Окаяната ситуация на хората с психични разстройства е медийно и политически безинтересна

Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда.

© Георги Кожухаров

Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда.



Текстът е препечатан от "Маргиналия".


В края на април Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България. Заключенията на доклада потвърждават свидетелствата на д-р Владимир Сотиров (психиатър) за окаяните и недостойни условия, в които хората с психични разстройства в България могат да бъдат настанени (някои от тях принудително).


Ситуацията изглежда унизителна. За определен кръг от хора обаче тя може да е още по-дехуманизираща. За това свидетелства няма, защото темата не е "секси" (в смисъл – медийно и политически безинтересна), а засегнатите хора не са толкова много, което я прави и статистически непривлекателна. Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда. Уязвимостта им е многопластова, защото освен от психично разстройство, тя се обуславя и от произхода им – идват от държави, в които войната е или е била ежедневие. А където насилието и агресията са тотални, се отварят големи рани – и обществени, и индивидуални.




Защо тяхното положение е по-тежко и сложно:


- Имат специфична травматичност, породена от военни действия и/или брутално насилие (вкл. основано на пола). В същото време е налице:


- Силно ограничен брой психиатри и психотерапевти, компетентни да работят с търсещи убежище и бежанци. Професионалистите, които имат опит в тази област се броят на пръсти.


- Става дума за чужденци, по-голямата част от които говорят редки езици (пущу, дари, арабски, урду). Освен очевидния проблем, че има недостиг на преводачи, възниква и затруднението, че всяка психологична/психиатрична консултация е свързана с изграждането на връзка на доверие между пациента и психотерапевта/психиатъра. Преводът опосредства тази връзка и я прави зависима от преводача (от неговия пол, качества, присъствие) и крехка като ниво на доверие. Тук не става дума толкова за качествата на преводача (които безспорно са необходими), а за намесата на трети човек в едно иначе двустранно, строго доверително взаимоотношение.


- Когато хората се намират в центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), т.е. процедурата по международна закрила тече, преводът е относително лесно контролиран от Агенцията процес (по отношение на това въобще да е наличен и качествен). Когато обаче пациентът е настанен в държавна психиатрична институция, преводът се превръща в проблем. Дори такъв да се осигури от НПО или ДАБ, посещенията от техни представители са спорадични. Така се стига до липса на всекидневна и пълноценна връзка с лекарите, което отчуждава пациентите – чужденци и поставя ефективността от лечението им под въпрос.


- Грижата за тях не е системна: 1. Най-често консултации (психологически и психиатрични) се предоставят от НПО или международни организации. Това поставя търсещите/получили закрила с психични разстройства в пряка зависимост от финансирането на тези организации, което невинаги е устойчивo и предвидимо; 2. Лекарският екип и социални работници в центровете на ДАБ са с нормирано работно време и на практика след 17:00 ч. хората в нужда могат да разчитат на реакция единствено от възрастни охранители. Контролът върху взимането на лекарства, когато такива са предписани, също зависи от работното време.


- Има културни и религиозни особености. Често в общността на страдащия има хора, които в една или друга степен полагат грижи за него/нея. Все пак обаче търсещите и получили закрила с психически разстройства имат незавиден статус, който води до определено маргинализиране. Причината за това е вярването, че тези хора са обладани от нечисти сили.


- Когато лицето е получило бежански или хуманитарен статут или отказът за такъв е окончателен, ситуацията се усложнява допълнително от това, че лицето губи правата си да бъде настанено в център на ДАБ (освен за допълнителен, но кратък, 6-месечен период), където получава подслон, храна и лекарска и социална грижа. Настаняването в кризисни центрове също е за ограничен период от време. При окончателен отказ от (бежански или хуманитарен) статут и нежелание за връщане в държавата по произход, търсещите закрила стават формално "чужденци". Това означава, че нямат документи, удостоверяващи самоличността им (рядкост е носенето на национални паспорти) и на практика са "нелегални".


- Всеобща обществена нагласа, че "тия бежанци" не са баш хора; че нямат място в България и т.н.

До какво води всичко това:


Въпреки че във всички организации (неправителствени и международни) и относими държавни институции работят опитни, компетентни и състрадателни хора, за всеки отделен случай се работи ad hoc и координацията на усилията невинаги е ефективна. Т.е. липсва системен подход и предвидим алгоритъм на действие. Международните и неправителствени организации имат полезно действие, но не могат, а и не следва, да заместват държавата в изпълнение на нейни функции (като осигуряването на адекватна социална и психиатрична грижа на силно уязвими лица). Най-честата цел на повечето взаимни усилия е намиране на роднини в друга държава-членка на ЕС, които биха се съгласили да полагат грижи за лицето и иницииране на процедура по събиране на семейство. Събиране на семейство в държава, където работата с хора с психични разстройства включва грижа. И тази грижа е системна, предсказуема, индивидуализирана, задълбочена и уважава достойнството на човека.


У нас на практика силната уязвимост (по няколко признака) може да доведе до бездомност, до безследно изчезване (винаги остава надеждата лицето да е успяло някак да стигне я до Германия, я до Франция, я до друга държава-членка на ЕС), а понякога – и до смърт (случаят на Ребин Митран). Може да си представите какво би станало, ако към това се добавят други категории уязвимост – когато търсещият/получил международна закрила с психически разстройства е непридружен малолетен или непълнолетен, сама жена, на пределна възраст и др. Всички сценарии, които съзнанието ви може да роди, вероятно са се случили. Защото Адът има много кръгове.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xfh59608894
    xfh59608894
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Половината са в тоя форум и громят Путин.

  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1545 Неутрално

    Ох, пак за арабите и африканците е този рев.
    Сорос ще дава премии.

  3. 3 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 316 Неутрално

    Държавата, ако харчи пари за нещо - лечение, соц. грижи - да го прави както трябва по всички показатели и стандарти. Или изобщо да не се занимава. Половинчатите работи са безсмислени, лицемерни. Казвам го като данъкоплатец.

  4. 4 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1545 Неутрално

    До коментар [#3] от "Radosveta Koleva":

    лечение, соц. грижи - да го прави както трябва по всички показатели и стандарти

    Кой ще плати сметката, защото и за мигранти ние не искаме да плащаме.

  5. 5 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3273 Неутрално

    Това, че в България всеки трети си говори сам, едва ли би впечатлило БХК.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  6. 6 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 316 Неутрално

    Здравето е безценно. Болните хора дори не могат да си помогнат сами за елементарни неща. Трагедия.

    Всеки, който се е замислял защо е важно да си здрав във всеки един момент, може да си отговори на този въпрос със сигурност от горната статия.

  7. 7 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2547 Неутрално

    Еми ето БХК вместо да се грижи за мигрантите да се грижи и за тях. :)

    Или да ходи по медиите и да разнася проблема им. :)

    Но така работи днешната централизирана демокрация - получава внимание и кинти, тоя дето е най-кресилив. :)

  8. 8 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2790 Неутрално

    Неприятно впечатление прави, че БХК толкова са се загрижили за разни араби и африканци а досега не съм ги чул да кажат нито дума за собствените ни психично болни. Чиито условия за живот не са по-малко лоши, дори когато са по домовете си. Но от финансирана от Сорос организация друго и не очаквам, БХК са отдавна известни продажници.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  9. 9 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3273 Неутрално

    Еми ето БХК вместо да се грижи за мигрантите да се грижи и за тях. :)Или да ходи по медиите и да разнася проблема им. :)Но така работи днешната централизирана демокрация - получава внимание и кинти, тоя дето е най-кресилив. :)
    —цитат от коментар 7 на realguru


    Чети по-внимателно: става дума за душевното здраве на инженерите. Българите не ги интересуват, даже и за циганите са забравили за момента.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  10. 10 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 316 Неутрално

    До коментар [#8] от "Fred":

    Лично какъв принос имате към благосъстоянието на психично болните у нас?

  11. 11 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2547 Неутрално

    [quote#9:"zyb18561487"][/quote]

    Посипвам си главата с пепел. Прочетох само началото. А от средата почва за мигрантите и техните психични проблеми та до края. :)

    За момент си помислих, че в БХК се е появило поне малко здрав разум. :)

  12. 12 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 654 Весело

    "Става дума за търсещите и получили международна закрила, чието психично здраве страда."

    Луди-луди, ама не рачили да потърсят убежище в едно Мароко или Тунис, например, или в богат Китай, съответно, а на нашата трапеза.
    Не, благодаря, кажете къде да пратя дарителски СМС и 'айде обратно- тук не е лудница (все още...) !

  13. 13 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3811 Неутрално

    "Окаяната ситуация на хората с психични разстройства е медийно и политически безинтересна"

    Никак не е окаяно положението на хората с психически разстройства. Не е вярно също така , че тяхната съдба е медийно и политически безинтересна. Работата на Народното събрание , което е пълно с такива, е медийно добре отразявана , а доходите на представителите на тази категория хора там са високи.

  14. 14 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 316 Неутрално

    До коментар [#9] от "zyb18561487":


    До коментар [#8] от "Fred":

    Представете си дилемата да лекувате своето дете или съседското - има 1 хапче, с което ще оздравее веднага, няма друг начин /или умира/ - кое ще изберете между двете?
    Моето дете/съседското?

    Колко чужди можем да бъдем в един глобален свят в 21в?
    Струва ли си да бъде спасено собственото дете за да живее всъщност в система, която поставя значимостта на човешкия живот и здраве под съмнение?

    По просто казано - ако се случва на един в ТВОЯТА ДЪРЖАВА, може да се случи и на теб.

    Да се избира по отношение на здравето не хуманно, не е християнско и утре може да си ти по независещи от теб причини - тук или на друга територия. Както всъщност в България се случва и на практика в редица болници, където липсват елементарни консумативи/персонал/материална база/лекарства. + медицинските заплати... Системата не е перфектна, но вината и последиците не трябва да се понасят от болните, независимо какви са.


    В статията всъщност се посочва липсата на персонал след 17ч. /предполагам не е привлекателна работата/ и липсата на механизми за следболнична грижа - когато получат/ или не убежище. И работата се обезсмисля. тези заболявания са крехки и прогресивни. Безотговорно е от страна на държавата.


    Както и във всички останали сфери, където се случват подобни неща.

    Май по-добре направо да го закриват здравното министерство и да си знаем, че сами трябва да се оправяме като едно време през 18в.


    Аз лично нямам лош опит. Но не може да се разчита на съвестта на лекарите и сестрите до безкрай.


    Може и да функционира здравната система като цяло, но различни случаи повдигат въпроси, като "Защо не е още по-добре? Какво пречи?".

  15. 15 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1640 Гневно

    Ооооо, а какво правим с българските граждани с психически разсторйства, които са хиляди? М? Ми к'во ... праща ме ги на улицата, да правят калабалък там ...

    Предразсъдъците са за ограничените.
  16. 16 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2828 Неутрално

    До коментар [#15] от "Нефертити":

    Дават им по една опорка и ги пускат ги да пишат по форумите. Я се огледай тука какво е. Убеден съм, че по писанията под някои теми, сумати материал може да събере някой психиатър.

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8319 Неутрално

    Те за болните деца не им пука, че за психично болните.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK