Орбан и Вучич вече нямат нужда от цензура

През 2011 г. евродепутати протестираха заради твърдения за цензура в Унгария. Днес и критици на управляващите твърдят, че и в изкуствата, и в медиите по-честите случаи са на автоцензура. Попитан дали изданията, водещи "културна битка", действат по нечии инструкции, или търсят ползи, изследователят Петер Инкей отвърна: "И двете."

© Associated Press

През 2011 г. евродепутати протестираха заради твърдения за цензура в Унгария. Днес и критици на управляващите твърдят, че и в изкуствата, и в медиите по-честите случаи са на автоцензура. Попитан дали изданията, водещи "културна битка", действат по нечии инструкции, или търсят ползи, изследователят Петер Инкей отвърна: "И двете."



Партията "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан спечели за трети път "супермнозинство" в парламента преди около година. През 2017-а сръбският премиер Александър Вучич стана президент с 55% от гласовете и за пръв път в сръбската история нямаше нужда от балотаж. И двамата намериха нови начини да използват медиите, за да успеят. Цензурата обаче не е сред тях.


Това пише директорът на програмата на неправителствената организация "Фрийдъм хаус" "Държави в преход" за Централна и Източна Европа и Централна Азия Желке Чаки, в коментар за в. "Вашингтон пост".


Повод стана последният доклад на "Фрийдъм хаус", посочил Унгария и Сърбия като европейски страни, където свободата на медиите е поставена на изпитание. Преди няколко месеца докладът на организацията, посветен на политическите свободи, направи Унгария първата "частично свободна" страна в ЕС и отбеляза срив на Сърбия с няколко пункта.




И Орбан, и Вучич работят за премахване на институционалните спирачки пред централизацията на властта в собствените си ръце, спечелиха много и то подкрепата на Европейския съюз и неефикасната опозиция в страните си. "Доминацията на медиите обаче бе това, което поддържаше успеха им," пише Чаки.


Елементи на системата


Нелибералните лидери вече имат нови техники за контрол и въвличане на медиите в работата си. Вече не прибягват до тактики като цензура, принуда или сплашване - те печелят от институционалната слабост или пазарните условия, за да ограничат влиянието на независимите медии и да усилят гласове, подкрепящи правителството, продължава авторът. Накрая медиите биват вградени в системата като нейни елементи, поддържащи онези, които са на власт.


Унгария е най-добрият пример и Сърбия върви по стъпките ѝ, макар още да не е утвърдил контрола си върху медиите. В основата на този подход е финансовият и икономически натиск. "Фидес", отбелязва Чаки, е "усъвършествала употребата и злоупотребата с пазарните сили, за да превзема медиите и да разширява политическата си власт." Даден е примерът с фигури от бизнеса, които са в добри отношения с правителството и които доброволно дадоха медийните си активи на проправителствен медиен конгломерат с над 400 медийни продукта.


И в Сърбия, както разказва цитираният в текста доклад на "Репортери без граници" и Балканската мрежа за разследваща журналистика (БИРН), сочи, че приватизацията на десетки медии в страната е оставила някои от тях в ръцете на собственици, които са в приятелски отношения с управляващата Сръбска прогресивна партия.


"Новото нормално състояние"


Друг инструмент, който използват нелибералните лидери, е законът за медиите. Регулаторът в страната, където мнозинството поддържа "Фидес", селективно отказва лицензи за независими или клонящи към опозицията издания. Единствено свързани с правителството радиостанции работят на тационалния радиопазар от 2018 г., "в немалка степен заради тази практика". В Сърбия злоупотребите са друг тип - те се подпомагат от липсата на капацитет и политеческа воля да се прилагат законите в страната, смята Чаки.


"Заплахите са новото нормално състояние за много журналисти. Но нито в Унгария по времето на Орбан, нито Сърбия по времето на Вучич е била използвана държавна сила срещу журналисти. Вместо това политическите лидери дават сигнал, че враждебността срещу журналистите е допустима и допринасят за атмосферата на страх и безнаказаност. В това отношение медийната среда в Сърбия е много по-жестока към журналистите от тази на Унгария. Компроматните кампании и вербалният тормоз, както и атаки от приятелски настроени към правителството таблоиди, са често явление."


И двамата спечелиха от умелото използване на дружелюбни към тях медии. В унгарския случай тези издания също получиха полза от доходоносни рекламни сделки - държавните разходи за реклама през 2018 т. са пет пъти по-големи, отколкото десетилетие по-рано. От всички 85% са със споменатия тип издания. Силно консервативният седмичник "Фигельо" (наблюдател), публикувал през 2018 списък с критици на правителството, "наети" от милиардера Джордж Сорос, е увеличил приходите си от тези реклами 10 пъти от смяната на собствеността през 2016 г.


Орбан и Вучич вече нямат нужда от цензура

© Associated Press


Създаването на медийна империя обаче "не е достатъчно: изданията трябва да се използват стратегически," заключава Чаки. "Лидерите на Унгария и Сърбия са майстори на изграждането на нов, голям разказ. Преди местните избори през 2018 г. в Сърбия Вучич, Сръбската прогресивна партия и правителството получиха четири пъти повече ефирно време, отколкото всички останали 23 изборни листи, взети заедно." В Унгария изданията са ключов източник на "паралелна реалност", тъй като служителите на обществения оператор "получават преки инструкции от екипа на премиера и инструктират проправителствени експерти какво да кажат."


Проблемът обаче не е само в Унгария и Сърбия - начинът, по който политически актьори се възползват от кризата на доверие и на стария бизнес модел в медиите, "бавно обезсърчава независимата журналистика", води до изливане на безгранични средства в колоси, верни на правителството, и гарантира, че "журналистите знаят мястото си в новата система."


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK