Машините ли са виновни за грешките в изборните протоколи

© Юлия Лазарова

Законопроектът за минимизиране на машинното гласуване бе предизвестена новина. Не е конспиративна теория, че повечето парламентарно представени партии искат да задържат пропорционалния си сенчест дял от контрола върху ръчното броене на хартиени бюлетини.

Документът, внесен от депутати от ГЕРБ и партньори, откровено предлага да се запази "човешкият фактор" при отчитането на резултатите при партийно най-важните избори – за местната власт наесен и за Народното събрание - когато и да са.

Новият, за мен поне, елемент в безкрайната сага, наречена Изборен кодекс, е инициативата на Централната избирателна комисия (ЦИК) срещу машинното гласуване. Мотивите на вносителите на законопроекта в най-съществената си част преповтарят един анализ на изминалите избори и най-вече на машинното гласуване, който ЦИК представи в Комисията по правни въпроси на 28 юни. Затова си струват редовете, посветени на първоизточника.

Документът "Анализ на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, произведени на 26 май 2019 година" повтаря известните на обществеността данни за грешки при отчитането на резултатите от машинното гласуване и използва тези данни за пряко внушение в посока на неговото премахване или ограничаване. В частта "Изводи" е направена една учудващо механична, на нивото на фейсбук дискусия екстраполация: "Увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултатите." Тази "прогноза" имплицитно съдържа признанието, че ЦИК няма на разположение инструменти (или, по-скоро, воля да ги приложи), за да ограничи неточностите и разминаванията в протоколите на секционните комисии (СИК). На тях се гледа като на фатална неизбежност. Или както е казал по друг повод любим мой поет – "Така било е и ще бъде".

В анализа си, сочен като първоизточник от вносителите на законопроекта, тази висша изборна комисия старателно избягва да спомене или дори да намекне за

отговорността да подготви изборните книжа, Методическите указания за СИК и
да организира обучението на изборната администрация

така че да гледаме в интернет чисти и точни числа. Та за всеки случай да напомним основните факти.

Доказаният главен източник на грешки в резултатите от машинните секции беше некоректното пренасяне или въобще неотчитането на гласове за партии и преференции от машинната разпечатка върху един "опростен" (спрямо 2016-а) и предразполагащ към безотговорност формуляр за секционен протокол, създаден от ЦИК. Не се знае колко от традиционно немотивираните и незапознати с правилата членове на СИК изобщо са погледнали Методическите указания на ЦИК, публикувани пет дни преди деня за гласуване и след като обучителният процес за значителна част от тях бе по график отметнат.

Още на 7 юни Общественият съвет към ЦИК предостави на комисията силно критичен доклад за ролята на изборната администрация при проведеното машинно гласуване. Сред многобройните препоръки бе и едно радикално решение – да отпадне изобщо задължението на СИК да пренасят резултатите от машинната разпечатка върху традиционния хартиен протокол, тези резултати да се взимат направо от флаш паметите на т.нар. специализирани устройства. (Тук има ред интересни и важни подробности. Възможно по-добър и пак "грешкоустойчив" вариант е данните все пак да се преписват върху отделен протокол, да го наречем "част Б", но сумирането на машинния и хартиения вот да става в общинските, съответно в районните избирателни комисии. Известно е на наблюдателите на избори в България, че

събирането на двуцифрени и трицифрени числа е
непреодолимо изпитание за много секционни комисии

а на 26 май много от тях просто решиха да не се и опитват.

И какво от това, че някой предложил нещо си? Три седмици по-късно в споменатия официален анализ ЦИК констатира, че една от основните цели на машинното гласуване – намаляване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, не е постигната. Без дори минимално усилие да се видят причините за този неуспех в следващото изречение е направен категоричен извод: "Само по себе си машинното гласуване не е средството и начинът, по който изборите ще са честни и прозрачни." Sic. Тъй беше речено.

Ами няма да е и не може да е магическо средство за честни избори нито една технология в ръцете на хора, които отказват да приложат разумни и в рамките на правомощията си мерки за подготовка на процеса и за потвърждаване на резултатите. Като например станалото публично отпреди изборите предложение за контролно сравняване на данните от флашките с "разписките" от всеки индивидуален машинен вот – в случайно избрани в последния момент места за гласуване, които да са един, три, пет процента – статистиците да кажат – от всички секции.

Другият основен аргумент на традиционните противници на машинното гласуване, взаимстван от ЦИК и почти папагалски повторен от вносителите на законопроекта, е за високата му цена. Съпоставят се разходите за наемане на три хиляди устройства (за което и до ден днешен на сайта на ЦИК няма официална информация с какви аргументи наемането е било предпочетено пред купуването) спрямо 25-те процента избиратели в машинните секции, предпочели да цъкат по екрана вместо "химикала, пишещ в син цвят".

Време е, казах на свой приятел и мой традиционен опонент по темата, да бутнете дебата една стъпка напред – защо тук и там има 50 на сто и нагоре използваемост на машините, а в любимите ви за цитиране селца – нула. Ами защото до 26 май никой не беше видял интерфейса на устройствата освен ревностните следователи на сайта на ЦИК. Нямаше официална информация къде и кога са произведени; кой, кога и по какви критерии ги е сертифицирал; какви са били заличените в официалните протоколи несъответствия между подадените оферти и техническото задание. Самото задание с изискванията към апаратната и програмната част – което можеше да е готово примерно в края на миналата година – бе секретно до последно, до публикуването на пълната документация на обществената поръчка на 10 април. При обявен победител на 22 април и срок за доставка на машините в България 10 май (някои са знаели, че е възможно, и наистина доставката стана за двайсетина дни) едва ли би могло да се очаква ЦИК да има време и нерви да пусне някое-друго медийно съобщение в полза на надеждността и предимствата на новата технология. Или, както им беше предлагано, да се направят публични демонстрации на машинен вот.

Не било тяхно задължение, казват, и констатират липсата на доверие в машинното гласуване.

И да завършим с техния недотам фактологичен и аналитичен документ, с който тази ЦИК – за първи път в историята на институцията -

може да бъде запомнена като ликвидатор на значима и популярна инициатива

Същината на анализа им е простичка: не можем да се справим с шест хиляди машини наесен, махнете ни го това главоболие или го дайте на Министерския съвет – те имат капацитет.

Аз лично съм "за" последното предложение – ЦИК наистина няма капацитет за нови изборни технологии и плаща за консултантски услуги, като се наложи. Но да се върнем към края на тази статия на законовносителите, които към основополагащите аргументи на ЦИК са добавили препратки към препоръки на Венецианската комисия и на наблюдателските мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Добавили са ги вероятно с основателното очакване, че тези препратки звучат авторитетно и няма да има кой да търси съответните параграфи в обичайно дълги документи. Аз например няма да го направя.

Има няколко далеч по-адекватни документи за последното машинно гласуване в България, които не сме видели, вероятно и депутатите вносители не са ги чели. Трябва да съществуват някакви отчети от колектива научни работници, извършил сертифицирането на специализираните устройства; от изпълнителя на обществената поръчка "Сиела норма" АД; от "Информационно обслужване" АД, които и този път извършиха обработката на изборните резултати (и би трябвало да знаят източниците на грешки и несъответствия). Има, знаем го, мнения или каквото там са наречени, от районните избирателни комисии, които първи са се сблъскали с редица слабости в организацията, в това число с несъответствията между хартиените протоколи на СИК и данните от флаш паметите на машините.

Така че вместо да се бърза с отстрелване преди депутатската ваканция, нека има малко подобие на дебат. Една-две кръгли, полукръгли или квадратни маси ще ни зарадват, но хайде, да не бъдем максималисти – дайте ни съществуващи документи да четем.