Трябва ли данъкоплатците да награждават липсата на резултати?

За пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) иска увеличение на бюджета си.

© Велко Ангелов

За пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) иска увеличение на бюджета си.



Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието е на "Дневник".


За пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) иска увеличение на бюджета си с по над 10% за всяка от следващите три години. И смята, че това му се полага.


На заседание на пленума на 12 септември ВСС обсъжда новия проект на бюджет на съдебната власт за 2020 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2021 г. и 2022 г. И – очаквано – магистратите за поредна година впечатляват с исканията си за още пари:




Ръст на заплатите в съдебната система с по 10% през следващите три години;


Три допълнителни основни възнаграждения за магистрати и служители от силно натоварени съдилища и прокуратури, както и за тези от специализираните органи;


– 15,9 млн. лв. за електронно правосъдие;


– 2596 лева на човек за облекло за 2020 г., за 2021 г. – 2856 лв., а за 2022 г. – 3142 лева;


– 18,9 млн. лева за обезпечаване на заплатите за общо 810 свободни бройки в системата, от които 528 са магистратски длъжности, а 263 – за служители;


– 13,7 млн. лева ръст на парите за ранг на служителите.


За капиталови разходи са предвидени 34 млн. лв. за 2020 г. – едва 4% от общия бюджет на съдебната власт, което означава, че огромен дял от бюджета продължава да е предназначен за заплати и възнаграждения.


Рекапитулацията показва, че исканият бюджет за 2020 г. е 859,3 млн. лв. - със 155 млн. лв. над одобрения бюджет за 2019 г. Явно ВСС е възприел принципа "поискай, за да ти се даде" съвсем сериозно.


Какви обаче са реалните основания за искането на още 155 млн. лв.?


На практика никакви, защото:


– Така наречената съдебна реформа е в застой. Както вече сме отбелязвали, за пореден път се отлага вземането на важните решения в системата (например за статута и отчетността на главния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие и други). Същевременно демонстрацията на много на брой несъществени действия в правосъдието създава само допълнителен хаос.


– Електронно правосъдие на практика липсва, независимо от постоянното финансиране на системата, включително и такова по проекти, като тези.


– Съдебната карта е имагинерна, дебатът по промяната ѝ е стопиран, а броят на съдилищата продължава да е константна величина, като за повече информация може да се прегледат обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за последните години. Единствено в прокуратурата върви някакво оптимизиране на структурите.


Продължава да се наблюдава неколкократно


разминаване в натовареността на отделните съдии и липсват ефективни мерки в тази посока.


Все още не е въведена в практиката оценка на реалната натовареност на съдиите въз основа на броя и тежестта на делата (Системата за изчисляване на натовареността на съдиите се базира на такива оценки. Тази система все още съществува и се използва за статистически цели, но кога и дали тя ще започне да се използва за реално отчитане и управление на различията в натовареността не е ясно), която да стои в основата на съдебната карта и разпределенията на делата. Аргументът, че промените в Административнопроцесуалния кодекс водят със себе си изискване за по-голям брой административни съдии, е несъстоятелен – слабата натовареност именно на административните съдилища показва, че те спокойно могат да бъдат натоварени с допълнителна дейност, без това да се отрази съществено на работата им.


Също толкова несъстоятелно е предложението магистратите от специализираните съдебни органи да получават допълнително основно възнаграждение. Това не е обусловено нито от натовареността им (която не е висока), нито от


ефективността на работата им, която е, в най-добрия случай, спорна.


Бюджетна реформа и въвеждане на програмно бюджетиране в съдебната власт няма и не се очаква да има в близко бъдеще. Дори не се и говори за децентрализация на вземането на управленски решения на равнище съд и освобождаване на ВСС от тривиални дейности.


Всичко това означава, че няма резултати от дейността на съдилищата и прокуратурата, които да обосноват исканията за допълнително финансиране. А трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатеца? Едва ли.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK