Орлин Спасов: БНТ ще стане медийно джудже

Орлин Спасов

© Юлия Лазарова

Орлин Спасов



"Дневник" препечатва от сайта "Маргиналия" интервюто с медийния експерт Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Заглавието е на редакцията.


Господин Спасов, какво стои зад избора на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ? Сложна политическа комбинация или твърде ниско ниво на участниците в конкурса?


- Преди всичко стои идеята политическата конфигурация, която доведе БНТ до колапс, сега да се представи като неин "спасител" и така окончателно да подчини тази емблематична и свръхважна телевизия, да я направи медийно джудже, от което не зависи нищо. Това е резултатът от конкурса.




Емил Кошлуков обяви факти за плачевното финансово състояние на БНТ. Преди него подобни данни бяха изнесени в специализирани рубрика на издания като "Капитал", например. За същото говори и проф.Нели Огнянова, безспорен медиен авторитет. Какво е бъдещето на БНТ?


- Бъдещето е крайно несигурно. Докато в близкото минало БНТ се открояваше като относително независима медия – например в мандатите на Вяра Анкова като генерален директор и на Георги Лозанов като председател на СЕМ – сега сме свидетели на "орбанизация" на отношението към БНТ. Правителството се опитва да наложи контрол върху медията, в стила на Виктор Орбан в Унгария.


Вижте дори "Панорама". Един от най-добрите български журналисти, Бойко Василев, започна да се огъва под натиска на конюнктурата. Сега ще се каже, че БНТ само харчи пари, че е безполезна и в резултат на това ще се прокара "реформа", която най-вероятно практически ще сложи край на обществените медии в България. Поне във варианта, в който те наистина са полезни за обществото. Не искам да кажа, че промяна в тези медии не е необходима. Само казвам, че ако нещата се развият в описаната посока, те няма да са с принос към медийния плурализъм.


И конкурсът за генерален директор на БНР завърши с избора на проблематичен ръководител. Според вас има ли смисъл от обществени медии?


- Смисълът на обществените медии е вън от съмнение, макар че напоследък все по-често се налага да се обяснява защо съществуването им има смисъл. Това не е случайно. Частните търговски медии станаха прекалено агресивни. Те имат своите мощни лобита, които искат да изхвърлят БНТ от играта с помощта на политически лостове. От друга страна, хората с основание няма да са ентусиазирани бюджетът да финансира още една медия просто като другите.


Именно затова е необходима промяна, която да задълбочи обществения профил на БНТ, а не самоцелно да се гони рейтинг наравно с търговските телевизии. Новият генерален директор има биография, която съчетава бизнес и политически опит, свързани с доста нееднозначни резултати и с репутационни проблеми. Не е трудно да си го представим като идеалния ликвидатор. Но отговорността е основно на СЕМ. В този му състав, съветът вече не е независим орган и съвсем очевидно мнозинството в него действа по нареждане отвън. Автономни медийни политики са практически невъзможни в основните медии.


От години упорито се говори, че управляващите имат за цел сливането на БНТ и БНР. Имат ли основание?


- Формално погледнато, дали ще са слети или не би трябвало да е по-скоро въпрос на организация и на управление. В един идеален свят, подобно сливане може и да е за добро. Но България е твърде далеч от идеалните светове. Затова смятам, че в момента сливането на двете медии не е желателно и ще обслужи по-нататъшното им плътно контролиране от институциите на властта.


Наскоро експертът Георги Лозанов, председател на прекратилата съществуването си през 2007 година Българска медийна коалиция, заяви, че е наложително отново да се появят граждански организации с мандат да бъдат коректив на медиите. Нужно ли е, наистина?


- Нужно е, и то много. Но не е лесно за осъществяване. Важни медии днес активно се "отбраняват" от критиките и препоръките на гражданските организации. "Неправителствена организация" стана словосъчетание, което често привлича език на омраза в някои основни вестници и сайтове. Гражданското общество е заплашено от изолация. Много от неговите гласове са подложени на кампании за дискредитиране.


Разбира се, това не е повод за униние, тъкмо обратното. Ако повече представители на граждански организации участват в дебатите за медийната среда в България, то и гласът им би бил по-силен и може би дори коригиращ. Но това е дълга битка.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK