Пиянството на един (друг) народ

Австрия се люшка между надеждата за отърсване от национализма и знанието, че Партията на свободата има своите твърди избиратели.

© Leonhard Foeger

Австрия се люшка между надеждата за отърсване от национализма и знанието, че Партията на свободата има своите твърди избиратели.



Отсега нататък обявявам 18 май за неработен и празничен за служителите в нашата фирма", съобщи във фейсбук собственикът на австрийска адвокатска кантора. "Не е възможно – пише друга потребителка – пред мен на опашката на касата в супера четирима младежи гледат новините на ОРФ в телефона си."


Както вече се знае, на този 18 май, събота, 26 часа след като се разрази "Ибисагейт", австрийският канцлер Себастин Курц обяви, че разваля коалицията с крайнодясната Партия на свободата, с което се предизвикват нови избори.


Кино "Гартенбау" веднага организира събитие: прожекция на "Ibiza Tapes" (2017), продължителност 420 минути, оригинален звук, без надписи.




До този момент изявилите желание да присъстват са 2,8 хиляди. Пред канцлерството от 12 часа до късно вечерта се събраха хиляди хора, повечето съвсем млади, което отхвърли тезата, че поколението им като цяло е аполитично. Скандираха "Нови избори", "Не искаме нацисти в правителството." Ако погледнем назад, ще видим, че случилото се на този 18 май е естествено продължение на 17-месечното противопоставяне на опита за възраждане на неонацистките идеи в управлението, откакто Партията на свободата влезе в австрийското правителство.


Извън политическите игри, интриги, спекулации, манипулации, извън местата, където се прави реалната политика, а там, където обикновено пребивава културната общественост, Австрия има стабилно гражданско мнозинство, което отказва да приеме подмолното налагане на неонацизма и реагира остро срещу дори минимална проява на национализъм, както и при посегателство върху свободата на словото. Това са предимно хора от поколението, родено след 60-те години на миналия век.


Те са израснали и възпитани в условията на демокрация и знаят какво биха изгубили, ако тя бъде накърнена.


Демонстрации, протести, интервюта на изявени личности, в които се изразяваше опасението, че участието на Партията на свободата няма да се окаже така безобидно, както беше представяно – всичко това представляваше част от пейзажа на обществения живот в страната в последните месеци. Пророчески прозвучаха думите на писателя Даниел Келман (р. 1975 г., последният му роман е "Тил"), който само два дни преди "Ибисагейт" при получаване на награда за литература, връчвана от Съюза на индустриалците, на церемонията във Виена рече следното:


"Досега си казвах, че докато демокрацията не е в опасност, ще се въздържам от политически изявления – за да запазя тежестта на гласа си за ситуация, когато нещата станат сериозни Този момент дойде, нещата станаха сериозни. Демокрацията е в опасност в западния свят. В Австрия опасността е особено голяма Политиците залъгват себе си и другите, че последната инстанция са резултатите от изборите. Това обаче не е така. Резултатите от изборите са предпоследната инстанция.


Последната инстанция е присъдата на онези, които ще дойдат след нас. Ако писането на исторически романи ме е научило на нещо, то е погледът назад. Много е полезно да виждаш настоящето така, все едно гледаш към него обратно, откъм бъдещето. Бих искал да попитам нашия мълчалив канцлер дали е наясно, че бъдещите историци ще го определят като човека, който позволи на една крайнодясна партия да причини толкова много щети на имиджа на тази страна. Междувременно


в света Австрия бива поставяна до Америка на Тръмп, Унгария на Орбан и Бразилия на Болсонаро.


Затова бих искал да попитам канцлера дали действително би искал да е политикът, който ще даде материал на историците да го опишат като онзи правителствен лидер, който е позволил вътрешен министър да стане човек, открито презиращ парламентарната система, правовата държава и свободата на словото, а заедно с него търпи като вицеканцлер бивш неонацист? Вие сте достатъчно млад и един ден ще можете да прочетете тези исторически съчинения. Не е ли по-добре веднага да сложите край на този фарс?... Тъй като настоящето на политическите сметки е кратко, но бъдещето, което идва след тях, е много дълго"


Речта на Даниел Келман пред Съюза на индустриалците изрази все по-набъбващото недоволство на улицата. А какво имаше предвид писателят, говорейки за опасността пред свободата на словото, може да се илюстрира с


нестихващите скандали между вицеканцлера Щрахе и журналиста от обществената телевизия ОРФ Армин Волф (р.1966 г.).


Вицеканцлерът го превърна в свой личен враг, като зад непрекъснатото заяждане с Волф ясно прозираше желанието за политическа чистка.


Армин Волф води новините в 22 ч. в една странна за българските представи форма. Чете новините, като по средата прави към 10-минутно интервю с някой от героите на деня. Точно това кратко интервю се превърна в мишена на атаките на Партията на свободата, според чиито представителите Волф е целенасочено по-остър към тях. Характерното за Волф е, че не позволява на събеседника си да каже, каквото си е намислил предварително или да се измъкне от въпроса. Волф прекъсва говорещия, което често изглежда невъзпитано, казва, че не се интересува от приказки въобще, а от конкретен отговор на конкретно зададения въпрос. Случва се да повтаря въпроса си по няколко пъти, докато изнервеният гост каже "да", "не" или "нямам отговор".


Волф става особено нападателен, когато страната е разтърсена от пореден скандал с нацистки привкус, а при партия с крайнодесни разбирани това се случваше доста често. През февруари 2018 г., вече като вицеканцлер, Щрахе пише във профила си във фейсбук: "Има едно място, където фейкнюз се превръщат в новини", като поства снимката на Армин Волф в телевизионното студио.


Генералният директор на телевизията приема постинга като обида срещу всичките 800 работещи в медията, ОРФ завежда дело срещу Щрахе.


Волф завежда отделно дело, но се стига до извънсъдебно споразумение, според което Щрахе се извинява чрез платено съобщение в "Кронен цайтунг" и статус във фейсбук, който трябва да стои там в продължение на 10 дни. Също така по желание на Волф плаща 10 000 евро за благотворителни цели на "Каритас". В статуса Щрахе пише, че за него Волф "винаги е бил коректен и професионален журналист". След изтичането на срока Щрахе премахва статуса и казва, че написаното не е отговаряло на истината.


През лятото на 2018 г. Армин Волф прави интервю с Владимир Путин и затвърждава имиджа си на "куче, което като захапе, не пуска". Волф притиска Путин по същия начин, по който разпитва австрийските политици. Интервюто му носи международна слава.


През април тази година събеседник на Волф е Харалд Вилимски, кандидат за европарламента от Партията на свободата. Волф разпитва Вилимски за плакат от кампанията му с надпис "Традиция вместо миграция", на който е изобразена млада бяла двойка, жена и мъж, облечени в носии, заобиколени от грозни същества, които би трябвало да изобразяват мюсюлманската заплаха. Волф показва подобен плакат от времето на националсоциализма. В следващите си медийни изяви Вилимски заплашва Волф с уволнение. Върхът е клип, направен от Партията на свободата в рамките на кампанията за евроизборите. В него


Щрахе казва, че ако избирателите не гласуват за тях, на 27 май ще се събудят заобиколени от мюсюлмани


и с директор на ОРФ – Армин Волф.


През април т.г. журналистът получи приза в категория "Информация" на австрийските телевизионни награди "Роми". В речта си на церемонията той каза:


" за този избор бих искал да благодаря на Владимир Путин. Мисля, че той допринесе немалко за наградата ми. Тук си представете, че правя дълбок кникс (намек за поклона на външната министърка на Австрия Кнайсъл пред Путин по време на сватбата й – бел.авт.) На второ място благодаря на Хайц-Кристиан Щрахе, който ми направи доста добра реклама във фейсбук Благодаря, естествено, и на моите зрители. Не само защото гледате новините, а защото плащате своите такси за ОРФ. (Партията на свободата излезе с популисткото искане да бъдат премахнати таксите и телевизията и радиото да минат на държавно финансиране – бел.авт.) Моля ви, продължавайте да ги плащате, докато все още ви позволяват! А когато спрат да ви позволяват, тогава ще имате държавни радио и телевизия. Аз съм дълбоко убеден, че тази държава има нужда от обществено-правна телевизия. И че със сигурност няма нужда от държавна. Нито път от обществено-правна, която се държи като държавна.


И понеже тук е генералният директор, ще кажа: бих желал ние да продължим да правим истинска, самоуверена, независима, критична във всички посоки журналистика, не само да произвеждаме, но и да излъчваме критични документални филми и остра сатира. И ако е възможно – без корекции отвън.


Да се страхуваш до смърт е също смърт."


Като се знае тази предистория, може лесно да се разбере защо австрийците реагираха така гневно на думите на Щрахе от скандалното видео, че щял да даде 50% от "Кронен цайтунг" на мнимия руски олигарх, ако вестникът работи за кампанията на Партията за свободата. Също така и предложението му петима журналисти да бъдат уволнени и заменени с петима "техни". Това, което Щрахе представя като "пиянска изцепка", партията му по-късно на практика се опитва да приложи към ОРФ. Представителите й реагират раздразнено и когато журналистите в ОРФ не приемат изявленията им, съдържащи националсоциалистически намеци, като плурализъм или присъствие на "другото мнение". Защото националсоциализмът не може да бъде "друго мнение" в държава, която иска да бъде и все още е демократична.


Партията на свободата стигна до властта не и без помощта на "Кронен цайтунг", както и на новосъздадена частна телевизия "ÖE24". След видеото от Ибиса и двете приятелски към Щрахе медии изведнъж се обърнаха и се настроиха срещу него. Предполага се, че това пренасочване на най-големия (по голям от "Билд", пресметнато по глава на населението) вестник е дало сигурност на канцлера Курц, че този път те ще играят в неговия отбор, затова може да премине към нови избори. Разбира се, това е само една от многото причини за решението му, но в никакъв случай не бива да се пренебрегва.


Политически битки се печелят със съдействието на булевардни медии, щем, не щем – това е реалността. Но


демокрацията се удържа с онези, които предлагат журналистика според професионалните стандарти.


И обществена нетърпимост към всичко, което би я ерозирало. Най-добре още в зародиш.


Събитията след "Ибисагейт" се развиват от бързо по-бързо. Вече няколко дни ОРФ работи при извънреден режим, предимно новини и коментари, с което много напомня БНТ през 90-те години на ХХ век. Австрия се люшка между надеждата за отърсване от национализма и знанието, че Партията на свободата има своите твърди избиратели.
Няма глупави и умни народи, всички са еднакво глупави и еднакво умни. Има обаче обществена среда, която помага да се потиска нездравата глупост, гарнирана с национализъм, защото в крайна сметка тя води до самоунищожение. Засега повечето от австрийците не са забравили историческите уроци, но ако случайно забравата ги повлече, имат интелигенцията, която да ги освести.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK