Слави Трифонов: шоуто като политика и политиката като шоу

Протестният вот по принцип срещу политическата класа е едно, съвсем друго – конкретното политическо действие.

© Юлия Лазарова

Протестният вот по принцип срещу политическата класа е едно, съвсем друго – конкретното политическо действие.



Ще стане ли Слави Трифонов българският Бепе Грило? Ще повтори ли популярният шоумен успехите на италианския комик, след като обяви открито, че стартира политически проект? В последното си 4176-о шоу по Би Ти Ви Слави анонсира "собствен телевизионен продукт" – "Седем осми", но и "Няма такава държава". Нейна цел ще бъде "превръщането в закон" на всички решения на референдума, който "Шоуто на Слави" инициира през 2016 г. и на който гласуваха три милиона и половина българи.


Грило е създател и идеолог на популисткото Движение "Пет звезди" (2009) в Италия. Движението спечели последните парламентарни избори и управлява в коалиция с дяснорадикалната Лига. Грило е един от най-известните комици в Италия от края на 80-е години – първо в телевизията, а след това на театралната сцена. Популист, нито ляв - нито десен, противник на еврото, а и на мигрантите. Шегите му често преминават в откровено охулване: нарече бившия премиер Романо Проди "Алцхаймер Проди", а колегата му Силвио Берлускони "психодудже".


Слави Трифонов може да бъде сравняван и с Володимир Зеленски в Украйна.




Подобно на Грило, Зеленски също е комик. Преди да бъде избран за държавен глава, елиминирайки с лека ръка предшественика си – олигарха Порошенко, той изигра убедително ролята на президент в телевизионния сериал "Слуга на народа". Зеленски тепърва ще гради имидж на държавник. Ако иска да успее, вече без да разсмива украинците от популярното си сатирично шоу, трябва да продължи твърдо линията си на дистанциране от старата политическа класа.


Грило е обявил политиците за враг повече от 30 години, Зеленски им се присмива вече 20 години – такъв е и "политическият стаж" на Слави само в едноименното late night talk show по Би Ти Ви. Често в него бяха осмивани политици, а сценаристите на предаването размахваха заканително пръст по разни политически теми. Преди това шоуменът се сблъсква с политиката в други предавания. През есента на 1996 г. е сред водещите лица на "Каналето", което с песента си "Пътнико Виден, пътнико Off" и възрожденски песни подгря успешно бунтовете срещу правителството на Жан Виденов.


Отсега може да се предположи, че


като политик Слави ще заложи на някакви вариации на националпопулизма.


Като шоумен той експлоатира доста добре патриотичната тема, а в предаването му отвреме-навреме се чуват хомофобски реплики, маскирани като закачки.


Анонсираното превъплъщение на "Шоуто" се вписва в ръста на политическия популизъм в Европа. Той е във възход в страни с остра икономическа и/или политическа криза, делегитимирани държавни институции и рухнало доверие в партиите. Популистите като Грило, Зеленски, а очевидно вече и Слави Трифонов се представят като антисистемни играчи. Те умеят да работят перфектно със социалните мрежи с техния свят на емоционално въвличане и да ги използват като средство за политическа мобилизация. Освен че сипят огън и жупел по политиците (понякога избирателно), медийните популисти умеят да заредят зрителя с добро настроение и да го дарят с усмивки. Това не е никак маловажно на фона на сивото всекидневие на мнозинството граждани и отчаянието им от политиката.


В същото време Слави вече има първоначален политически капитал, който може да прибави към символния си капитал от шоуто, за да ги "инвестира" в новия си проект. Въпреки че търси реванш за референдума от 2016 г., той е морален победител от него.


Само 12 000 гласа не достигнаха, за да станат трите му популистки искания задължителни.


Едно от тях – за намаляване на държавната субсидия от 11 лв. на 1 лв. на получен глас на последните парламентарни избори, се материализира като закон, макар и три години по-късно. Наложеното от ГЕРБ и ДПС решение, в пакет с още по-опасната възможност бизнесът да финансира партиите, праща политиците директно в прегръдките на олигархията. Това обстоятелство очевидно не смущава новозаявения политик и екипа му.


Проектът на Слави се появи навръх местния вот. Затова може да се предположи, че наесен шоуменът ще подкрепи знакови кандидати в по-големите градове, а партийното строителство ще бъде прицелено в парламентарни избори. Формацията му има реални шансове за присъствие в парламента, където дори би могла да играе ролята на балансьор между ГЕРБ и БСП. "Няма такава държава" най-вероятно ще обере част от протестния вот, на по-традиционно и консервативно мислещите избиратели. Трудна е да си представим, че тя би направила истински пробив в системата, дори да приемем, че намеренията на създателя й са напълно искрени.
Мнозина привиждат в Слави някакъв нов спасител – след Царя и наследилия го негов Бодигард, макар че като типажи Борисов и Слави са много близки.


И двамата имат скромен произход, self made личности са, мачовци, често безцеремонни.


Слави се радва на огромна за българските мащаби публика – поне една част от нея би могла да се превърне в електорат. До последно шоуто му присъстваше в най-гледаните 25 телевизионни програми, според "Нилсен Адмосфер". Концертите му с Ку-ку бенд имат десетки хиляди посетители, а по данни от шоуто митингът концерт преди референдума е събрал над 100 000 души на Орлов мост в София. За сравнение – на аранжираните си конгреси в зала "Арена Армеец ГЕРБ събира около 15 000 души.


Дори останал временно без телевизионна трибуна, Слави Трифонов разполага с мощна онлайн платформа – страницата му във фейсбук е следвана от 285 000 души, а обръщението му от последното предаване има 32 000 харесвания. Профилът на Борисов в социалната мрежа леко изостава от страницата Слави - следван е от 215 000 души. Макар и твърде условно, сравнението на терена на общественото доверието между двамата според проучване на "Галъп" също е в полза на втория: 39% срещу 30%


За разлика от Грило и Зеленски обаче


Трифонов не може да бъде убедителна алтернатива на статуквото.


И тук не става въпрос за презрението, с което някои интелектуалци го етикетират като "чалгаджия". Водещият на шоуто винаги е демонстрирал близост до част от силните на деня, която поставя под въпрос основната му кауза – да се бори срещу политическата класа и нейните зависимости. Приятелските отношения със знакови покойници като братя Илиеви, шефовете на борческо-застрахователната компания ВИС, с Илия Павлов – боса на "Мултигруп", която така и не си "откъсна опашката", хвърлят сянка върху биографията му. Въпреки че в страни като България подобни "опасни връзки" рядко вредят на политиците.


Преди време Слави Трифонов беше в близки отношения и с Бойко Борисов. На един 8 март в качеството му на кмет на София Борисов дори се появи като водещ на "Шоуто на Слави", за да честити ухилен празника на жените и да пуска лафове типично в негов стил. Тази форма на политическа комуникация се нарича politainment. През 2010 г. обаче Слави атакува Борисов с остри сатирични скечове, той отговори, а в публичното пространство
останаха да висят едни твърдения на премиера. Че Слави искал да си "поделят" ГЕРБ и да се промени статута на негов имот на апетитно място – неща, които шоуменът категорично отрече. Отношенията помежду остават хладни и до ден днешен, макар че


анализатори привиждат в политическия проект на "Шоуто" патерица на ГЕРБ.


Няма никакви гаранции, че прощъпулникът на формацията ще е лек. Слави изтърва момента за летящ старт в политиката, след като и власт, и опозиция пренебрегнаха резултатите от референдума. Тогава той протестира една седмица пред парламента, но отразяващите го журналисти бяха повече от съмишлениците му. От акцията се видя, че едно е протестният вот по принцип срещу политическата класа, съвсем друго – конкретното политическо действие.


Колко трудно протестният вот се прелива в конкретен политически избор пролича и през 2011 г., когато Слави Трифонов заяви в шоуто си, че "издига" бившия еврокомисар Меглена Кунева за президент, защото иска достоен човек за държавен глава. Кунева се класира трета, но нямаше никакви шансове да се яви на балотажа.
Най-вероятно и "Няма такава държава" няма да надскочи собствения си ръст. По-скоро шансовете са на страната на "Седем осми". Защото "шоуто трябва да продължи".


Авторът е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт по политически комуникации.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK