По този повод "Капитал" направи подписка в подкрепа на Росен Босев и покани желаещите да се включат в нея. Съпредседателят на коалиция "Демократична България" Христо Иванов обяви, че застава зад думите на журналиста за Стоян Мавродиев и е готов да бъде съден за тях. Публикуваме пълния текст от профила му във "Фейсбук":
Това е лично.
В моето положение човек придобива някои необичайни рефлекси. Например да се пита дали ако реагира на някой случай, ако заяви подкрепа, няма да навреди. И друг пример – императивът, че трябва да е кратко и просто.
Днес обаче си давам сметка, че колкото и пропаганда да бъде произведена от реакцията ми, не мога да мълча. И ще кажа точно какво мисля и точно както го мисля.
И не просто, защото това е поредното посегателство срещу свободата на словото. А без тая свобода всяка друга е само временно снизхождение от страна на разсеяната с нещо друго тирания...
© Надежда Чипева, Капитал Години преди да поеме делото и да осъди Росен Босев, авторът на решението и председател на състава Петя Крънчева присъства в десетки публикации на "Капитал".
Нито само понеже това е поредната перверзия на правосъдието.
А без истинско правосъдие, казано е, държавата е форма на организирана престъпност...
Не дори задето това е един от онези случаи, в които в прахоляците на злободневието преминаваме в несвяст граници, които доскоро сме приемали за неприкосновени. И ще разберем, че вече не са – отдавна не са - едва когато разрухата стигне до нас, но вече като правило.
А, защото точно те – тези граници – трябва да определят нас: кои сме, що сме, колко сме и до къде сме. Защото те са границите на Свободния свят в нас.
Но най вече, защото става дума за Росен. И за още неколцина като него, които познавам. А и за други като тях, които – надявам се, трябва! – да има.
Защото в момента, в който пред незрящия ни взор машината на развалата, която "сготви" това дело, лепна на Росен клеймото "осъден" и защити "доброто име" на Мавродиев (представете си само!), вратовете на онези неколцината като него се оголват за същите удари. Че и по-страшни.
И защото, мисля си, зная по нещо за равнодушието на ближните, за мълчанието на ведро разсеяните, за самодоволството на удобно неразбралите. За лекотата, с която намираме поводи да се изобличим взаимно и разграничим едни от други (винаги непререкаемо принципни, винаги доктринално императивни) и за непреодолимата сила на еснафското малодушие когато трябва да застанем до някой от своите. И да останем!
За разрушителните фрустрации на безнадеждността, заради които горим мостове и се громим като бесни и за непреодолимата изнемога, която ни обхваща когато трябва да си подадем ръка и намерим път едни към други. За
невидимата и неназована радиация на страха, която превръща България в един Припять.
За глупашките гримаси, зад които опитваме да прикрием рефлективното си дезертьорство. Затова колко сме храбри във "Фейсбук" и как никакви ни няма когато трябва да устоим заедно на взаимните си кривици, но и заради общата ни правдина... Онази толкова позабравена, че чак нескопосно и чуждо звучаща дума, която животоспасително обединява "право" и "истина": правдина.
Та, затова, ето какво не мога да не кажа:
Не е трудно да пропуснеш Росен. Той не обича да се изтъква. Няма да му е комфортно и с това, което пиша. Но аз познавам Росен и неговата работа. И заради неговата работа познавам себе си, станах гражданина, който съм.
Ако в последните години ние като общество направихме някакви усилия за истина, ако се приближихме до някаква организирана критика на властта в името на законността, ако започнахме да провиждаме империята на развалата, в която сме крепостни селяни, това се дължи на една често непонятна степен на
смелост, настойчивост и умелост на шепа журналисти, карикатуристи и активисти.
Тези хора са от различни медии, минаха през много неща, но никога не се отказаха – от нас и от себе си.
Никога не се съгласиха с прогресиращата пареза на паресията. Още една чужда дума - паресия – добродетелта да говориш истината в лицето на властта. Не просто непозната дума у нас, а нещо за което нямаме ни свое име, ни утвърден превод, ни понятие... ако не бяха тези като Росен. Защото техните имена са най-близкото, което имаме до превод на паресия на български.
Ако донейде сме заслужено свободни, ако имаме някаква степен на отгледана в себе си демокрация и законност, това ще се дължи на тези хора и тяхната паресия в името на нашата обща правдина. На Росен. И ако струваме нещо, днес трябва да сме до него.
Ето защо днес аз казвам и пиша с името си, че:
"Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник".
и
"Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик."
Съдете ме! Това, както казах, е лично!
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
