Президентът е на ход: има ли смисъл да върне избора на Гешев

Румен Радев

© Георги Кожухаров

Румен Радев



Президентът да изпрати процедурата за избора на главен прокурор за тълкуване от Конституционния съд. Дали това е възможно и ще бъде ли допуснато от конституционните съдии, как ще се отрази на избора - тази тема се коментира през последните дни след решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере Иван Гешев за главен прокурор.


Във вторник гражданска "Инициатива Правосъдие за всеки", гражданско сдружение БОЕЦ и още няколко организации призоваха президента да не подписва указа за назначаване на Гешев за главен прокурор и да сезира Конституционния съд. Те обявиха и протест-шествие до президентството за сряда вечер (30 октомври), за да внесат мотивирана позиция по темата и да съберат подписка в подкрепа на искането.


Пак във вторник фондация "Български адвокати за правата на човека" се обърна към държавния глава да упражни конституционните си правомощия и да върне избора на Иван Гешев.




В мотивите и на двата призива се съдържа на първо място липсата на реален избор от Висшия съдебен съвет заради единствената кандидатура на Гешев. И наред с това - липсата на аргументи от страна на избиращия орган ВСС, че избраникът зачита и брани равенството на всички пред закона, след като вече е посочил предварително мишените на институцията, която ще оглави. Както и безпрецедентната полицейска блокада на столичния център в деня на избора, за да бъдат прогонени всички несъгласни с кандидатурата на Гешев граждани.


И докато граждански организации призовават президента към действие, за да бъде възпрепятствано заемането на поста главен прокурор от Иван Гешев, откъм президентската институция се чу само уверението, че държавният глава няма да се поддаде на натиск от ничия страна и ще вземе решение за следващия ход в "обозрим" срок, съобразено с конституцията.


Някои прогнози сочат, че президентът няма да подпише указа. Предстои да разберем дали те ще се потвърдят и с какви мотиви. А те са особено важни, след като ВСС вече даде да се разбере, че дори и Радев да върне избора, той ще бъде прегласуван отново - тоест държавният глава може поне на силен/висок глас да назове проблемите, дори да не успее да предотврати бъдещи последствия.


А след заявката на главния прокурор Цацаров и Боян Магдалинчев (представляващ съдебния съвет) за "Гешев на всяка цена" - наблюдаващите процеса са съсредоточени да анализират възможните хипотези, които конституцията и Законът за съдебната власт позволяват.


Какво (не) може президентът го научиха наизуст всички


пред телевизорите още вечерта на 24 октомври непосредствено след избора лично от настоящия главен прокурор: президентът може да върне решението на ВСС веднъж, при повторно предложение от ВСС (дори и за същия избор) е длъжен да издаде указ.


За недоразбралите Цацаров предупреди под формата на припомняне какво се е случило след отказа на президента да издаде указ за председателя на Върховния административен съд и как след повторното предложение на същия избран е изпълнил задължението си. С други думи - ако стане засечка при Радев, ще бъде изпълнена същата програма, тъй че има ли смисъл президентът да се инати (така явно четат най-висшите магистрати нежеланието на Радев веднага да разпише указа)?


Искането, което "Правосъдие за всеки" планира да внесе - да не се подписва указът и да се изпрати процедурата в Конституционния съд за тълкуване, е спорно, защото


конституцията може да е лоша, но е ясна


- така коментираха потърсени от "Дневник" бивш и сегашен член на Конституционния съд. И двамата пожелаха анонимност, но обяснението им е, че въпросът е решен - много кратко, но пределно ясно за "тримата големи" в член 129, ал. 2 на конституцията: "Президентът не може да откаже назначаване или освобождаване при повторно направено предложение." Думата "повторно" решава въпроса, каза твърдо и преподавател по конституционно право.


Но ясно ли е за какво се отнася "повторно" в текста на конституцията - възразяват други конституционалисти: дали за повторно, в смисъл следващо предложение от ВСС, каквото и да е то, или конкретно за лицето, за което президентът вече е отказал назначение?


В КС няма да се събере мнозинство за тълкуване на такъв въпрос


- този е изводът от опита на "Дневник" да проучи мненията дали искането на "Правосъдие за всеки" ще има резултат.


Друга проверка на "Дневник" показа, че КС вече е тълкувал въпрос, свързан с изборната процедура - през 2002 г. по питане на главния прокурор (тогава Никола Филчев в средата на мандата си) дали подлежат на съдебен контрол решенията на ВСС за избор на "тримата големи" (главен прокурор, председатели на ВАС и ВКС), КС приема тълкувателно решение №2/2002 г., че не подлежат. В това решение КС посочва, че ВСС "има оперативната самостоятелност" да предложи повторно същия кандидат. И това според юристи изяснява базисния въпрос в актуалния случай - кой решава как да се процедира, ако избраният от ВСС не е утвърден от президента.


"Повторно направено предложение може да означава и нова процедура, и ново предложение за същия кандидат", коментира във вторник пред БНР доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски", като и от нейните думи се разбира, че решава ВСС (вижте в края на текста).


Какво друго остава във възможностите на президента Радев?


Да поиска промяна на конституцията за мандата и правомощията на главния прокурор


- по този въпрос специалистите, с които разговаряхме, бяха единодушни. Това правомощие президентът го има.


Но дали ще се стигне до промени зависи от парламента. Изглежда малко реалистично да се случи при това парламентарно мнозинство. Досега депутатите шест пъти променяха конституцията и все заради изискванията на ЕС. Но нито веднъж не пипнаха главния прокурор, обратното - променяха съобразно неговата визия за "реформа на прокуратурата", нападайки всеки и всяка гражданска група, която си позволяваше да поставя въпроса. А президентите - без изключение, припяваха на политическите мнозинства, за да си гарантират удобството пред всесилния фактор, гаранта на спокойствието им, че и на преизбирането им - да не вземе факторът да им вдигне мерника.


Така се стигна дотук:


На Радев се падна да размисля как да се действа в обществен интерес


Конституцията му е вързала ръцете, но не му е вързала устата, коментира гражданин на последния протест (ден след избора на Гешев) пред президентството в оживен спор какво може президентът и има ли смисъл да се противопостави.


Огромен е смисълът да се противопостави - колкото и запушени да изглеждат всички ходове - това мислят гражданите. Които Гешев вече е обявил за мишени.


***
Доц. Наталия Киселова: Повторно направено предложение може да означава и нова процедура, и ново предложение за същия кандидат


ВСС решава. Това мнение изрази доц. Наталия Киселова – преподавател по конституционно право, пред БНР във вторник, коментирайки хипотезата президентът да върне избора на Гешев: "Конституцията не изисква да бъде мотивиран указът. Редно би било, но не е нарушение, ако той просто каже "Преценявам, че не е безспорна кандидатурата" – това дори е достатъчно. Може и по целесъобразност да върне. Как ще постъпи ВСС – това е тяхна възможност за избор, ако се стигне до връщане. Повторно направено предложение може да означава и нова процедура, и ново предложение за същия кандидат", заяви доц. Киселова.


А колко време може президентът да забави решението си? В конституцията не е посочен срок, Радев само каза в изявлението си на репортерски въпроси в неделя, че това ще стане "в обозримо бъдеще". "Между двата тура на изборите президентът не бива да се произнася за избора на Иван Гешев", смята доц. Наталия Киселова.


"Да погледнем през неговите очи как би изглеждала възможността да назначи или да върне Иван Гешев като главен прокурор - коментира тя. - Първо, президентът отсъстваше от страната, трябва да се запознае добре със стенографския протокол, да прегледа внимателно основните изказвания, да чуе или прочете отговорите на поставените въпроси, за да може той да си формира мнение. Това изисква време. Също ми се струва, че в тази седмица – между двата тура на изборите, не би трябвало да се произнася."


Същевременно тя предупреди, че "не се знае колко дълго обществените настроения ще бълбукат и дали няма да се появи друг страничен натиск". Според нея президентът не изпада в конституционен проблем, в случай че се забави: "Проблемът е в политическата система, а не по отношение на прилагане на конституцията".


"Ако президентът назначи Иван Гешев, той ще носи частична отговорност за избора", подчерта доц. Киселова. Преценката е на президента, затова той може да поиска и допълнителни документи", обобщи доц. Киселова.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK