Избори в Стара Загора: Гласът на безкритичните хора ще е решаващ

2011 г. – Стадион "Берое" се сдобива с ново осветление и светлинно табло

© Скрийншот от youtube.com

2011 г. – Стадион "Берое" се сдобива с ново осветление и светлинно табло



Авторката е дългогодишна журналистка в програма "Хоризонт" на БНР, сега работи на свободна практика. Носителка е на наградата "Паница" за гражданска доблест.


Резултатът от местните избори в Стара Загора за мнозина изглежда предизвестен. Осем кандидати – седем от тях партийни и един граждански, се изправят срещу досегашния кмет Живко Тодоров. Някои от тях като Гергана Микова (НФСБ), Андон Андонов (ВМРО), Елена Нонева ("Социалдемократи"), Янко Янков ("Алтернатива на гражданите") са добре познати на избирателите. За други като Иван Върляков (БСП), Искра Михайлова ("Възраждане"), Камелия Йочева (АБВ) и Магдалена Овчарова (ДБ-Обединение) тези избори са дебют в политическото им аплоа.


Кметът Живко Тодоров изкара два мандата и се готви за трети. Той седна на горещия стол през ноември 2011 г., когато беше на 30 години. През тези години направи и политическа кариера и заедно с колегите си Йорданка Фандъкова и Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на партията.




Живко Тодоров на наградите "Кмет на годината"

© Юлия Лазарова

Живко Тодоров на наградите "Кмет на годината"


Сигурен в победата си, Тодоров почти не прави традиционна кампания, а използва "Фейсбук" като платформа. Самоуверено излезе в единствения телевизионен дебат по "Нова тв" срещу двама от опонентите си, единият от които – областният управител Гергана Микова от НФСБ, остави впечатление за негов спаринг партньор. Иначе


кметът отказва интервюта, особено на журналисти, които могат да го изненадат


с въпроси, за които е неподготвен. Предпочита изявленията. Говори обиграно и умее да представя намерения или едва започнати проекти като свършена работа. Например бъдещата индустриална зона в източния край на града от 115 декара за привличане на големи чужди инвеститори, каквито в Стара Загора през последните години не идват.


Кметът обича да изтъква, че Стара Загора е най-развитият регион след София и с най-висок ръст на работната заплата през последните 10 години. Но този висок стандарт – за региона, не за общината, се дължи на енергийния комплекс "Марица-изток". След края на въглищната индустрия, който е в обозримо бъдеще, икономическата перспектива пред Стара Загора като областен център е нерадостна. За разлика от други държави, като Германия и Полша например, нито централната, нито местната власт имат визия как трябва да стане преходът към нисковъглеродна икономика и каква заетост ще предложат на освободените от въгледобива работници. Но в България е така – властта мисли в перспективата на своето управление.


Гордост на старозагорския кмет са проекти, изпълнени с европейско финансиране за над 100 млн. лв. – за устойчиво и интегрирано градско развитие, за ремонт на централния булевард и площадното пространство пред общината, за парк "Аязмото" и др. Но (д)ефектът от тяхната реализация е спорен за старозагорци, защото по-важно от това, че са изпълнени, е как са изпълнени. Хората


години наред дишаха праха от неспиращите строителни дейности и изпитваха несгоди,


меко казано, с придвижването си в града, в който феноменът "ремонт на ремонта" е често срещан. И въпреки че сроковете на проектите бяха удължавани с анекси към договорите по няколко пъти, голяма част от тях бяха завършени с голямо закъснение. Кметът твърди, че санкционира за това строителните фирми. Но вместо отчетност как се изразходват публичните средства за тези проекти имаме насреща само честната му дума. Защото достъпът до информация в община Стара Загора е силно затруднен – и за гражданите, и за неправителствените организации, въпреки че общината дори е получавала награди за прозрачност. Управляващият екип в кметството и в общинския съвет с председател Таньо Брайков (осветен като щатен служител на ДС) отказва информация дори на общински съветници от опозицията.


Администрацията наруши закона нееднократно. Така например проектът за рехабилитация на "Аязмото" (символично място за старозагорци, свързано с неговия създател – първият старозагорски митрополит Методий), финансиран със 7 млн. лв. европейски средства, бе реализиран без подробен устройствен план (ПУП). А резултатите от "облагородяването" му са преасфалтирани и бетонирани алеи; премахването на стогодишни масивни каменни плочи (закарани незнайно къде) и подмяната им с нискокачествени, които първият пороен дъжд свлече; масово изсъхнали новозасадени дървета, които трябваше уж да възстановят уникалната растителност в парка със статут на недвижим паметник на културата; неработеща поливна система и др.


"Аязмото" след ремонта

© Надежда Чипева, Капитал

"Аязмото" след ремонта


Местната власт е готова да реализира проекти и за основен ремонт на зоопарка и летния театър, които също се намират в рамките на парка, но отново без ПУП.


Грубо беше погазен Законът за устройство на територията (ЗУТ)


с пускането в действие на рехабилитиран надлез – част от проект за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт, без Акт 16, който общината получи девет месеца след официалното откриване на съоръжението. Примерите за престъпването на закона тъкмо от онези, които трябва да следят за спазването му, постепенно деморализират обществената среда, а хората стават все по-апатични и безкритични към подобен тип управление на града.


Бюджетът на Стара Загора за тази година е 125 млн. лв. с преходен остатък от предишната от 4.8 млн лева. Общият размер на задълженията на общината към края на септември е 13.4 млн. лв . (просрочените са 12.3 млн.), от тях временните безлихвени заеми за разплащане по европейски програми са 9.2 млн.лв. С над 30 хиляди лева са увеличени разходите за лихви, което е знак за нарастване на дълга на общината. Международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" препотвърди дългосрочния кредитен рейтинг ВВВ- на Стара Загора. Но само един експертен анализ на изпълнението на бюджета и на Одитния доклад на Сметната палата за 2018 г. може да даде вярна картина за актуалното финансово състояние на общината.


Сред сериозните проблеми на града са транспортната система и качеството на въздуха,


които са в пряка корелация. Транспортната система, част от общия устройствен план, е неработеща, защото не бяха изградени скоростни улични артерии, които да изведат движението от централната част на Стара Загора. Като добавим лошата организация на движението и увеличаването на автомобилите, задръстванията в трафика са вече не само в пикови моменти, а почти през целия ден.


В управленската програма на кмета е заложено изработването и приемането на нов ОУП, но без да отразява идеите за развитието на града, той няма да бъде ефективен.


Въздухът още от времето на залповите обгазявания на региона при унищожаването на руски ракети на военния полигон Змейово не е преставал да бъде проблем за старозагорци. От този период остана и недоверието на гражданите към екоинспекцията. Трябваха два мандата, за да осъзнае кметът, че една автоматична станция не може да даде обективна картина за състоянието на атмосферния въздух. Още повече, когато е поставена на най-проветривото място в града – в зоната на т.нар. Зелен клин. Радиационното табло в общината от години не отчита данните в реално време, кметът твърди публично, че замърсяванията са останали в миналото. но алерголозите и пулмолозите отчитат непрекъснат ръст на заболяванията на дихателната система, особено при децата. Но ако все пак качеството на въздуха, както твърдят от РИОСВ, е добро, то е интересно защо Стара Загора е сред шестте града, които ще получат от ЕС безвъзмездно 10 млн. евро за замяна на печките на дърва с алтернативни, за електрифициране на градския транспорт и за изграждането на велоалеи.


Все по-очебиен е


дисбалансът между централната градска част и периферията,


която изостава видимо като изграждане и поддържане на инфраструктурата. За ромите от квартал "Лозенец" властта се сеща преди избори – с акция по събарянето на незаконни къщи. А жителите му чакат десетилетия да им направят най-елементарната комунална инфраструктура, като канализация например, или да асфалтират някоя от улиците, ще рече човек, разбити от бомбардировки.


В Стара Загора десницата не е печелила местни избори от 1995 г., когато за кмет беше избран кандидатът на СДС професор Цанко Яблански. Днес друг професор от Тракийския университет – Иван Върляков, безпартиен, издигнат от името на БСП, застава срещу Живко Тодоров. Въпреки натрупаните негативи от управлението на ГЕРБ сегашният кмет ще разчита на подкрепата на администрацията и бизнеса, който печели обществените поръчки;


на футболните фенове и агитките на "Берое" и на младите, но безкритични старозагорци, които го харесват.


Такова широко ветрило от избиратели Иван Върляков и останалите кандидати едва ли биха могли да си осигурят.


Но изборите не са като договорен мач и всяка прогноза за резултата може да се окаже погрешна. Добър пример са местните избори в Стара Загора е 2007 г., когато срещу кмета Евгений Желев, който също се бореше за трети мандат, застана познатият единствено в академичните среди професор Светлин Танчев от ТУ. Ако имаше залози за победата, губещите щяха да са много. Защото тогава кандидатът на ГЕРБ спечели и Стара Загора се нареди сред големите градове в страната, в които партията на Борисов взе властта, а самият той стана столичен кмет. Тогава прокурорът от Окръжната прокуратура Нейка Тенева поиска касиране на изборите в Стара Загора, а изгубилият с 490 гласа надпреварата Евгений Желев заведе дело в Административния съд. Той обаче не касира избора на Светлин Танчев.


От местните избори през 2007 г. тръгна и големият поход на ГЕРБ към властта. Но тогава партията беше на по-малко от година, все още без изградени структури в цялата страна, но и без негативи, и с харизматичен лидер-популист начело. Тогава хората бяха уморени от корумпираното управление на тройната коалиция и затова местните избори обърнаха политическия тренд в държавата.


Днес – 12 години по-късно, гражданите са още по-уморени, дори омерзени от управлението на ГЕРБ. Ще се обърне ли отново трендът за партията, управлявала най-дълго България след режима на Тодор Живков? Първите отговори ще получим на 27 октомври, следващите – седмица по-късно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK