно, но и противоречиво чувство...'' Ахааа- учебникарски пример за социално инженерство;0 Авторите му не са се съобразили с фактът, че етносът българи и през 2019г. е държавообразуващият етнос на Р. България, и неслучайно държавата ни носи НЕГОВОТО име;0

  11. 11 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3186 Весело

    Кьосев добре започва,но само до там до където нарича Тръмп "популист". Без да посочи поне един факт доказващ,че той е популист.

  12. 12 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Гневно

    ''....Ако той е интимно чувство, любов и привързаност, не е ли по-добре около него да се пази мълчание...'' НЕ, простаци- НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРИНУДИТЕ БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДА ПАЗИМ МЪЛЧАНИЕ И ДА НЕ ПОКАЗВАМЕ ЛЮБОВТА СИ КЪМ СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА И ДА СЕ ГОРДЕЕМ , ЧЕ НАШИЯТ МАЛЪК ЕТНОС ИМА СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА- ЗА РАЗЛИКА НАПР. О КЮРДИТЕ1 Иди8оти1 Хайде сега- в редичка наредени да чакате пред вратите на съответното ведомство за подаване на документи за отказ от българско гражданство1

  13. 13 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1848 Неутрално

    Хубав и разумен текст, макар че да се стигне до та, та да си "обичаме" инстититуциите е малко пресилено. Никъде хортата не обичат институциите си, по простата причина че всички очакваме много от тях - перфектна и безкористна работа в наш интерес, ама това няма как да се получи, защото част от нас са чиновници в тези инстититуции и са точно толкова недоволни, колкото и ние. Все едно да си обичаме данъците - няма как да стане, въпреки че всички искаме по-добро здравеопазване, образование, хубава инфраструктура, ред, законност, справедливост - все неща, за които трябват пари и за които няма кой друг освен нас, да плаща.
    Но съм напълно съгласен с автора, че няма нужда от кресливия и фалшив патриотизъм, да ходим с анцузи в цветовете на националния флаг или да правим шествия с "най-дългото" знаме и т.н.
    Колкото днес е по-добре удреден живота в нашата страна, толкова повече основания ще имаме да сме патриоти и затова, трябват не празни патриотарски приказки и лозунги, а всеки един от нас да се погрижи за себе си и семсйтвото си, в рамките на законите и правилата и нещата ще се получат по естествен път.
    Ако си изхвърляме боклука през прозореца няма как да живеем в екологична среда и понеже не може до всеки от на да има контрольор ( при това честен и справедлив), докато не приемем че реда е необходим за амите нас, няма как да заобичаме страната си. Така че, с извинение за баналната фраза на изкукуригалия и далеч не безкористен цар-премиер, ще трябва да "сменяме чипа", ако искаме не да маршируваме със и под знамена, а всеки да си гледа работата и да не прави на другите това, което не иска на него да му правят. .

  14. 14 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2876 Неутрално

    Много добър текст на Проф. Кьосев!!!
    РЕСПЕКТ!!!!
    Колко жалко, че хората, на които даваме право да вземат решения не четат, а и в мисленето , в създаването на стратегии и визии не са особено силни....

  15. 15 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#13] от "tsvetko_51": ''....Но съм напълно съгласен с автора, че няма нужда от кресливия и фалшив патриотизъм, да ходим с анцузи в цветовете на националния флаг или да правим шествия с "най-дългото" знаме и т.н....'' Въпрос на ценности. Защо приемате същото поведение от американци, руснаци и турци в собствените им държави, а не го приемате от българите в собствената ни държава? Съпругът ми всяка година подарява по 1 българско знаме на едно от най- старите училища в София и аз одобрявам този жест. Лицемерно е да се приема поведение като описаното в цитата от напр. Мадона с тоалет с американското знаме, а същите, които одобряват нейният израз на патриотичност към сащ, да ни корят и да ни трият сол на главите колко сме били гадни българите, когато сме правили състезание за ...най- дългото българско знаме.... Изобщо- както написах под друга статия, лицемерието и свързаните с него цинизъм, фалш и дебелоочие, станаха основна мерна единица за исканата от социалните инженери '"демокрация“....

  16. 16 Профил на cmy12603507
    cmy12603507
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#13] от "tsvetko_51": “....Ако си изхвърляме боклука през прозореца няма как да живеем в екологична среда...“ Ако не съществуваше държавата България, нямаше да имате български недвижим имот, нямаше да сте български гражданин, нямаше да имате основание да корите българите за несъществуващо вече поведение, защото нямаше да я има държавата на българите. Така, че- ако тръгнем в посока истинското изследване на нещата, екологията ви остава на последно място, а на 1во място излиза наличието на собствена българска държавност за хората от етноса българи. На някои това никак не им изнася....

  17. 17 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10682 Неутрално

    ПатрЕоти, сър :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3281 Неутрално

    Кьосев толкова дълго държеше да говори и пише сложно, че сега опитът да напише нещо ясно и просто не му се получава.
    Мога да се съглася с него дотолкова, че ако човек не смята непрекъснато с какво да се гордее, ще живее по-лесно. Достатъчно е да не му се налага да се срамува.

    Еретик
  20. 20 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8452 Неутрално

    "патриотизмът е толкова важен, че не бива, не е редно да бъде оставен на патрЕотите."
    Особено на чужди / руски/ патриоти, каквито са българските.

  21. 21 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2573 Неутрално

    Всичко от написаното може да се обобщи от приказката:

    Не Родина, а мащеха.

    Сантиментът към мястото, хората, традициите, връзките се изгражда при наличие на някаква форма на позитивност и справедливост в отношенията. При отсъствие на такава, сантиментът изчезва и се заменя с омраза.

    Никой няма да робува на мутрите например, само защото те твъдрят, че който не им робува бил национален предател. Мутрите може да имат властта и парите, но те НЕ са България. Те присвояват идеята за България с цел да мачкат българите. Следователно прокламирайки какви патриоти били, те рушат България, действайки в ущърб на огромното мнозинство от народа, деморализирайки обществото и разделяйки го.

    Това отдалечава сантименталната идея за България с реалната България.
    Никаква "Спокойна топлота и грижа", а бруталност, лицемерие, мизерия, безправие, произвол и насилие. И едни омразни и противни типажи, самопровъзгласили се за "елит на нацията", на базата на което изискват подчинение от всички.

    Много ясно, че сантимента ще се замени с омраза.

    Между другото, да, и аз мразя България. ТАЗИ България.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  22. 22 Профил на Santos
    Santos
    Рейтинг: 1056 Весело

    Очевидно подложен на страдания от дълго продължила словесна констипация, аФторът най-после намира сили и се облекчава дълго, витиевато, безсмислено и безцелно в тук поднесената ни обилна логорея. Неспособен да се противопостави на напъните си да многословничи, въпросният господин се опива от възможностите си да каже с триста думи това, което би могъл да каже и с три. Да, ама тогава кой ще стои с увиснала до пояс челюст от изумление пред тази така щедро демонстрирана начетеност и умение да се въргалят думите из устата като парещи варени картофи. Реших да послушам съвета на титулувания бърборко и написах в Google "мразя България". Направете го и вие, драги съфорумци. След това четете материалите, а още по-внимателно четете коментарите към тях. Няма такова забавление! Особено ми хареса отговора на материала „99 причини да не живея в България“, наречен „99 ПРИЧИНИ ДА ОСТАНА В ГЕРМАНИЯ“! Предполагам, ще се посмеете и вие! Потърсих и „легендарната патриотична песен "Върнете ни Дания, върнете ни Белгия, върнете ни родний Люксембургский край". Оказа се, че я има само във въображението на аФтора, освен ако няма някой друг интернет, за който да не знам. Понеже не ми се пише колкото логореята на аФтора, проснала се тук като кравешка торта на пролетна ливада, ще спомена само едно негово овъртолено умозаключение: „…карат ги да живеят в митичните си травми, да мислят, че проблемите им са във Врага - в чужденците, в Европа, в ромите и така и недошлите, само преминалите през България бежанци…“. Горките роми, цял ден работят, глава не вдигат, плащат сметки, такси и данъци като бесни, а ние – неблагодарните българи, тичаме по селата да ограбваме и изнасилваме ромски бабички, току-що получили заслужената си висока пенция! За гостоприемството на аФтора, приютил толкова много от „преминалите през България бежанци“, няма защо да споменавам, че то е направо пословично! Бравос, айде пак!

  23. 23 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3281 Весело

    До коментар [#22] от "Santos":

    Прав си, ама и ти си се поувлякъл. Е, не колкото него.

    Еретик
  24. 24 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2869 Неутрално

    "Вижте, разбрах че имате малък син. Да си представим, че той извърши нещо лошо. Но той е ваш син, вие въпреки това ще се гордеете с него."

    Целия анализ е на нивото на това разсъждение, че и под него. :)

    Първо не се описват проблемите. Как и защо се стигна до тук? И второ вместо решения се громят патрЕотите. :)

    Ех, анализаторе, анализаторе, викам ти анализатор, щот не ти знам името. :)

  25. 25 Профил на aldoushuxley
    aldoushuxley
    Рейтинг: 391 Неутрално

    От 2:0 за глобалистите резултатът стана 2:3 и сега се чудите какво да въртите и да сучете. Дойче Веле, nuff said.

  26. 26
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  27. 27 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    До коментар [#15] от "cmy12603507":

    До коментар [#13] от "tsvetko_51": ''....Но съм напълно съгласен с автора, че няма нужда от кресливия и фалшив патриотизъм, да ходим с анцузи в цветовете на националния флаг или да правим шествия с "най-дългото" знаме и т.н....'' Въпрос на ценности. Защо приемате същото поведение от американци, руснаци и турци в собствените им държави, а не го приемате от българите в собствената ни държава? Съпругът ми всяка година подарява по 1 българско знаме на едно от най- старите училища в София и аз одобрявам този жест. Лицемерно е да се приема поведение като описаното в цитата от напр. Мадона с тоалет с американското знаме, а същите, които одобряват нейният израз на патриотичност към сащ, да ни корят и да ни трият сол на главите колко сме били гадни българите, когато сме правили състезание за ...най- дългото българско знаме.... Изобщо- както написах под друга статия, лицемерието и свързаните с него цинизъм, фалш и дебелоочие, станаха основна мерна единица за исканата от социалните инженери '"демокрация“....
    —цитат от коментар 15 на cmy12603507

    Аз не приемам подобно поведение и в другите държави. Много ми е противно, когато бегачите, победили в лекоатлетическо състезение се загърнат със знамето на държавата си. Против съм екипите на футболистите да представляват знамето на държавата. А това, което прави съпругът ви в училището наистина е хубаво. Питам се, обаче защо го прави всяка година? В училището толкова ли не могат да опазят знамето? Ако даравя на различни училища всяка година - има моето уважение. Човек може да уважава знамето на държавата и без да изтъпанчва на най-неподходящи места и без да е необходимо.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  28. 28 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    До коментар [#16] от "cmy12603507":

    До коментар [#13] от "tsvetko_51": “....Ако си изхвърляме боклука през прозореца няма как да живеем в екологична среда...“ Ако не съществуваше държавата България, нямаше да имате български недвижим имот, нямаше да сте български гражданин, нямаше да имате основание да корите българите за несъществуващо вече поведение, защото нямаше да я има държавата на българите. Така, че- ако тръгнем в посока истинското изследване на нещата, екологията ви остава на последно място, а на 1во място излиза наличието на собствена българска държавност за хората от етноса българи. На някои това никак не им изнася....
    —цитат от коментар 16 на cmy12603507


    Ако нямаше държава, аз пак нямаше да си изхвърлям боклука през прозореца и щях да обичам родната ми бащина къща.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  29. 29 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3164 Неутрално

    До коментар [#12] от "cmy12603507":

    ''....Ако той е интимно чувство, любов и привързаност, не е ли по-добре около него да се пази мълчание...'' НЕ, простаци- НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРИНУДИТЕ БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДА ПАЗИМ МЪЛЧАНИЕ И ДА НЕ ПОКАЗВАМЕ ЛЮБОВТА СИ КЪМ СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА И ДА СЕ ГОРДЕЕМ , ЧЕ НАШИЯТ МАЛЪК ЕТНОС ИМА СОБСТВЕНА ДЪРЖАВА- ЗА РАЗЛИКА НАПР. О КЮРДИТЕ1 Иди8оти1 Хайде сега- в редичка наредени да чакате пред вратите на съответното ведомство за подаване на документи за отказ от българско гражданство1
    —цитат от коментар 12 на cmy12603507

    Никой и не иска да ви принуждава да обичате държавата. Само, че обичта към държавата е признак на робско мислене. Желание доброволно да робуваш на по-силния. Ако се върнем в 18 в.. вие най-вероятно толкова силно щяхте да обичате турската държава.

    До коментар [#6] от "xox55541929":
    До коментар [#5] от "Alexander97":"Вероятно трудно си свършил гимназия."ахахаха, другарю опитах да прочета тази словестна диария, но след 3-тото изречение щях да повърна, та не продължих с четенето. Въпрос на лична хигиена. Знам, че "умните и красивите" цоциалисти сте най-умни и най-красиви на всички земни кълбета, а всички останали са "едвам завъшршили гимназия", ама все пак се понапънете малко и може да успеете да осмислите предишния ми кометар. ;-)
    —цитат от коментар 6 на xox55541929

    И защо да осмисляме коментара ви, щом не сте прочели статията?

    До коментар [#11] от "deaf":
    Кьосев добре започва,но само до там до където нарича Тръмп "популист". Без да посочи поне един факт доказващ,че той е популист.
    —цитат от коментар 11 на deaf


    Прочетохте ли статията? Тя не е за Тръмп.
    Отделен и на друг разговор е въпросът, че Тръмп сам по себе си е доказателство, че е популист.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK