© Юлия Лазарова
Родители излязоха на протест против Стратегията за детето 2019-2030, защото вярват, че ще се даде възможност на държавата да отнема децата им.
Националната мрежа за децата дава отговори на някои от основните повдигнати въпроси около проекта за Национална стратегия на детето 2019-2030, на които политиците и държавните институции не отговориха.
Защо трябва да има стратегия за детето?
Стратегията за детето е начинът, по който държавата е задължена да планира какво ще направи за децата и семействата в по-дългосрочен период. Тя служи за това, независимо кое правителство е на власт, държавните институции да следват някакъв дългосрочен план и гражданите да могат да търсят отчетност от страна на държавата за изпълнение на поетите ангажименти.
Предвижда ли стратегията да се отнемат деца от социалните и да се дават на приемни родители?
Извеждането на деца се прави само в краен случай, когато има риск за здравето и живота на детето. Когато се извежда дете, това се прави от социалните служби и то се настанява при близки и роднини. Ако няма такива, тогава се настанява при приемни родители или в други услуги.
Защо не се дават пари на биологичното семейство, а се плаща на приемни родители?
Децата отиват в приемно семейство, когато няма друг вариант за тях. Първо се настаняват при близки и роднини, и чак тогава – при приемни семейства. В противен случай те трябва да бъдат изпратени в дом. Работата на приемните семейства е да осигурят семейна среда за деца, чийто живот е в риск в собственото им семейство – например родителите им употребяват наркотици или имат сериозни психични разстройства и не са в състояние да се грижат за детето си.
Извеждат ли се от социалните служби деца поради бедност?
Да, има такива случаи, но на временно извеждане, а не на отнемане. Именно в стратегията е записано, че това трябва да се прекрати и трябва да се помага на тези семейства, ако проблемът е само в липсата на средства. И в момента в много от социалните услуги се помага на родители в трудна ситуация – да си намерят работа, да управляват финансите си, да придобият умения как да бъдат по-добри родители.
Защо изобщо се отнемат деца от родителите им?
Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик и пр.). Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени.
Предвижда ли новата стратегия да се взимат деца за един шамар?
Не! Децата се извеждат от семейства, в които има системен тормоз от родител или друг възрастен, или ако са лишени от базисни нужди и са неглижирани. Шамарът обаче не е средство за възпитание.
Какъв е проблемът със социалните служби за деца в България?
Социалните работници, чиято роля е да помагат на семействата, са малко на брой, недостатъчно квалифицирани, нископлатени и работят с непосилен брой случаи наведнъж. Затова много от случаите на деца, които са в опасност, остават без реакция, има и няколко случая, в които се вземат недобри решения. Стратегията планира да промени това, като подкрепи социалните работници да могат да вършат работата си, така че да помагат на децата и семействата.
Какво прави патронажната грижа?
Патронажната грижа цели да осигури грижа и подкрепа за най-малките деца и младите родители. Тя се реализира от медицински сестри и специалисти, които помагат на семейството след раждането, като ги обучават как да повиват, кърмят, грижат за хигиената, имунизациите и пр.
Какво е детско правосъдие?
Децата и днес са част от системата за правосъдие. Те са част от съдебни процедури, когато са жертви или свидетели на насилие или при раздяла на родителите. Сега действащата съдебна система не е пригодена за деца. Битите, изнасилени или тормозени деца не се третират по щадящ начин. Има случаи на малолетни деца, жертви на тежко сексуално насилие, които са разпитвани по 7-8 пъти, включително в присъствието на насилника, и това ги кара да преживяват травмата отново и отново. Стратегията казва, че това трябва да се промени и децата да бъдат третирани по-щадящо, а полицаите, съдиите, прокурорите и пробационните служители да бъдат обучени за работа с деца.
Какво е телефон 116111?
Телефон 116111 е национална телефонна линия, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето, която възлага управлението й след конкурс и в момента тя се управлява от Асоциация "Анимус", съвместно с ДАЗД. Такива линии със същия номер съществуват във всички страни членки на ЕС. Това е място, на което деца и възрастни могат да подават сигнали, ако са жертви или свидетели на насилие, тормоз, сексуално посегателство или психически тормоз и да получат консултация и помощ от обучени психолози. За 2018 година са се обадили 822 възрастни и 477 деца.
Написването на стратегията е със средства от Норвегия по Норвежкия финансов механизъм.
Националната стратегия за детето 2019-2030 е подготвена от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и министерствата на образованието, здравеопазването, социалното, правосъдното, МВР, външно и пр. и в консултация с редица граждански организации. ДАЗД не е използвала финансиране от Норвегия за дейността си, нито дори изпълнява проекти, финансирани по Норвежкия финансов механизъм, така че връзка с Норвегия и стратегията няма. В Закона за закрила на детето е записано, че стратегия за детето трябва да има и чрез подготовката й се изпълняват разпоредбите в закона.
България ще стане като Норвегия и ще ни отнемат децата.
България няма как да стане като Норвегия, защото и като култура, манталитет, нрави и като административна структура и управление е много различна. Все пак за нас като родители е важно да знаем какво искаме да направим в България по отношение на децата и семействата, а не в друга държава!
Норвежкият финансов механизъм плаща, за да се въвеждат практики за деца и семейства.
Норвежкият финансов механизъм съществува от 2004 г. и подкрепя 16 страни част от ЕС, не само България. Финансирането се насочва към дейности в областта на енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие, правосъдие и пр. Норвежкият финансов механизъм е аналог на европейското финансиране. Норвегия не е част от ЕС и за това има собствен механизъм и ангажимент да подкрепя ЕС. Аналогична е програмата на Швейцария в България.
НПО-тата вземат пари от Норвегия.
Всяко правителство в ЕС подписва договор за финансиране (включително и България) с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Предвидено е финансиране за НПО, но то е значително по-малко, отколкото финансирането за министерствата и държавните агенции (90% за държавата и 10% за НПО). Неправителствените организации са част от всяко едно общество, като основната им цел е да работят с най-нуждаещите се граждани и да подкрепят развитието на различни политики, за да живеем в демократично общество. НПО могат да получават финансирани от всички съществуващи финансови механизми, за да изпълняват мисията си. Техните отчети са публични и са в Търговския регистър.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
