Свободата на медиите и заплахите пред журналистите

Свободата на медиите и заплахите пред журналистите

© Peter Nicholls, REUTERS



Във Великобритания за пръв път се провежда Глобална конференция за свободата на медиите. Тя е съвместна инициатива с Канада. Форумът е част от международна кампания за насочване на вниманието към свободата на медиите и засилване на натиска над онези, които я задушават. На конференцията са поканени делегации от над 100 държави и международни организации, 60 министри и повече от 1000 журналисти, изследователи и участници в кампании за свобода на словото. "Дневник" публикува речта на външния министър Джереми Хънт.


Ваши превъзходителства, уважаеми гости, дами и господа, от името на Обединеното кралство и на нашите съорганизатори, правителството на Канада, имам удоволствието да ви приветствам на настоящата конференция. И благодаря на канадската ми колежка Кристия Фриленд за нейната подкрепа и ентусиазъм за тази конференция и се надявам тя да бъде домакин на конференцията догодина.


Само преди два месеца, рано сутринта на 16 май, Франсиско Ромеро Диас, мексикански репортер на 28 години, получава обаждане за инцидент в нощен клуб в Плайа дел Кармен.




Работата на Ромеро е насочена към разкриването на случаи на организирана престъпност. Той реагира както би постъпил всеки добър журналист и отива на мястото на инцидента колкото се може по-бързо.


Всъщност това вероятно е било капан. Когато пристига, Ромеро попада в засада и е застрелян.


Той е знаел какъв риск поема. През предходните два месеца той е бил задържан от полицията – твърди се, че това е свързано с факта, че е отказал да даде подкуп – и е бил отвлечен от въоръжени мъже. Бил е заплашван анонимно, че ще бъде хвърлен от някой мост, както и че хората, отправящи заплахите, знаят къде учи синът му. Но въпреки всички опити да бъде сплашен и тормозен Ромеро продължава да публикува свои материали във вестника Quintana Roo Hoy и да поддържа уебсайт, посветен на проблемите на организираната престъпност.


Той е шестият убит журналист в Мексико тази година. А само преди месец е извършено и седмо убийство – на Норма Сарабия, застреляна в щата Табаско.


Миналата година са убити 99 журналисти от целия свят – над двойно повече в сравнение с предходното десетилетие, а други 348 са били лишени от свобода от правителства.


Твърде малко от извършителите на тези престъпления биват подведени под отговорност. Всъщност от 46-те убийства на журналисти извършени през 2008 г., сега – единадесет години по-късно – са разкрити само 8.


Свободата на медиите: световна кауза


Ето защо нашата конференция и глобалната кампания са толкова важни. Предизвикателството, пред което сме изправени, е да почетем паметта на Франсиско Ромеро Диас – и на други като него – като защитим журналистите и им гарантираме възможността да упражняват своята професия, която представлява един от жизненоважните стълбове на свободното общество.


Аз и моята приятелка Кристия, която е бивш журналист, сме първите външни министри, които организират международна конференция, посветена на тази тема, и както Кристия каза, искаме това да стане ежегодно събитие по света.


Днес към нас се присъединяват делегации от над 100 държави, включително 60 министри и повече от 1500 журналисти, представители на академичните среди и участници в кампании. Никога досега толкова много държави не са се обединявали в подкрепата на тази кауза.


Днес отправяме ясно послание, че свободата на медиите не е ценност на Запада, а световна ценност. Когато функционират оптимално, свободните медии защитават обществото от злоупотреби с властта и същевременно помагат на страната си да достигне пълния си потенциал.


През 1887 г. известният историк и политик лорд Актън пише: "Властта корумпира, а абсолютната власт води до абсолютна корупция."


Най-сигурните защитни средства срещу тъмната страна на властта са отчетността и критичният поглед, а малко институции могат да приложат тези принципи по-добре от свободните медии.


Истинската отчетност обаче не се състои в избирателната и показна "борба" с корупцията, провеждана от авторитарните режими, които по мистериозни начини елиминират своите политически опоненти, а същевременно си затварят очите, когато става въпрос да извършителите на най-тежките престъпления. Истинската отчетност се състои в риска от разобличаване от медия, която не може да бъде контролирана или подчинена.


Доказателствата за това са безспорни. От 10-те страни, постигнали най-добри резултати в справянето с корупцията според световната класация на организацията "Прозрачност без граници", 7 са и в първата 10-ка на Световния индекс за свободата на медиите. Същевременно 4 от 10-те най-корумпирани държави са и в последната 10-ка на класацията за свободата на медиите.


Хората, които разполагат с власт, ценят своята репутация. Затова наличието на прозрачност е най-сигурният начин да се гарантира, че те няма да извършват нарушения.


Аз съм политик и също както на повечето мои колеги невинаги ми е приятно да чета какво пишат медиите за мен. Всъщност политик, който защитава журналистите, може понякога да се чувства като някой, който работи срещу собствения си интерес.


Разбира се, трябва да кажа и това може да е единственият ми шанс, че вестниците също правят грешки. Журналистите не са защитени от изкушенията на хиперболата и преувеличаването.


Но тези от нас, които понякога са обект на критика, трябва да се замислят над мъдрите думи на Нелсън Мандела: "Медиите са огледало, с помощта на което можем да разберем как ни виждат другите, с всички наши недостатъци, брадавици и всичко останало Тези критики могат да ни помогнат да се развиваме, защото ни показват кога хората не са удовлетворени от нашите действия или нашето бездействие."


Така че, ако бъдем разумни, ние, политиците, трябва да гледаме на медиите като на свои критични приятели. Нашите държавни служители може да ни казват това, което искаме да чуем, но медиите ще ни кажат онова, което трябва да чуем, представяйки ситуацията "без грим", независимо дали това ни се харесва.


Как свободните медии помагат на обществото?


Ролята на свободните медии обаче не се свежда само до това да критикуват неуспехите и да спомагат за предотвратяването на злоупотреби - те включват и насърчаването и подкрепата за развитието на нови идеи. Историята показва, че човечеството е успявало да бележи най-бърз напредък тогава, когато е имало възможност за свободно обсъждане, оспорване и противопоставяне на идеи.


При задушаващите условия на забрани и цензура не може да има открития и изобретения. Свободният обмен на идеи, осъществяван с помощта на свободните медии, позволява на гения на обществото да диша, като по този начин се отключват оригиналността и творчеството на цялото население.


Ето какво казва по този въпрос големият философ Джон Стюарт Мил: "Най-тежката последица от това да бъде ограничена възможността за свободно изразяване на мнение е, че човечеството бива ограбено, ако мнението е правилно, на обществото се отнема възможността да поправи грешката си; същевременно ако мнението е грешно, загубата е почти толкова голяма - пропусната е възможността за утвърждаване на ясна и устойчива представа за това кое е правилно в резултат на противопоставянето между правилно и грешно."


В обществата, където свободният дебат процъфтява, са направени пропорционално много по-голямо количество открития, допринесли за развитието на човешкото познание. Десетте държави с най-голяма свобода на медиите в света имат общо 120 нобелови лауреати – 3 пъти повече от тези на Русия и Китай, взети заедно.


Норвегия, която има население от едва 5 милиона, е спечелила 13 нобелови награди. В никакъв случай не искам да обидя моите приятели от Норвегия, но не считам, че те са по-големи новатори или че са по-изобретателни от другите народи. Отличните им резултати се държат на факта, че тяхното отворено общество и свободни медии, които са оценени като най-свободните в света, създават възможно най-добрите условия талантите им да просперират.


Предизвикателства, пред които са изправени съвременните журналисти


В други държави ситуацията е по-сложна, но въпреки трудностите журналистите успяват да постигнат резултати. Във Венецуела Лус Мели Рейес се опълчва срещу режима на Мадуро. Тя е редактор на уебсайта за новини Efecto Cocuyo, в страна, където независимата преса е ограничена по един много прост начин - чрез лишаването от достъп до хартия, върху която да печата.


В Казахстан Гулнара Бажкенова поддържа уебсайта Holanews, който разкрива как е отровена рибата в река Урал.


В Перу Густаво Горити от IDL Reporteros е разкрил редица значими случаи на корупция, в които са били замесени представители на бизнеса, правителството и съдебната система.


На други места обаче ситуацията продължава да се влошава. В Китай автоматичната цензура и великият китайски файъруол блокират достъпа до хиляди новинарски уебсайтове, а милиони хора са наети, за да цензурират съдържанието, да публикуват фалшиви съобщения в социалните медии и да манипулират дебатите в интернет.


Първият човек, създал уебсайт, посветен на правата на човека в Китай, е активистът Хуан Куи. Той е лишен от свобода през 2016 г. и въпреки лошото му здравословно състояние, липсва каквато и да било информация какво се е случило с него след таен съдебен процес, проведен през януари. Поставили сме този въпрос пред китайските власти. Призовавам ги отново да предоставят информация относно съдбата на Хуан Куи и да му осигурят медицински грижи, ако той се нуждае от тях.


През 2017 г. във Виетнам Тран Ти Нга публикува видеоматериал, показващ полицейско насилие, заради което е наказана с лишаване от свобода за срок от девет години. Затова днес призовавам виетнамските власти да я освободят.


Защита на свободата на медиите


Лесно би било да станем фаталисти в свят, където Джамал Кашоги, журналист работещ за Washington Post, е убит на територията на саудитско дипломатическо представителство, а талантливата млада журналистка Лира Макки е убита от републикански отцепници в Северна Ирландия.


Но ние трябва да устоим на това изкушение. Защото, ако действаме заедно, можем да изобличим злоупотребите и да направим така, че хората, които посягат на журналистите или ги лишават от свобода заради това, че си вършат работата, да платят дипломатическата цена за своите действия.


Затова днес искам да обявя пет практически стъпки, които британското правителство ще предприеме заедно със своите партньори.


На първо място, заедно с други правителства ще създадем нов Световен фонд за защита на медиите, който ще се управлява от ЮНЕСКО. Така ще направим стъпка напред в изпълнението на Плана за действие на ООН за безопасността на журналистите.


Целите включват подпомагане на журналистите с правни консултации и обучения по безопасност за тези от тях, които работят в зони на конфликт. В рамките на следващите пет години Великобритания ще внесе 3 милиона паунда във фонда. Призоваваме и други държави да се включат в тази инициатива.


На второ място, ще създадем международна работна група, която да помага на правителствата да изпълняват своите ангажименти за осигуряване на свобода на медиите, включително чрез разработването на планове за действие на национално ниво. Всяка година по време на Генералната асамблея на ООН ще се срещаме, за да оценим работата на групата, да поздравим държавите, които са постигнали напредък в областта на свободата на медиите, и да набележим какви мерки трябва да бъдат предприети по отношение на държавите, където това не се случва.


На трето място, нашият специален пратеник, Амал Клуни, създаде комисия от експерти, която ще съветва отделните държави какви мерки могат да предприемат, за да засилят правната защита на журналистите. Призовавам правителствата да се вслушват в съветите на комисията и да следват нейните препоръки.


От наша страна британското правителство гарантира, че когато предлагаме нови законопроекти или променяме съществуващи закони, ще взимаме предвид евентуалните им отражения върху свободата на медиите. По-рано днес моята колежка, министър Хариет Боудуин, обяви, че нашето Министерство за международно развитие заделя 15 милиона паунда за нови програми, които да промотират свободата на медиите по целия свят.


На четвърто място, Кристия Фриленд и аз ще сформираме група за контакти от държави съмишленици, за да лобираме заедно в случаи, когато е застрашена свободата на медиите. Целта ни е това да бъде механизъм за бързо реагиране, който да позволява на министрите на външните работи и на посланиците да реагират заедно при случаи на злоупотреби.


На последно място, призовавам всички страни, представени на настоящата конференция, да подпишат Глобалното обещание за свобода на медиите, с което се ангажираме да работим заедно за каузата като единна коалиция и да се срещнем отново следващата година.


Заключение


Борбата за свобода на медиите се води ден след ден не в конферентни зали като тази, а от независими журналисти, работещи в авторитарни държави; от бдителни блогъри, които изобличават корупцията; и от смели активисти, които публикуват доказателства за нарушения на правата на човека.


В тази борба няма място за неутрални.


Ние сме на страната на тези, които се стремят да публикуват истината и да изяснят реалните обстоятелства. Ние сме срещу онези, които потискат, цензурират или отмъщават.


След убийството на Франсиско Ромеро Диас неговият вестник излиза с заглавието "Болка, страх и безсилие" и обявява: "Гласът на един журналист е заглушен."


В крайна сметка всички сме изправени пред избор.


Ако си затворим очите за съществуващите заплахи, това ще означава, че толерираме репресиите, насочени срещу независимите гласове, и опасностите, произтичащи от съществуването на власт без отчетност. Като защитим нашите ценности, страните ни ще преуспяват благодарение на свободния обмен на идеи.


С присъствието си на тази конференция всеки от хилядата души тук вече е направил своя избор.


Дали сме обещание да направим всичко необходимо, абсолютно всичко, за да гарантираме, че вместо да бъдат заглушени, множеството различни гласове на свободните медии ще бъдат подкрепяни и насърчавани като най-важния фактор за съществуването на отворено общество, което от своя страна представлява основата, върху която се гради напредъкът на човечеството.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Panda
    Panda
    Рейтинг: 638 Гневно

    И това в държавата, която арестува Асандж.
    Лицемерие.

  2. 2 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8501 Неутрално

    Свобода на медиите ли? Какво е това. За България питам.

  3. 3 Профил на Kamenarski
    Kamenarski
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Адмирации за Джереми Хънт!
    Препоръчвам статията!



    П.С. На тролчетата няма да им е интересна. Да не се хабят да я четат.

    НЕ ЦЪКАЙТЕ МИНУСИ НА ТРОЛА! ТЕ ПЕЧЕЛЯТ ДЕНЬГИ И ОТ ТОВА!
  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    Реално свобода на медиите винаги съществува. През соца например,се слушаха западните радиа като "Свободна Европа". Проблема е когато се тормози и репресира някой човек заради изказано от него мнение.

  5. 5 Профил на pm
    pm
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Реално свобода на медиите винаги съществува.
    —цитат от коментар 4 на deaf


    Това абсолютно не е така. Твоите разбирания за свобода са доста изкривени.

    Дори днес 90% от големите медии са на Шиши, какво остава при комунизма.

    "Лошото е, че [българите] оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации."
  6. 6 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4863 Любопитно

    До коментар [#1] от "Panda":

    Вие помните ли защо Асанж бе арестуван във Великобритания? По искане на Швеция, да Ви припомня! Но не бе екстрадиран, а бе пуснат под гаранция. Но се укри в еквадорското посолство. Невинните се укриват, нали?! А после и еквадорците го изритаха, защото е много читав, нали?

  7. 7 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3332 Неутрално

    Съвременните медии са си чиста пропагандна машина.

    Такива като "Франсиско Ромеро Диас, мексикански репортер" и другите застреляни са малцинство.

    Опитай се да кажеш нещо дето противоречи на правата линия и ще те изхвърлят/уволнят или осъдят за реч на омразата или ще ти съсипят кариерата. Накрая ще има що цивилизацията изчезна. Ми щото с глупостите си системно я рушите отвътре.

  8. 8 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 3107 Неутрално

    Свободата на журналистите се отнема единствено от техните работодатели. Всички олигарси си накупиха медии и поръчват какво да ке пише и какво да се говори. Еврейският финансов елит изкупи всички световни медии и ги превърна в пропагандни централи.

  9. 9 Профил на marchemar
    marchemar
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    И това в държавата, която арестува Асандж.Лицемерие.
    —цитат от коментар 1 на Panda

    А какъв е Асанж? Знаеш ли?
    Бил е преследван за мошеничестватам на борста. Блоковете му от публикувани секретни данни застрашиха животите на хиляди хора, защото тези данни са в сурво вид - там се изнася всичко. Личните данни на хиляди хора бяха компрометирани. Да не говоря, че имаше определена цензура на това за кой и какво да публикува. Та...на Асанж работата не е чиста и се надявам да се стигне до дъното на това откъде какво и защо е получавал....

  10. 10 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11595 Неутрално

    А автоцензурата?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  11. 11 Профил на Бойчо Огнянов
    Бойчо Огнянов
    Рейтинг: 751 Весело

    "Свободата на медиите: световна кауза" 🤭

    Наглостта, лъжата, лицемерието...и т.н.(знаем останалото)- неотменната кауза, на наглосаксите! 🙄

    (не се чете)
  12. 12 Профил на Бойчо Огнянов
    Бойчо Огнянов
    Рейтинг: 751 Весело

    Тоз същият ли на снимката?: https://youtu.be/l2bLWByh0Aw

    (не се чете)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK