Десните страсти преди втория тур се нажежиха до червено

Десните страсти преди втория тур се нажежиха до червено

© Дневник



Страстите между двата тура на местните избори достигнаха нива, които на някои поколения избиратели напомниха за разделението между хората в началото на прехода, когато антагонизмът в обществото удари зенита си.


А за напрежението в социалните мрежи клишето, че се "нажежи до червено" е напълно на място. Седмицата започна силно: Първо рапърът Ицо Хазарта заяви на ръководството и избирателите на "Демократична България", че "вече нямат човек" в "Ъпсурт". Причината бяха критики във "Фейсбук" от негови фенове, разочаровани, че е пял на концерт на ГЕРБ в Самоков. След "кървавото писмо" Хазарта отнесе още критики, а симпатизантите му се разцепиха на два лагера.


Подобен сюжет сполетя и класирали се четвърти за кмет на София Борис Бонев от инициативата "Спаси София", който даде интервю в проправителствения вестник "Труд" и с това си навлече критики. За да се защити, Бонев обяви: "Много рядка е възможността да критикуваш ГЕРБ в издание на Делян Пеевски. Аз това направих", макар че вестникът не е сред тези, на които депутатът от ДПС е официален собственик.




Борислав Игнатов ("Демократична България") и Борис Бонев, които се класираха съответно трети и четвърти и които събраха подкрепата на десни, демократични, млади или нови (особено Бонев) избиратели оставиха на съвестта на симпатизантите си за кого да гласуват на втория тур. Това неизяснено положение предизвика лавина от мнения и взаимни обвинение в социалните мрежи.


Десните избиратели отново се разделиха и очевидно ще гласуват разделено и на втория тур в столицата. Единият лагер залага на анти-ГЕРБ гласуване против корупцията и клиентелизма в общината. Вторият лагер – се движи по оста ляво-дясно и не признава гласуване за кандидат, подкрепен от БСП дори и като наказателен вот срещу ГЕРБ.


От четвъртък вечерта започна и друг скандал: ГЕРБ публикува на сайта си информация със заглавието "Творци подкрепят Йорданка Фандъкова за кмет на София". В нея се съобщава за предизборна проява на кмета Йорданка Фандъкова, на която са присъствали писателят Димитър Бочев, композиторът Стефан Димитров, Лъчезар Георгиев, Недко Солаков, Венелин Шурелов, Весела Ножарова, Виктор Божинов, Георги Мамалев, Силвия Кацарова, Искра Радева, Влади Въргала, Филип Аврамов, Стефан Вълодобрев, Ирина Флорин, Мими Николова, Братя Аргирови, Яна Маринова, Рут Колева, Захари Карабашлиев, Яна Генова, Найо Тицин, Еми Барух, Тони Николов, Евгени Будинов, Бина Харалампиева, Ириней Константинов, маестро Людмил Ангелов, Жаклин Вагенщайн, Гергана Мудова, Герасим Георгиев – Геро, проф.Георги Арнаудов, д-р Георги Текев и др. Повечето от тях изпълняват проекти в областта на културата с финансиране от столичната община.


Страстите разгорещи особено бившият журналист, сега режисьор, Найо Тицин, който заявил на Фандъкова: "Благодаря ви за подкрепата за културата, вие сте истински меценат, не само управленец." Тези негови думи го хвърлиха в центъра на остър спор защо творците правят реклама на кмета и за какво меценатство става дума, след като проектите им се финансират от парите на данъкоплатците, а не от личните средства на Фандъкова. Тези обвинения предизвикаха Тицин да напише следния отговор във "Фейсбук": "Няма да се обяснявам на никого! Само ще напомня, че още преди месец в Народния театър казах: "Във времена, в които спонсорите намаляват драстично рекламните си и спонсорски бюджети, Столична община се явява един от малкото поддръжници на българска култура. Последните 10 години екипът на г-жа Фандъкова, и самата тя, всички, които се занимават с културните политики в общината се превърнаха в един от малкото меценати на българско изкуство и култура." Тогава тези думи не предизвикаха реакция, за разлика от днес. Нищо по-различно от това, не съм казал днес. Бъдете здрави! Не се сърдя на хората, които не споделят моето мнение."


Сред нашумелите защитници на протестния вот срещу ГЕРБ е юристът Симеон Стойчев, който публикува във Фейсбук "Моите 18 причини да гласувам за Мая Манолова на балотажа":


"1. Заради автентичните десни. В такива ситуации предпочитам да взимам съвети само и единствено от автентични десни и то такива, които са спечелили важните битки в живота си, като например чичо Уинстън. А ситуацията е следната - ние сме без приятели, без съюзници, без организация, без лидери, без финансова и всякаква друга сила, без институции и без останали мирни варианти за действие. Едно нещо не може да се отрече, всички мирни опции са изчерпани. Прекарахме стотици часове на улиците, научихме всички плочки и павета между Орлов мост и Съдебната палата, и анализирахме цялото анализиране във и извън Интернет. Сега трябва да избираме между г-жа Фандъкова и г-жа Манолова. Сиреч, попаднали сме в един автентичен clusterfuck. Ето какво казва чичо Уинстън за такива ситуации: "Ако Хитлер нападне Ада, ще кажа няколко добри думи за Дявола в Камарата на общините". Не само каза, а с помощта на СССР победи по-голямото и по-опасното зло. Разбира се, след приключване на военните действия, сър Уинстън Чърчил възлага изготвянето на план за "Operation Unthinkable" - въоръжаване на остатъците от нацистката армия и изтласкване на СССР от Източна Европа. Не го послушаха, а трябваше, въпреки че не е точно морално. Важният урок е следният - когато си сам, предаден и изоставен, когато си попаднал в автентичен clusterfuck, немислимото става мислимо. Когато водят война срещу теб, правиш каквото трябва, с който може и каквото имаш под ръка.


2. Заради порядъчната жена. Г-жа Фандъкова е порядъчна жена. В известна степен ми напомня на една друга порядъчна жена - г-жа Брюнхилде Помсел, секретарката г-н Гьобелс. Последната доживява над 100 г. възраст и отбелязва в едно свое интервю, че не изпитва никакви угризения, а сем. Гьобелс са добри хора, защото са й подарили кожено палто. В нейните очи, ако каже противното, не би било порядъчно, защото означава да си неблагодарник. Това е дребният душевен мрак върху който се крепи всяко голямото зло. В България простащината е новата официална религия, а корупцията новият обществен договор. Може би г-жа Фандъкова счита, че ако се възпротиви, ще обиди добрите хора, които са й подарили цял град.


3. Заради културата. Почти всичко мога да понеса, да простя и да забравя, но унищожаването на архитектурното културното наследство на София - не. Сградите, които устояха на Royal Air Force и които са съхранени с цената на живота на българските пилоти, сградите, които устояха на Червената армия и 45 г. тоталитарен режим, тези сгради рухват една подир друга при управлението на порядъчната жена. Милиони се изсипаха за саниране на панелни блокове и нито стотинка за беззащитните неми свидетели на живота на няколко поколение. За някои от тях ние бяхме последното поколение. Питам за какво се прави целия преход и за какво е целият напън, ако накрая културното наследство ще бъде заличено. Тук още една известна мисъл на автентичният десен би ни била от полза, когато поискали да намалят военновременния бюджет за култура и образование, сър Уинстън Чичил попитал: "Тогава за какво водим тази война?" За какво го правим този преход и тези компромиси? Каквото важи за културата, важи и за образованието, здравеопазването и природата.


4. Заради спасението. Спасяват ли ви от комунистите? Спасяват ви като в онзи черен виц с момиченцето, чието семейство загинало в катастрофа, а тя отишла разплакана за помощ при тираджията. Той започнал да си сваля колана и й казал, че не й е ден. На всички, които ще бъдат спасени от комунизма тази неделя - няма да ви е ден.


5. Заради миналото. Страхът от миналото пречи на трезвата преценка, както всеки страх. Комунизмът няма да се върне по простата причина, че не работи за прасетата. Колко по-добре се живее във вечния преход от комунизъм към Европа, отколкото от във вечния преход към комунизъм и безкласово общество. Както казват умните хора, днешната разлика между комунизма и нацизма е, че комунизмът умря.


6. Заради бъдещето. Откъде да знаем, че следващият път ще има по-добра възможност и по-добър избор. Миналият път можеше да бъде избрана Татяна Дончева и това щеше да спести много беди. Сега възможността е Мая Манолова. Да не се налага следващия път (ако има такъв) да се радваме, ако Владо Кузов изкласи до балотаж, та да имаме алтернатива. След 4 г. председател на ВКС ще е Данаил Кирилов или нещо подобно, Фейсбук ще е развил нови технологии да бърка мозъците на хората със стратегиите за децата, а на всеки ъгъл в София китайците ще са инсталирали камери за наблюдение (последното в този момент се случва в Белград). Имаме ли 4 г. да си пробваме шанса наново?


7. Защото всичко е много просто. Както казва героят на Берлускони във филма "Те": "Левите не могат да разберат какъв човек съм аз. Tе мислят, че всичко винаги е сложно. Да, но на практика всичко е елементарно. Вие имате харизмата на ручея, носещ към долината свежест и благополучие. Вие утолявате жаждата на хората. Това е всичко." Просто и елементарно е като дискусията за ресор в Европейската комисия. Този ресор носи пари, този ресор има по-малко парите, в този ресор парите вече са разпределени. Да приложим този метод към България. Ресор президент на Република България - този ресор не разпределя пари, даваме го концесия на БСП, ресор омбудсман - не разпределя пари, даваме го на концесия на БСП, ресор председател на Народното събрание - също никакви пари, Народното събрание е нотариус на правителството, предлагаме го на председателя на БСП. Така тези са ми длъжни, като порядъчната жена. После отиваме в някое село и казваме, че Тодор Живков е построил такива неща, които не могат да се боядисат. После отиваме в някой град и страдаме за дядо си убит от комунистите. Всички чуват само това, което искат, и си мислят, че на тях казват истината, а другите са лъгани, защото се налага да се крепи властта. Много е просто. Софийската община е пари и власт. Част от тези пари потичат към бандите, които ни причакват край Съдебната палата. Трябва да отнемем малко власт и много пари, за да затрудним този процес.


8. Заради конспирацията. Може би всичко е една голяма машинация, за да ни накарат да гласуваме за Мая Манолова, може би ще попаднете в техния план, ако гласувате за Фандъкова, може би искат да ви отвратят и да си останете вкъщи. Нямам никаква идея, но като цяло трудно се живее, когато те е страх от собствената ти сянка. Всички подобни пътища на мисълта са задънени улици, а в задънените улици чака тираджията от вица, за да ви спаси от комунистите.


9. Заради алтернативата. Разбирате, че на този етап на балотажа бих гласувал за Дарт Вйедър, Ян Бибиян, Том, Джери или даже неодушевени предмети, като саксия с петунии от Пътеводителя, само за да се отърва от порядъчната жена, да я изчегъртам от общината, да я отлепя от София, да изкопча града ми от хватката й.


10. Заради старите демократи. Симпатични хора, но заблудени. Вероятно така са били цял живот. Някогашното не особено геройство не им гарантира нищо. Искам да им припомня какво стана след края на войната с героя от Вердюн, маршал Петан, министър-председател на Виши, както и какво стана целия френски военноморски флот в Средиземно море, всичките достойни хора. Стана каквото трябваше.


11. Заради Иван Костов - който премахна паметниците на Съветската армия (защото не са един и не са само в София), отвори досиетата, вкара Георги Марков, Радой Ралин и Цветан Стоянов в учебниците, изгради силна опозиция и даде път на приемствеността и истинските лидери с качества, за да може сега да си говорим за бъдещето, а не за миналото.


12. Заради новите демократи. При тях винаги е хубаво, но никога не е готово, и е така от около 18 г., т.е. long before it was cool. Накратко, пригответе се психически, че и след 2, 4 или 8 г. пак ще бъде същата ситуация. Сами сме.


13. Заради социолозите. Едно смело предположение, в неделя изборите ще се решат от по-малко от 10 000 гласа, защото тези като мен старите модели не ги ловят и всъщност разликата между двете кандидатки е далеч по-малка. Спаси София го доказа, избиратели с различни нагласи се профилират по стария начин и прогнозите са грешни. На част от хората в една и съща група просто престана да им работи условния рефлекс за синьо и червено. Всичко това просто означава, че тази неделя всеки глас има огромна тежест. Може би това са изборите в целия демократичен период, в които всеки глас ще има най-голяма тежест.


14. Заради стабилността. Който търгува свободата си срещу малко сигурност (и стабилност) не заслужава нито свобода, нито сигурност (нито стабилност). Това е за 1-ви клас по демокрация, не може да повтаряш 1-ви клас 30 г. Г-н Гари Каспаров казва за демокрацията при режима на Владимир Путин, това е все едно да играеш шах срещу някой, който постоянно бута фигурите от дъската. Тази неделя обръщам шахматната дъска, подпалвам стаята и сменям играта, защото така трябва.


15. Заради мечтите. Мечтата на моя живот не е да умра целия в бяло. Ако вашата е такава, останете вкъщи или пишете глупости по бюлетините. Като живееш в море от л@^#а обаче, това е трудна задача и идва един ден, в който въпреки всичките ти усилия се изцапваш. Вижте Ицо Хазарта, за едно нощ стана Лени Райфенщал. Когато си дълбоко в л@^#ата, пътят за извън л@^#ата неизбежно минава през л@^#ата. Тази неделя аз ще разбърквам кафявото, за да може бялото електорално братство да спи спокойно и да се гледа в огледалото. В тази ситуация обаче това не е проява на морал, а проста суета. Трябва да се прави разликата.
16. Заради личните ми егоистични интереси. Дефинирам егоистичните си интереси по следния начин - да бъде понесена отговорност за безобразията, да бъде възстановено разделението между местна и централна власт, градът да бъде управляван от човек с поне някаква амбиция за бъдещото, включително собствената си кариера, т.е. не само тотално безличие, тъпи въздишки, свити рамене, неуместни усмивки и незаслужени постове наготово. Общинският съвет ще бъде извън контрола на Мая Манолова. Така ще се възпират и ще се балансират взаимно. Тъй като ще гласувам без грам илюзии за това коя е Мая Манолова, шансът да бъде огорчен и разочарован е равен нула. В този момент просто нейните интереси и моите интереси съвпадат. В момента, в който това престане да е така, се връщам на точка 1. В тези работи няма вечни приятели, а само вечни интереси. Пак чичо Уинстън.


17. Заради морала. В ситуацията на студена гражданска война, гласуването губи характера си на морален акт. То е просто мирен инструмент за самозащита и възпиране. Не е морално да нараниш човек, но когато нараниш нападателя си, това е разбираемо. Демонстративни морални жестове пред хипнотизирани тълпи, орди кариеристи и хора с възбуден апетит към грабежа е нелепо. Гласуването е инструмент на нашите интереси, а не начин да си доказваме кои сме. Кои сме си личи по живота и постъпките ни между изборите.


18. Заради разделението. Преди шест години на студентските протести в Софийския университет, един мой скъп преподавател ми каза, че разделението, което виждахме тогава, е като цепнатина в гранитна скала. В началото не се вижда, но тръгне ли, става неудържимо.


Казаното тук важи не само за София и не само за тези избори. Това ще бъде занапред, на всички избори, а аз ще гласувам на всички тях докато все още има свободни избори в България."


И този текст предизвика страсти, отричания и одобрения.


Катя Крънчева, критикуваща ГЕРБ, коментира: "Аз пък от тези избори си правя извод, че никога партии като "Демократична България" и ДСБ не биха спечелили моето доверие, щом лидерите им дори допускат, че може да се гласува за лице от БСП. По съвест, де. Да ви имам съвестта. Като/ако влязат в следващ парламент с кой смятат да се коалират, за да управляват? Щото, ако погледнат малко по-далеч от носа си, то опциите са две - ГЕРБ или БСП. Сериозно ли с БСП смятат да управляват? Или те не смятат да влизат да управляват, а само да свалят ГЕРБ и да връщат БСП. Или пак ще гледаме трикове - преди избори срещу ГЕРБ, после с тях? Една политическа детска градина, но че им липсват стари муцуни в редиците, де. Пък сега се сърдят на младия Макрон-Бонев, че постъпил недалновидно, явявайки се без листа. Чуден сериал ще гледаме."


В профила на Мая Манолова във "Фейсбук" се появи и видео на известния пловдивски правозащитник и критик на управлението адвокат Михаил Екимджиев. Той обясни, че не е важно дали харесваме подкрепената от БСП кандидатка, важно е демокрацията да се спаси от диктатурата на ГЕРБ.



А Иван Червенков, известен с колажите си по актуални събития, този път обобщи в текст в социалната мрежа, че "Разединението е модерно, но интелектуалните обединения около Фандъкова (БКП2) и Манолова (БКП1) ги превърна в две Людмили Живкови, бе. 2x"Знаме на мира" кога?"


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK