Плурализмът – новата маска на цензурата

Факт е, че кандидатът за главен прокурор е един. Кой би бил обективният прочит на този факт?!

© Надежда Чипева, Капитал

Факт е, че кандидатът за главен прокурор е един. Кой би бил обективният прочит на този факт?!



"Дневник" покани разследващата журналистка Миролюба Бенатова, чийто договор в Нова телевизия беше прекратен, след като телевизията беше купена от братята Домусчиеви, да коментира идеята на ръководството на БНР за плурализъм. След свалянето от ефир на водещата Силвия Великова, която е и съдебен репортер, Управителният съвет на радиото препоръча на шефа на "Хоризонт" да се сложи "по още един журналист във всеки ресор с цел да се гарантира неприкосновеността на обществения интерес". Идеята е дубльорът да дава обратната гледна точка, защото Великова според ръководството представяла в ефир едностранна позиция за единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев.


Да поставиш "дублиращ журналист" на журналиста, който отразява дадена тематика, е като да назначиш заварчик, който да заварява по-правилно след майстора, който е натоварен с дадена задача. Или на шофьора на автобус, да сложиш втори водач, който да натиска педалите по-адекватно. Ако това се налага, значи основният не си е на мястото. Защото не се е научил и не му е времето да го пускат да работи истински.


Дубльор в репортерството е нов подход за обезсмисляне.




За притъпяване на остротата. За насаждане на съмнение в опита. За страхуване. За унижение.


Журналистиката е професия на действието. На осмислянето на видяното и преразказа му за широката публика. Репортерът с почерк е добрият репортер. Не буквалният докладчик, не мълчаливият зрител или емоционалният стажант. В разказа на професионалиста няма прилагателни, а подредба на факти, така че да бъде разбран контекстът.


Ако обвиняваш някого в непрофесионализъм, вадиш аргументи и доказателства за това и го отстраняваш от работата, ако наистина не е разказал вярно случилото се или е задал въпроси с обидни квалификации и липса на аргументация. Махаш го, след като докажеш с примери, че не може да си върши работата.


Но само да го наречеш необективен не е доказателство, а етикет.


Иначе се оказва, че подменяш професионалиста с дубльор, защото просто не ти харесва подходът му. Професионалния. И защото можеш. Системата ти го е позволила.


Различните тълкувания на едни и същи факти са разнообразие на мнения. Фактите обикновено не са дискусионни. Факт е, че кандидатът за главен прокурор е един. Задаването на въпроса защо е така, оказва се, се тълкува като необективност. Кой би бил обективният прочит на този факт?! Неспоменаването му. Или отбелязването му с радост?!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK