За заменките в "Младост" от първо лице, или как общината трупа дивиденти предизборно

Протестите на хората, хилядите жалби срещу нашите имоти, пасивността на Столичната община още повече задълбочиха казусите.

© Георги Кожухаров

Протестите на хората, хилядите жалби срещу нашите имоти, пасивността на Столичната община още повече задълбочиха казусите.



Елена Николова е юрист и представляващ собствениците на един от трите урегулирани поземлени имота (УПИ) в столичния жк "Младост" - обект на преговори за замяна със Столичната община. На 7 август кметът Йорданка Фандъкова съобщи, че терените ще останат зелени площи, защото собствениците им се съгласили да ги заменят за други терени в покрайнините на квартала, които стават за застрояване. По информация на собствениците обаче това не е точно така. Те са се съгласили само да започнат преговори с общината, сделка засега няма. Кметството не е спазило договорката за конфиденциалност, докато не се постигне споразумение. Така собствениците са били поставени в неудобна ситуация.


Пред "Дневник" техни представители заявиха, че са неприятно изненадани от начина, по който новината се поднася от Фандъкова, и уточниха, че преговорите са започнали благодарение на съгласието им, а не на усилията на общината, както това се представя. По тяхна информация Фандъкова не е присъствала на нито една от срещите за преговори до момента. Притежателите на терените се съмняват, че ако не наближаваха местните избори, някой изобщо щеше да преговаря с тях.


Проблемите с инвестициите в строителство на жк "Младост" са решени – обяви тържествено чрез социалните мрежи кметът Йорданка Фандъкова. Три от упитата с обща площ от 5 500 кв. м., забъркани в машинациите на столичните политици, се очаква да бъдат обезщетени с общински терени в близост до магазините "Хит" и "Лидл".




Като юрист, представляващ инвеститорите в един от тези три проекта, знам, че отблизо


публичният триумф на г-жа Фандъкова изглежда значително по-нелицеприятно,


отколкото в хвалебствените медийни пулбикации.


На първо място, ние искахме сделката да остане конфиденциална до нейното завършване - това не се случи. До окончателна победа не се празнува, особено като се има предвид, че кметът не се появи на нито една от срещите, а ние сме свикнали на всякакви неизпълнени обещания от страна на властта. Все още няма краен резултат, нищо все още не е решено, предстоят преговори със Софийски имоти, оценка на имотите, изповядване на сделките, нови инвестиционни проекти, което формира и нови взаимоотношения с Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) в лицето на глвания архитект. Да, безспорно направена е първата крачка, но целият път не е извървян.


Остава неприятното усещане, че от общината трупат дивиденти на твой гръб с определена цел. За това каква е целта ни подсказва и моментът, в който се разиграват събитията, и бързането да бъдат оповестени публично някакви победи. На въпроса ми защо след десет (10!) години разиграване, точно сега в края на мандата на Столичния общински съвет (СОС) и Фандъкова, сядаме на подобни преговори, ми беше отговорено еднозначно - заради предстоящите наесен избори. В същото време


имотите под въпрос са залегнали в застроителния план на "Младост" още с приемането му през 2009 г.,


т.е. по закон на това място собствениците имат право да строят., план, който е приет по времето на ГЕРБ и с главен архитект Петър Диков. Още с приемането на плана явно е било ясно за Столичната община, че проблеми ще има, но да се търсят решения - не е мислено.


Протестите на хората, хилядите жалби срещу нашите имоти, пасивността на Столичната община още повече задълбочиха казусите, защото в тези политически единоборства ние сме в ролята на заложници. От едната страна стоеше Столичната община, използвайки всякакви хватки да бави, връща проекти за милиони, като спекулира с властта, спекула, граничеща с произвол, от друга страна са протестите на хора, които не са без основание, но сами по себе си не дават ясни и приложими решения. След толкова години на административен произвол, граничещ с абсурдни и доста нелицеприятни дейсвия от страна на администрацията, като тук Иванчева и нейните "активисти" също не правиха изключение (претърпяхме няколко прокурорски проверки, инициирани от нея, както и административно дело), изведнъж се решава да се предприемат мерки и се формира политическа воля за намиране на изход от ситуацията, а именно преговори за замяна с реални предложения и възможност за реализиране.


Трябваше процесите да ескалират, настроенията да се нажежат, хората да бъдат поставени в ситуация на противопоставяне. Да се разрази цялата драма с управлението и ареста на Десислава Иванчева и


чак когато предизборният часовник затиктака, да видим някаква конструктивна дейност


от страна на Столичната община. Инвеститорите се съгласиха на замяната, те също живеят в "Младост", не представляват никаква "строителна мафия" и просто искат да осъществят своя проект на своята си земя. Пасивната политика на властта настрои хората едни срещу други и днес кметът изведнъж се появява като спасител, вместо като основен виновник за проблемите.


Трите имота не решават нищо. Има още десетки подобни само в "Младост", за които може и да не се намерят подходящи терени за замяна. В същото време конфликтът е достигнал връхна точка и ще са нужни сериозни усилия, за да може нарушеното доверие между граждани и строители да бъде изградено наново. Днес виждаме протестни движения в повечето популярни квартали на столицата, виждаме негативните реакции срещу всеки един нов обект.


На този етап най важното е да се търси и постигне съгласие между всички заинтересувани лица и това съгласие да бъде обективирано в реални дейстия и решени казуси и то в най-кратки срокове, защото, повярвайте ми, да усетиш цялата тежест на административния произвол и чувстото за безнаказаност на виновните е отвратително и освен да те мотивира за действия, друг градивен характер няма. И точно това би трябвало да е функцията на управлението, на помирител, намиращ пресечната точка в интересите на всички, вместо на разделител и опортюнист.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK