Иван Голунов, Ян Куцяк и политиката на последната сламка

Иван Голунов задълба в твърде много корупционни сделки в Москва.

© Reuters

Иван Голунов задълба в твърде много корупционни сделки в Москва.



Текстът е от блога на Марк Галеоти - старши изследовател в британския Royal United Services Institute и преподавател в Училището за славянски и източноевропейски проучвания в University College London. Преводът и акцентите са на "Дневник"


Винаги съм приемал предпазливо твърдения, че "изведнъж всичко се промени" - най-малкото, защото конкретни събития са по-скоро етапи от процес, които ни показват едни по-широки тенденции, а не моменти на наистина исторически поврат.


Преди дни бях в Словакия, където през 2018 г. убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова предизвика падане на правителството и - както се твърди - политически контранатиск срещу корумпираното статукво, възход на новата партия Прогресивна Словакия и изборна победа за нейния кандидат за президент Зузана Чапутова.




Хората знаеха, че политиката им е корумпирана, че са масови сделките между бизнесмени, гангстери и официални лица, както и че не е безопасно за сигурността и живота ти да дълбаеш прекалено много в тях. Но


27-годишният Куцяк се зарови и убийството му катализира дълго трупал се обществен гняв


срещу статуквото. Някак си този път усещането беше различно и не само в относително малките и тясно обвързани класи на политици и медии в Словакия.


По същия начин арестуването на журналиста Иван Голунов се усеща сякаш може да се окаже един от тези катализиращи моменти. Той задълба малко повече в твърде много корупционни сделки в Москва и нескопосаният и доста неприкрит опит да бъде натопен, както и последвалото му пребиване от полицията, го превърнаха в прочут случай. Хората се редяха на опашка, за да протестират след арестуването му, известни имена от културата открито критикуват случилото се, а три влиятелни издания - вестниците "Ведомости", РБК и "Комерсант" - излязоха с еднакви заглавни страници "Аз/Ние сме Иван Голунов".


От една страна, лесно е да гледаш на случващото се с доза скептицизъм. В крайна сметка подобни случаи в Русия има непрекъснато, макар че обичайно това не става в Москва. Тези хора, които продължават да искат да са


разследващи журналисти в провинцията - кариера, безопасна и комфортна колкото тази на военен кореспондент -


родължават да ме вдъхновяват и удивляват. Техните случаи не стават толкова известни, дори когато завършват с убийство, а не само с незаконни действия срещу тях.


Лесна е да се каже, че Голунов се прочу заради статута си да принадлежи към московското медийно семейство, че приятелите и колегите му - или онези, които се опасяват, че може да бъдат следващите - направиха от инцидента голяма новина. И какво от това? Протестираха не само журналисти, а и е известно, че има известна степен на случайност кои истории грабват общественото внимание и кои не успяват. В крайна сметка сямо няколко души в Словакия казаха, че ключов фактор се е оказала възрастта на Куцяк и че дори членове на елита са усетили, че това можеше да е едно от техните деца.


Вестниците "Ведомости", РБК и "Комерсант" - излязоха с еднакви заглавни страници "Аз/Ние сме Иван Голунов".

© Reuters

Вестниците "Ведомости", РБК и "Комерсант" - излязоха с еднакви заглавни страници "Аз/Ние сме Иван Голунов".


От друга страна, лесно е и човек да се увлече в оценката на случващото се и да го възприеме като повратна точка, като началото на края на една корумпирана система. Очевидно ще трябва да видим какво ще стане, защото е вярно, че рядко забелязваме навреме исторически значимите моменти. Мащабът на протестите и начинът, по който вестниците координираха публичната си реакция, са впечатляващи. Но не мисля, че ще има някакви сериозни размествания. Случилото се е по-скоро симптом и в действителност мисля, че това е една по-оптимистична перспектива.


Миналата седмица бях посрещнат с известна критика, когато написах - в отговор на анкета на "Левада център" за растящото желание за протести в Русия - че макар причините за това да са много специфични и локални, това трябва да се възприеме като промяна в нагласите. Но в края на краищата дори протестиращите може да твърдят, че това не е така, всичко е политическо. Общественият договор на


късния путинизъм допуска известна степен на протести, активизъм и дори демокрация


Стига това да не изглежда като заплаха за фундаменталните интереси на държавата и Путин и лично на най-приближените му. Гражданското общество и дори политиката съществуват, но се очаква винаги да се настоява ,че няма връзка между общата политическа ситуация и недоволството от тол таксите, екощетите или каквото и да е друго. Разбира се, всички знаят, че не е така, всички разбират, че коренът на случващото се са корупцията, неефективността, клиентелизмът и неотзивчивостта на управляващия елит.


В Кремъл изначално смятат, че - подобно политиката на фалшивите партии от цирка "Зюганов и Жириновски" - по този начин се намалява напрежението в обществото и се поддържа статуквото. Ключовата отлика е, че


тези протести тръгнаха отдолу, а не бяха дирижирани отгоре.


Малко по малко те създават организационни навици, структури и умение да се протестира, както и да се държи сметка на властта. Когато се появят скандални случаи като този на Голунов с всички подходящи характеристики - в Москва, изначално несправедлив, присърце на мобилизиращите медии и вписващ се в общото усещане "така ни мачкат" - тогава не само подобни процеси правят още една крачка напред, а виждаме как сработват.


Едва ли това ще е последната сламка в Русия. В случая в Словакия все пак имаше свободни медии и истинска демокрация не само за превръщане на народното разочарование в политическа промяна, но и за да се вдъхва вяра у хората, че промяната е постижима и се струва да се бориш за нея.

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1032 Неутрално

    "Общественият договор на късния путинизъм допуска известна степен на протести, ..."

    Тук има неразбиране на същината.
    Няма "късен" или "ранен" путинизъм.
    Има овпутен сталинизъм.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 6016 Неутрално


    ОВПУТЕНА РУСИЯ

    с ускорени темпове се

    СЕВЕРО КОРЕИЗИРА

    По-точно

    СЕВЕРО КОРОЗИРА

  3. 3 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4073 Неутрално

    Путинизмът е ботоксовото чучело на сталинизма.

    Сталинизмът будеше първичен страх с ирационалната си кръвожадност, докато путинизмът поражда смях и генерира вицове.

    Путин знае, че образованите и социално активни хора в Русия го презират и му се смеят, и това го довежда до бяс.

    Неотдавна, когато рейтингът му се срина на 32%, от Кремъл отправиха "препоръки" до ВЦИОМ да си "коригира методиката" и рейтингът моментално скочи на 70%.

    Не е ли за смях и вицове?!

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  4. 4 Профил на KA2
    KA2
    Рейтинг: 3034 Неутрално

    1984 е предупреждение а не указание!

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3079 Неутрално

    Така работи комунизЪма, какъвто и етикет да си е сложил.
    Сатрапите "удушават" всеки опит на народа и обществото си да "дишат"!!!

  6. 6 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3123 Неутрално

    Общественият договор на късния путинизъм допуска известна степен на протести, активизъм и дори демокрация,стига това да не изглежда като заплаха за фундаменталните интереси на държавата, и Путин, и лично на най-приближените му. Гражданското общество и дори политиката съществуват, но се очаква винаги да се настоява ,че няма връзка между общата политическа ситуация и недоволството от тол таксите, екощетите или каквото и да е друго. Разбира се, всички знаят, че не е така, всички разбират, че коренът на случващото се са корупцията, неефективността, клиентелизмът и неотзивчивостта на управляващия елит."
    ===========================================================================
    "...Трябва да отдадем длъжното на Системата - инстинктът за самосъхранение при
    нея винаги е бил развит превъзходно. Тя винаги много чувствително е реагирала на всякакви повеи,които биха представлявали за нея потенциална опасност. Тази реакция разбира се винаги е била еднаква - да се подтисне,да се стъпче,да се задуши в зародиш.
    Резултатите от подобна "повишена бдителност" са двойнствени.От една страна запасът от издръжливост и твърдост на системата е толкова голям,че никакви удари на историческата съдба , никакви външни заплахи и вътрешни катаклизми( подобни на тези,които в други исторически ситуации и при други народи се оказват напълно достатъчни за срутването в прахта на цели империи) не могат сериозно да разклатят основите ѝ. От друга страна възниквалите в историята на Русия възможности,които макар и в перспектива, биха могли да изведат страната от тежката ръка на деспотизма на държавната власт,която не е сдържана от нищо,от самото начало са били парализирани и обричани на гибел,защото те мигновено встъпват в противоречие с националните стереотипи на политическо поведение и моралните основи на социални взаимоотношения. Като резултат народът се е оказвал в поредният път без изход на унижения и мъка."

  7. 7 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1948 Неутрално

    До коментар [#6] от "objektivist96":

    От къде е вторият цитат? Това ми се видя особено интересно:
    " От друга страна възниквалите в историята на Русия възможности,...,от самото начало са били парализирани и обричани на гибел,защото те мигновено встъпват в противоречие с националните стереотипи на политическо поведение и моралните основи на социални взаимоотношения. "
    Въпросът е как и защо се създават и утвърждават тези "национални стереотипи". В този смисъл идва и въпросът за обречеността.

  8. 8 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    До коментар [#7] от "Мондиана":

    "Въпросът е как и защо се създават и утвърждават тези "национални стереотипи". В този смисъл идва и въпросът за обречеността."

    На частта "как и защо се създават" отговора е по-лесен - навсякъде в миналото и до днес силата, властта общественото устройство са действали инстинктивно и съзнателно за налагане на страх, подчинение и послушание пред силните на деня.
    По въпроса за утвърждаването и издигането на този модел до едва ли не норма на обществените взаимоотношения, отговора наистина е труден и аз лично нямам смислено обяснение, как някъде той а абсолютно устойчив и до днес, а на други места нещата относително лесно и бързи се нормализират.
    В едни страни, народи и държави тези отношения са неприемливи, отхвърлени и там вероятно не случайно се оказва, че освен относителен ред, порядък, законност и осигуряване на спокоен живот за хората, икономиката им също върви добре.
    А в други страни всичко е наопъки.При това тези различия нямат видима връзка с раса, географско положение или някаква отчетлива особеност.
    Това което може да се каже, че все пак във времето има някаква разлика, че нещата тръгват от Европа, но в наши дни се срещат много примери в двете посоки в различни краища на света. Да, вярно е, че не малки части от Азия и голяма част от Африка изостават, но дори и там хората очевидно изразяват предпочитания към европейския модел и само комбинацията от липса на образование, тежки религиозни предрасъдъци и крайната бедност дават шансове на мераклиите за тирани.

  9. 9 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1032 Неутрално

    До коментар [#4] от "KA2":

    1984 е предупреждение а не указание!
    —цитат от коментар 4 на KA2


    Според един руски евреин, не е предупреждение.
    Ето какво казва той:
    "А по-моему, объяснение лежит на поверхности. "1984" произвел такой фурор прежде всего потому, что описывал не какую-то нафантазированную автором страну, а реальную, где эта антиутопия во многом уже воплотилась в жизнь. Страна, которую леваки всего мира считали страной победившего социализма, вдруг оказывалась на поверку страной победившей антиутопии. Это сегодня только маргиналы считают сталинский Союз светом в окошке. А в 1949 году первой страной социализма, к тому же только что вышедшей победительницей из страшной войны, одолевшей гитлеровский нацизм, была увлечена не только левацкая публика. Поэтому трактовка, предложенная Оруэллом, стала холодным душем. Шоком. Он сорвал розовые очки, через которые интеллектуалы того времени смотрели на Советский Союз. Отсюда — ярость "западных коммунистов, социалистов и прочей левацкой публики".
    Роман попал в нерв, в десятку — вот причина его небывалого успеха.

    "1984" не был романом-предупреждением, он был романом-объяснением

    — что скрывается за витриной сталинского Союза."

    Аз не зареждам в Лукойл.
  10. 10 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1032 Неутрално

    До коментар [#7] от "Мондиана":

    ..."Въпросът е как и защо се създават и утвърждават тези "национални стереотипи"...
    —цитат от коментар 7 на Мондиана


    Боже, та това е въпрос поне за една дисертация.
    Тук са намесени географски, климатични, исторически, културни, цивилизационни причини, които създават светогледа на обществото в дадена територия.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  11. 11 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2574 Неутрално

    Руската империя, като всяка империя, си има свой тренд на развитие. Историята помни кога и при какви усвовия се е разраствала и при каки условия е губила. Знаем за краха на СССР в студената война и виждаме как днес Путинова Русия участва в нещо като нова студена война. Знаем колко тежък и продължителен беше процесът на загубата на СССР. Днес светът е по-динамичен и падението на Русия не може да бъде повече то 70 години студена война не не може да стане само 10-20 г.

    подпис
  12. 12 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1948 Неутрално

    До коментар [#10] от "simval":

    Не, това е въпрос за нобелова награда (най-малкото). А опитите да се обяснят нещата с обективни причини като географски и климатични, май се отричат като реакционни при соца със сигурност) и не им се дава голяма гласност. Аз поне не съм попадала на подобни материали. А може би и науката не може да изследва процесите в този контекст.

  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12731 Неутрално

    Путинизмът (вид авторитаризъм) винаги е бил в квантов полуразпад. Подобно на котката на Шрьодингер ние ще разберем за това, когато отворим кутията...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3123 Неутрално

    До коментар [#7] от "Мондиана":
    "Александр Оболонский; Драма российской политической истории ; "Система против личности";Российская Академия Наук- Институт государства и права; Москва 1994 год."
    Глава I. Немного методологии и общая концепция.
    ...............
    2.Концептуальная схема российской истории

    твърди корици
    Тогава струваше 10000 рубли(поне аз за толкова съм я купил) (1997 год.)Курс рубла/долар - 5960 рубли за 1 долар.:))))-имаше и повече:))))
    https://ru.wikipedia.org/wiki/Оболонский ,_Александр_Валентинович


  15. 15 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3123 Неутрално

    До коментар [#12] от "Мондиана":
    Простете,че се намесвам в диалога Ви,но ...Географските,климатични и пр. от този род причини,имат значение,но не те, са важните!!! Важните неща са други...

  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4263 Весело

    Както сполучливо забеляза Юлия Латинина “ Разследващите журналисти на Запад получават Пулицър а в Русия дело за наркотици”

    klimentm
  17. 17 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4263 Весело

    До коментар [#10] от "simval":


    Мисля че Бердяев отдавна е дал отговорите на тези въпроси в “Съдбата на Русия” и “ Руската идея”

    klimentm
  18. 18 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3123 Неутрално

    До коментар [#7] от "Мондиана":

    До коментар [#6] Въпросът е как и защо се създават и утвърждават тези "национални стереотипи". В този смисъл идва и въпросът за обречеността.
    —цитат от коментар 7 на Мондиана

    "...В теоретически план аз изхождах от съществуването и развитието в историята на човечеството,на различни «етически генотипи», които съществено са повлияли на характера на живот и историческата съдба на различните народи.
    Да ги означим на нивото на така наречените идеални типове.
    И така,всички съществуващи до сегашното време човешки цивилизации,при цялото огромно многообразие на техните конкретни,културноисторически форми,можем да разглеждаме като развитие на две противоположни традиции,два взаимноизключващи се възгледа за света.
    Това са системоцентризмът и персоноцентризмът. Печатът на тези две традиции лежи практически върху всички области на обществения живот. Фундаменталното различие между тях се състои в полярността на техните ценностни скали.
    В персоноцентристската скала индивидът е висша точка,"мярка на всички неща",използвайки думите на Протагор.Всички явления,както от природния,така и от социалния свят (без и дума да отваряме за духовният,вътрешният свят)се разглеждат през призмата на човешката личност.
    В системоцентрическата скала, индивидът или изобщо отсъства,или се разглежда като нещо спомагателно,способно да допринесе по-голяма,или по-малка полза само заради постигането на някакви надличностни цели. В едни
    системи на светоглед такава цел въобще се намира извън човешкия свят,както е в индуизма например. В подобни случаи можем да говорим за космоцентризъм. В други случаи ние се сблъскваме с различни форми на «социоцентризъм», чиято същност е в разтварянето на човешкото "Аз" в интересите на Империята,Царствената особа, Култа, Обичая, Идеологията, или просто Държавата. Цялата тази палитра е обединена от отсъствието на представа за самоценността на човешката индивидуалност,затова,че смисълът на човешкия живот не се свежда до това,какъв е влогът му в поддържането и развитието на някаква,каквато и да било по-широка система . Индивидът в тези схеми винаги е средство и никога цел.
    Персоноцентристската традиция съответства на друг тип мислене,определящият патос на който е - личностна ориентация, признаване на неповторимостта на духовноата същност, автономност и самоценност на всеки човек. Значението на отделния човек не се свежда до неговото място и функция в социални,природни и други системи.
    ....Сега няколко думи за системоцентрическия генотип. Неговата светогледна основа е традиционната ориентация върху стабилността на отношенията вътре в Системата като на висша ценност.
    Ориентацията към възпроизвеждане на едни и същи условия се определя от
    недоразвитостта и неприемането на индивидуалистичното съзнание, тенденция,която достига до пълно самоотричане и отъждествяване на своите,собствени интереси с интересите на социалното цяло-рода,племето,общината или други по-големи образувания.
    Вътрешното житейско равновесие за члена на такъв колектив съхранява устойчивостта си само благодарение на съответстващото поведение на своите членове и е достижимо само чрез пълна хармония със Системата.
    Любопитното е ,че господството в обществото на подобен светоглед съвсем не гарантира отсъствие на метежи и прочие социални катаклизми.Историята знае
    множество кървави бунтове в традиционните общества. Но, всичките такива движения са отправени не против Системата като такава,а против отделни лица и
    групировки, злоупотребяващи с привилегированото си положение в нея според мнението на масите, и по този начин заплашващи нейната стабилност.Не случайно
    народните въстания в традиционните общества, като правило са преминавали под
    знамето на идеята за "добрия цар" и когато е падала прахта на въстанието,се вижда,че основните бастиони на Системата не само,че са останали неповредени,но и са укрепени."

  19. 19 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8658 Неутрално

    "Тези хора, които продължават да искат да са
    разследващи журналисти в провинцията - кариера, безопасна и комфортна колкото тази на военен кореспондент "

    Те нашите затова се пазят и даже получават пари за това.

  20. 20 Профил на Росен съм аз и голем капут
    Росен съм аз и голем капут
    Рейтинг: 1230 Неутрално

    До коментар [#2] от "Hawaii":

    А бразилирана Америка все повече се африканизира. Тик-так, тик-так, белите в САЩ са вече само 60%.

  21. 21 Профил на Милост  за  живите
    Милост за живите
    Рейтинг: 2867 Неутрално

    Тука е спокойно!
    Имаме си грантова журналистика,но не разследваща!

    Душице нежна,скиталнице, Гост и приятел на тялото, Къде ще се подслониш сега, Бледа, студена, оголена, Неспособна да играеш както някога.
  22. 22 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1948 Неутрално

    До коментар [#15] от "objektivist96":

    Напротив, добре дошли! :)

    До коментар [#18] от "objektivist96":

    "системоцентризмът и персоноцентризмът."
    Пак опираме до това защо някъде властва единия или другия тип система - какви условия "инсталират" едната или другата.В средата на 90-те години един мой приятел журналист в малък американски вестник ходи в СССР. Бяха му дали една практическа инструкция от три страници за разликите между руснаците (източняците) и западняците. Бях потресена от проникновението, с което беше направена тя. За съжаление е на ксерокопие и досега не съм я пренесла в текстов вид. Та разликите между двата културни най-общо казано) типа са общо взето ясни независимо от начина на описване.
    Въпросът е, че може би причините за "властването" на даден тип на дадено място са такива (географски, климатични и кой знае още какви), че правят общността от хора на това място обречена да е подвластна на тях до края на света.

  23. 23 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1032 Неутрално

    До коментар [#22] от "Мондиана":

    ... Въпросът е, че може би причините за "властването" на даден тип на дадено място са такива (географски, климатични и кой знае още какви), че правят общността от хора на това място обречена да е подвластна на тях до края на света.
    —цитат от коментар 22 на Мондиана


    You got it.

    ПП. Обстоятелствата, при които съществуваш, както и качеството на разума и мисленето ти, създават светогледа ти.
    За един, отделен индивид почти незабелязано, но за поколения от хиляди години ... видимо определено.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  24. 24 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3123 Любопитно

    До коментар [#22] от "Мондиана":
    Благодаря!
    Вижте,"географските и климатичните" фактори имат разбира се, значение за много неща,които са важни за "властването" на даден тип на дадено място",но много по-важни са тези:" кой знае още какви" причини,които "правят общността от хора на това място обречена да е подвластна на тях до края на света".Защото,географските и климатични условия в Швеция,Финландия,Норвегия,Канада(примерно) и в още достатъчно много на брой страни, са такива,каквито са в Русия,но резултатите са други,общностите и социалните връзки са други,отношенията вътре в общността са други(не казвам,че са идеални,доколкото може въобще да се говори за "идеални"),доста по-различни от тези, които са там.Защо е така? Не мога да Ви,дам обосновано обяснение,защото нямам такова,по-скоро това обяснение би било, някакъв сбор,конгломерат исторически съвпадения,психологически особености...не зная...При все това,че доста добре познавам североизточните и всичко свързано с тях.Те самите не знаят.Поне онези,които се опитват да разберат,защо е така.
    Ако позволите ще Ви, предложа част от едно интервю на Вера Мутафчиева.Нещата,които казва тази велика дама, се отнасят до нас,до България,но вижте мнението ѝ за ролята на природните условия и резултатите от тях:
    ".... Нека не се измъкваме пак с приказки за нашата малкотия и с “турското робство” като генерално оправдание. Не по-многочислени са били холандци, ирландци, а преди тях арабските племена от пустинята, венецианците от своя накиснат град. Че и туркмените от Средна Азия, изградили две империи - Селджукската и Османската. Концепции, воля и енергия, риск, умна реализация. Когато наши сънародници се оплакват от ниското ни днес самочувствие, неловко е да намекнеш, че за високото са необходими не думи, а постижения. “Да, но ние сме били под турско” - бива редовната успокояваща реакция. Дали да напомним всяка от изброените или неизброени общности в историята, колко пъти и под чия чужда власт е била? Пак ерес: на какво дължим своите липси, отсъствия, комплекси и доста чести сривове? Не ли на рядък в миналото на Европа късмет: върху рядко сгодната за живеене територия, която сме отвоювали от Византия, до днес се казва: “Гладни гробища няма.” Понеже малцина граждани се интересуват от чужда история, как да знаем, че северната половина от континента ни допреди 200 години е изнемогвала от мраз и наводнения. Днес отново вместо чернозема ни - течна кал. Бледо, мътно слънце през броени седмици в годината. Под него народът се е изхранвал със зеле, моркови и прочее ядливи корени. Затуй начесто е понасял удара на гладни вълни, на епидемии, каквито са засягали твърде периферно нашия ареал, населен, но никога пренаселен с яки хора (яка имунна способност поради разнообразна храна). Из прекрасните крайбрежия на Средиземноморието пък - убийствен пек и суша. Съвсем никъде в Европа няма аналог на пословицата ни: “Гладни гробища няма!” Чак ти се чудят чужди етнолози, ако ги питаш по въпроса. Имало е гладна смърт, “черна смърт” - пандемии тоест - трийсет годишни и сто годишни войни по времето, когато на българина е била забранена военна служба. Ние пък се чудим защо из земята ни не стърчат замъци, крепости и катедрали или манастири пак като крепост - сринали ги били враговете. Ето защо: не са ни трябвали, за да се спасяваме, ако потрябва - толкоз планина и гора и хилядни стада. Нима при такава сигурност в хляба и млякото (с неговите деривати) ще се впуснеш да браниш поне Мала Азия от средноазийски нападатели? Нима ще строиш кораби и ще се бориш с бури, дано стигнеш до по-топлички земи?
    Звучи шокиращо, защото сме учили друго - само страдания и жалост. Мое неправилно убеждение си остава, че дължим нашата историческа съдба, която проклинаме, на предимствата, отпуснати ни свише. Сериозно доказателство за този извод е: днес най-завидно битуват народите, отгледани в сурова, враждебна среда, на север от нас, в неспирна битка с природата. А в древността пък са цъфтели най-южните, препечените пустинни общества, принуждавани също от природата сами да доведат водица до нивята си, копаейки изнурително мрежа от канали. Честната истина в историята си остава: всекиму бива въздадено според положения труд и понесени мъки.
    Горното май не беше отговор на сериозния ви въпрос, а едно хипотетично обяснение за това, как сме преживели на границата между Азия и Европа без да се ангажираме много-много. Не сме глупави да го признаем, предпочитаме рефрена за нашите безбрежни страдания и малшанс изобщо. Питам се: сегашните баби не поучават ли децата, че “каквото надробят, такова и ще сърбат”?"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK