София към Скопие - твърда, но гъвкава и перспективна позиция

Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев

© Правителствена пресслужба

Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев



"Дневник" препечатва текста от "Фейсбук" с разрешението на автора.


Публикуваният от мен през юли текст за българо-македонските отношения, както и други по-кратки интервениции във ФБ очевидно са дали аргументи позицията ми да бъде оценявана като "либерална" или прекалено "промакедонска". Не възразявам срещу която и да е свободно направена оценка, но за да бъде ясна моята позиция, бих искал да подчертая, че не споделям "мека" или "милостива" българска политика спрямо официално Скопие. Бих препоръчал твърда, но гъвкава и перспективна българска позиция. Една успешна българска позиция според мен би следвало да включва няколко основни неща.


Първо, разумен и дългосрочен натиск от българска страна върху македонските ни партньори за реализация на всички важни ангажименти, поети от двете страни с договора от 1 август 2017 г.


Това, което наблюдаваме засега, е натиск единствено по въпросите на официалната история и работата на двустранната комисия от историци по тези въпроси - натиск и от двете страни. Без да подценявам значението на тази част от двустранните отношения, струва ми се, че по нея напредъкът ще бъде труден, труден за измерване и за утвърждаване в институционалната практика и публичния дебат в Северна Македония. Необходимо е да се приготвим за по-продължителни дебати и противоречиви резултати от тях.




Същевременно има поредица от теми на двустранните отношения, по които можем и трябва да положим максимални усилия и натиск, за да постигнем бърза реализация на своите интереси.


Инфраструктура, магистрала и железница, инвестиции, медии, културни центрове и инициативи, публикации и свободно културно общуване, сътрудничество в образованието на всички нива - това са само част от приоритетите, които имаме да реализираме максимално бързо и настойчиво. Фиксацията единствено върху историята оставя другите важни теми на заден план и ги маргинализира. Това е в полза на тези, които не желаят динамични българо-македонски отношения.


Второ, ясно операционализиране на пълномощията на двустранната историческа комисия и разпределяне на отговорностите между историци и политици.


"Умиването на ръцете" на политиците с "неотстъпчивостта" на историците съответства на старата македонска поговорка - "врти ги в кръг и ги лажи..." Кого лъжем - себе си. Натискът върху двете страни на комисията се увеличава и очакванията към нейната работа очевидно трябва да се понижат. Резултати ще има тогава, когато политиците поемат своята отговорност. Договарянето на политическо равнище между Скопие и Атина по тези въпроси се оказа възможно - не виждам защо да не е възможно и на политическо равнище между Скопие и София.


Трето, в епохата на напълно освободена от обективни рамки, напълно субективирана идентичност в глобалния свят, държавнополитически натиск - в частност по проблеми на членството на РСМ в ЕС - трябва да бъде много внимателно формулиран и упражнен, за да не изглежда нелепо и нелегитимно.


Четвърто, двустранните отношения са обект на многообразни интереси, далеч надхвърлящи интересите на двете страни. Има международни фактори, които са заинтересовани от динамично сътрудничество и преодоляване на двустранните проблеми между София и Скопие - това са факторите на Запада, това са нашите партньори от НАТО и ЕС. Добрите отношения между България и РСВ са част от стратегията на Запада за интегрирани и динамично развиващи се Балкани. Има фактори, които искат обратното - вътрешни разделения, неразрешими проблеми, нарастващо отчуждение и - по възможност - конфликти. Това са факторите, които са външни по отношение на евроатлантическия свят, и които искат да придобият нарастващо влияние на Балканите чрез тяхното разделение, подялба и нестабилност. Кои ли са тези фактори? Въпрос с "повишена трудност"...


Прави са тези експерти, които посочват, че взаимоотношенията между България и Македония са от един порядък с отношенията между Румъния и Молдова, Гърция и Кипър и т.н. Но всеки конкретен случай има своята конкретна историческа определеност и логика на развитие.


Необходимо е политическо и стратегическо творчество за постигане на оптимално разрешение на наследените исторически дилеми. Тук инициативата трябва да бъде наша - на България. Не подценявам политическата общност в РСВ, но без ние да определим рамката, в която искаме да развиваме двустранните отношения, дрейфът по историческото безвремие от последните 30 години ще продължи.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK