© "Фейсбук"/Манол Пейков
Манол Пейков е издател - "Жанет 45", преводач от английски и съсобственик на звукозаписното студио "Пекарната" в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на "Да, България". Коментарът е от профила му във "Фейсбук".
Минахме да видим новооткрития пловдивски Централен площад.
Трябва да призная, че вграждането на елемент от древноримския форум в площада изглежда по-добре, отколкото очаквах.
Видно е също така, че има много несвършена работа, тъй че
всячески се опитах да проявя разбиране.
Това, което намирам за истински тревожно обаче, е не несвършената работа, а тази, дето е вече свършена. И по-конкретно -- нейното качество.
Пропускам липсата на каквото и да е отводняване; това вече май сме го обсъждали (под настоящата настилка има 70 см стар бетон, а площадът на практика няма никакъв наклон).
И мръсотията и петната пропускам (допускам, че от бързане не е останало време за качествено почистване -- макар да подозирам, че много от петната са
обречени да останат тук завинаги или поне до следващата смяна на настилката).
Заглеждам се единствено в най-базовото, най-основното, най-незаобиколимото: това, за което всеки най-напред би се погрижил в собствения си хол, коридор или баня. Да са равни плочките, да са еднакви фугите, да са прави линиите.
© "Фейсбук"/Манол Пейков
И ми се чини, че на момчетата, дето са взели пари за тая работа, дори и героят на Кирил Господинов от "Баш майсторът" би им завидял.
Нейсе; както казват хората: битият -- бит.
Всъщност най-тъжното от всичко е, че (ако се спазва обичайният ни градски график) до следващия ремонт на площада остава не по-малко от половин век.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
