Прокурорите в действие: Ниска разкриваемост и дела, които не стигат до съд

Прокурорите в действие: Ниска разкриваемост и дела, които не стигат до съд

© Велко Ангелов



Тексът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието е на "Дневник".


През миналата седмица беше публикуван докладът за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. Той съдържа значително количество отчетна статистическа информация за дейността на прокурорите и следователите в България. Какви са впечатленията и основните изводи от него?


I. Престъпността през последните няколко години намалява, но разкриваемостта все още е на ниско ниво




Броят на престъпленията намалява във времето, но все още остава ниска разкриваемостта – едва 46% от регистрираните престъпления за 2018 г. са разкрити. И докато броят на регистрираните престъпления зависи както от нивото на престъпността, така и от активното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на гражданите, то данните за разкриваемостта са пряко отражение на дейността на прокуратурата.


Намаляване на броя регистрирани престъпления се наблюдава във всички групи, като най-голямо е понижението при престъпленията против собствеността (12,3% в сравнение с 2017 г.), въпреки че те остават с най-голям дял, и икономическите престъпления (намаление с 9,4%). Причините вероятно могат да се търсят в подобряване на индикаторите за социално неравенство и бедност.


II. В досъдебната фаза, с някои изключения, дейностите бележат спад за периода


Количеството преписки намалява с 42 хиляди през разглеждания период, а броят досъдебни производства – с около 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани престъпления, въпреки че степента, с която преписките намаляват, е много по-висока от намалението на броя на регистрираните престъпления. Ръст бележат единствено участията на прокуратурата в съдебните заседания (с близо 10 хиляди за разглеждания период), като причината за това вероятно е разширяването и усложняването на съдебната практика.


Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо интересно - "Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани досъдебни производства". Това означава слаб резултат от работата на държавните институции с правомощия да сезират прокуратурата, независимо от разширяването на законовите им правомощия (например КПКОНПИ).


По данни на прокуратурата се наблюдава много нисък дял на внесените в съда актове (това е делът на внесените прокурорски актове спрямо общия брой наблюдавани досъдебни производства) – 30 499 бр. за 2018 г. или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 г. Това означава, че


от всички наблюдавани актове по-малко от една пета стигат до съда.


Този дял се различава значително между окръжните и районните прокуратури – в окръжните средният дял на внесени в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., докато в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в дела на внесени в съда актове. Разликите между броя внесени актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, така и на големите териториални различия между отделните прокуратури.


III. Съдебната фаза се характеризира с положителни тенденции, но все още има място за подобрение


За 2018 г. се наблюдава лека промяна в структурата на внесените в съда актове – намалява делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от Наказателния кодекс. Това е положителна тенденция и бележи преминаването към по-ефективни начини за разрешаване на споровете. Остава да се види доколко е трайна.


Прокурорите в действие: Ниска разкриваемост и дела, които не стигат до съд


В доклада си главният прокурор отбелязва, че повечето показатели за съдебната фаза бележат подобряване – висок дял на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, намаляващ брой върнати дела на прокурор и нисък дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите дела (38,7% за 2018 г.) са върнати поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор поради констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Това говори за необходимост от по-сериозен качествен контрол над работата на прокуратурата.


Особен интерес представляват (както може да се съди и от наименованието им) делата по престъпления от особен обществен интерес – това са дела за организирана престъпност; корупция; престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; незаконен трафик на хора и наркотици. От данните за тях се вижда, че нарасналият брой наблюдавани дела (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече внесени в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече осъдени лица (намаление с 4,1%). Следва да се има предвид, че прокуратурата дава разумни предложения за корекции в концепцията за корупционните престъпления, които вероятно биха довели до повишаване на резултатите от работата й.


IV. Разликите в натовареността на прокурорите и териториални различия остават значими


Подобно на съдилищата, прокурорската натовареност се различава сериозно в териториален аспект – от 6,65 прокурорски акта средно на ден в Районната прокуратура (РП) Харманли до 0,9 в РП Малко Търново. Средната натовареност за страната на един прокурор за 2018 г. е 3,27 акта на ден). В най-натоварените прокуратури – в Харманли, Несебър, Нови пазар и Оряхово, които са повече от два пъти по-натоварени от нисконатоварените прокуратури, са работили много малко на брой реално заети прокурори.


Средната натовареност на окръжните прокуратури е под тази на районните – 1,22 акта средно на ден за 2018 г. Въпреки лекото увеличение в сравнение с предходните години, тя остава на много ниско ниво.


Прави впечатление, че при преглед на повечето от показателите за натовареност, прокурорите и следователите в София са относително по-ниско натоварени от средното за страната – за разлика от софийските съдилища, които са по-натоварени в сравнение с техните колеги. Обяснението на главния прокурор е, че сложността на престъпленията и делата в София е много висока, в резултат на което има по-малък брой прокурорски актове на всеки прокурор. Дали това е така обаче, би могло да се прецени само при наличие на


адекватното изчисляване на натовареността на прокуратурата при отчитане на сложността на актовете.


За целта е необходима информационна система за прокуратурата, подобна на Системата за изчисляване на натовареността на съдиите, която да предоставя публична информация, годна за сравнителни анализи.


Богатият на информация отчет на прокуратурата за дейността ѝ през 2018 г. дава много възможности за анализ и вземане на решение за прокурорската карта, както и за оптимизация на дейностите и ефективно намаляване на разликите в натовареността. Крайно необходима е действаща система за оценка на натовареността на прокурорите и следователите. От главния прокурор зависи по какъв начин може да се случат промените.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK