Как да се противопоставиш на мафията с етика?

Ако България беше демократична държава, след хода на президента ВСС нямаше да му предложи отново Гешев. На ход са гражданите.

© Юлия Лазарова

Ако България беше демократична държава, след хода на президента ВСС нямаше да му предложи отново Гешев. На ход са гражданите.



Президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за главен прокурор – под тази наглед очаквана ситуация ври вулкан.


Да се нареди парче по парче пъзелът на зловещата окопна война по овладяването на най-безконтролния пост в държавата не е лесно, въпреки че е ясно, че нито този, който избира прокурора, е Висшият съдебен съвет, нито може да му се противодейства толкова лесно легално с демократични средства. Мафията и демокрацията са несъвместими. Те са оксиморон, а в България демокрацията вече е почти задушена. В тази неравна битка все още има съпротива, нещо мърда.


Президентът направи




смел ход, защото се изложи на ударите на пропагандната машина


на управляващите и атаката вече започна с нова сила. Защото за жалост трите власти не са разделени, а са с общо ръководство, неумело криещо се зад привидното им разделение. Само част от съда още се съпротивлява геройски на престъпния хомот, който виси над главата му с желание да го подчини.


Ако България беше демократична държава, след хода на президента ВСС нямаше да му предложи отново Гешев, защото щеше да е невъзможно след всички критики от ключови места, които този кандидат отнесе. Радев каза нещо изключително важно: изборът на Гешев поражда само съмнения, няма никаква състезателност и той не се ползва с обществено доверие.


Можеше ли президентът да каже повече? Можеше. Длъжен ли беше? По закон не беше. Според мнозина трябваше.


В краткото си становище той


намекна за онова, което прави кандидата изцяло негоден.


Съмнения, недоверие – в съдебната власт тези думи значат много. Те означават недопустимост. Нямаме нужда от конституцията, дори само в Етичния кодекс на магистратите е казано ясно, че действията на съдиите, прокурорите и следователите трябва да са безупречни.


Много е трудно да се противопоставяш на мафията с етика, дори е невъзможно. Иначе по етични причини кандидатът за главен прокурор отдавна щеше да е отпаднал. Защото един независим и почтен ВСС щеше да го е "претеглил" по основните принципи, които трябва да се спазват според етичния кодекс – независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, вежливост, толерантност, почтеност, благоприличие, компетентност, квалифицираност, конфиденциалност. Кой от тези стандарти е спазен в случая? Има ли поне един?


Президентът удари точно в целта, като открои важния факт, че


изпълнителната власт се опита да удави критиките срещу кандидата


в порой от хвалби за него "от чистачката до шофьора" (както самият похвален простодушно си призна). Целта беше десетките писани под управленски диктат дитирамби да неглижират съществените становища на експертите от най-авторитетните правозащитни неправителствени организации в страната, професионалистите от адвокатурата и съда и преподавателите по право. Срещу елита на правната мисъл беше извадена армия от "чистачки". И както посочва президентът – масираната служебна институционална подкрепа е в разрез със Закона за съдебната власт.


Какво не каза Радев? Тук дори мненията на уважавани юристи показват изключителен разнобой. Президентът не постави ясно акцента върху липсата на минимума от качества у кандидата и на действията му в разрез с правото. Защото бихме искали да чуем това, което е омерта във ВСС, което беше замазано по време на изслушването. Например въпросът защо го няма Делян Пеевски в делото за КТБ трябва да бъде задаван непрекъснато. Както и дали фирмите на семейството му са рефинансирани при съмнителни или неизгодни за банката условия. Защо не са разпитани? Защо са прикрити? Ако това са злоупотреби – очевидно има и


аргументи от наказателното право срещу всеобщия избраник.


Защо никой не споменава за тях? Защо никой дори не ги допуска?


Също за бухалката срещу кмета на "Младост" Десислава Иванчева, очевидно "сготвена", защото се противопостави на строежите и се обяви срещу ГЕРБ.


Някой трябваше да попита и членовете на ВСС, гласували за кандидата, особено дългогодишните съдии, съгласни ли са с примитивните му правни виждания, чути на изслушването, за които всеки студент по право в СУ би бил скъсан.


Ами разсъжденията му, че в защитения си личен живот главният прокурор може да заплашва издатели на критични медии?


Или поне да беше насочен прожекторът към признанието на Цацаров,


че изборите по върховете в съдебната власт се случват "в две други сгради", а не във ВСС.


Не може да се мълчи, че гледаме втора серия на същия филм, в който в предишния епизод депутатът от ДПС беше избран за шеф на ДАНС. Затова има и невярващи, че президентът направи смел ход – заради хипотетичната възможност да се направи нещо повече.


Радев няма такива правомощия по конституция и оценката на личността не е негова работа, посочват юристи. Всяка лична квалификация и отклонение от правомощията му в основния закон лесно би му докарала процедура по отстраняване. Вероятно.


Какво можеше да направи президентът? Тук мненията отново са полярни. Според конституционалисти – нищо повече. Според други питане до Конституционния съд (КС) за


тълкуване по казуса можеше да спечели време


и дори да доведе до смислен отговор оттам.


Дали е така – всеки трябва да си направи извода сам. От самия КС неофициално дадоха знак, че не биха допуснали подобно питане. И припомниха, че там вече е тълкуван въпрос, свързан с изборната процедура след питане на главния прокурор Никола Филчев. В тълкувателното решение №2/2002 г. КС посочва, че ВСС "има оперативната самостоятелност" да предложи повторно същия кандидат.


И въпреки че е така, какво би станало, ако някой се опита отново да попита КС, пък да видим щяха ли да гръмнат "мините", заложени за клетата съдебна реформа? Предстои да видим дали ще се потвърди, че президентът ще пита КС на по-късен етап.


Ситуацията, както виждаме, е патова. Особено за действащите с демократични правни средства. Тясната "риза" на конституцията, допълнително "стеснена" с тълкуванията на КС под диктата на бившия главен прокурор, вече не гарантира демокрацията. Затова след като е направил крачката да върне избора на Гешев,


Радев има следващ демократичен ход –


да предложи промени в основния закон, за да може фигурата на главния прокурор най-накрая да намери мястото си в държавното устройство и да се отчита и контролира от обществото, чиито интереси е длъжен да защитава. Тази крачка е необходима въпреки всичките усложнения като необходимостта от избор на Велико народно събрание и жестоката съпротива, която ще последва.


Колкото до Гешев – на ход освен ВСС са гражданите. Няма кой да освободи отвън завладяната държава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK