Окаяната ситуация на хората с психични разстройства е медийно и политически безинтересна

Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда.

© Георги Кожухаров

Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда.



Текстът е препечатан от "Маргиналия".


В края на април Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България. Заключенията на доклада потвърждават свидетелствата на д-р Владимир Сотиров (психиатър) за окаяните и недостойни условия, в които хората с психични разстройства в България могат да бъдат настанени (някои от тях принудително).


Ситуацията изглежда унизителна. За определен кръг от хора обаче тя може да е още по-дехуманизираща. За това свидетелства няма, защото темата не е "секси" (в смисъл – медийно и политически безинтересна), а засегнатите хора не са толкова много, което я прави и статистически непривлекателна. Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда. Уязвимостта им е многопластова, защото освен от психично разстройство, тя се обуславя и от произхода им – идват от държави, в които войната е или е била ежедневие. А където насилието и агресията са тотални, се отварят големи рани – и обществени, и индивидуални.




Защо тяхното положение е по-тежко и сложно:


- Имат специфична травматичност, породена от военни действия и/или брутално насилие (вкл. основано на пола). В същото време е налице:


- Силно ограничен брой психиатри и психотерапевти, компетентни да работят с търсещи убежище и бежанци. Професионалистите, които имат опит в тази област се броят на пръсти.


- Става дума за чужденци, по-голямата част от които говорят редки езици (пущу, дари, арабски, урду). Освен очевидния проблем, че има недостиг на преводачи, възниква и затруднението, че всяка психологична/психиатрична консултация е свързана с изграждането на връзка на доверие между пациента и психотерапевта/психиатъра. Преводът опосредства тази връзка и я прави зависима от преводача (от неговия пол, качества, присъствие) и крехка като ниво на доверие. Тук не става дума толкова за качествата на преводача (които безспорно са необходими), а за намесата на трети човек в едно иначе двустранно, строго доверително взаимоотношение.


- Когато хората се намират в центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), т.е. процедурата по международна закрила тече, преводът е относително лесно контролиран от Агенцията процес (по отношение на това въобще да е наличен и качествен). Когато обаче пациентът е настанен в държавна психиатрична институция, преводът се превръща в проблем. Дори такъв да се осигури от НПО или ДАБ, посещенията от техни представители са спорадични. Така се стига до липса на всекидневна и пълноценна връзка с лекарите, което отчуждава пациентите – чужденци и поставя ефективността от лечението им под въпрос.


- Грижата за тях не е системна: 1. Най-често консултации (психологически и психиатрични) се предоставят от НПО или международни организации. Това поставя търсещите/получили закрила с психични разстройства в пряка зависимост от финансирането на тези организации, което невинаги е устойчивo и предвидимо; 2. Лекарският екип и социални работници в центровете на ДАБ са с нормирано работно време и на практика след 17:00 ч. хората в нужда могат да разчитат на реакция единствено от възрастни охранители. Контролът върху взимането на лекарства, когато такива са предписани, също зависи от работното време.


- Има културни и религиозни особености. Често в общността на страдащия има хора, които в една или друга степен полагат грижи за него/нея. Все пак обаче търсещите и получили закрила с психически разстройства имат незавиден статус, който води до определено маргинализиране. Причината за това е вярването, че тези хора са обладани от нечисти сили.


- Когато лицето е получило бежански или хуманитарен статут или отказът за такъв е окончателен, ситуацията се усложнява допълнително от това, че лицето губи правата си да бъде настанено в център на ДАБ (освен за допълнителен, но кратък, 6-месечен период), където получава подслон, храна и лекарска и социална грижа. Настаняването в кризисни центрове също е за ограничен период от време. При окончателен отказ от (бежански или хуманитарен) статут и нежелание за връщане в държавата по произход, търсещите закрила стават формално "чужденци". Това означава, че нямат документи, удостоверяващи самоличността им (рядкост е носенето на национални паспорти) и на практика са "нелегални".


- Всеобща обществена нагласа, че "тия бежанци" не са баш хора; че нямат място в България и т.н.


До какво води всичко това:


Въпреки че във всички организации (неправителствени и международни) и относими държавни институции работят опитни, компетентни и състрадателни хора, за всеки отделен случай се работи ad hoc и координацията на усилията невинаги е ефективна. Т.е. липсва системен подход и предвидим алгоритъм на действие. Международните и неправителствени организации имат полезно действие, но не могат, а и не следва, да заместват държавата в изпълнение на нейни функции (като осигуряването на адекватна социална и психиатрична грижа на силно уязвими лица). Най-честата цел на повечето взаимни усилия е намиране на роднини в друга държава-членка на ЕС, които биха се съгласили да полагат грижи за лицето и иницииране на процедура по събиране на семейство. Събиране на семейство в държава, където работата с хора с психични разстройства включва грижа. И тази грижа е системна, предсказуема, индивидуализирана, задълбочена и уважава достойнството на човека.


У нас на практика силната уязвимост (по няколко признака) може да доведе до бездомност, до безследно изчезване (винаги остава надеждата лицето да е успяло някак да стигне я до Германия, я до Франция, я до друга държава-членка на ЕС), а понякога – и до смърт (случаят на Ребин Митран). Може да си представите какво би станало, ако към това се добавят други категории уязвимост – когато търсещият/получил международна закрила с психически разстройства е непридружен малолетен или непълнолетен, сама жена, на пределна възраст и др. Всички сценарии, които съзнанието ви може да роди, вероятно са се случили. Защото Адът има много кръгове.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xfh59608894
    xfh59608894
    Рейтинг: 252 Неутрално

    Половината са в тоя форум и громят Путин.

  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 2853 Неутрално

    Ох, пак за арабите и африканците е този рев.
    Сорос ще дава премии.

  3. 3 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    Държавата, ако харчи пари за нещо - лечение, соц. грижи - да го прави както трябва по всички показатели и стандарти. Или изобщо да не се занимава. Половинчатите работи са безсмислени, лицемерни. Казвам го като данъкоплатец.

  4. 4 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 2853 Неутрално

    До коментар [#3] от "Radosveta Koleva":

    лечение, соц. грижи - да го прави както трябва по всички показатели и стандарти

    Кой ще плати сметката, защото и за мигранти ние не искаме да плащаме.

  5. 5 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 3197 Неутрално

    Това, че в България всеки трети си говори сам, едва ли би впечатлило БХК.

  6. 6 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    Здравето е безценно. Болните хора дори не могат да си помогнат сами за елементарни неща. Трагедия.

    Всеки, който се е замислял защо е важно да си здрав във всеки един момент, може да си отговори на този въпрос със сигурност от горната статия.

  7. 7 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Еми ето БХК вместо да се грижи за мигрантите да се грижи и за тях. :)

    Или да ходи по медиите и да разнася проблема им. :)

    Но така работи днешната централизирана демокрация - получава внимание и кинти, тоя дето е най-кресилив. :)

  8. 8 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2368 Неутрално

    Неприятно впечатление прави, че БХК толкова са се загрижили за разни араби и африканци а досега не съм ги чул да кажат нито дума за собствените ни психично болни. Чиито условия за живот не са по-малко лоши, дори когато са по домовете си. Но от финансирана от Сорос организация друго и не очаквам, БХК са отдавна известни продажници.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  9. 9 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 3197 Неутрално

    Еми ето БХК вместо да се грижи за мигрантите да се грижи и за тях. :)Или да ходи по медиите и да разнася проблема им. :)Но така работи днешната централизирана демокрация - получава внимание и кинти, тоя дето е най-кресилив. :)
    —цитат от коментар 7 на realguru


    Чети по-внимателно: става дума за душевното здраве на инженерите. Българите не ги интересуват, даже и за циганите са забравили за момента.

  10. 10 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    До коментар [#8] от "Fred":

    Лично какъв принос имате към благосъстоянието на психично болните у нас?

  11. 11 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    [quote#9:"zyb18561487"][/quote]

    Посипвам си главата с пепел. Прочетох само началото. А от средата почва за мигрантите и техните психични проблеми та до края. :)

    За момент си помислих, че в БХК се е появило поне малко здрав разум. :)

  12. 12 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1995 Весело

    "Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда."

    Луди-луди, ама не рачили да потърсят убежище в едно Мароко или Тунис, например, или в богат Китай, съответно, а на нашата трапеза.
    Не, благодаря, кажете къде да пратя дарителски СМС и 'айде обратно- тук не е лудница (все още...) !

  13. 13 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3913 Неутрално

    "Окаяната ситуация на хората с психични разстройства е медийно и политически безинтересна"

    Никак не е окаяно положението на хората с психически разстройства. Не е вярно също така , че тяхната съдба е медийно и политически безинтересна. Работата на Народното събрание , което е пълно с такива, е медийно добре отразявана , а доходите на представителите на тази категория хора там са високи.

  14. 14 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    До коментар [#9] от "zyb18561487":


    До коментар [#8] от "Fred":

    Представете си дилемата да лекувате своето дете или съседското - има 1 хапче, с което ще оздравее веднага, няма друг начин /или умира/ - кое ще изберете между двете?
    Моето дете/съседското?

    Колко чужди можем да бъдем в един глобален свят в 21в?
    Струва ли си да бъде спасено собственото дете за да живее всъщност в система, която поставя значимостта на човешкия живот и здраве под съмнение?

    По просто казано - ако се случва на един в ТВОЯТА ДЪРЖАВА, може да се случи и на теб.

    Да се избира по отношение на здравето не хуманно, не е християнско и утре може да си ти по независещи от теб причини - тук или на друга територия. Както всъщност в България се случва и на практика в редица болници, където липсват елементарни консумативи/персонал/материална база/лекарства. + медицинските заплати... Системата не е перфектна, но вината и последиците не трябва да се понасят от болните, независимо какви са.


    В статията всъщност се посочва липсата на персонал след 17ч. /предполагам не е привлекателна работата/ и липсата на механизми за следболнична грижа - когато получат/ или не убежище. И работата се обезсмисля. тези заболявания са крехки и прогресивни. Безотговорно е от страна на държавата.


    Както и във всички останали сфери, където се случват подобни неща.

    Май по-добре направо да го закриват здравното министерство и да си знаем, че сами трябва да се оправяме като едно време през 18в.


    Аз лично нямам лош опит. Но не може да се разчита на съвестта на лекарите и сестрите до безкрай.


    Може и да функционира здравната система като цяло, но различни случаи повдигат въпроси, като "Защо не е още по-добре? Какво пречи?".

  15. 15 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1694 Гневно

    Ооооо, а какво правим с българските граждани с психически разсторйства, които са хиляди? М? Ми к'во ... праща ме ги на улицата, да правят калабалък там ...

    Предразсъдъците са за ограничените.
  16. 16 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 4166 Неутрално

    До коментар [#15] от "Нефертити":

    Дават им по една опорка и ги пускат ги да пишат по форумите. Я се огледай тука какво е. Убеден съм, че по писанията под някои теми, сумати материал може да събере някой психиатър.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8162 Неутрално

    Те за болните деца не им пука, че за психично болните.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK