Има ли организирана престъпност в България?

Съществува голямо разминаване между това, което мислят хората, и това, което твърди ръководството на МВР

© Юлия Лазарова

Съществува голямо разминаване между това, което мислят хората, и това, което твърди ръководството на МВР



Има ли организирана престъпност в България? Въпросът е много интересен, защото съществува голямо разминаване между това, което мислят хората, и това, което твърди ръководството на МВР.


"Средата за сигурност в България се отличава с относителна устойчивост и стабилност. Липсват признаците и условия за съществуването на емблематични, знакови престъпни структури на национално ниво и групировки от мафиотски тип, както и престъпни деяния с широк обществен резонанс." Това заявява вътрешният министър Младен Маринов при откриването на конференция в СУ "Св. Климент Охридски" преди около седмица.


Изказванията на ръководните служители на министерството през последните години по традиция са мъгляви и се налага да ги тълкуваме. За повечето хора такова изказване съдържа в себе си, от една страна, съмнение в устойчивостта и стабилността в страната, определяни като относителни, от друга – в опит да се унищожи виртуално организираната престъпност се казва: първо, че липсват признаци, което значи, че съществуващата система за разкриване не разпознава такива; второ – според министъра липсват условия за съществуване на знакови групировки от мафиотски тип, т.е. явно условията позволяват съществуването само на престъпни дребосъци, за които не си струва дори да се говори.


Всъщност заявлението, че липсват такива групировки на национално ниво,




дали не значи, че те вече са прескочили това ниво и са от общоевропейски мащаб?


Престъпните деяния с обществен резонанс, които също липсват според ръководителя на министерството, направо ще ни избодат очите – убийствата на моделиера Антов, на данъчния началник Иво Стаменов, на видния бизнесмен от Велико Търново Петър Христов, нито едно от които не бе разкрито. Кървавите убийства от миналата година в Нови Искър и тази в Костенец – завършили с неубедителните самоубийства на заподозрените – единият самоубил се със заглушител, а другият с ловна пушка като Хемингуей. Изнасилването и убийството на журналистката Виктория завърши с разкриване на извършителя от ромски произход и триумфалното му довеждане чак от Германия. Няма значение, че хората се питат и до днес имало ли е поръчител това убийство, което бе определено като спонтанно. Защо след като пред телевизионни камери дребният разпространител на дрога в дискотеката, в която е бил убиецът, разказа, че му е продал наркотик и той е бил пиян и дрогиран, не е в затвора. Остава впечатление, че във всички тези случаи неумелото старание е да се прекъсне всякаква мисловна връзка с възможни организирани деяния, така че да бъде ограничен "сериозният резонанс" само в сферата на индивидуалното.


През 2008 г. главният секретар на МВР Павлин Димитров заяви: "За нас е ясно, че организираната престъпност е на крачка пред институциите във всичките ѝ измерения", а през 2011 г. при заминаването си от България Стийв Уилямс, посланик на Великобритания, в прощалната си реч каза, че


организираната престъпност е проникнала в политическите и бизнес структурите на България.


През 2012 г. според доклад на ГДБОП са неутрализирани 245 организирани престъпни групи (ОПГ), но пък през 2016 според министъра на вътрешните работи организираните престъпни групи са 424, като обясни, че те са децентрализирани и динамични.

Според главния секретар на МВР обаче, през същата 2016 година ОПГ са около 400, като само преди няколко месеца – декември 2015 г., оповести, че са около 200! Според ГДБОП през 2017 г. са разкрити и неутрализирани 109 престъпни групи. През 2018 г. ГДБОП е провел 588 акции и са разкрити 121 престъпни групи (това значи ли унищожени?), а това ни кара да се замислим колко са през 2018 – дали са около 300, или като феникс от пепелта са се възродили.


Да се чудим, когато става дума за неутрализиране, да събираме или да изваждаме от общия брой? Каква е тенденцията? През 2012 г. 254 ръководители на ОПГ ли са арестувани и осъдени? През 2017 г. 109, а през 2018 г. 121 ли са ръководителите на престъпни образувания, арестувани, осъдени и в затвора? Ако съберем числата на успеха, дали няма да получим като резултат онези над 600 лица с присъди, които никой не знае къде са? (Виж Братя Галеви, Брендо, който е осъден, никой не го знае къде е, но строи небостъргачи в София.)


Въобще числата, с които се жонглира, заприличват на резултата от задачата за басейна, в която водата се втича от една тръба, а се оттича от две, на която дълго време четвъртокласниците (а и родителите им) се затрудняваха да дадат единен отговор.

От всичко това могат да се направят следните алтернативни изводи: Единият е, че ръководството на МВР всъщност не е наясно за броя на организираните престъпни групи, другият – че съзнателно ни заблуждава!


Всъщност възможно е и двата извода да са верни – хем не знаят, хем ни заблуждават.


Но какво се е случило през тези години, та днес министърът на вътрешните работи да твърди, че няма организирана престъпност в страната и дори условия за нейното виреене? Кои са мафиотите, влезли в затвора за това време? Кои са знаковите дела, водени срещу организираната престъпност? Какво се случва с нашата сигурност? Ако се върнем към прочита на грамите на американския посланик Байърли за организираната престъпност от 2011 г. и швейцарския доклад на същата тема, ще видим, че освен един-двама застреляни от конкуренцията всички останали герои на шифрованите съобщения са живи, здрави и просперират.

Отговор на това дават двама италиански специалисти по организираната престъпност в написани от тях книги и дадени многобройни интервюта по целия свят, като последното е само отпреди няколко дни във вестник "Ди Велт". Според прокурора антимафиот Никола Гратери от Калабрия и канадския професор Антонио Никасо италианската мафиотска организация ндрангета действа активно в Източна Европа от 20 години насам. Тя е в състояние да оказва влияние и върху избори. В последно време апетитите на мафията са насочени и към структурните фондове на ЕС, средствата от които бавно се пренасочват от южния фланг на Европа към източноевропейските членки на ЕС.


За ндрангета, която разполага с огромни средства, е като детска игра да си купи и политическо влияние


в тези страни. "Ндрангета присъства навсякъде, където има пари и власт за управление. Тя не е нито от ляво, нито от дясно", допълва Гратери. Той упреква ЕС, че страда от липса на "култура на сигурността". "Докато Европа не се убеди в структурираното присъствие на ндрангетата в нейните държави, напредъкът на борбата срещу тази мафия ще бъде труден, защото тя сега се опитва да не привлича вниманието на държавата", предупреждава италианският магистрат.


"Ндрангетата прави две неща в Европа. Тя продава кокаин и с парите от този трафик купува всичко, което е за продан", допълва той. "Внимавайте, днес тя действа в кафенета, пицарии или хотели, но утре може да предприеме действия в телевизии или вестници, така че да ориентира общественото мнение." Дейността ѝ е тиха и подмолна, като е успяла да се инфилтрира в държавни и общински администрации на Балканите. Престъпната организация разполага с 6 клона, които според Гратери и Никасо с удоволствие работят с българската организирана престъпност. Те считат, че тя е на високо ниво и отдавна е излязла на международния плацдарм.


Възможно е разминаването между реалността и заявките на ръководителите на МВР да се дължи на архаичната организация на противодействие на престъпността, предопределена от вертикалната йерархична архитектура на министерството, изправена срещу реалността на модерни престъпни структури (децентрализирани и динамични, както ги определя госпожа Бъчварова),


следващи хоризонтални клетъчни конструкции, използвани от терористичните организации


след 11.9 за по-трудното им разкриване, възприета с ентусиазъм от международната организирана престъпност. Така между тях няма контактни точки и всеки се реализира на своя територия, без да конфликтират.

Съвсем наскоро ръководителите на Европол заявиха, че все повече прилагащите насилие организирани престъпни групи представляват най-голямата заплаха за европейската сигурност, изпреварвайки тероризма и миграцията. Италианските мафиотски групи, албанци, източноевропейци и действащите "извън закона" рокерски банди са най-големите играчи.

След тези разсъждения оставям на вас да си отговорите на въпроса "Има ли организирана престъпност в България?".

И още материал за размисъл: "Който не харесва Цветанов, е от мафията", твърди през 2014 г. Борисов! Днес, еволюирал, заявява: "Цветанов не е от ГЕРБ!"


Проф. Николай Радулов е преподавател в Нов български университет, департамент "Национална и международна сигурност. Беше главен секретар на МВР в правителството на ОДС.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK