Когато гръм удари машините, как ехото заглъхва из празния парламент

© Надежда Чипева, Капитал

Уважаеми читателю, това е третият текст по темата за машинния вот. Този изпреварва малко гласуването по принцип в парламента, другите бяха преди него. Може би сте чели тая статийка - "Пак за машинното гласуване...", а ако не сте, прочетете я. Ще ви е полезно.

Основният патос на автора беше високата цена на машинното гласуване и предложение за по-добра селекция на местата за него, за да се осигури максимален брой "санирани" гласове от машините. Със сълзи на очи авторът молеше ЦИК да прати машини по големи населени места или да направи центрове за машинно гласуване.

Първият въпрос, който изниква сега, е цената на наема

Да си спомним – на предишните машини наемът беше 1860 лева без ДДС. Цената на един глас излезе около 17 лева. Коментарите бяха, че цената е висока, щото машините са малко. Изведнъж се оказа, че с 6 пъти повече машини (3000) наемът скочи с 38% и стана 3000 лева на машина. Някои хора твърдят, че това е 70% от цената на машината. Пита се в задачката, ако това е 70% от цената, що не са купени? Значи, ако се дадат само два пъти под наем, цената се избива и има 40% печалба.

Възниква въпросът какви са компонентите на наемната цена. Колко от тези 3000 лева са наем на хардуера (на желязото) и колко са на софтуера (програмно осигуряване, одит, поддръжка в изборния ден, складиране и др.), които не са наем за "желязото". В този бизнес "желязото" без другото не става за нищо. Даже да си затиснете киселото зеле не става. Поради мъглата и мълчанието по тези детайли е много трудно да се анализира какво да се прави с машинното гласуване откъм технологичната му цена. Дали изобщо си струва упражнението.

ЦИК обаче мълчи за тази разбивка. Може би е обвързан с търговска тайна. Аз обаче не искам машинно гласуване в условията на търговска тайна. Съжалявам. Каква е гаранцията, че ако купим "желязото", то всеки път няма плащаме големи пари за адаптиране на софтуера за конкретния избор?

Вторият въпрос е, че воплите и сълзите на анализаторите не трогват ЦИК

Помните ли филма "ЦИК не вярва на сълзи". Е не беше за ЦИК, за Москва беше. ЦИК работи по нАучната метода, както са казвали възрожденците. Наема учени хора и те казват как да се разпределят машините по градове, села и паланки. Ако не се лъжа, казва се разпределение на случаен принцип и се праща машина във всяка четвърта секция, независимо дали е с много избиратели в центъра на София или вдън гори тилилейски и др. екзотични локации като с. Опълченци, Полско Косово, Капитановци, Трънак и др.

После ЦИК развълнувано обяснява, че много хора, виждате ли, се сърдели, че не могат да гласуват на машина. Много, много, колко да са много? Само 27% от тия, дето са гласували в секции с машини. Къса ми се сърцето, както казваше Антон Радичев.

Добре е все пак, че няма самоубийства. Например 40 девойки да си сплетат косите и да се метнат от високо в с. Кобиляне (0 (нула) машиногласа), щото не могат да гласуват на машина. Там няма 40 девойки, но това е друга тема. Или да се удавят в Дунава от с. Капитановци (3 (три) машиногласа). И на двете места в същност е имало машина. Както казва един притежател на български документи за самоличност: "Исках, бате, да гласувам, ама нЕмах желание."

Т.нар. нАучен подход е докарал работата дотам, че в над 150 секции с машини има 0 (нула) машинни гласа и в още толкова има по-малко от 10 (десет) машинни гласа. И това е при прилагане на нАучен подход. Ако се бяха отучили и бяха сложили машини в най-големите секции, щяха да санират 1 милион гласа. Ама не – с научен подход са само 160 000. И цената щеше да е 9–10 лева на глас.

Може ли да запитаме ЦИК защо не е наситил приоритетно с машини секциите,
в които са отчетени най-голям брой недействителни гласове, например от 2014 г.

Има публикуван такъв списък за парламентарните от същата година, когато бяха отчетени 6.29% недействителни гласове в страната. В Разлог има една секция с над 70%. Има разбивка и по 11-те избирателни района, в които недействителните гласове са над средните за страната (Пловдив-област – 10.8%). Защо не са наситени приоритетно с машини и да се направи анализ за ефекта от машината по отношение на недействителните гласове? Няма отговор. А спокойно можеше да се използва списъкът от 167 секции, с който се искаше теренно проучване от Обществения съвет към ЦИК от 20 февруари 2015 г.

За съжаление обаче случайното разпределение на ЦИК е пратило машини само в 31 секции от проблемните 167. Няма анализ какви са резултатите от машините в тях. Има ли намаляване на броя недействителни гласове и дали машините имат принос в това. Аз твърдя, че няма такава тенденция. Има намаляване на недействителните гласове даже и да има (нула) машинни гласа.
Сега да видим родната община Бяла, Русенско, описана като пример в предишния текст.
Там са изпратени цели 6 (шест) машини, уважаеми читатели. Четири са в общинския център и две са в селата – 1 в Копривец и 1 в Полско Косово.
Да видим числата.

На тези 6 машини са подадени общо 346 машинни гласа. Не се занасям. На хартия са подадени 751 гласа – всичко 1097. Или 31.54% са машинните гласове – по-високо от средното за страната. Съответна цената за един машинен глас в общината е малко по-ниска – 52.02 лева (калкулирано само върху наема средното за страната е 56.60 лева).
Много или малко е това.

В предишна публикация изчислихме, че ако 50% (това са 1158 души) от всички селски гласоподаватели в община Бяла, Русенско, решат да гласуват на машина, то по-евтино е да ги закараме в общинския център и да сложим там 2 (две) машини и после да ги върнем по селата. И то, забележете, по цените на предишния наем, който беше 1860 лева с ДДС. Някои можехме даже да ги возим с таксита. Били сме големи оптимисти, уважаеми читатели. И конкретно аз. Действителността се оказа много по-тъжна. Сега всички тези 346 машинни избиратели можехме да ги заведем да гласуват в общинския център с дълги лимузини за цената от 18 000 лева наем на 6 машини.

Цената на един селски машинен глас в община Бяла е 88.24 лева! Пак повтарям - всеки технологичен избирател е могъл да си вземе отделно такси и да отиде да гласува на машина в общинския център и да му останат пари за хапване, пийване за здравето на ЦИК. Особено машинните избиратели от Полско Косово – техният глас е струвал 375 лева. С 85 стотинки повече от сегашната годишна помощ за отопление, която се дава на бедните семейства. Годишната! В Трънско това са 8 – 9 кубика дърва за огрев на цената на един глас! Детската градина, която се хвалеше, че е осъдила ЦИК, как би коментирала това число?

Може ли да бъде по-разумно? Може ли да бъде по-евтино?
Може ли да се преодолее контролът на гласовете от местни брокери?

Да, може. Нарича се броене в преброителни центрове и се практикува. Практикува се и в държави с над 78% избирателна активност при същата избирателна система и даже с множествена преференция (3 преференции). Има и опит в България.

Вече сме посочвали, че в селските секции на община Бяла няма секция с над 300 гласували. Нека да повишим броя до 400. Този брой избиратели може да гласува в рамките на по-къс срок за гласуване в изборния ден. Осем часа (от 08:00 до 16:00) биха били напълно достатъчни. Те ще са достатъчни и за всички секции в страната.

Разстоянието от най-отдалеченото село Лом Черковна до общинския център град Бяла е 26 километра, което се изминава за 30 минути. Другите села са още по-близо. Хайде сега да си представим, че от 16:00 до 16:15 урната се облепи с ленти, печати, восъчни печати, GPS чипове за проследяване (който иска да си купи) и се изготви едно просто протоколче – секция номер, избиратели по списък, получени бюлетини от номер до номер, използвани бюлетини в урната от номер до номер (по корените на кочана).

В 17:00 ч. тази запечатана урна ще бъде в общински център приета от входящ контрол в присъствието на партийни застъпници, медии. Всеки, който е залепил нещо на урната, ще може да види дали неговата лепенка е здрава. Секционната избирателна комисия (СИК) отива да си почива и да пийне по едно за разпускане.

След като ЦИК обяви края на изборния ден, специален екип преброители излиза на сцената. Подбират се само на професионален принцип, без партийни номинации. Нито ЦИК, нито другите изборни комисии са длъжни да огласяват състава на преброителната. Кой може да е в нея? Всеки, който подпише клетвена декларация, че не членува в политическа партия и е независим в своите преценки. Препоръчително е с тази работа да се занимават например банкови служители, адвокати, нотариуси, служители в съдебната система и др. професии, които вдъхват доверие и имат минимум средно образование и по-добре висше.

Къде са партиите? Там са. Застъпниците им седят на близко разстояние, наблюдават работата на преброителната комисия. Показват им се недействителните гласове, обяснява им се причината за недействителност на гласа. След като приключи определянето на действителността, действителните гласове се смесват и се броят гласовете от всички секции заедно. Или от група секции. Разбира се, гласовете за селски кмет (ако има такъв избор) се броят село по село отделно. Но гласовете за общински кметове и съветници се броят заедно.

В случая с община Бяла един преброителен център би бил достатъчен за всички селски секции – около 2000 – 2500 гласа. И още един за градските секции. Разбира се, могат и трябва да бъдат смесвани градските и селските секции.

Колко души трябват? Не повече от 10 души в един преброителен център. Значи 20 за цялата община Бяла, Русенско.

Колко ще струва? По 200 лева за една нощ работа. Или по 300. Значи 6000 лева. А не 18 000 за 346 машинни гласа плюс разходите за сегашното традиционно хартиено гласуване и мъките с пътуването по тъмни доби, висенето по нощите на недоспали и недохранени председатели и секретари на СИК.

Какъв ще е ефектът от подобен подход?

У избирателите ще намалее страхът, че някой контролира вота им. В малките населени места това е голям проблем. Брокерите и партиите няма да са сигурни в инвестициите си. Преброителите ще са лоялни към изборната администрация, а не към номиниралата ги партия. ЦИК ще може да налага глоби на преброителите и да въведе система за последващ одит. Председатели на преброителните центрове могат да бъдат съдии, в т.ч и от други населени места. Обработката на резултатите ще става от малък брой протоколи, а не от близо 12 400, както е сега.

Може ли да стане?

Да. Партиите трябва да разберат, че изборите не са партийна социология, за да си преброят симпатизантите по места, по села и паланки. И да оправят счетоводството на партийните си брокери по места. Изборите са само процедура за прехвърляне на индивидуалната воля на отделен избирател в групова власт на представителните органи.

Ще стане ли? Няма. Защо ли?

Партиите не искат да изпуснат контрола на своите активисти в СИК. Те са там, за да правят фокусите, а не да отразят вярно волята на избирателите.

Ще помогнат ли машините?
Може и да помогнат, ама ако са на Луната или на полюсите, ако има друг Изборен кодекс и ако с тях работи друга изборна администрация.

Къде са предложенията на ЦИК за подобряване на обучението на СИК? Къде са предложенията за забрана за участие в СИК на хора, които не са минали обучение? Къде са предложенията за забрана за замяна на членовете на СИК в последния момент? Иска ли ЦИК образователен ценз за членовете на СИК? Къде са идеите за създаване на база от подготвени хора за СИК, които да се обучават и да бъдат на разположение на ЦИК и РИК, а не на партиите, за работа в СИК?

Основателни ли са притесненията, че на местните избори ще има проблеми с настройката на машините за многото различни бюлетини и пренастройката за втория тур?

Да. Тези притеснения имат много големи основания. Все пак, ако някой много иска да рискува и само ако може да договори ниска цена, може да се опита машинно гласуване и на местни избори. Само че единствено в София, Пловдив, Варна и Бургас с не повече от 500 до 1000 машини. И минимален наем (не повече от 500 лева на машина). И само в най-големите секции по действително гласували избиратели (не по списък). Още по-добре да се направят изцяло машинни секции. Може и да са само за половината машини. Колкото да се събере опит дали в такива "парникови" условия на най-големите градове и концентрация на машини на близко разстояние сме в състояние да го направим. Няма нужда СИК да събират числата от двата протокола. Може да брои само хартиените разписки. И да огласи резултата за нуждите на партиите и застъпниците/наблюдателите и пресата Данните от машината. Машинните гласове могат да се обобщят от ОбИК направо от флашките, като се формира един виртуален преброителен център само с машинните гласове.

Ако това не стане, по-добре машините да заминат в "льо кош за боклук". И да се премине към преброителни центрове с два–три пъти по-малко пари, които да се дадат на преброителите и на председателите на СИК.

Тъжно ли ви стана? И на мен ми е тъжно.