И законът срещу шума ще падне жертва на корумпираните местни власти

И сега музиката на заведенията на открито трябва да спира в 23 ч, но това не се случва.

© Георги Кожухаров

И сега музиката на заведенията на открито трябва да спира в 23 ч, но това не се случва.



Новите текстове в Закона за защита от шума в околната среда нямат абсолютно никаква стойност, както нямаше стойност и досегашният му вариант. А прилагането му ще е все така имитационно или репресивно – според случая, в който трябва да бъде използван. Защото законотворното двуличие в България стана норма, с която се демонстрира безконтролна власт, а не контрол на властта.


В конкретния случай с поправките в Закона за защита от шума в околната среда всички очаквания за ефект от прилагането им са напълно безпочвени по една проста и банална причина: Общинските и местни администрации на държавната власт, които би трябвало да защитават гражданите от своеволията на други граждани, са


корумпирани до кости.




При това без воля за лечение.


Точно тези институции са отговорни за изработването на наредбите за регулиране на шума в градове, села и курорти, за съгласуването им с националното законодателството и налагането на наказания за неизпълнението им.


Но нищо от това не се случваше и преди Народното събрание да гласува поправките в закона, според които музиката на заведенията на открито трябва да спира в 23 ч, а кръчмите в сгради с повече от едно жилище да представят нотариално заверен протокол от общо събрание на етажната собственост, за да получат разрешение за работа.


Имам лична история в битката с шума в най-големия курортен град на страната – Варна. В нея има всичко – от десетки среднощни разговори с полицията до жалби, системно изчезващи по пътя от близкото районно управление на МВР до общинската администрация.


От


очевидни симулации на работа


- до демонстративното бездействие на общински ченгета.


От фалшификация на документи - до назидателна наглост от страна на тези, които са го извършили.


От среднощни заплахи по телефона до наказателно рязане на гуми. Всичко може да мине през главата на човек, решил да оправя непоправимото, или дори елементарен проблем с кръчма, бар, клуб или каквото и да е, боботещо под носа му колкото, както и докогато си иска.


Резултатът от всички усилия е нулев! Даже по-лошо – в подобни случки човек се чувства "на минус" от


унижението на беззаконието,


прехвърлило границите на поносимостта!


Така местните власти по всички краища на територията извършват едни и същи имитационни движения, с които насърчават наглостта на нарушители от всякакъв калибър. Вместо да вдъхва увереност у гражданите, че не са оставени на произвола им.


Издаването на разрешителни за удължено работно време, контролът и санкциите за неспазването на общинските наредби са поверени умишлено на дребни чиновници. По-голямата част от тях са бивши служители на полицията, напуснали доброволно заради монетаризирана неприязън към принципите на правото и реда. За тях общинските администрации са най-гостоприемната екосистема.


В нея те преживяват от "бакшишите" на мошеници, работещи най-често за сметка или под покровителството на Остап-Бендеровци в местните общински съвети.


Така кръговете от неутрализатори на всеки закон отдавна са структурирани по железните принципи на


организираните престъпни групи.


На всичко отгоре - облечени във власт.


"Фундаменталните проблеми в България остават. Корупцията в страната е ендемична". Това са думи на евродепутата Джефри ван Орден от 2008 г. Той беше докладчик за напредъка на България по пътя към членството й в Европейския съюз.


След Орден в докладите за проблемите с корупцията в България, изготвяни периодично от международни експерти и организации, епитетът "ендемична" стана устойчив. Той означава "свойствен, характерен за дадена област или район". А примерът, с които е илюстриран в тълковния речник е "ендемичността на маларията в някои райони около екватора".


Точно заради тази ендемичност няма да има ефект нито една и от чисто новите поправки в Закона за защита от шума в околната среда. В България законите не работят. Поправките им – също! Освен с едно изключение – за разчистване на пътя пред политически коректния бизнес. На бъдещи партийни дарители, да речем.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK