Учебниците, паметта и историята

Протестиращи срещу научна конференция за дейността на Людмила Живкова, 2012 г.

© Георги Кожухаров

Протестиращи срещу научна конференция за дейността на Людмила Живкова, 2012 г.



Текстът е от портала "Култура".


Поддържаме повече от трудни връзки с миналото и скандалът с учебниците по история за десети клас го доказа. Преди да дам конкретните примери как, може би е редно да се опитам да обясня защо е така.


Първият проблем е с паметта – колективна, но и индивидуална. Как помним близкото минало – на НРБ и на прехода? Всички ние – не само историците, авторите на учебници или учителите на децата ни. Съответно: как да се съвмести в едно паметта за престъпления, вини и травми от близкото минало, очевидно разбунваща и отваряща рани сред конфликтни групи в обществото, където от десетилетия се води "война на спомените"? И още: как фактите, как събитията, случили се преди седемдесет, петдесет, а и тридесет години в България, да влязат в учебника по история и да се навържат в разказ, понятен и за десетокласници?




Вторият проблем е не малко ключов: как учебниците нормализират миналото с оглед на настоящето. Веднага искам да уточня, че изобщо нямам предвид реидеологизация на историята, сходна с писането на учебници по времето на комунизма. В случая следвам методологията на нашия сънародник Цветан Тодоров, който в книгата си "Памет за злото, изкушения на доброто" поставя тези проблеми тъкмо с оглед на учебниците. Цветан Тодоров търси онзи модус на писането на миналото (историята е винаги конструкция), така че то да бъде урок, а не мъст, но същевременно – да бъде автентична памет, а не забрава. Затова сред много възможни памети за тоталитаризмите, за нацизма и комунизма, той извежда проблема за справедливата памет, за паметта-образец, която би трябвало да надделее над личностни или политически пристрастия.
Особено препоръчвам тази книга на някои автори на учебници, разпалено отстояващи тези дни тезата, че и те като историци имат право на своите си политически пристрастия. В лично качество, да. Демокрацията им гарантира това право. Но е повече от сигурно, че така те помнят "онова време", така то е част от тях. И съответно, ако използваме една формула на френския историк Марк Феро, те налагат "мълчание, свързано с принципа на легитимността".


Само че в случая спорим не за дадена статия, монография, за личен или професионален възглед.


Спорим за оценката на комунистическото минало


което трийсет години след 1989 г. вече би трябвало да е придобило чертите на що-годе "консенсусен разказ", за да може да влезе в учебниците по история. Спорим за оценки на тоталитарната система, която (пак ще цитирам Цветан Тодоров), "твърдеше, че защитава Човека, но принасяше в жертва хора"– "за нас "враговете на народа" не са човешки същества". За това спорим в момента.


Спорим за учебника по история за десети клас. И за това какво биха разбрали от него учениците, за "капаните на паметта", които ги дебнат на едно или друго място.


За да бъда по-конкретен и да спра с теоретизацията, отварям учебника по история за десети клас на издателство "Булвест", чиято "съвременна част" разбуни най-много спорове.


Първото впечатление е, че в раздела "България след Втората световна война да 1989 г." (с автор проф. Евгения Калинова) методологическата рамка, предложена за периода 1944–1989 г., е общо взето спазена. Описана е тоталитарната държава в България, говори се за масовите репресии и съветизацията на страната, в рубриката "Речник" е обяснено какво са лагерите (ТВО) и т.н.


Ала дяволът е в детайлите


И ето че още в първите страници на раздела (с.305) погледът ми попада на рубриката "Когато фактите говорят". А там четем следното: "Още в първите дни след 9 септември 1944 г. започват арести на хора, принадлежали към местните органи на властта, полицията и жандармерията. БРП поощрява репресиите като отмъщение заради убийствата на нейни кадри в предходния период, но ги използва и за разправа с политическите противници".


Смущаващото в случая е, че репресиите в "кървавата есен на 1944 г." се свеждат само до "хора, принадлежали към местните органи на властта, полицията и жандармерията". Такива ли обаче са "фактите"? А многото избити журналисти и интелектуалци – като Данаил Крапчев или Йордан Бадев? А десетките свещеници и духовници? Те къде остават? В коя графа попада примерно случаят на писателя хуморист Борис Руменов (Борю Зевзека), убит в Радио София от пролетарския поет Станислав Вихров, който впоследствие признава, че го сбъркал с Елин Пелин, когото всъщност искал да ликвидира?


Имаме ли тогава съмнения как учениците в десети клас, при така зададената "фактология", ще отговорят на зададения по-долу въпрос "за работа в клас": Срещу кого са насочени репресиите? Обяснете защо.


Ясно е как ще отговорят. Ще повторят нещо от рода, че явно е имало някакви отмъщения "око за око и зъб за зъб". И ще се кокорят по-сетне, когато в главата за "Българската култура и новите технологии през втората половина на ХХ век" (с.336) ни в клин, ни в ръкав съзрат снимката на карикатуриста Райко Алексиев, за когото е отбелязано, че е "жертва на репресиите през есента на 1944 г.". Нали, следвайки логиката на изложението, жертви бяха само кметове, областни управители, полицаи и жандармеристи, а пък сега изниква и някакъв си там карикатурист? И забележете, казусът е даден с указанието: Потърсете информация и обсъдете в клас защо е ликвидиран от властта.


Извинете, но ако учениците трябва сами да търсят фактите (навярно в "Уикипедия"), защо е тогава учебникът? И чрез обсъждане в клас ли ще се изясни съдбата на едно от най-острите пера в българската карикатура, превърнат в "парче месо" чрез побоища в Дома на слепите от видни дейци на комунистическата власт?


Най-скръбното е, че в обяснението си до МОН издателство "Булвест" се позовава тъкмо на наличието на снимката на Райко Алексиев и дадената "задача в клас", като доказателство, че са били отметнати "репресиите срещу интелигенцията".


Вярно, по-надолу се говори за забранени пиеси на Валери Петров и Недялко Йорданов, за спрени филми на Бинка Желязкова и Христо Ганев, за унищожаването на "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски. Но в споменаването за дарованията, излезли в периода на либерализацията (Константин Павлов, Стефан Цанев), не се обелва нито дума за десетилетния идеологическия тормоз над Константин Павлов, съсипал живота на един от най-големите български поети от втората половина от ХХ в.


Да, наистина, цитира се откъс от есе на Георги Марков за превратните отношения власт–интелигенция, но представянето му като "Личност от епохата" завършва със смайващата формулировка, че "умира след покушение, за което и днес има разнопосочни версии".
Обяснението, което ни се дава, е, че това бил "балансиран подход към фактите". Всяко нещо трябвало да се покаже с плюсовете и минусите.


Добре, така да бъде. Но къде тогава са "минусите" в представянето на дейността на Людмила Живкова, за която се пеят единствено дитирамби, че "отваря българската култура към света"? Аз поне не откривам такива.


Напротив. Следвайки учебния материал, десетокласниците трябва трайно да усвоят "факта", че "людмилието" (както го наричаше Вера Мутафчиева) е последният златен век на българската култура.


Къде, питам пак, са "минусите" в "плюсовете" в рубриката "Още за инициативите на Людмила Живкова"? Откъдето научаваме единствено следното:
"Те (инициативите – б.м.) целят да изтъкнат древните корени на българската култура и да я популяризират в чужбина. Най-значими са изложбите на тракийски съкровища, български икони, средновековно и съвременно българско изкуство. Живкова има заслуга за създаването на Галерията за чуждестранно изкуство в София, на Националната гимназия за древни езици и култури, за построяване на Националния дворец на културата. По нейна инициатива в България са представени програми за творчеството на Леонардо да Винчи, Николай Рьорих и др. и се провежда Международната детска асамблея "Знаме на мира".


Следват въпросите за "работа в клас": Как бихте оценили културната политика, свързана с името на Л. Живкова? Кои фактори са я направили възможна? Сравнете постигнатото с предходните периоди.


Оркестърът свири туш и следват аплодисменти. А ние се връщаме в детството си, когато се спускаха средношколски реферати за "ролята на всестранно развитата личност в развитото социалистическо общество" и на ролята на др. Живкова в него. При това в съчетание с "огнените ѝ вихри" и конските опашки по ренационализацията на "1300 години България", подготвила впрочем "Възродителния процес".


Критичните маркери към съдържанието на този учебник не са никак малко.


Ала не мога да пропусна една ехидна бележка на с.316. Става дума за раздела "България и всестранното сближаване със СССР", където се казва, че Тодор Живков в края на 1963 г. наистина предлага на Никита Хрушчов "всестранно сближение и в перспектива сливане на страната (ни) със СССР". Ала най-отдолу на учениците е сервирано следното обобщение: "След 1989 г. епизодът е медийно представян като опит за превръщане на България в "16-а република" на СССР".
След което "невинно" се поставят следните въпроси на учениците: Как оценявате предложението на Т. Живков от 1963 г. от гледна точка на националните интереси на България? Аргументирайте отговора си.


Извинявайте, но това е


"идеологическа предпоставка", обезсилваща историческата истина.
И е наистина недопустимо


Както недопустими са и други "размивания" в историческия разказ на прехода, които прави проф. Искра Баева в следващия раздел – "България след 1989 г.". Имам предвид оценките, дадени на доста спорни фигури като Андрей Луканов или Жан Виденов. Ала за тях липсват "разнопосочни версии".


Кой е Андрей Луканов (1938–1996)? Роден е в Москва. Завършва международни отношения в Съветския съюз. Представя България в ООН и в СИВ, а през 1989 г. осигурява съветската помощ за отстраняването на Тодор Живков от властта. Съдейства за трансформацията на БКП в БСП и за въвеждането на политическия плурализъм в България. Оглавява първите две правителства на прехода – от февруари до ноември 1990 г. Принуден е да подаде оставка под натиска на профсъюзите. На 2 октомври 1996 г. е застрелян от наемен убиец пред дома си.


Така ли е, или не е така? Представете си как дете, родено през 2002–2003 г., чете тази биографична справка. Какво ще научи от нея? Че Луканов е политикът, извършил "българския преход", създател на политическия плурализъм, когото, непонятно защо, някакви, вероятно вредни, "профсъюзи" (?), са накарали да се оттегли, вместо да довърши начертания от него "плавен преход", обяснен на друго място.


Да е имало някаква "Луканова зима" – този първи и незабравим шок на българския преход, белязал първата вълна на миграция от страната? И кой убива Луканов? Да не би той да става жертва на някакъв нещастен случай, или върху него се стоварват силите на конструирания от него "плавен преход"? Децата най-вероятно сами ще трябва да търсят в интернет отговорите или пак да питат вкъщи, като едни ще им кажат едно, а други – друго. Ама нали историята е тъкмо това – "живот в плюсове и минуси", както бе озаглавил мемоарите си първият и незабравим председател/президент на Републиката Петър Младенов.


И така си идваме на думата за "танковата касета" – дали е "най-добре танковете да дойдат" или "Станко да дойде". На с.348 в учебника Петър Младенов е представен сухо като "Личност на епохата" – политик и държавник, написал остро писмо срещу Тодор Живков и наследил го на постовете му.


Ала на следващата страница имаме "Още за танковата реплика": На митинга от 14 декември 1989 г. поискват отмяна на чл.1 от Конституцията. П. Младенов се опитва да успокои множеството, но не искат да го чуят и той казва на околните думи, заснети от Евгений Михайлов. След половин година в предизборен клип на СДС прозвучава записът с фразата: "По-добре е танковете да дойдат". Избухва скандал, от БСП оспорват автентичността на записа и твърдят, че Младенов е казал: "По-добре е Станко (Тодоров – председател на НС) да дойде". Споровете продължават и до днес.


Кои "поискват отмяна на чл.1 от Конституцията", не става ясно. Съвременниците и хората като мен, студенти тогава, които бяхме на площада, знаем. Учениците обаче трябва внимателно да прочетат предната страница, инак контекстът напълно ще им избяга. Но още по-екзотично е обобщението за "споровете, които продължават и до днес". Поради което и на учениците се предлага сами да "допишат историята", както е във френския "нов роман", където в една своя книга нобелистът Клод Симон оставя за целта една бяла страница.


Посланието към учениците в десети клас е следното: Коя теза за "танковата реплика" приемате? Аргументирайте се. Както се казваше в една популярна телевизионна игра – възможностите са "петдесет на петдесет".


Ала в случая на Жан Виденов тези възможности са дори още по-малко.
Кой е Жан Виденов? Роден в Пловдив, завършва външна търговия в Москва и работи в ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). През 1990 г. става депутат във ВНС от листата на БСП, а през декември 1991 г. е избран за председател на партията. Става министър-председател в момент, когато пред България стоят много предизвикателства, а правителството му се опитва да задоволи очакванията за "по-плавен" преход. Той не успява и през есента на 1996 г. срещу него се обявяват повечето политически сили, през декември 1996 г. подава оставка като премиер и като председател на партията и се оттегля от политиката.


Опитал се човекът да направи нещо, когато пред страната стоели "много предизвикателства", ама не успял. Попречили му "повечето политически сили", които провалили "по-плавния преход". Злосторници никога не липсват! Какво, според вас, ще разберат учениците от това описание на управлението на Жан Виденов? За най-големия кошмар в най-новата българска история, за ужаса на хиперинфлацията – 3– 4 000 лв. за долар (в края на 1996–началото на 1997 г.), когато заплатите се свиха до 5-6 долара? За последния и най-крупен фалит на България, предизвикан от икономическата програма на Виденов за "съживяване на производството"?


И как ще отговорят според вас на въпросите, зададени от авторката на учебника, която по времето на Виденов е член на Висшия съвет на БСП и активно подкрепя описаната от него политика: Кои мерки на правителството му стоят зад определението "по-плавен" преход? Възможен ли е такъв в българските условия? Аргументирайте се.


Струва ми се, че преди учениците, е редно да се аргументират историците.


Вярно е, че в началото на прехода историята набързо бе разделена на "червена" и "синя", на "лява" и "дясна".


Трийсет години след 1989 г. ми се струва обаче безумно да вкарваме в оборот такива учебници, пък всеки учител (или родител) да избира каква история ще учи детето му.

Ключови думи към статията:

Коментари (42)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 2383 Весело

    Бърза реакция от вас. Браво! Уважавам препечатките от портал Култура, докато тези от Дойче веле и Свободна Европа са ми скучни.
    И все пак, да не сте се скарали с чичко Калин Янакиев?

    Бог да благослови Америка за България!
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3076 Неутрално

    Пореден прекрасен текст на Тони Николов!
    Рубладжийската свол.. ще загрухти немедлено!!!
    Много добър анализ и добър повод да се замислим къде и защо сме 30 години по-късно!
    Добра причина да внимаваме за всеки опит на комуноидите да подменят историята и да увредят ментално децата на Отечеството в опита им да разберат и осмислят миналото!!!!
    УВАЖЕНИЕ за Тони Николов!!!!

  4. 4 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 2811 Неутрално

    Да, наистина, цитира се откъс от есе на Георги Марков за превратните отношения власт–интелигенция, но представянето му като "Личност от епохата" завършва със смайващата формулировка, че "умира след покушение, за което и днес има разнопосочни версии".

    Е лъжа ли е ?
    Според Ми6 и Цру е ясно, че ДС и КГБ са го направили, ама ние бяхме в различни лагери тогава, какво друго ще кажат.

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3076 Неутрално

    До коментар [#4] от "НеКой":

    Професор Баева, Вие ли сте???

  6. 6 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1193 Неутрално

    Хубаво е, че има хора, които и в този отпускарси период следят да се коригира онова, от което после едни ще се срамуват, а ще страдат и онези, които мислят за комунизма като за себе си.

  7. 7 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2826 Неутрално

    "Първият проблем е с паметта – колективна, но и индивидуална. Как помним близкото минало – на НРБ и на прехода?"

    - Липсата на лустрация у нас е комай първия национален спецификат. Мълчанието по темата в "прогресивната преса" се очертава като втори национален спецификат...

    "Пропускане на първия исторически шанс за лустрация
    Цялостен законопроект за декомунизация е предложен от СДС в последните месеци от съществуването на правителството на Филип Димитров през 1992 г. Срещу него се обявява тогавашният президент Желю Желев (СДС), който е във влошени отношения с правителството и СДС. Проектът предвижда ограничения на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт и в предприятията с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за следните лица:
    ● кадрови служители и сътрудници на ДС;
    ● секретари на първични партийни организации на БКП;
    ● номенклатурни кадри от апарата на ЦК на БКП, ОФ, ДКМС и БЗНС;
    ● участници в т. нар. „възродителен процес“;
    ● преподавателите и учителите в АОНСУ, школите на ЦК на БКП и КПСС и в учебните заведения на КГБ.
    Законопроектът не е приет и така е пропуснат един от историческите моменти за приложението на законодателство с такъв дух.

    Пропускане на втория исторически момент от СДС
    Въпросът за прилагането на лустрация става актуален след катастрофалното управление на БСП и кабинета Виденов, довело отново България до тежка икономическа криза. На власт идва мнозинството на Обединените демократични сили през 1997 г. Тогава коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничения при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се мотивират именно с препоръките на Резолюция 1096 на ПАСЕ.
    Двата основни центъра на властта в лицето на премиерът Иван Костов и президента Петър Стоянов обаче не подкрепят идеята. „Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото“, заявява Петър Стоянов. Иван Костов посочва, че проектът е закъснял – „един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора“. Историята днес показва, че и двамата са допуснали стратегическа грешка и СДС като политическа сила за втори път пропуска историческия шанс да проведе декомунизационната политика докрай, прилагайки лустрацията в България."
    http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=79 :2011-02-01-00-13-56&catid=37&Itemid=49

  8. 8 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1193 Неутрално

    Искра Баева не трябва да участва в писането на учебници по история на комунизма по простата причина, че е участвала във властта на партията, която си наследи комунистическото минало без остатък. Това е един своеобразен вид конфликт на интереси.

  9. 9 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2826 Неутрално

    Сравнение на икономиките на Унгария и България, както и на Германия след "прехода":

    „Какво се случи в България през прехода - в една графика“ - https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7533993

    "Надграждането" на политиката на БСП за РМД-тата:

    "СДС - по-добрите РМД
    В доста от предизборните програми на сегашните управляващи имаше остра критика на провежданата от БСП работническо-мениджърска приватизация. Веднага след като дойдоха на власт, управляващите осъзнаха безизходността на ситуацията да се приватизира бързо в страна с неблагоприятен климат за външни инвестиции и липса на вътрешни ресурси. ..."
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/05/30/244811_spornata_rabotnichesko-menidjurska_privatizaciia/

    Обяснението от Филип Димитров:
    "Тези, които търсеха да спечелят много пари от старата комунистическа икономика, дадоха възможност на практика на мафията да се развие, защото това, което всъщност спаси Унгария от мафията, и това е нещо, което трябва да се знае, беше, че когато разпродаде на безценица максимално бързо всичко навън, заедно с чуждия инвеститор дойдоха правилата и нямаше ниша, в която да се навре местна, щастлива унгарска мафия.“
    https://dariknews.bg/novini/interviu/filip-dimitrov-ako-doktrinata-e-qsna-vinagi-ima-koj-da-poeme-shtafetata-natatyk-260139

  10. 10 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4563 Любопитно

    Хубава статия на Тони. Добре е, че посочва конкретни примери от този учебник по история, които имат неточности или са най-малкото едностранчиви.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  11. 11 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2704 Неутрално

    Така е, когато комунисти като Искра Баева пишат учебници. Да бяха включили и Велислава Дърева за да е циркът по-пълен.

  12. 12 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3402 Неутрално

    Хората имат по-добри начини-"Го уест" на Пет шоп бойс, "Поручик Галицин" на Михаил Гулько, "Стената", "Вятърът на промяната" и още...

  13. 13 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2826 Неутрално

    До коментар [#11] от "pamela":

    От Дърева лично:

    „Васил Василев – агент, секретен сътрудник, псевдоними „Паскал”, „Бобев”, ДС, ВГУ, отделение „ЧЖ”; ПГУ, отдел IХ; оперативен работник на обществени начала (ОРОН) ДС, ПГУ, отдел 09, отдел 03; 1990 г. - член на предизборния щаб на БСП; 1991-1992 г. - открива безмитни бензиностанции на изходните пътни коридори от България към Турция, Сърбия и Румъния с разрешение на Ив. Костов – финансов министър на СДС в правителството на Ф. Димитров; 1992 г. - официален вносител на „Пежо”; 1996 г. - приватизатор на хладилния завод „Мраз”; 1996 г. - финансира кампанията на П. Стоянов за президентските избори; 1998 г. -представител на марките Cariter, Bvlgari, Chaumet, IWC и Montblanc; 1999-2003 г. - участва в програмата „Петрол срещу храни” със съдружник Асен Агов, когато са изтъргувани над 7 млн. барела петрол; 2000-2005 г. - основател и първи председател на Съюза на работодателите“
    http://epicenter.bg/article/Velislava-Dareva--Za-nashiya-dom--za-nashata-DUMA/166082/11/33


  14. 14 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 3000 Неутрално

    "Спорим за оценки на тоталитарната система, която (пак ще цитирам Цветан Тодоров), "твърдеше, че защитава Човека, но принасяше в жертва хора"– "за нас "враговете на народа" не са човешки същества". За това спорим в момента.

    Поредното коштунство спрямо историята, истината, младите хора, жертвите на тоталитарната болшевишка машина и на още живите свидетели на т.нар. Златен век на Тодор Живков.
    Днешните управляващи ще позволят ли това безобразие с учебниците по история?

  15. 15 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Още един "разбирач". Къде си тръгнал да рецензираш проф. Калинова ? В един учебник за ученици може ли да се обхване всичко ? Колко са тези журналисти, които са били убити след 9 септември ? В учебника се посочват основните неща. Вече в часовете може да се разглеждат и подробности.
    Ако има скандал, той е в това, че при спазена процедура във връзка с учебниците, министърът нарежда преразглеждане заради такива като Т. Николов, някаква си Келбечева, която е "професор" в Американския университет, но която дори не е хабилитирана, и др.
    Николов - слабото ви място, е че такива като теб бяхте напълно лоялни граждани на червения режим, а сега се правите на демокати. Не става. По време на мракобесния режим си следвал, но не се отказваш от дипломата, която комунистите ти я дават. А даже редица "демократи" правиха и кариера по време на комунизма.
    Впрочем - защо не обелваш и дума за Илия Минев ? Защо всичките "антикомунисти" не смеете и да гъкнете за него ? Защото този човек за разлика от вас около 30 години е бил по лагерите и затворите. Биографията на този човек показва колко смешни и жалки сте "антикомунистите". Затова е навремето СДС начело с бившия комунист Желев не допусна Илия Минев в СДС.

  16. 16 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Да, наистина, цитира се откъс от есе на Георги Марков за превратните отношения власт–интелигенция, но представянето му като "Личност от епохата" завършва със смайващата формулировка, че "умира след покушение, за което и днес има разнопосочни версии".Е лъжа ли е ?Според Ми6 и Цру е ясно, че ДС и КГБ са го направили, ама ние бяхме в различни лагери тогава, какво друго ще кажат.
    —цитат от коментар 4 на НеКой


    Не е ясно кой е виновен за смърта на Марков. И досега английското правосъдие мълчи по този въпрос, въпреки "разкритията" на някакъв си Христов.

  17. 17 Профил на bobbyperu
    bobbyperu
    Рейтинг: 822 Неутрално

    До коментар [#15] от "krf54523578":

    Ако на теб комунистите поради пълна некъдърност, тъпотия и мързел са ти "дали" - образование, работа и т.н. другите са учили сами и са работили!

  18. 18 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4037 Любопитно

    Правят усилени опити да се промие съзнанието на подраствашите,да се изопачи историята,да се "огладят ръбовете" на престъпното комунистическо управление!И защо?Какъв е смисъла?Отговорът е :и днес голяма част от "научната общност" тук е формирана и откърмена от същите тези комунисти...Ето до какво довежда създаването на "народна интелигенция".Полулумпени с дипломи и научни степени...винаги верни на Партията,Масква и ДС...И винаги вредящи!

    До истината се достига с познание!
  19. 19 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2219 Неутрално

    Има стандарти, има и добри примери как да се изучава история. Вместо всеки отделен човек да изразява собствено мнение, нека поканят историци от уважавани школи като съветници как се работи с извори. Защото аз имам добри детски спомени от 80те, но когато чета или слушам нечии чужди, направо оставам с впечатлението, че не сме обитавали една и съща държава!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11786 Неутрално

    Не е "...безумно да вкарваме в оборот такива учебници...", а е целенасочено, защото БСП се бори за подкрепа сред младите точно по този начин....

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  22. 22 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Правят усилени опити да се промие съзнанието на подраствашите,да се изопачи историята,да се "огладят ръбовете" на престъпното комунистическо управление!И защо?Какъв е смисъла?Отговорът е :и днес голяма част от "научната общност" тук е формирана и откърмена от същите тези комунисти...Ето до какво довежда създаването на "народна интелигенция".Полулумпени с дипломи и научни степени...винаги верни на Партията,Масква и ДС...И винаги вредящи!
    —цитат от коментар 18 на Willy Messerschmitt


    В коя партия е членувал Бойко Борисов ? Къде е учил ? Къде е преподавал ? Чия внучка е Лиляна Павлова ? В коя партия е членувала Цачева ? Защо броя на бившите членове на БКП в парламентарната група на дясната ГЕРБ е по-голям от този на групата на БСП ? Какво прави в правителството водено от Борисов един доносник като Каракачанов ? Ами в групата на ГЕРБ какво прави доносника Г. Марков ? Докога по медиите ще се подвизават доносници на ДС ?

  23. 23 Профил на zaki
    zaki
    Рейтинг: 542 Неутрално

    До коментар [#19] от "etty1":

    Защото аз имам добри детски спомени от 80те, !
    —цитат от коментар 19 на etty1

    Е, детските спомени е възможно и да си добри. През дългите зимни вечери когато режима на тока беше два часа има-два часа няма /това продължи три -четири години/ вероятно си се крила и си играла на жмичка. Таман поотрасна малко , свалиха Бай Тошо и тока вече си го имаше постоянно . Ужас , няма къде и как да се натиснеш с гаджето за малко. /Вече си тийнейджър и не играеш на жмичка/

  24. 24 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3076 Неутрално

    До коментар [#19] от "etty1":

    Извинете за личният въпрос, но в коя първична партийна организация членувахте по "бленуваното" от Вас време, в което едни хора заради политическите си убеждения бяха в затворите, а "правешкият каскет се канеше да ни направи и "де юре" задунайска губерния"?!
    ГНУС!!!!

  25. 25 Профил на Анийдмъни
    Анийдмъни
    Рейтинг: 339 Гневно

    Има стандарти, има и добри примери как да се изучава история. Вместо всеки отделен човек да изразява собствено мнение, нека поканят историци от уважавани школи като съветници как се работи с извори. Защото аз имам добри детски спомени от 80те, но когато чета или слушам нечии чужди, направо оставам с впечатлението, че не сме обитавали една и съща държава!
    —цитат от коментар 19 на etty1


    Другарке поздравления, аз пък имам смесени детски спомени от началото и средата на 90те. И до ден днешен недоумявам защо в учебниците по история 2004-2010та година периода '44-89' година не съществуваше. Като имате спомени, що не ги споделяте? Толкоз хубаво ли е било, че не искате да ни дразните?

    Точно за това е цялата дандания - вместо всеки човек да си изразява мнението и половината да учат 'унуците колко е било готино в комсомола, а другите да обясняват някъде в Германия на малкия Ханс защо баба му Жечка е прескачала стени в Берлин, като е била на бригада, е хубаво да има една фактически обоснована трактовка на този период. С плюсове и минуси. С убити и репресирани. Ама нейсе - защото част от деятелите продължават да деятелстват. Абсолютен фарс - какво осмисляне на прехода да има като дори не се говори обективно за него.

    panem et circenses
  26. 26 Профил на inn
    inn
    Рейтинг: 1296 Неутрално

    Как да преподадем историята на комунизма на днешните ученици?
    Най-кратичкият отговор е: само при условие, че на днешните ученици се обяснят най-основните постулати на КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. В противен случай те нищичко няма да разберат за въпросния исторически период у нас. По много простата причина - въпросните 45 години бяха РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Без да се започне и им се даде минимум от това, те ще учат някаква поредица от събития като на филмче и такива поувредени/попристрастни учени като проф. Баева ще манипулират както си искат.

    Та, колкото и изненадващо да звучи, най-лесно днес на децата ни комунистическата история ще бъде преподадена точно по начина, по който самият комунизъм преподаваше историята за себе си. Всичко в нея беше безкрайно "подредено" и на по-ученолюбивите от нас всичко буквално ни се "лепеше" в съзнанието.
    Та, преподаването на история започваше с ИДЕОЛОГИЧЕСКОТО ѝ обяснение. Едва през 19 в. се пръкнал геният Маркс, който забелязъл, че всичките злини на хората произтичат от експлоатацията на човека от човека. Коренът пък на това зло била в частната собственост върху средствата за производство. И ето го "решението" - за да се ликвидира експлоатацията на човек от човека, трябва частната собственост да мине в ръцете на работническата държава, разбира се и държавната власт да е само в ръцете на комунистическата партия. Затова трябвало и пролетарска диктатура.

    Дайте им това базово знание, просветете ги защо подобна идеология е престъпление към човечеството, а после - ще си обяснят защо събитията бяха такива и лесно ще ги помнят... Ще им ясно защо комунизмът се сгромоляса и като икономика, и като политическа система. Престъпленията му - башка...

  27. 27 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 692 Неутрално

    Както винаги на Д-р Тони малко не му стига до истината Тя е проста и той в началото се доближава до нея. Учениците интерпретират написаното в учебника само през индивидуалния си опит изграден в семейството. На дете на "пострадало" семейство и на дете "червенотиквениче", един и същи текст ще подейства коренно различно. Прочее писъците за учебниците са малко пресилени и вероятно не без материален интерес.

    roo
  28. 28 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 668 Неутрално

    Пак ли словоблюдието на Тони. Дневник се грижи да не пропуснем нещо от него.

  29. 29 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8679 Неутрално

    Докато комунистически професори пишат учебниците по история, истината винаги ще е някъде там, в сянката.

  30. 30 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    От този учебник прегледах само раздела за комунизма и смятам, че буквално всяко изречение съдържа манипулация. С най-различни внушения на учениците им се налива в главата, че да, имало е някакви репресии, но те са ни сполетели от Сталин, а пък на Сталин ни е продал Западът. Иначе Георги Димитров си е герой, ама Червенков малко е прекалил. Затова пък бай Тошо ни е спасил, настъпил хуманизъм и социално общество. В този учебник манипулацията поне е прокарана професионално. А има други два, в които славословенето на комунизма направо си е директно. Мисля, че всеки един родител би трябвало да е наясно, че ще тровят детето му с лъжи.

  31. 31 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3251 Неутрално

    "Умът ми не побира защо дори тези, които са против комунистическото минало на България да се захаросва в учебниците по история, не споменават опита на Тодор Живков и БКП да направят България 16-та съветска република! Когато на пленум на БКП на 4 декември 1963 г. Живков предлага това, идеята е оценена като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” и горещо подкрепена от участниците в пленума! На предишен пленум през юли 1963 г. Живков предварително е обосновал доброволния отказ от национален суверенитет: „Суверенитетът народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
    България не стана 16-та съветска република само защото Съветският съюз не я пожела. "На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", коментира Хрушчов. През октомври 1964 г. той е свален и въпросът повече не се обсъжда. Фактът обаче остава!
    Ако не изискаме от министър, автори, чиновници и издатели този акт на върховно национално предателство без аналог в световната история да бъде дебело подчертан в главата за комунистическото минало, заслужаваме да умрем в комунизъм. И децата ни да ни проклинат."
    "Аз живях комунизма"

  32. 32 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3251 Неутрално


    "И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците"
    Написано от проф. Ивайло Знеполски, доц. Михаил Груев, доц. Даниел Вачков, д-р Момчил Методиев, доц. Даниела Колева, проф. Иван Еленков, доц. Пламен Дойнов, Институт за изследване на близкото минало
    Понеделник, 01 Юли 2019

    Кой може да се включи в дебата за учебниците?
    Един от спорните въпроси в медийната престрелка беше кой може да се включи в дебата за учебниците? В изказванията на критикуваните беше отречено това право на разследващи журналисти и свободни изследователи, а дори и на историци, доста ангажирани с проблемите за представянето на комунизма в образователния процес.
    Но трудно може изкуствено да бъде стеснен кръгът на активно интересуващите се от проблема, тъй като качеството на учебниците и позицията, от която са написани, са проблем на цялото общество, а не поле за академична изява.
    Още повече, че учебникът не е академичен продукт, а особен жанр, вторична дейност, преразказ и популяризиране на предхождащи го изследвания, адаптирани с педагогическа цел към нуждите и капацитета на една или друга възрастова група. Разговорът за учебниците не може да бъде „академичен” монопол.
    За максималната „обективност“
    Друго активно тиражирано внушение е, че в учебниците комунизмът трябва да бъде представен максимално „обективно”. Един от застъпниците на тази теза заяви от екрана на Националната телевизия: „Няма такъв период в историята, когато да има само лошо или само добро”.
    В най-общ смисъл това е вярно, но пренесено в сферата на оценка на историческите явления и политическите системи, е в основата на релативизирането на научните и морални оценки, което води до приравняване на всички режими и в края на краищата – до частичното оправдаване на формално осъжданата система.
    В немската историография на нацизма такава позиция се определя като негационизъм. Това е пътят, който води до реплики като „това, което ни отне демокрацията”…
    Противоречието между теоретичното дефиниране на комунизма като тоталитарен и частичното му реабилитиране
    Така в учебниците се появява едно непреодолимо противоречие между теоретичното дефиниране на комунизма като тоталитарен и частичното му реабилитиране.
    Министерството на образованието ясно и адекватно задава тематичната програма относно периода на комунизма. Критикуваните учебници формално са спазили тази логика, но вътрешно я ерозират и по същество подменят задачата.
    Инструмент за това е отстояваният възглед за работата на историка като свобода на интерпретациите. Как в разглеждания случай най-често се отстоява това „право” на собствена интерпретация? Чрез прилагане на различни техники за пресемантизиране на факти, писмени текстове и артефакти.
    Похватите на историците с „правото” на собствена интерпретация
    Списъкът на приложените похвати е дълъг:
    нарушаване на тематичните пропорции (само няколко реда за лагерите и Белене и цели страници за Димитровската и Живковата конституции);
    поставяне на прекален акцент върху факти, събития и като резултат: релативизиране на оценката за политическата природа на режима;
    преекспониране на личностите от стария режим;
    премълчаване на важни факти или откровеното им изопачаване;
    игра със статистически данни от комунистическото време; непряка пропаганда чрез фотоилюстрациите;
    формулиране на погрешни или тенденциозни въпроси към учениците и т.н…
    Възглед за свободата на историческите интерпретации кулминира в изказвания в духа на това, че е още рано да има обективна оценка за времето на комунизма, че либерализмът е в криза и трябва да минат 100 или 200 години, за да може историята правилно да отсъди кой крив, кой прав.
    Интерпретациите не само подлежат на критика, но и на отхвърляне
    Интерпретациите не само подлежат на критика, но и на отхвърляне. В научната литература много добре са обосновани границите на валидност на всяка интерпретация. Тази граница е резултат на двойна проверка. На първо място тя се определя от характера на коментирания факт или събитие; налице е нещо като съпротива на реалността – фактите и събитията се съпротивляват на произволно налаганите им значения, които по същество ги деформират.
    Типичен пример за това е представянето в някои от учебниците на постиженията на „социалистическата индустриализация”. Те се документират вън от какъвто и да е контекст. Петдесет години е дълъг период и какъвто и да е режимът, страната не може да стои на едно място, хората живеят и създават различни блага.
    Въпросът е не възхваляването им, а разясняване каква е концепцията и цената на тази индустриализация, какви са крайните ѝ резултати, видени в контекста на външния свят, на съседни и сходни страни, развивали се при други политически и икономически условия. Всичко това означава, че проблемът за подбора и интерпретацията на историческите факти се явява преди всичко морален проблем.
    За консенсуса за комунистическия тоталитаризъм
    Вторият способ за проверка на историческите интерпретации е посредством научния форум, оценката на научната общност, формирана на базата на преобладаващото мнение на изследователите. У нас вече е натрупана огромна литература, издадени са десетки академични томове върху периода; българският комунизъм е изследван в детайли, не само в политически план, но и във всички социални и личностни полета.
    (За съжаление, много малко от натрупаното познание се е превърнало в общ опит – поради политическото и медийно безразличие по въпроса.) Има и открояващи се изключения, но в по-голямата част от съществуващата академична продукция, както и сред водещите изследователи на периода, съществува консенсус относно характера на комунистическия тоталитаризъм и неговите български превъплъщения през годините.
    Този български консенсус за комунизма не е изолирано явление, той е част от общоевропейския научен консенсус. По-скоро българско изключение са силните негационистки тенденции в част от историците на периода.
    Съществува консенсус относно характера на комунистическия тоталитаризъм и неговите български превъплъщения през годините.
    Критика, а не „репресия” и „цензура”
    Най-същественият въпрос в случая е не дори дали могат да се изразяват различни интерпретации за близкото ни минало (в това отношение няма никакви пречки), а дали всяка интерпретация е подходяща при изграждането на историческата грамотност на децата, която училището има за задача да даде.
    Ето защо е повече от странно, че критиката, отправена към някои от авторите в учебниците, беше представена като израз на репресия, на цензура, опит да се отстранят „конкурентите” и най-накрая – като пълзящ тоталитаризъм. Тази стратегия за защита съзнателно или неволно води до деградиране на моралния климат в обществото и до исторически нихилизъм.
    И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците
    Стига се до парадокса да се сравнява критиката, отправена им от един или друг безвластен индивид, с цензурата и репресията на тоталитарната държава. И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците.
    Тези автори сами добре използват разликата между миналата и днешната епохи, тъй като не слизат от трибуната на националните медии, за да обясняват колко е заплашена свободата им на изразяване.
    Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции, те са инструмент за осъществяване на една от най-важните функции на обществото – подготвяне на децата по начин да са адекватни и успешни в новия свят.
    „Историците трябва да бъдат свободни в условията на демокрацията” – в това проблематично заявление от телевизионния екран прозира употребата на принципите на демокрацията срещу нейните собствени ценности.
    Демокрацията не е всепозволяващо общество, политическият плурализъм не означава толерантност към каквито и да са възгледи, които заплашват ценностите ѝ и общото благо. Част от нейните защитни механизми са да бъде нетърпима към тях.
    От друга страна, съвършено несъстоятелно е да се приравняват политическият и научния плурализъм. Политическият плурализъм третира като равностойни всички възгледи за обществото, които се вписват в неговата ценностна система, докато в науката вододелът минава между адекватното познание и изкривеното познание. Има правилни и неправилни научни тези и те не могат да бъдат равнопоставени, еднакво ценени.
    Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции
    Никой не възпрепятства съществуването им, но налице са достатъчно основания да бъде поставена под въпрос целесъобразността да се възпроизвеждат чрез образователния процес.
    Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции, те са инструмент за осъществяване на една от най-важните функции на обществото – подготвяне на децата по начин да са адекватни и успешни в новия свят.
    Какво трябва да представлява учебникът по история и каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците?
    Каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците
    Така достигаме до най-важните проблеми: първо – какво трябва да представлява учебникът по история; второ – каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците?
    По дефиниция учебникът е вид инструкция, която трябва да предаде някакво проверено и сигурно знание, той не бива да подава противоречиви сигнали, ролята му не е да проблематизира преподавания материал.
    Във всички държави историята като учебен предмет е предназначена да създаде в учениците чувство за принадлежност към една общност, да бъде стимул за укрепване на националната идентичност чрез утвърждаване на определени граждански и човешки ценности.
    Но как това може да бъде постигнато в национален план, ако в различни училища или в различни градове различните учебници предлагат пет различни, често противоречащи си, версии за историята?
    Най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно представяне на проблема за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характеристики.
    Ето защо най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно представяне на проблема за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характеристики, неизменно в имплицитно или експлицитно сравнение с демократичната форма на управление.
    И не само класическия тоталитаризъм от времето на сталинизма или ранния живковизъм, но и по-късното му „мирно” превъплъщение, когато тоталното наблюдение, контрол и шантаж поемат функциите на открития терор и лагерите.
    Едва ли е необходимо учебниците да се претоварват с цялата налична фактология. Сериозните изследователи на периода лесно могат да достигнат до съгласие относно списъка на задължителните теми и факти, които трябва да присъстват, за да няма в учебника много от липсите, които бяха констатирани.
    Основната задача трябва да бъде създаването на умения учениците да разпознават изучаваното явление тоталитаризъм и да са чувствителни към неговите рецидиви или модерни превъплъщения.
    Капсулираната система за производство на учебници
    Така неизбежно се стига до ролята на Министерството. Констатираме, че то полага немалко усилия за регулиране на ситуацията, но до голяма степен остава и затворник на завареното наследство от една изградена и затънала в „традиция”, но доста капсулирана система за производство на учебници.
    Парадоксално, тази система беше създадена като гарант за демократичност на процедурата – премахване на държавния монопол (с оглед намаляване тежестта на „старите” кадри), активиране на частния сектор, многообразие и конкуренция.
    Ролята на МОН не трябва да е само гарант на процедурата
    Министерството се сви до ролята на гарант на процедурата. В края на краищата се случи точно това, от което инициаторите на реформата се страхуваха – един монопол замества друг монопол.
    Очевидно, дошло е време моделът да се ревизира. На първо място, в начина на функциониране на самите структури, които Министерството е изградило или предстои да създаде. Трябва:
    предварително ясно зададена задача;
    разширяване на кръга на хората заети с учебните програми и приемането на учебниците;
    увеличаване на капацитета на съответните звена за оценка с привличането на водещи специалисти и изявени обществени фигури, излизане от обичайния кръг на дежурните „лицензирани историци”;
    прекратяване на порочната практика авторите сами да предлагат рецензенти за своя труд.
    Не е ли странно, че авторка в един от най-оспорваните учебници заяви от екрана на националната телевизия, че не може да разбере защо са атакувани, след като този учебник е бил оценен в МОН като „най-добре представящ периода” на комунизма в България?"

  33. 33 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 4506 Неутрално

    До коментар [#4] от "НеКой":Професор Баева, Вие ли сте???
    —цитат от коментар 5 на selqnin


    Шофьорът й.

    Gunter glieben glauchen globen
  34. 34 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    До коментар [#32] от "objektivist96":

    А не мислиш ли, че "Америка за България", "Отворено общество" и подобните им не трябва да се произнасят за това какво пише в българските учебници ? А и поначало разни западни хранилки за някои, нямат място в българското образование.

  35. 35 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3251 Любопитно

    [quote] ":А не мислиш ли, че "Америка за България", "Отворено общество" и подобните им не трябва да се произнасят за това какво пише в българските учебници ? А и поначало разни западни хранилки за някои, нямат място в българското образование.[/quote]
    А,тези по-долу ?!?(примерно)
    "Фонд „Единство на православните народи“ – официална руска агентура за влияние в България"
    http://bulgariaanalytica.org/2017/05/26/фонд-единство-на-православните-наро/
    Или тези: - "Национално Движение Русофили"?!?
    Има и други- има ги в мрежата...:)))

  36. 36 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3348 Неутрално

    UNITED UNION

    Затова човешката история, доколкото може да е разбираема, неутрална и обективна, е Хронология на Факти, най-вече отн. Събития.

    Не е "конструкция".
    Защото не всички човеци знаят що е конструкция и съвсем не всички религиозно приемат съществуване на Висш консткруктор на историята.
    Същевременно: субективни човешки "конструктори" бол.

    Затова Хронологията е важна за различаване на лъжа от истина.
    Събитие2 случило се След Събитие1,
    Не може исторически да влияе на Събитие1.
    Не може да е "причина" за Събитие1.

    Това знаем от последните 5 хиляди години или повече.

    Фантастиците или физици изучаващи мегананодребни частици
    знаят повече, може би, но в Училищното образование са нужни
    Солидни исторически факти.

    Точно Хронологията дава представа за зависимост или независимост
    между исторически събития.
    От там: за отхвърляне на некои лъжи, в интерес на истината.

    още

    "The Timetables of History" by Bernard Grun

    От 4 или 5 хил. години преди Новата ера.

    Около седем колони с хоризонтално разположени исторически данни
    за развитието на човечеството.
    В първа колона, естествено, знаково историческо събитие с дата.

    Компилацията на факти е започната от германец по време на ВСВ
    и редактирана/допълвана след войната от международен екип.

    "Цветан Тодоров търси онзи модус на писането на миналото (историята е винаги конструкция),
    така че то да бъде урок, а не мъст,
    но същевременно – да бъде автентична памет,
    а не забрава."

  37. 37 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3348 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Бързи сте, но нема "ще".

    Когато самый быстрыий делевянчик Günther
    публикувал коментар #1,

    Твоя коментар #3, selqninо,
    се колебавал to be Or not.
    В бъдещето

    До коментар [#3] от "selqnin":

    Пореден прекрасен текст на Тони Николов!
    Рубладжийската свол.. ще загрухти
    немедлено!!!

  38. 38 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3348 Неутрално
  39. 39 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3348 Неутрално

    Х 0000 2019

    Агресивно безбожен материалистически "матрял"
    да пише (възпитателни) учебници е (предсказуемо) кощунство.

    Матрялът е дресиран десетки години с безбожен и агресивен материалистически "Манифест на комунистическата партия",
    с идоли като Маркс, Энгелс, Ленин, Сталин и сюрия тоталитарни "бащици"
    с криминален произход.

    Не можеш се освободи от некачеството
    без качествен ориентир.

    Добро начало, училищно помагало:

    ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА
    www.sluntse.com

    До коментар [#30] от "spiegel":

    От този учебник прегледах само раздела за комунизма и смятам, че буквално всяко изречение съдържа манипулация.

    С най-различни внушения на учениците им се налива в главата, че да, имало е някакви репресии, но те са ни сполетели от Сталин, а пък на Сталин ни е продал Западът. Иначе Георги Димитров си е герой, ама Червенков малко е прекалил. Затова пък бай Тошо ни е спасил, настъпил хуманизъм и социално общество. В този учебник манипулацията поне е прокарана професионално. А има други два, в които славословенето на комунизма направо си е директно. Мисля, че всеки един родител би трябвало да е наясно, че ще тровят детето му с лъжи.

  40. 40 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2219 Неутрално

    До коментар [#23] от "zaki":

    "добри спомени" означава освен буквалното, помня добре 80те, не ми липсват, но спомените на някои други хора за същите събития, например автори на учебници, са меко казано озадачаващи.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  41. 41 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2219 Гневно

    До коментар [#25] от "Анийдмъни":

    Другарке наричайте жена си! Имах предвид, че помня ДОБРЕ този период, заедно с всички комсомолци и натегачи, които сега в унес разказват "история" на децата ни. Наистина не съм разбрана, но от друга страна детството в любящо семейство е добро.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  42. 42 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2219 Гневно

    До коментар [#24] от "selqnin":

    Много ясно, че в никоя. Важното е да се мятате на "врага", разбрали-неразбрали. Била съм ученичка през 1989, селянино! ДОБРЕ помня, че НЕ БЕШЕ така, както пише в учебниците.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK