Направи го сега

Направи го сега

© Направи го сега, "Фейсбук"



Кампанията "Направи го сега" на Движението за национална кауза (ДНК), която иска да насърчи повишаването на раждаемостта у нас, разбуни духовете. Странните послания: майка ти предпочита внуче вместо нов тиган, бащинството прави мъжа по-привлекателен, селфитата с деца са по-харесвани, а жените могат да се сдобият с "чашка С" на сутиена си по естествен път, предизвикаха куп гневни реакции сред жените в социалните мрежи. "Дневник" отразява всички гледни точки по темата. Днес ви предлагаме позицията на автора ни Стоил Стоилов.


Тези дни разбрах, че имало кампания за повишаване на раждаемостта. Разбрах го от едни талантливи мъже, които могат да бъдат вече дядовци. Оказа се, че кампанията имала горещи противнички. Една се била снимала със сутиена на баба си и се оплаквала, че след две раждания циците й били увиснали. Това, разбира се, е вселенска трагедия и аз се отнасям с пълно разбиране. И ние избягваме такива цици. Когато можем.


Други пък, а може и да е същата персона, се оплаквали, че детето щяло да им изяде парите за пътуване, парцалки, храна и да им донесе недоспиване, нерви, разправии с партньора. Поради тези загадъчни проблеми трябвало да се направи изследване дали и каква част от популацията под 30 години е готова за подобни несгоди граничещи с подвизи. Без такова изследване агитацията за повече бебета била направо престъпление, ограничавала правата на жените, щото те не били достатъчно ментално пораснали/зрели за такива отговорни решения. Мъжете също. Така че тая работа с раждането не била за хора под 30. Ще взема да опитам на 60+ дали да не стана пак татко. Излиза, че за по една-две водки (бири, шише вино и др. или комбинация с малко джойнт), за танци на пилон по малките часове и за секс без ангажименти незрелите дечица до 30 години са достатъчно зрели. За раждане и отглеждане на деца още не са и ще станат готови към 40-50-ата си година. То тогава я камилата, я на камилата ватмана.




Когато чета подобни аргументи, винаги се притеснявам за душевното си здраве. За моето.


Противниците на кампанията са здрави като бетон. В смисъл мислите им и главите им са бетонирани. Може и да са грантово мотивирани, както се съмнява гражданинът Валери Найденов в "24 часа".


Всъщност антикампанията не е срещу формите и инструментите на "Направи го сега". Не се предлага да се замени тиганът с тенджера, да се смени сутиенът с чашка "С" с бикини ХХХL. На практика има кампания против раждането на деца в най-подходящата възраст, срещу най-естественото желание на човек да остави след себе си поколение. Ако искате срещу инстинкта за възпроизводство. При това никой на агитира с "Направи го сега" да се размножаваме като зайци, като африканските племена в северозападна Нигерия или като афганистански пащуни. Става въпрос да родим в най-добрата за това възраст и да отгледаме поне 2 деца. И ако срещу това има кампания от сбъркани феминистки и други боркини за справедливост, вече е сериозно.


Да, има нужда от изследване. Но то трябва да отговори на въпроса кога и защо оглупяхме. Как стана така, че в страна от най-богатия съюз на Европа, в която има 25% свободни жилища, по една, а често и по две коли на семейство, в която се закриват училища, щото няма хора, някакви тотални инфантили решават, че пътуването, парцалките, забавленията, мобифоните и други подобни са по-важни от естественото развитие на живота – да се родиш, да пораснеш, да родиш деца, да остарееш и да има кой да ти притвори очите, като му дойде времето.


Днешните инфантили нямат идея в какви условия раждаха и гледаха децата си днешните лелки и чичковци,


които са около и над 60-годишни. Какво остава да имат идея как е било при по-старите поколения Интересно е какво все пак си мислят за собствените родители и баби, ако имат. Как така инфантилчетата са се появили, че и са станали толкова умнички и разсъждават по важни въпроси? Тялото си е мое нямаш право да ме призоваваш да раждам и други подобни безценни "мъдрости".


А как беше? Няма да се връщаме в турското робство и даже преди Девети. Беше само преди 40 години.


Жилища – остър дефицит на жилища в градове и в апартаментче - кухня с две стаи от 60-70 квадрата по две поколения – мама, тате (на около 50), сестра и аз със съпругата (около 25) и бебето. Преходен хол. По някое време пристига и дълбоката баба (на 75-80) от село. Топла вода на бойлер. Няма "Хумана", пластмасовото шише "Чико" е предмет на гордост. Памперси няма. Има пелени – тензухени 20-25 броя, бархетни – 4–5 броя. Няма автоматична пералня и миялна машина. Няма и парно – има нафтова печка и електрически маслен радиатор. Детски ясли и градини има, ама места може и да няма. Има връзки, молби и други инструменти на неформалната икономика.


Положението с жилищата беше толкова зле, че имаше списъци с т. нар. крайно нуждаещи се по категории. Хората обзавеждаха мазета с по един-два кревата, регистрираха се в тях и като дойде комисия, я водеха в тези мазета, за да се изкачат малко по-напред в списъка. Някои наистина живееха в такива мазета и тавани.


Да получиш от общината боксониера беше мечта и шансът се усмихваше едва след първото дете.


За който не знае – боксониерата е една стая, към която има кухненски бокс метър на два. Нещо като кухньо-стая, но без размерите и блясъка на сегашния кухньо-хол.


Второто дете на автора на това текстче прекара първата си година в една стая в общежитие заедно с мама, тате и бате, който беше вече пораснал на година и осем месеца. Чак тогава младото семейство получи т. нар. ателие от 40-45 квадрата на технически етаж, през който минават тръбите за парното на горните девет етажа. И не само една семейство – целият технически етаж беше населен със семейства с деца. А над главите ни циркулираше горещата вода на парното. Много гореща вода


Хората стигаха дотам, че се молеха да им отчуждят къщите. От една къща излизаха по два тристайни апартамента и един едностаен. Така много хора бяха благодарни на властта. Някои и досега са много благодарни, щото запазиха апартаментите и си върнаха бившите ниви, които сега са строителни парцели за големи кинти. Много от къщите бяха строени набързо с нужници на двора от прииждащите селяни на индустриализацията. Апартаментите бяха спасение за обитателите им. Като цяло семействата влизаха в що годе нормално жилище на около 35-40 годишна възраст. Много често дадено от местоработата като закрепостяване с право да го купят след неопределено време.


И всичко това, уважаеми боркини срещу раждаемостта,


в условията на териториално закрепостяване наречено жителство.


Колко консервативни провинциални девойки ставаха палавници в университета и даваха най-милото си да се оженят за софиянец, а ако не може поне за пловдивчанин, варненец, бургазлия или в краен случай за някого от Стара Загора или Русе. Да отиде софиянка в провинцията с провинциалния си съпруг беше съвременен вариант на "Ромео и Жулиета".


Особено поразителен е лозунгът "Тялото си е мое! Тялото ми не е национална машина за бебета!". Поразително вярно. Че тялото не е машина е ОК. Още по-малко тела заслужават да са национална гордост. Виж, че тялото е предназначено да ражда бебета, е абсолютна истина. И не е важно дали бебетата ще опазят нацията. Те ще опазят вас – собственичките на тялото. Ще ви продължат в телата и главите на вашите деца.


Сега за правата над тялото ви, скъпи боркини. Имате два избора.


Първият - да живеете в общество с известна степен на солидарност. От нея получаваме някакви услуги, платени частично от преразпределение на парите – детски ясли и градини, болници, субсидии за гледане на деца (детски надбавки), покриване на асистираната репродукция (ин витро) и др. Ако това е вашият избор, то членовете на това общество, които плащат част от тези услуги, могат да ви призовават за разни работи.


В това число и да ползвате тялото си за раждате, докато сте на подходящата възраст.


Вторият избор е по-прост. Вашето лично възпроизвеждане и размножаване е ваша лична работа. Ваша и на партньора/осеменителя ви. Ако искате го правете, ако не искате - не. Никой нищо няма да ви даде и не ви дължи. Няма детски надбавки, няма детски градини, няма детски консултации, няма асистирана репродукция и други спонсорирани от обществото услуги. Тялото си е ваше и можете да правите с него каквото си искате. Обществото не се интересува от него. И се надяваме и вие да не призовавате обществото за каквото и да е.


Изборът е ваш.


Що се отнася до безценното ви тяло Да, то ще ви служи известно време за закачалка на скъпи или не толкова парцалки. Ще го обувате в маркови гуменки. Ще го снимате в селфита по екзотични и не толкова екзотични места – на къмпинг "Корал", например. Ще го галят погледите на млади и не толкова млади ценители. После погледите ще се разредят и накрая ще изчезнат.


Безценното ви тяло все едно ще остарее –


косата ви ще побелее даже да я боядисвате през ден, циците ви ще увиснат, независимо в каква чашка ги носите сега и дали от тях а сукали бебета. Кожата на корема ви ще се сбръчка, ако сте слаба, или ще увисне с "престилка", ако се закръглите. Ще натрупате мазнини около кръста и целулит по бедрата и задника. Ще се вижда даже през скъпите рокли. Връстниците ви ще гледат други жени и даже дъщерите на вашите съученички, които не са си пазили безценното тяло. Петнайсетгодишният дългуч от първия етаж ще ви нарича лелката от третия етаж. Десетгодишното му братче ще ви казва бабата от третия етаж.


Същото се отнася и за мъжете, с някои анатомични разлики. Плочките се трансформират в бирен корем. Вероятността да станете Хю Хефнър или поне sugar daddy е минимална.


Вие, скъпи собственички на безценни тела, ще бъдете само част от пейзажа нещо като пейката на автобусната спирка.


И ако никой не ви каже мамо или още по-добре бабо ще се питате за чий го пазих това безценно сбръчкано тяло с болки в коленете, високо кръвно и старческо далекогледство


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK