Лятно време е и животът е лесен

Просторът е върху земята, следователно може да се ползва само от собствениците с право на земя.

© Жанина Драгостинова

Просторът е върху земята, следователно може да се ползва само от собствениците с право на земя.



В началото на август нашата малка спретната кооперация на първа линия в градче на Черноморието почти изцяло се изпълни с обитатели. Прозорците се отвориха към морето, по балконите виснаха кърпи и мокри бански, замириса на пържена риба и печени чушки, а стълбището заехтя от детски глъч и тежките, напоени с мастика стъпки на родителите. Лятно време, животът е лесен но само в началото.


Точно то, стълбището, или т.нар. обща част, не след дълго стана причина за първото стълкновение между нас, съкооператорите. "Мръсно е!", отсече някой и всички се съгласиха с тази констатация. "Трябва да се измете!"
Почнат ли да се употребяват безлични глаголни форми, работата не отива на добре.


То само не се мете. Някой трябва да го измете.




Обсъдихме няколко варианта. Нито един от тях не се оказа приемлив: или един трябваше да мете повече от останалите, или друг да плаща повече. Стълбището си остана мръсно и това ни направи мрачни. При случайна среща всеки бързаше да се прибере у тях си; ако беше по средата на стълбите, поглеждаше встрани; а пък ако толкова вече се наложеше да поздрави, го правеше през зъби.


Иначе дните минаваха кротко, лято е все пак. Докато не се появи повод за второ стълкновение – пространството зад кооперацията, където има простор за пране. При това слънце, докато човек простира втория чаршаф, първият вече е изсъхнал, така че дори и в един ден всички да врътнем по пералня, пак ще ни изсъхне прането. Но нещата се оказаха сложни, защото кооперацията има два вида собственици – обикновени и такива с право на земя – наследниците на някогашната къща, върху която е издигната сегашната. Просторът е върху земята, следователно може да се ползва само от собствениците с право на земя (за по-кратко наричани наследници). И така – наследниците не отстъпиха правото си за ползване на простора на другите. Отде накъде?


Клинът на разделението е забит отдавна. От руснаците.


След построяването на кооперацията част от апартаментите са купени от руснаци. Като граждани извън ЕС те нямат право да притежават земя у нас. После руснаците препродават апартаментите си, но оттук нататък вече новите собственици нямат право на земя, съответно ще си простират чаршафите на балкона и толкова. "При малък народ като нас все ще се намери някой голям, който да ни подхвърли дребното камъче, че да ни обърне колата", каза някой и всички се съгласихме с тази констатация. "Като не си преразгледахме историята, миналото непрекъснато ще ни се пречка в сегашното" – добави друг, всички се съгласихме и с тази констатация.


Третият конфликт изникна, когато се разбра (изневиделица, разбира се), че трябва да се плати токът в общите части. С натрупването на безлични глаголни форми напрежението обикновено ескалира. Никой не поиска да се заеме със събирането на пари, защото знаеше, че никой от другите няма да даде. Тогава се сетихме, че миналата година бяхме посочили домоуправител тъкмо с тази цел – да плаща разходите за общите части. И понеже желанието за полагане на общополезен труд беше същото, както и тази година – никакво, изборът беше паднал върху Димитри – руски пенсионер с апартамент в нашата кооперация на Черноморието. Но сега Димитри го няма. Вратата заключена, колата паркирана отвън и това е. Първо съжалихме горкия човечец, че може Путин да не го е пуснал да си нагледа имота, страшно става там, ей! После взехме да се укоряваме с кой акъл сме му се доверили. Очевидно с този, дето първо чавката ни го изпива, а после ни идва следварително. Обаче работата станала вече. Миналото лято той събра пари от нас, за какво ги е дал? Или не ги е дал, а ги е взел? И без осветление се вижда, че отсега нататък ще ни се наложи в тъмното ще се качваме по общото стълбище.


Дните минават, конфликтните ситуации се трупат,


не ми се мисли колко висока ще е купчината до края на лятото. Скоро ще се хванем за гушите за тихия час, за музиката след 23 ч., за пушенето на балкона, от което димът отива в прозореца на съседа И за много други неща ще се хванем за гушите. Проблемите ще се събират и ще плачат за решение от наша страна, но ние няма да имаме готовност, желание, сили и умения да го предложим. Какво друго да правят едни конфликти, освен да се трупат и да тлеят? Все ще дойде денят, в който ще се разрешат. От само себе си. Или няма да се разрешат и ще изтлеят.


В края на август всеки от нас ще заключи собствеността си в кооперацията на първа линия в малкото градче на Черноморието, след което ще я повери в ръцете на частните охранители, предплащайки доволно до следващия август. В тази история всички сме опарени. Първо двама от нас намериха апартаментите си разбити. И по неволя сложиха охранителни датчици и стикер на вратите си. После останалите намериха апартаментите си разбити, вратите със стикери не бяха пипнати.


Сега вече всички доброволно плащаме на охранителите да ни пазят от себе си.


Стикерите им показват къде не бива да пипат.


"Храним мутрите", ще въздъхне някой от нас и всички ще се съгласим с тази констатация. Но какво да се прави? Имаме ли изход? "Няма такава държава", ще промърмори друг, всички ще се съгласим и с тази констатация.


В същото време ще се попитаме "Ама не бяхме ли ние държавата?", но този въпрос вместо да излезе навън, ще отекне навътре в душите ни и всеки ще се стресне да не би другият да е доловил нещо от ехото. Защото ако случайно го долови, не е сигурно дали няма да издаде съседа си, че от време на време очевидно го гризе съмнението кой всъщност е държавата. Ние с една кооперация не можем да се оправим, та с държавата ли? Има ли несъгласни с тази констатация? Затова по-тихо с бурните мисли! Усилете музиката! Още е лятно време и животът е лесен


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK