© Юлия Лазарова
Управляващите предлагат способи за удължаване на засекретяването и унищожаване на документи, без да са били предмет на достъп от страна на гражданите.
Коментарът на адвокат Александър Кашъмов е препечатан от блога на Програма Достъп до информация. Заглавието е на "Дневник".
Утрояване на сроковете за защита на държавната и служебната тайна - това предлага законопроект на правителството, обявен на 22 юли за обществено обсъждане. С това се развързват ръцете на службите и МВР, както и на цялата администрация на изпълнителната власт да засекретяват информация извън определените от закона срокове. Така например информация, която е била маркирана с гриф "строго секретно" и е защитена от обществен достъп за 30 години, може да бъде презасекретена още два пъти, което означава до 90 години. Досега подобна възможност не съществуваше. Законът допускаше само по изключение удвояване на първоначално определения срок за защита на класифицирана информация.
Според внесеното от Програма Достъп до информация (ПДИ) становище това предложение нарушава конституционния принцип, според който ограниченията на правото на информация са само изключение, представлява връщане към "вечната" държавна тайна от комунистическото минало и създава опасност да бъдат прикривани от обществото злоупотреби, корупция и престъпления.
"Определените в закона срокове са гаранция от страна на законодателната власт, че органите на изпълнителната власт, които прилагат закона и в частност създават класифицирана информация, няма да злоупотребят с властта си да ограничават достъпа до информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за дейността им и вземаните управленски решения", се казва в становището на ПДИ. "Те са и гаранция, че държавната тайна няма да бъде защитавана "вечно", както беше преди приемането на ЗЗКИ, тъй като в едно демократично общество правото на достъп до обществена информация винаги трябва да надделява над тайните, свързани с управлението на държавата, което изключва възможността дадена информация никога да не е в обхвата на правото на достъп."
Удължаване защитата на служебната тайна и класифициране на "несекретни" документи
В публикувания проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация се предлага и увеличаване на срока за защита на служебната тайна от 6 месеца на 2 години, както и възможността за засекретяване на цяла папка или поредица от папки (сбор от документи) само заради един съдържащ се в нея документ. До момента се прилагат указания на Държавната комисия по сигурност на информацията, според които в такива случаи може да се обособят папки със секретни документи и останалите документи да се обособят в други, публично достъпни папки. В становището на ПДИ тези предложени изменения са подложени на критика.
Безконтролно унищожаване на документи от значение за обществото
Създава се за първи път и възможност министърът на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност да въвеждат самостоятелно отделен ред за унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната и/или оперативно-издирвателната дейност на службите за сигурност и службите за обществен ред. Според ПДИ:
"Делегирането на уредбата относно унищожаването на част от класифицираната информация към изпълнителната власт предоставя възможност за заобикаляне на посочената законова разпоредба в нарушение на създадения от законодателя и съответен на Конституцията баланс."
Възможността за безконтролно унищожаване на документи е подложена на критика и в становище на Държавна агенция "Архиви":
"Предложеният в законопроекта текст допуска хипотеза за различна интерпретация и възможност от неконтролирано унищожаване на документи от дейността на визираните в алинеята служби. Предложеният в ал. 7 към чл. 33 текст създава предпоставка да не се изпращат изготвените по образец предложения за унищожаване на документи (първи и/или единствени екземпляри) с изтекли срокове за защита на класифицираната информация за становище до ДАА. Произнасянето относно историческото, практическото или справочното значение на предложените за унищожаване документи е изцяло в компетенциите на ДАА."
В тази връзка от агенцията настояват "в предложения текст по недвусмислен начин да се отразят посочените компетенции на ДАА по произнасяне на ценността на документите".
Липса на забрана да се прикриват злоупотреби, корупция и нарушения на човешки права чрез класифициране
Програма Достъп до информация отбелязва и обстоятелството, че в българския Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) липсва забрана за класифициране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушаване на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за "управление на слънчева светлина" по тези въпроси, се предлагат способи за удължаване на засекретяването и унищожаване на документи, без да са били предмет на достъп от страна на гражданите.
ПДИ предлага да отпаднат всички посочени проблематични текстове от проекта на изменения в ЗЗКИ. За първи път след началото на демократичните промени и в унисон със законодателството на развитите демокрации предлагаме и:
"да бъде въведена разпоредба, забраняваща класифицирането като държавна или служебна тайна на информация, съдържаща данни за престъпления, злоупотреби, корупция и нарушаване на основни човешки права."
Не за пръв път важни законодателни промени се подлагат на обществено обсъждане по време на ваканция. Този подход не свидетелства за желание да се чуе мнението на засегнатите и да се подобри качеството на законопроектите, а за "отбиване на номера". Срокът за становища изтече на 22 август и се очаква законопроектът да бъде внесен в парламента в началото на есенната сесия.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
