Защо българите са бедни

© Юлия Лазарова

Трийсет години след края на социализма и 12 години след влизането в ЕС въпросът за бедността сред българите остава един от основните сред обществото и политическия елит. Не случайно темата не спира да бъде част от предизборни дебати и граждански инициативи. Ако на сравнително ниво бедността сред обществото е по-малка, отколкото през 90-те години, то негативната тенденция страната да бъде първенец по този показател остава и до днес.

Един от най-силните разкази за произхода на бедността
е историческото наследство на социализма

Голяма част от бившите социалистически държави са днес в редицата на тези с най-голяма бедност, което до известна степен потвърждава този разказ. Само че историческите данни от периода на късния социализъм и началото на прехода показват по-различна картина. В цяла Източна Европа страните преминават през увеличаване на бедността по време на първите години на 90-те, когато икономическата трансформация води до голямо понижаване на доходите на хората и безработица. При някои страни увеличението на бедността е минимално като Хърватия (от липсваща до 2.23% през 2000 г.) и част от Вишеградската четворка, а при други наподобява социална катастрофа. В групата на вторите влизат както "изоставащите" България и Румъния, така и някои от отличниците на шоковата терапия като Естония, Латвия, Литва, но и държави с проблематична или липсваща демократизация като Молдова, Беларус и Русия.

В този смисъл връзка между историческото наследство и бедността съществува дотолкова, че периодът на голяма трансформация в началото на 90-те години е важен момент за институционални решения във вътрешната политика и икономика, които водят до увеличаване или намаляване на социалните щети в страните в преход. България е от тези, в които социалните щети са едни от най-продължителните и най-големи, в другия край са държави като Словения с отличаващ се плавен преход към пазарна икономика и бърза консолидация на демокрацията.

Друг влиятелен разказ за бедността
е връзката със степента на икономическо развитие

Ако направим сравнение на базата на всички европейски държави, ще се отличи до известна степен силна взаимовръзка между нарастване на БВП (един от най-често използваните индикатори за икономическо развитие) и бедността. Колкото по-богата е една държава, толкова по-малък процент са бедните, и обратното. България тук отново е в позиция на догонващ. Близки исторически и географски държави като Словения, Словакия, Чехия и Хърватия отдавна са ни изпреварили по този показател. Като разгледаме развитието на този показател исторически, ще се открои следната тенденция - изоставането на България е свързано с проблемите в икономиката в края на 80-те години, откогато започва спадът на БВП и рязкото му и продължително понижаване през 90-те години. По данни на проекта "Мадисън" нивата на БВП в България от 1989 г. са достигнати едва 14 години по-късно. Но България не е изключение. Същата тенденция се наблюдава в голяма част от другите източноевропейски държави. Нивата на БВП от 1989 г. са достигнати над 10 години по-късно в почти всяка една от тях, в това число Чехия, Хърватия, балтийските републики, Сърбия, Македония, Словакия.

Трети влиятелен разказ
е за положителното влияние на външните инвестиции

Това е фактор, който често бива употребяван в България за обяснения на икономическото развитие и наличието на бедност. Счита се, че колкото повече инвестиции идват в България, толкова по-малка ще бъде бедността и безработицата. Вероятно този аргумент е вследствие на очакването, че това ще подобри бизнес средата, ще увеличи конкуренцията, а с това и заплащането ще се подобри. Само че голямата картина е по-различна. Ако направим сравнителен анализ на външните инвестиции като процент от БВП във всяка европейска страна, ще открием, че няма връзка между големината на инвестициите и процента бедни хора. Ако търсим някаква тенденция, тя е дори обратната. България е една от страните, в които големината на външните инвестиции е над 70% от БВП, докато държави като Италия, Германия, Франция, Финландия, Дания и т.н. са в групата на държавите с под 50% външни инвестиции.

Четвъртият разказ е сравнително непопулярен в България,
той свързва бедността с ролята на социалната държава и преразпределението на благата

Смята се, че един от основните фактори за намаляването на бедността е увеличаването на средствата за социална защита. По този показател България заедно с други източноевропейски държави е в групата на държавите, които отделят най-малко за социална защита - под 15%. В голяма част от случаите това са държави с голям процент на бедни. В другия край са скандинавските държави, Франция и Австрия, които отделят над 20% за социална защита и в същото време са с малки нива на бедност - под 10%.

Втори измерител по ролята на този показател е да проверим доколко бедността намалява процентно след социалните плащания - така в една държава може преди социалните плащания бедността да е голяма, а след тях - да намалява драстично. По данни на Евростат ролята на социалните плащания за намаляването на бедността се равнява на близо 34% средно за Европа. Т.е. заради социалното подпомагане 34% от населението в Европа излиза от категорията "бедни". България е в дъното на тази класация като една от страните, в които бедността не намалява драстично, а едва с между 20% и 25%. Лидерите по този показател са отново скандинавските страни, но също така Унгария, Чехия и Словения.

Трети измерител на ролята на социалната държава е доколко неравенството върви ръка за ръка с бедността. Често се твърди, че напредването на най-богатите води след себе си до подобряване на положението на най-бедните. По тази логика бихме очаквали, че ако в една страна съществува голямо неравенство заради голямото богатство на най-заможните 1% и голямата разлика в доходите им с тези в дъното, това не би било свързано с нарастване на процента на бедни, а на обратната тенденция - към тяхното намаляване. Действителността обаче е по-различна. Колкото по-голямо е неравенството в една страна, толкова по-голям е процентът на бедни хора - кое е първопричината е въпрос на подход, но е факт, че силна връзка съществува и тя в сравнение с останалите фактори е най-силна. В групата на водачите по неравенство и бедност влизат България, Румъния, Латвия, Гърция, Кипър и Литва. В другия край са скандинавските страни, Белгия, Холандия, Чехия, Словакия и Словения.

От всичко показано дотук изглежда, че ако има воля за решаване на проблема с бедността, това неминуемо преминава през сериозно осмисляне на първопричините за появата и поддържането на високи нива на бедност. Ако съдим по други европейски държави, намиращи се както в Северна Европа, така и в Централна, но и Източна, решенията трябва да включват увеличаване на ефекта на социалните плащания, намаляване на икономическите неравенства (въвеждане на минимален необлагаем минимум и прогресивно данъчно облагане например) и развиване на силна икономика в страната, а не икономика, разчитаща основно на външни инвестиции. Нещо повече, както видяхме, в групата на страните с малка бедност и силни икономики присъстват бивши социалистически държави. Така че е време да се забрави вечното оправдание, че "соцът" е виновен, и да започнем да говорим сериозно за капитализъм и демокрация.

Ивайло Динев е докторант по политически науки в Скуола Супериоре Санта'Анна (Пиза). Бил е гост учен в Центъра по изследвания на Югоизточна Европа в Грац и е преподавал във Флорентинския университет.