Какво ни отличава от животните и машините

Скални рисунки в Магурата

© АСЕН ТОНЕВ

Скални рисунки в Магурата



Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството) "Появяването на нов начин на мислене и общуване преди между 70 и 30 хиляди години представлява Когнитивна революция. Какво я е предизвикало? Не сме сигурни. Най-често вярваната теория предполага, че случайна генетична мутация променя вътрешната конфигурация на мозъка на Homo Sapiens (един от човешките видове) и това им помага да мислят по безпрецедентен начин и да общуват използвайки изцяло нов тип език. Можем да наречем това мутацията "Дърво на познанието" [...]


"Легендите, митовeте, боговете и религиите се явяват за първи път с тази Когнитивна революция. Много животни и човекоподобни са можели преди това да кажат: "Внимавай! Лъв!". Благодарение на Когнитивната революция Хомо сапиенс придобива възможността да каже: "Лъвът е духът-пазител на нашето племе". Тази способност да се говори за фикции (литературни разкази) е най-уникалното качество на езика на Хомо сапиенс." Така казва Ювал Харари.


Когнитивната революция се състои в появата на символно мислене според мен. То е основата на новия език. (Някаква степен на символизъм има и в животинските езици, но при тях няма творчески елемент или способност за назоваване на абстрактни понятия и предаване на огромно количество информация с помощта на символи.) Лъвът е символ на нашето племе, звуците (една гласна и две съгласни Л-Ъ-В) означават това животно на български, на английски е друга група от гласни и съгласни звуци - L-I-O-N. Протоезикът, чиито принципи са вградени в нашия мозък, е част от тази генетична мутация, създала възможност за символно съхраняване и предаване на огромно количество информация. Накратко, Когнитивната революция е не просто способността да разказваме измислени истории (фикции), а появата на креативно символно мислене. Розата е любов. Лъвът е сила.Това е символът на нашето племе.




Знакът + означва Християнство. Или събиране
– в зависимост от културния контекст


Символите зависят от културния контекст. (Това е и разликата между символ и метафора в литературата: Метафората сравнява две неща, означаемо и означател, например слънце и портокал, между които има някаква, макар и странна, прилика. Докато при символа връзката между означаемо и означател, християнство и кръст например или математика и знак плюс, е неразпознаваема извън някакъв общоприет културен контекст.)


Когнитивната революция е появата на символно мислене.


То е невъзможно без език. (Самият език е система от символи, която ни позволява да складираме и споделяме информация.) Друг е въпросът какво е предизвикало тази когнитивна революция – случайна мутация,Бог, някакви извънземни дошли на Земята. Но с Когнитивната революция маймуната става човек.


Забележка за белите расисти: Homo Sapiens се появява първо в Африка. Източна Африка е вероятната родина на Адам и Ева. Европа по това време е населявана от Неандерталци, които биват изместени от Homo Sapiens. Все пак европейците имат около един процент неандерталски гени, т.е. имало е и някакво кръвосмешение, но като цяло Homo Sapiens се разпространява от Африка в целия свят и другите човешки видове изчезват.


Символното мислене и новият тип креативен символен език е това, което ни отличава от човекоподобните маймуни. Но приемането на еволюцията на видовете за факт не означава непременно, че няма Бог. (Ние не знаем причината за предполагаемата Когнитивна мутация, нито причината за Големия взрив.) Идеята че еволюцията доказва, че няма Бог е толкова нелепа, колкото и обратната идея – че понеже в Библията не пише за еволюция на видовете, значи няма такава.


Според "Битие" Бог е създал животните на петия ден от Сътворението, а растенията – още на третия. Но какво е за Бог един ден? И какво е Бог? ... Символното мислене рисува един въобразен свят. Но това не значи че този свят не съществува. Хората могат да мислят за това, което не познават или няма как да видят или разберат, чрез символи или митове, които са символични разкази. Но хората имат тенденцията да се вживяват в своите символни фикции, да приемат буквално символите, алегоричните разкази, иносказанията. Това води и до кръвопролитни релогиозни войни – войни за вярата.


Алиенацията е съдба на човека от самото му появяване. Homo Sapiens e животно, което може да създава въобразени светове и дори да се преселва в тях, или да умира за тях. Тези въобразени светове може и да съществуват, но ние не сме ги виждали. И ги рисуваме като ползваме познати означатели на непознатото означаемо. Но Райската градина, или някакъв земен Рай – например идеалното общество на свобода, равенство и братство между хората, или пък архаичната символна идея за Велика национална държава (националния флаг и това, което си въобразяваме като видим този символ), или идеята за Свещена Империя по Божия воля —такива идеали, или въобразени светове, могат да обединяват хората. И мечтата за лично щастие, както колективните мечти – щастливо семейство, голямо богатство, битие на началник или на герой – е един въобразен от индивида свят, който го мотивира и осмисля живота му.


Но ако вярваме на Платон, светът на абсолютните идеи, светът на мисълта е по-реален от видимия несъвършен свят.


От животните ни отличава
способността да създаваме въобразени светове


да ги виждаме като по-истински от видимия свят, или да се опитваме да ги реализираме във видимия свят.


Символното мислене (което създава въобразените светове) и символния език способен да предава огромно количество информация, е в основата както на човешкото мислене, така и на изкуствения интелект. За сега ние имаме едно огромно предимство пред "умните машини", които създаваме: нашата интуиция и нашите емоции, вярата в идеали, надеждата. Имаме способността да си въобразяваме нови светове и те да ни ангажират емоционално, да ни мотивират да се стремим да ги създадем или да бъдем достойни за тях.


Но тези измислени от нас истории, в които се вживяваме, правят нашето мислене и по-консервативно. То е винаги свързано пряко или косвено (при символите означателят е някакъв предмет или визуален образ взет от реалния свят) с нашия личен или колективен исторически опит. Хората се адаптират бързо към нови условия, но при умните машини означателите на символите са доведени до пълна математическа абстракция. Всъщност символите са само само 0 и 1, но с тях може да се изрази всичко.


А ние, с нашето живо човешко въображение, вече измисляме нова футуристична фикция, въобразяваме си един свят от недалечното бъдеще, в който сме изгубили своето предимство пред "умните машини" и те, тези безскрупулни отцеубийци, напълно са ни изместили.


Ще се превърнем ли в някакви безработни лентяи,
докато машините работят вместо нас и дори мислят вместо нас?


Лентяи, които блуждаят във въобразени от тях светове само за развлечение?


Вече прекарваме все по голяма част от времето си пред компютърния екран, а там симулациите стават все по-убедителни. Фалшивите новини – все по-трудно отличими от фактите. Не губим ли способността си да се борим с тиранията и неправдата? И дори да ги отличаваме от свободата и справедливостта? Не губим ли и желанието си да превръщаме въобразените, идеални светове във физическа реалност, понеже изкуственият интелект може да прави това вместо нас?


Ние имаме отговорност (както според Библията, така и според новите Зелени идеи) и пред животните на земята, които постоянно изчезват, към природата на планетата ни, която пренаселваме и унищожаваме. Може би това ще е една причина умните, и вече самоусъвършенстващи се, машини да решат в един момент, че сме излишни лентяи и вандали, вредни за Земята и за Космоса? И така умните машините ше ни изместят и унищожат, както Хомо Сапиенс е изместил и унищожил неандерталците...


Това е АI дистопията. Има разбира се и един утопичен въобразен бъдещ свят, в който хората, в симбиоза с изкуствения интелект, постигат физическо безсмъртие . Човекът се превръща в свръхчовек. Или направо в бог. И заживява в хармония с природата и с космоса – една съвършена и безсмъртна космическа раса...


Обикновено бъдещето се оказва някъде по средата между утопията и дистопията. Или се случва нешо съвсем непредвидено, което отклонява в друга посока хода на историята. Не можем да предскажем какво ще стане с човечеството след 50 или 100 години. Ако разбира се светът не е свършил дотогава – било поради атомна война, или поради екологическа катастрофа, причинена всъщност от пренаселението. Или поради някаква съвсем независима от нас космическа причина. Като внезапно долетял астероид.)


Защото и свободата на човека, както предопределението е една фикция със символно значение, един мит, който ни мотивира да се самоусъвършенстваме и да вървим напред.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK