Пленумът на 10 ноември: Сърдечна благодарност на другаря Живков

10 ноември 1989 г. - Тодор Живков на последния пленум на БКП, който гласува оставката му.

© Живко Ангелов, Капитал

10 ноември 1989 г. - Тодор Живков на последния пленум на БКП, който гласува оставката му.



Прегледът на вестниците "Работническо дело", "Земеделско знаме" и "Отечествен фронт" на 11 ноември 1989 г. е публикуван за първи път в "Дневник" на 10 ноември 2014 г.


От днешна гледна точка начинът, по който вестниците в комунистическа България, съобщават на 11 ноември за свалянето на Тодор Живков от върха, е направо неразбираем. Най-важната информация е укрита дълбоко в текста на "информацията". За събитието е написано, като че ли то е най-очакваното и се вписва отлично в "избрания път".


За читателя от онова време, свикнал да търси смисъла между редовете, всичко е ясно. Той знае, че автори на подобни писания са проверени партийни кадри, а не журналисти, че всяка информация се проверява преди да бъде отпечатана. Всеки може да разбере, че става дума за партиен преврат. Тодор Живков, който не харесва курса на съветския ръководител Михаил Горбачов към преустройство на социализма, и който не е харесван от Кремъл, е пожертван. На негово място е издигнат смятания за по-гъвкав и по-приемлив за Москва Петър Младенов.




Благодарностите към Тодор Живков се разчитат като прелюдия на пълното му сриване.


И наистина - на следващ пленум през декември БКП вече се разграничава от него и го изключва. Не много преди това - му се посвещават произведения на изкуството, сценаристи на игрални филми написват ролята му на партизанин и борец - антифашист, снима се документалният филм "Човек от народа". А народът го нарича "бай Тошо", докато комунистическата пропаганда го титулува "първи партиен и държавен ръководител".


"Другарят Петър Младенов - генерален секретар на ЦК на БКП", "Пленум на ЦК на БКП, насрочен е ХIV конгрес на БКП в края на 1990 г.", "Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа!" Тези три заглавия са по първите страници на официозите в. "Работническо дело", в. "Земеделско знаме" и в. "Отечествен фронт" след пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., когато от власт е свален дългогодишният тоталитарен водач Тодор Живков.


В нито едно от заглавията или подзаглавията на трите вестника не е споменато името на Живков, оглавявал партията и държавата в продължение на 35 години.


За Живков се заговаря едва в 52-ия ред на информацията за пленума,


който е обсъждал две точки - за подготовката на 14-ия конгрес на БКП в края на 1990 г. "За хода на преустройството на сегашния етап, за подготовката на XIV партиен конгрес", и "организационни въпроси".


"...По точка втора от дневния ред другарят Георги Атанасов (секретар на ЦК на БКП и министър-председател по това време - бел. ред.) изтъкна, че въпросът, който Централният комитет предстои да обсъди, има изключително голямо значение и за партията, и за страната.


Още преди една година другарят Тодор Живков в писмо до Политбюро помоли да се обсъди и внесе на пленум на Зентралния комитет предложение да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, член на Политбюро и председател на Държавния съвет. Той аргументира молбата си с принципните постановки, развити с Юлската концепция и на Националната партийно конференция, и по-конкретно се позова на мандатния принцип, макар и той още да не е станал уставно и конституционно положение.


Тогава, подчерта Георги Атанасов, Политбюро на ЦК на БКП сметна, че внесената от другаря Тодор Живков молба не е актуална и го помоли да продължи да изпълнява своите партийни и държавни задължения.


Напоследък другарят Тодор Живков отново настойчиво постави въпроса за освобождаването му


от партийните и държавните постове, които заема. Към аргументите, изложени в писмото от миналата година, той изтъкна и обстоятелството, че повече от 30 години е начело на партията и държавата, че наближава 80 години и чувствува, че силите го напускат, а работата на генералния секретар е винаги много напрегната, още повече в такъв решаващ за страната исторически момент.


Политбюро с участието на кандидат-членовете на Политбюро, председателя на Централната контролно-ревизионна комисия и секретарите на ЦК на БКП обсъди всестранно всички аспекти на този проблем и единодушно реши да предложи на Централния комитет да приеме молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и член на политбюро, както и да предложи на Народното събрание да го освободи като председател на Държавния съвет на НР България.


При обсъждането в Политбюро специално бе отбелязано, че революционните преобразования, които извършваме, обновителните процеси, които протичат, са съпроводени със сериозни трудности и проблеми. Очевидно обществото се нуждае от всестранни промени и осъществяването им изисква и много енергия, и голямо напрежение, и нови кадрови решения.


По-нататък другарят Атанасов изтъкна, че дейността и делото на другаря Тодор Живков повече от три десетилетия са неразривно свързани с всички главни събития в живота на нашето общество.


От името на Политбюро той предложи Централният комитет да изкаже сърдечна благодарност на другаря Живков


за това, че той посвети целия си съзнателен живот и отдава безрезервно своите сили и енергия на делото на партията, в служба на народа.


Разрешете ми, заяви Георги Атанасов, от името на Политбюро да ви предложа кандидатурата, която единодушно издигаме. За генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия да бъде избран другарят Петър Младенов. Той е добре известен на всички ни, тъй като е от 18 години в партийното ръководство.


Преминал през школата на Комсомола, израснал и утвърдил се като уважаван представител на младото поколение ръководни партийни и държавни дейци, високообразован, натрупал многостранен опит, той се ползва с авторитет не само у нас, но и зад граница.


Другарят Петър Младенов съчетава единството и приемствеността между поколенията. Той умее да работи с хората, да се вслушва в други мнения, чужд е на авторитарния стил на работа. Същевременно е решителен, може да отстоява позиция и да провежда линия.


Той притежава всички качества, за да поеме отговорностите, които изисква длъжността генерален секретар на Централния комитет на БКП...


...Молбата за освобождаване на другаря Тодор Живков бе приета единодушно.


Другарят Петър Младенов бе избран за генерален секретар на ЦК на БКП с голямо болшинство - само един глас против.


С това днешният пленум завършва своята работа, каза другарят Георги Атанасов. Той ще заеме особено, повратно място и роля в развитието на страната, в процеса на дълбоките обществени промени.


Искам от ваше име да уверя другаря Петър Младенов, че в изпълнението на своите задължения той ще има подкрепата на Централния комитет, на цялата партия. Единството, което бе изразено при обсъждането на въпросите, е показател не само за зрелостта на Централния комитет, а и за твърдата наша воля и решимост да отстоим и осъществим преустройството - в името на човека, в името на България, в името на социализма", това е съобщението за решенията на пленума.


Биографията на Петър Младенов е придружена със снимка - единственият фотоматериал на първите страници на трите вестника. Публикувано е и заключителното му слово "Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа".


В словото той изказва благодарност на другаря Тодор Живков "за неговата дългогодишна и вярна служба на делото на партията и революцията. Известни са неговите заслуги през годините на съпротивата и антифашистката борба. След победата в продължение на повече от три десетилетия като първи партиен ръководител той разгърна значителни по мащаби дейност за осъществяване на социалистическите преобразования в страната. За всичко това,


изпращайки другаря Тодор Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим


и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност".


"...Изводът е един, за да изградим успешно истински социализъм, за да общуваме пълноценно с цивилизованите държави, необходимо е окончателно и безвъзвратно да демонтираме командно-административната система и да не допуснем да се появят рецидиви. На нейно място трябва да изградим самоуправляващо се гражданско общество, организирано в държава със социален строй съгласно свободния избор на народа. Избор, който веднъж завинаги нашият народ е направил.


Нека още веднъж да подчертая: ние виждаме преустройството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма.


Ние добре разбираме, че задачите, които трябва да решим, няма да бъдат леки. Отнася се за истинска революция, която е предназначена да освободи творческия потенциал на човека и да създаде условия за пълната му самореализация.


Българската комунистическа партия като плът от плътта на българския народ,


като политическа сила с дълбоки корени в нашата национална история носи огромна отговорност за успеха на преустройството. Това е отговорност пред хората на днешна България, отговорност пред онези, които посветиха живота и труда си на борбите за победата и утвърждаването на социализма на българска земя, отговорност пред бъдещите поколения. Ние поехме тази отговорност и ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа!" - така завършва заключителното слово на Младенов.


По първите страници на официозите тогава е и поздравителната телеграма от Михаил Горбачов до Петър Младенов: "Скъпи другарю Петър Младенов, от името на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и лично от свое име ви поздравявам с избирането Ви за генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. В Съветския съюз са убедени, че българските комунисти и всички трудещи се в страната ще се окажат на висотата на стоящите пред тях задачи за радикално и последователно обновление на обществото в духа на социалистическия избор. От своя страна ние и занапред ще се стремим към укрепване на съветско-българската дружба и към обогатяване на


всестранното взаимодействие между КПСС и БКП, между СССР и НРБ


за благото на нашите братски народи, за делото на социализма и мира. С искрено уважение и пожелание за успехи във вашите дела и начинания".


От обзора "Светът коментира решенията на ЦК на БКП" се разбира, че "съветските средства за масова информация отразиха широко работата на пленума на ЦК на БКП, състоял се на 10 ноември", че съобщението за решението на пленума "заема централно място" във всички медии в ГДР и ФРГ, че "белгийската телевизия и радио отделиха значително място в своите информационни блокове за работата на пленума". Информацията за отразения в чуждия печат пленум обаче се свеждат само до избора на Петър Младенов и акценти от работата му като външен министър.


Следващите три страници от вестниците са за изказванията на пленума на Атанас Константинов (член на ЦК на БКП и първи секретар на Областния комитет на БКП - Михайловград, дн. Монтана), Иван Станев (член на ЦК на БКП и бригадир на монтажна бригада в строително управление "Кремиковци", герой на социалистическия труд), Кунчо Кунев (кандидат-член на ЦК на БКП, председател на ИК на Областния народен съвет - Ловеч), Трифон Пашов (член на ЦК на БКП и министър на транспорта), Минчо Чунтов (член на ЦК на БКП и секретар на Софийския градски комитет на БКП), Петър Танчев (секретар на БЗНС) и Орлин Орлинов (член на ЦК на БКП и главен редактор на в. "Стършел").


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK