© Владислав Панев
Пожарът под мостовете на магистрала "Струма" тръгна точно от нерегламентирани места за изхвърляне на стари гуми например, които целият град ги знае, а общината си трае.
Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено движение.
Ковачки гори отпадъци (и взема от нашите пари, че ни трови), боклуци изгарят магистрали, запалени вторични суровини има из цялата страна – България гори, буквално.
Ясно е, че темата с отпадъците ще става все по-централна и хората имат много основания да се притесняват от слабия контрол там. Не е случайно, че компаниите на Ковачки започнаха масиран внос на боклуци основно от Италия с цел изгаряне. Просто у нас институциите са слаби и затова тровенето на граждани може да върви безнаказано и да се превърне в много успешен бизнес.
Предлагам седем съвсем конретни, практични и реалистични мерки за решаване на проблема.
Работата е там, че боклукът не е като другите стоки. Там собственикът си плаща да се отърве
от нея. И парите изобщо не са малко. Говори се за 70-100 евро на тон за внос от Италия. Като сложим и преференциалните цени, по които се изкупува произведената енергия (над 17 ст. за киловатчас в "Брикел" например), става ясно защо интересът е толкова голям. Подобно е и с нашия си боклук. Макар и цената да е с пъти по-ниска (20-40 лева за тон), можем да си представим защо възникват все повече пожари.
Просто за собствениците на сметища изгарянето на тонове тяхна суровина си е чиста печалба. Не казвам, че всички пожари са умишлени, но на принципа кой печели можем лесно да стигнем до извода, че има логика много от тях да са такива. Особено в страна като България, с министър, чийто приоритет на думи е чистотата на въздуха, но на действия е безпроблемното издаване на разрешителни за горене на боклуци от страна на силните на деня. Не че отпадъците не могат да бъдат сериозен бизнес. Швеция го доказва, като внася огромни количества (1.3 млн тона годишно), за което й плащат. Само че там 99% от боклуците се обработват и не стигат до пещите за изгаряне.
Отделно самите инсинератори могат да бъдат съобразени с най-добрата налична технология за опазване на околната среда. За разлика от скандинавския пример обаче тук практиката е вносните отпадъци да се горят в пещи, които са пригодени за работа с нискокалорични въглища. Използването на друга суровина води до изпускането на огромни количества отрови. Което води до основателен гняв на хората в Гълъбово, Перник, Дупница и Бобов дол, Сливен, Враца.
Доверие в институциите, глупако!!!
На някои от тези места все още има само планове за горене, но съпротивата набира скорост. И е наистина автентична, а не подклаждана от някого. Помните колко села се разбунтуваха 2005/06, когато имаше различни идеи къде да се складира боклукът на София. От месеци се срещам с хора от тези места и наистина са бесни, че държавата не си гледа работата. Проблемът с производството на ток от изгаряне на вносни (а и български) отпадъци е на толкова нива, че не знам и една причина, поради която да е оправдан. Не само тровенето на хората (за мен здравето е основният проблем), но и изкривяването на пазара на ток. Където разрешеното за едни е забранено за други.
Да видим какво може да се направи, за да се преодолеят рисковете:
1-3: да правим по-малко боклуци. Има тенденция всеки отделен бонбон, всеки грам от някакво изделие, да се завива в отделна опаковка. Няма много смисъл от това, освен търговски. Не съм привърженик на радикалните забрани, но потребителско поведение, което насърчава ползването на по-малко пластмаси, ще превъзпита и производителите. Дори ако има риск да загубят 10% от пазара, те ще се пригодят към други условия. Разработени са и стратегии за нулеви отпадъци, при които всичко може да се използва, така че нищо да не отива в океаните, на сметищата или в инсинераторите. Скандинавия е доста напред в тези технологии, но не само. За съжаление засега около 10% от пластмасите се преработват. Т.е. по-малко опаковки + Многократна употреба + Рециклиране (как се казваше на български "преработка?")
4. Сериозен контрол от инспекциите по околна среда и общините. Няма как да се мине без него, при положение че пожарите не унищожават стока, която има стойност за собственика, а напротив. Намаляват му разходите. Тук бих предложил в проверките да се включат и уважавани обществени екологични асоциации – Асоциация на еколозите в общините, Коалиция да остане природа и т.н.
5. Стимулът за операторите на депа да горят трябва да се пресече. Например чрез регламент да си плащат по двойна тарифа за изгорял боклук, отколкото ако го пласират. Имаме сведения, че много фирми си организират ежегодни пожари. Просто имат интерес от това. Те парите си ги избиват от такси на вносителите и на преработката гледат като на "дейност на загуба."
6. Общините да следят и закриват незаконните сметища, които изникват къде ли не, но най-вече на терени, които не стават за нищо друго. Случаят с боклуците под мостовете на магистрала "Струма" е показателен. Там пожарът тръгна точно от нерегламентирани места за изхвърляне на стари гуми например, които целият град ги знае, а общината си трае. Най-вероятно земите, където това се случва, са общински или в близост до гета, затова и на собствениците не им пука. Тук вече е задължение на общините да си влязат във функциите и да не допускат такива обекти.
7. Силен контрол върху горенето на боклуци (няма значение дали вносни или български) в ТЕЦ. Ако това се прави, трябва да е според най-съвременните технологии, а не в пещи, пригодени за въглища. И без риск за здравето на хората. Защото това сега е геноцид.
Българското общество иска и може да се справи с проблема. Просто не трябва да позволим на олигархичните зависимости да ни спрат.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
