Ковачки не иска да виждате тези снимки

Ковачки не иска да виждате тези снимки

© Фейсбук профил на Владислав Панев



"Дневник" публикува коментара на Владислав Панев (финансист, съпредседател на Зелено движение) от профила му във "Фейсбук". Поводът за реакцията му са снимки, за които авторът твърди, че е получил от източник тези дни. "Дневник" ще зададе въпроси по темата на фирмата и на отговорните институции за изясняване на случая.


Камион разтоварва боклуци в "Брикел" - Гълъбово. Снимки, които Ковачки не би искал да видите, затова е и наредил балите със слама да пречат на любопитните.


Това е проблем на толкова много нива, че няма как да опиша всичките:




1. Внос на отпадъци за горене въобще не би трябвало да се осъществява. Особено пък на боклук в насипно състояние, който дори не е RDF (Refuse-derived fuel - твърдо гориво от отпадъци - бел.ред.). Така че как този товар е стигнал Гълъбово и с какви точно документи, е мистерия и предмет на проверка.


2. Проблемите с оползотворяването на отпадъците се прехвърлят от богатите държави с работещи институции към България, където за някой лев отгоре сме готови на всичко, а отговорните служби са разграден двор.


3. Граничен контрол практически отсъства, когато интересите са за десетки милиони.


4. Третират се като трета ръка хората, които живеят около централите (Гълъбово е само един пример, но Ковачки има намерения да прави същото във Враца, Бобов дол и на други места, където държи Топлофикации), и на никой не му пука как се отразява мръсният въздух на здравето им.


5. Отгоре на всичко се плащат субсидии на тези, които цапат. Електроенергията от "Брикел" от 1 юли се изкупува по над 17 ст. на киловатчас без ДДС, което означава около 40 млн. лева годишно над борсовата цена на тока.


6. Прецакваме конкуренцията в енергетиката, като толерираме мръсни производства, което на практика стопира инвестициите в нови, по-евтини и чисти мощности.


7. Работниците в ТЕЦ-овете се ползват като плашило - ако схемите се прекъснат, десетки хиляди ще излязат на улицата.


Всъщност вниманието на обществото


не трябва да бъде насочено към запазване на работните места, а към стандарта на живот на хората,


които в момента работят в мръсни и субсидирани производства. Прости сметки показват, че ако най-мръсните централи като "Брикел" бъдат затворени и държавата покрие доходите на тези хора, докато си намерят нова работа, това ще излезе по-евтино от субсидиите, които се плащат. Но пък качеството на въздуха за всички, които живеят в района ще се подобри значително. Включително и за сега работещите в там. А пазарът на труда сега е такъв, че се съмнявам много от служителите на Ковачки да останат без алтернатива за дълго време.


Иначе се получава, че субсидираме едни места, пък нормалният бизнес не може да намери служители. Ако това не е очевидна корупция, пък била тя и само морална, не знам какво е.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK