"Оправянето на работата" у нас е основен принцип на управление

© Надежда Чипева, Капитал

Текстът е от "Фейсбук" профила на авторката и се публикува със съгласието й.

От името си на обикновен човек и гражданин с позиция ми се иска да споделя следното покрай изборите:

1. Една голяма част от тези, дето се оплакват най-много, отидоха до Гърция за трите почивни дни и въпреки че и там им направиха условия за гласуване, те не гласуваха.

2. Друга част от тези, дето се оплакват най-много, си гласуваха за ГЕРБ. Предполагам, за да продължават да си имат за какво да се оплакват и така да хигиенизират собственото си бездействие.

3. Политически спор у нас все още не може да се води. Неизменно се минава в лични нападки, в сръдни и упорство. Пламът, независимо дали се защитава дясното, лявото, новото, старото, познатото и непознатото, е комунистически, от онзи тип "тихо мъртвият казал...".

4. Лицето Джамбазки отива в Европа, където, както пишеше по плакатите му, ще брани България. Бранник. Бранник в Европа. С два показалеца напред, пак както се виждаше от плакатите му. Човекът на онези, дето плашат децата си с джендъри, смятат боя над жените за не особено вреден и вярват, че Норвегия ще краде децата ни. Искам да кажа, че тези хора явно са процентно много. Това е сериозно - интелектуалното ниво на нацията и способността й за произвеждане на мисъл очевидно са доста снижени.

5. Дори умни хора в предизборните си речеви изяви боравят със "сигнални лампи" - категоризирането по подхвърлена дума, незначителен детайл или "знам от сигурно място" е практика.

6. Чудесни, чисти и смислени хора застанаха с лицата си във формации, в които трябваше да заемат челните места, а не крайните. Защото така доблестта им послужи за две неща - една част от потенциалните подкрепящи се оттеглиха заради политическите трупове, повели листите, а другата част гласува активно, като поради спецификата на гласуването в крайна сметка дадоха път именно на политическите трупове. Това осъзнаване беше и личната ми причина да променя идеята за вота си в последния ден.

7. Очернянето на когото и да е и по какъвто и да е начин е практика в политиката по принцип. У нас то е направо по учебник.

8. Признавам Борисов за истински добър в пиара! Успя с едно лично шофиране по магистралата и едномесечно греене непрекъснато от екрана да замъгли взора и към апартаментите на своите хора, и към къщите за гости, и около всяка друга смрад, която избълва изпод трона му в последните месеци. Това доказва, че ние все още сме в патриархално-балканския манталитет, където тате/бай/бате, стига да е едричък, народняшки и не особено начетен (но определено по правешки умен, да не кажа хитър!) оправя работата. Пък "оправянето на работата" у нас е основен принцип на управление. Затова и ситуацията е така прее..на.

9. Вчера слушах малко коментари по телевизиите. И Карбовски каза, че българите не гласуват за това някой да отиде да управлява Европа, а се интересуват от това кой ще иде в Брюксел на високата заплата и ще вземе пожизнената висока пенсия. Първо бях несъгласна с него, но сега си мисля, че е прав. В този смисъл погрижихме се отново и за Пеевски - ако някой имаше съмнение, че КОЙ може да остане бедничък един ден, сега да спи спокойно - ще ни защитава интересите в Европа, чиито принципи бяха прегазени публично чрез едно назначение на същото това лице преди няколко години и изкара народа на площада. Е, сега ще е наш човек в същата тази Европа. Разбира се, ще се явява там точно толкова, колкото и в родния парламент. Ама ние сме свикнали. И няма да протестираме, защото вече е демократично избран. Само продължавам да се чудя КОЙ го избира...

10. Нашата страна е обхваната от тотално безверие и безнадеждност. У хора като мен, които в последните години живеят разкрачено ту тук, ту навън, това води до усещане за тотална липса на душевна акустика. И ще ви кажа какво се получава - тук усещането за принадлежност започва да се губи, а в другото ти място - онова за живеене - то така и не се придобива напълно.

Усещането за принадлежност е сбор от много неща - израстването ти на това място, традициите, с които си живял, хората, приятелите, спомените, гробовете на родителите ти, народния бит и психология, мисленето... Когато то се загуби, защото няма мислене и битът и психологията са на ниво "роби", и след като няма и душевна акустика, в родината ти остава празно. И много самотно. Пък в новото ти чуждо място може и да нямаш принадлежност, но поне имаш душевна акустика. Никак не е малко. Затова и толкова хора си тръгват от България - заради липсата на душевна акустика и опустошеното чувство за принадлежност. Много е тъжно да го кажа, но този процес все повече се засилва. И в него никакви балкани, зелени поля, небе от коприна и облаче ле бяло не помагат. Защото това вътре в душите на хората е много по-необятно, много по-красиво и много по-нужно за оцеляването. И цял живот се стремим да не загубим именно това свое неприкосновено вътрешно пространство. Понякога това коства физическото преместване. От опит и с тъга ви казвам, че си заслужава. Така поне в душата има някаква надежда.