Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси

Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси

© Анелия Николова



Асенка Христова е изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието - независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система. Коментарът е от профила й във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията.


България е една от страните в ЕС, в които може да се очаква най-голям икономически ефект от подобряването на ефикасността на публичните разходи за образование. Това показват изчисленията, представени в технически доклад за политиките за инвестиране в умения на Европейската комисия, изготвен през юни 2019 г.


Малко предистория. През 2002 г. Бенедикт Клементс направи първия по-систематичен опит за оценка на това доколко са ефикасни публичните разходи за образование в ЕС, или - с други думи,




доколко добре образователната система превръща финансовите ресурси в образователни резултати.


Приложеният аналитичен модел показа, че като цяло образователните системи в ЕС се характеризират със значителна неефикасност – те могат да постигнат същите образователни резултати (измерени чрез коефициента на завършване и резултатите от международните тестове по математика и природни науки) с около 25% по-малко ресурси. Това предполага, че за подобряването на образователните постижения по-голяма добавена стойност биха имали усилията за подобряването на ефективността, отколкото допълнителното насочване на ресурси.


През 2018 г. Европейската комисия инициира изследване на ефикасността на публичните разходи за образование в ЕС, като част от оценката е свързана с:


1) постиганото качество (измерено през резултатите по природни науки на ПИЗА 2015 и публичните разходи за задължителното училищно образование)


2) постиганото включване (измерено чрез дела на младежите (24-29 год.), които нито учат, нито работят, и общите публични разходи за образование).


Първите 2 графики по-долу показват резултатите – колкото по-далеч е от граничната линия показателят за дадена страна, толкова по-голяма е неефикасността (или, с други думи – показват колко повече когнитивни умения и включване биха могли да се постигнат със същия размер финансиране, ако се избегне всякакво пропиляване на ресурс). Видно е, че при България се установява сериозна необходимост за подобряване на ефикасността.


Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси

© ЕК


Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси

© ЕК


В същото време в последните десетина години се появиха множество изследвания, които се занимават с ролята на образованието за икономическия растеж. Според едни от най-значимите емпирични модели


увеличаване с 13% на средните резултати на ПИЗА (или с 67 точки) се асоциира с 1.3% ръст на БВП


на човек от населението. На тях се базира и предполагаемата икономическа полза от подобряване на ефикасността, показана на третата графика.


На нея се вижда какво повишаване на резултатите по природни науки (сините маркери) би могло да се очаква, ако няма пропиляване на ресурси в образователната система, което от своя страна би довело до определено увеличаване на ръста на БВП на човек от населението (тъмносивата част от стълбчетата).


Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси

© ЕК


В различните страни от ЕС може да се очаква икономическа полза (измерена чрез ръста на БВП на човек от населението) между 0.7% и 2.6%. Оценката е, че ограничаването на неефикасността в българската образователна система ще доведе до един от най-значимите резултати както от гледна точка на подобряване на когнитивните умения, така и от гледна точка на икономическия растеж.

Ключови думи към статията:

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Халдип Исйолов
    Халдип Исйолов
    Рейтинг: 1418 Неутрално

    Не само в образованието. Това е ключ за успех принципно за всяка дейност.

    Не си заслужава да се напрягаш безплатно.
  2. 2 Профил на Илиана
    Илиана
    Рейтинг: 621 Разстроено

    Нема такова чудо, дории в богатите Швеѝцария, Дубаѝ или Норвегия!
    А какво е ЧУДОТО?
    Чудото е, че през последните години в редица наши ВУЗзове по дадени специалности се формират маломерни студентски групи от по трима, двама, та дори и от ЕДИН човек. При това положение натоваването на препогавателите се РЕДУЦИРА съобразно броя на студентите в групата. И така, при група от един студент, за един учебен час на преподавателя се признава за заплащане САМО 0,3 часа. КАКЪВ Е ТОГАВА СТИМУЛЪТ И МОТИВАЦИЯТА МУ ДА ВОДИ ЗАНЯТИЯТА СИ КАЧЕСТВЕНО, А НЕ ФОРМАЛНО?? До кога ще продължи това безмислено пилеене на финансов ресурс на обществото? МОН не вижда ли тази спекулация и какво прави за да я ограничи? Очевидно НИЩО, дори напротив. Непрекъснато се откриват НОВИ университети и филиали, факултети и дистанционни форми на обучение. Но както не можа да се намери правителство, което да се реши да ограничи и намали броят на ВУЗовете у нас, така и няма да се намери сила, която да ограничи създаването и съществуването на МАЛОЧИСЛЕНИ студентски групи, чието обучение се провежда категорично формално!!!!

  3. 3 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Неутрално

    "Първите 2 графики по-долу показват резултатите"

    Не показват резултати, а пълни измислици. При това без корелация една с друга. Абсцисите на двете графики показват разходите за образование като процент от БВП, но за целите на манипулацията държавите се нареждат по-различен начин:
    На първата са RO, SK, LT, IE, DE
    На втората са RO, IE, ES, DE, EL, SK
    с най-ниски разходи за образование.
    Отделно, че за образованието с по-голяма тежест са семейните разходи спрямо публичните и то с предвидените данъчни облекчения и/или държавни помощи. А безработицата колкото може да се свърже с БВП, толкова може да се свърже и с брутния държавен дълг - колкото по-голям дълг (и политика, налагана от кредиторите), толкова по-висока безработица.

  4. 4 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Весело

    До коментар [#2] от "Илиана":

    "Непрекъснато се откриват НОВИ университети и филиали, факултети и дистанционни форми на обучение."

    Нали трябва да се следва европейската директива за учение през целия живот. Даже изостават - още няма открит първи пенсионерски университет, няма и специалност "хибридна пропаганда" в журналистическите факултети.

  5. 5 Профил на Илиана
    Илиана
    Рейтинг: 621 Разстроено

    От доста време образованието у нас девалвира, като незадоволителното му качество се компенсира с нарастващия процент на младежите с висше образование. При това положение ДА МУ МИСЛЯТ ГОРКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ, на които ще се наложи да ДОУЧВАТ магистрите, за да им върви успешно работата!

  6. 6 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1089 Неутрално

    До коментар [#5] от "Илиана":

    Няма как магистрите да са научени на всичко което искат работодателите! Ако им трябват кадри, да заповядат в университетите, практики, стажове, стипендии. Ако заплатата на магистър тръгва от 2000 кадри ще се намерят. Що се отнася до групите, това се дължи на отпадането на много студенти в природните и техническите науки. Пък и за какво са и на България 100 молекулярни биолози, или 200 ядрени физици. Виж в икиномическите специалности групите са пълни.

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3124 Неутрално

    Пара,пари и пак пари! На управляващите комунисти в главите им е само пари! А точно в образованието парите имат най-малко значение. Да не кажа никакво...

  8. 8 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1089 Весело

    До коментар [#7] от "deaf":

    Естествено, гледаш клипчета в тубата и си готов химик.

  9. 9 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    Искам и аз да съм изпълнителен директор в института за изследване на образованието.

  10. 10 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3384 Неутрално

    Учителите трябва да наказват или поощряват децата, да показват НЯКАКВО отношение към тях. Сега само си преподават урока, пускат тестове - бюрократи станаха.
    И някой трябва да им търси отговорност, как работят. Във всички останали професии е така.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  11. 11 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    До коментар [#8] от "ban":

    Не знаеш колко си близо до истината. Образованието в този му вид, с раниците и ходенето всеки ден при строгия учител е отживелица, както взаимоучителната метода, килийното училище и читалището

  12. 12 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3384 Неутрално

    Ако повишат разходите за заплати, ОК, да плащаме повече. Аз обаче подозирам, че ще е като в Бърза помощ, милиони за оборудване, което стои като паметник, защото заплатите са ниски и никой не иска да работи.

    12 години стигат! София има нужда от промяна.
  13. 13 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1763 Неутрално

    До коментар [#1] от "Халдип Исйолов":


    Не само в образованието. Това е ключ за успех принципно за всяка дейност.
    —цитат от коментар 1 на Халдип Исйолов


    ++++++++++++
    Точно така е, дали образование, дали ( и особено, предвид мащабите на крадене) здравеоопазване, МВР ( за армията не ми се и споменава, шкембе войовда хвърля нашите пари на вятъра в буквалния смисъл), правосъдие и т.н.
    Безчет напълно безсмислени и неработоспособни агенции, ако всичко това отиваще по предназначение и краденето беше под (10-15)%, не Швейцария на балканите, а Швейцария в ЕС щяхме вече да бъдем.
    Е, сега си имаме Доган-енергетик, Пеевски флагман на медийната среда и водещ бизнесмен, серия от собственици на фитболни клубове и тежки бизнесмени, собственици на всякакви хотелски и прочее вериги, та искам да кажа, че не сме капо.

  14. 14 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3550 Неутрално

    Днес явно е ден на посредствеността. Поредна, безумно тъпа статия, в стил дипломна работа в УНСС. Сух, тъп, безсмислен материал, който не дава нова информация, и предавана вече известната информация грешно.
    Как ги пишете бе хора? Защо?

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  15. 15 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3550 Неутрално

    Днес явно е ден на посредствеността. Поредна, безумно тъпа статия, в стил дипломна работа в УНСС. Сух, тъп, безсмислен материал, който не дава нова информация, и предавана вече известната информация грешно.
    Как ги пишете бе хора? Защо?

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  16. 16 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10370 Неутрално

    Лошо бъдеще. Чтова ни очаква след лошо образование.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  17. 17 Профил на Assenka Hristova
    Assenka Hristova
    Рейтинг: 22 Неутрално

    До коментар [#3] от "wanderer":

    Абцисите на двете графики показват различни неща и това го пише съвсем ясно в заглавията на графиките. Абцисата на първата графика показва разходите за предучилищно и училищно образование (защото когнитивните умения, оценявани с ПИЗА, се формират в и отнасят до резултатите на училищното образование). Абцисата на втората графика показва разходите за всички образователни нива - предучилищно, училищно и висше образование (защото младежите, които нито работят, нито учат са "продукт" на всичките образователни нива). За изчисленията е използван параметричен модел, наречен Stochastic Frontier Analysis, базиран на панелни данни на всички страни с източник Евростат (подавани от националните статистики) и на индивидуалните данни на учениците от съответната страна в масивите на ПИЗА. На различните абциси се дължи забелязаната от Вас разлика, не на манипулация.

  18. 18 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Весело

    До коментар [#9] от "uq":

    "Искам и аз да съм изпълнителен директор в института за изследване на образованието."

    Създай фондация "Научен институт за изследване на иновацията". Все ще се намери някой Сорос, Решетников да те "грант"-тоса. Ако не, китайците ще те спонсорират. Нали все пак някой трябва да им открие иновацията за да я краднат.

  19. 19 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Любопитно

    До коментар [#16] от "penetrating":

    Не е ли обратното? Липсата на хоризонт, "светло бъдеще" поради непрекъсната подмяна на ценности води до демотивация за всякаква дейност с далечен хоризонт на реализация. Не е само образованието. За какво ти е да учиш десет години (полимери), когато статистическият живот на фирма в България е пет години? Па накрая някой екоталибан ще те върне към пещерното плетене (на една кука) на торбички, решетки и др. индустриални детайли.

  20. 20 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Весело

    До коментар [#7] от "deaf":

    "А точно в образованието парите имат най-малко значение"

    Да се чуди човек защо немците дават Хумболтова стипендия над 2500 евро месечно. Ако парите нямаха значение, свободен и либерален Бангладеш щеше да е световна образувателна сила, заела първите сто места за най-престижни университети.

  21. 21 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8121 Неутрално

    Те от ГЕРБ така разбират реформата, като пилеене на средства.

  22. 22 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1091 Неутрално

    Инвестиция в образование е дълсгосрочна и затова никой от нашите недалновидни политици не ще да я прави като хората, даже напротив направих всиучко възможно да съсипят и наука (без добра наука вкл. фундаментална не може да има дорбо вишУ и съответно дорбри учители).

    Има няколко примера как страни без ресурси, които са инвестирали в наука и образование са дсръпнали от Финландия та до Р. Корея.

    И да трява да се спре с пилееенето на ресурси, но това означава цялата министерство инспекторати да се закрият и да се назначат качествени хора с двойни заплати като брай 30% от предините.

  23. 23 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10370 Неутрално

    До коментар [#19] от "wanderer":

    Бих казал, че са скачени съдове, а не ми се иска да водя спор за това е кое е първо - яйцето или кокошката.
    Очевидно е, че има отстъпление, причините са дълбоки, включително и с отнемане на "генетичен материал" (терминал 1/2) което си е естествен подбор.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  24. 24 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2157 Неутрално

    До коментар [#17] от "Assenka Hristova":

    Не искам да Ви обиждам, но с включването на разходите за висшето образование във втората графика се губи рационалната връзка "безработица-разходи за обучение", защото:
    - безработицата се формира от младежи със "задължително" образование и от младежи с "пожалателно" образование (висшо). Сиреч разходите за висше образование нямат пряко отношение към безработните младежи със "задължително" образование;
    - в някои от европейските страни (България, Гърция) лесният достъп до висше образование е един вид лост за прикриване на реалната безработица. Сиреч, тия младежи, ако не са приети във ВУЗ, стават безработни. И проблемът не в образованието (разходите за него), а в социално-осигурителната система;
    - част от разходите за висше образование отиват за обучение на чуждестранни студенти. Тия, ако не си намерят работа, не влизат в статистиката на приелата ги държава. Ако пък си намерят работа, косвено увеличават местната младежка безработица.
    С една дума, разходите за висше образование не са еднозначно свързани с младежката безработица. Не са и свързани и с БВП, дори когато има позитивна обратна връзка -създаване на иновации и патентоване на нови технически решения. Защото внедряването на тези решения зависи от икономическата сила на бизнеса. Хотелиери и "къщи за гости" няма да (създадат и) внедрят изкуствен интелект, нови материали.

  25. 25 Профил на Assenka Hristova
    Assenka Hristova
    Рейтинг: 22 Неутрално

    До коментар [#24] от "wanderer":

    Благодаря за този коментар (не ме обиждате, разбирам добре усилията). Проблемът е, че отново коментирате нещо, което няма отношение към графиката. В графиката не е отразена младежката безработица, а младежката неактивност - тези, които нито работят, нито си търсят работа, нито участват в някаква (каквато и да е) последваща форма на обучение. Това са две съвсем различни статистически величини. Тези младежи не са регистрирани като безработни, т.е. за тях не е приложим изводът Ви за ролята на социално-осигурителната система, а и доста от другите разсъждения. Ако графиката се отнасяше за регистрираните безработни младежи, щеше да има известен резон това, което казвате. Но не се отнася за тях. И ако трябва да сме съвсем методологически точни, в уравнението, което се използва в този модел се използва (100-NEETs) - ясно е написано, че на ординатата е логаритмично представяне от типа Pred-rate of non NEETs. log. Не пише безработни. Явно въпрос на внимателно разчитане на графики.

  26. 26 Профил на Пламен  Данаилов
    Пламен Данаилов
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Трябва да се действа кардинално с големия нож. Да отпадне изискването записано в конституцията - всеки полежи на задължително образование до 16г. възраст. Да стане - задължително е началното образование. Та една 16г. циганка е вече стара мома. Този етнос създава хаоса в образованието. Да се научи да чете и смята и дотам. Няма да кара кола, няма да нарушават дисциплината и 15г. с дете и бременна пак да стои в 5 клас , наборите и циганета да се гаврят с все още малките на 11г. момичета. Някой ще каже, че образованието ще ги откъсне от гетата - да, но ако учат с желание. Като малък живях в село (60-те години). Масово хората над 50г. бяха с 3-то, 4-то отделение и можеха само да пишат,четат и смятат с пари. По-морални хора не съм виждал през живота си. След 4-ти клас ще останат предимно българчета, нуждата от учители ще намалее, ще се учи с желание - неща от моето минало ученичество.

  27. 27 Профил на Пламен  Данаилов
    Пламен Данаилов
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Госпожо Христова, за публикация в национален вестник направете си труда да публикувате графиките на български, укажете основата на логаритъма при този запис и дори използвайте линейно нарастване по двете оси. Тогава ще се види истината защото националните бюджети работят с процент от БВП и не се крият зад логаритми с неясни основи. Е, ще се променят мащабите и ще видим колко сме далеч от Европата. Препоръките ми са разбира се ако не сте ги копирали и поставили отнякъде наготово( от отчет или дисертация например).

  28. 28 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1893 Неутрално

    От доста време образованието у нас девалвира, като незадоволителното му качество се компенсира с нарастващия процент на младежите с висше образование. При това положение ДА МУ МИСЛЯТ ГОРКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ, на които ще се наложи да ДОУЧВАТ магистрите, за да им върви успешно работата!
    —цитат от коментар 5 на Илиана


    Всичко е точно — всеки получава точно това, за което си е платил... ;)

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  29. 29 Профил на Assenka Hristova
    Assenka Hristova
    Рейтинг: 22 Неутрално

    До коментар [#27] от "Пламен Данаилов":

    Г-н Данаилов, напълно прав сте със забележката за езика на графики, подготвяни за материал в национален всекидневник. В случая обаче това са графики и коментар, които са публикувани в личния ми профил във "Фейсбук" и "Дневник" ги препубликува, не са подготвяни конкретно за национален всекидневник. Пише го в самото начало на публикацията. Също така в самия текст се обяснява източника на данните, не са от нечия дисертация. Но не се включвам, за да споря. Единствената причина, поради която се включих и с предходните коментари беше, че много добре осъзнавам, че подобни данни и графики вероятно имат нужда от доуточняване, предвид, че са от кратък пост в социалната мрежа с друго предназначение, а аз уважавам коректността на данните и интерпретирането им. Използват се логаритми, защото производствената функция на образованието (границата е червената линия на двете графики, която показва "идеалното" ниво на ефективност) е моделирана на базата на такава методология - производствените функции оценяват влиянието на множество фактори и в иконометричното моделиране често се логаритмуват. Някои функции, като например производствената функция с постоянна еластичност на замяна на факторите, са нелинейни и не могат да се превърнат в линейни дори и след логаритмуване. Конкретно тази функция е моделирана на базата на панелни данни за 13 години за всичките 28 страни, включва много фактори с различна еластичност, защото образованието е доста сложна система и наистина има голяма разлика в мащабите. Мога да напиша формулите на иконометричния модел, ако това ще помогне за по-добро изясняване. Използваната скала не променя характера на данните и изводите. Нито включва манипулация. Впрочем, изследователите, работили по този модел са изключително сериозни и това е първия подобен опит за сравнително измерване на ефикасността на публичните разходи за образование. Това е и изследването, което служи за основа за второто изследване, за което говоря в коментара и което прогнозира потенциала на същите тези страни за икономически растеж вследствие на повишаване на ефикасността. Аз лично смятам темата за важна, такива сравнителни изследвания, правени от сериозни международни изследователски екипи и включващи България има малко (повечето се правят за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която ние не сме член), дават добра основа за мета-изследвания и съм готова да допринеса за повече популяризиране и обяснение на данните. Благодаря още веднъж за основателната бележка.

  30. 30 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До коментар [#17] от "Assenka Hristova":

    “За изчисленията е използван параметричен модел, наречен Stochastic Frontier Analysis”
    ——
    Не съобразих веднага, че Вие сте автор на статията. Поздравления! Надявам се такова отношение към работата Ви, ще се отплати накрая. Вие сте първата за тия 2 години откак съм тука, която се е снизходила до нивото на форумния добитък. Дано повлечете крак!

    Погледнах набързо модела за който говорите ... полу логаритмична линейна регресия с екстра случаен член дето обира сичката необяснена вариация ... и се опитва да хване до каква степен рънатъ прай бурбатъ. Ако го оставим тоя модел настрана и погледнем агрегираните някак си наблюдения, същината е че България плаща твърде много за да е на трето място в Авропа, отзад напред... та вместо да се опитваме да дигаме ефикасността, алтернатива е да дадем парите за ракия, та да не ни пука, когато зъбарят ни вади здравия зъб вместо болния, щот толкоз се е изучил ... като в Румъния

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  31. 31 Профил на Ivan Lesov
    Ivan Lesov
    Рейтинг: 13 Неутрално

    Първо, ако може линк към изследването, за да може да видим какво се съдържа в графата публични разходи. Така ще можем да дискутираме дали е обновяване на сграден фонд и откраднати пари или наистина е ефективност на преподаването.

    Разходите, като процент от БВП е малко извратена мярка. Ако парите отиват само за заплати, калкулация е ОК. Въпросът е, че отиват за инфраструктура, която излиза на същата цена тук при по-ниска покупателна способност ППП:

    "In 2014, Finland spent $13,865 per student in lower secondary school, as compared to the OECD average of $10,235. Total spending on education represented 5.7 percent of Finland's GDP in 2014, compared to the average across OECD countries of 5.1 percent in 2014"

    "Government expenditure per lower secondary student (PPP$) in Bulgaria was reported at 3538 in 2012", тук е момента да обележа, че процента от БВП за образование на БГ е традиционно по-нисък от другите държави.

  32. 32 Профил на Assenka Hristova
    Assenka Hristova
    Рейтинг: 22 Неутрално

    До коментар [#31] от "Ivan Lesov":

    Г-н Лесов, изследването е: Canton Е., Thum-Thysen А. and Voigt P. (2018), Economists' Musings on Human Capital Investment: How Efficient is Public Spending on Education in EU Member States? European Economy Discussion Paper 081/June 2018, European Commission
    По повод инвестициите в инфраструктура - има доста изследвания, които показват, че физическата среда в училище има отношение към образователните резултати. Мога да посоча и такива, ако Ви е интересно. В повечето системи за оценка на качеството на образованието инвестициите в учебната среда влизат като индикатор. Иначе да, издръжката на ученик е важен измерител и да, България е трайно с едни от най-ниските разходи за образование като дял от БВП.
    Аз лично харесвам факта, че в това изследване България е сравнена не само към общата граница на ефективност, но и към собствената си, като са отчетени спецификите на местната образователна система. При това сравнение излиза, че по отношение на количеството (измерено през записвания във висшето образование) има леко повишаване на ефективността, но по отношение на качеството (през когнитивните умения, мерени с ПИЗА) и включването ефективността намалява. Това е спрямо собствената производствена функция на българската образователна система. Не са представени подробно конкретните сметки в доклада по страни, те са в техническо приложение, не знам колко може човек да се ориентира от самия доклад.
    Също така не е лошо да се гледат и разходите в различните сегменти от училищното образование. Могат да се правят много изследователски разрези, стига да има качествени данни и избор на подходящи метдологии.

  33. 33 Профил на Ivan Lesov
    Ivan Lesov
    Рейтинг: 13 Любопитно

    До коментар [#32] от "Assenka Hristova":

    Първо, благодаря за цитата към статията! Аз по никъкъв начин не оспорвам, че инфраструктурата влияе върху нивото на образованието. Човек трябва да е луд, за да не може да го съобрази.

    Въпросът, който повдигнах е чисто прагматичен - ако Българите харчат по 3 500 долара за образование, а Финландците по 13 800 долара, тогава защо ги сравняваме като % от БВП. В крайна сметка не повече от 10-20% отиват за учителите, а останалите за инфраструктура (която е еднакво скъпа и тук и там, напр. комютри). В резултат там разполагат с 3 пъти повече средства за инфраструктура.

    Статията оставя някои неясноти в изчисленията, така че ще трябва да се почудя известно време как са ги измъдрили някои сметки. Не ми е ясно как Румъния е толкова далеч по оста "х", спрямо България и Финландия. И как България и Финландия са толкова близко. Грубо казано, Румъния харчи 14% от БВП на човек, България 20%, а Финландия има нарастване от 25 на 35% от БВП между 2002 и 2012:

    https://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.SECO.PC.ZS?end=2013&locations=BG-FI-RO&start=1999&view=chart

    Както и да е, статията остава "хляб" за размисъл. Хубав ден на всички!



  34. 34 Профил на rincewind
    rincewind
    Рейтинг: 814 Неутрално

    Асенке, без да ти чета дивотиите, са о заглавието! И ти ме си разбрала, дарлинг. Образование ще има, когато не е лесно. Когато се залага на природните науки, а не после да излизат подобни теб по ТВ и да казват - "Аууу, математик?! Много бях слаба."
    Тъпи сте и тъпи ще си останете. Ай сега прати синчето или щерката в УНСС или библиотекарския.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK