След рухването на Стената

Ако поколението след рухването на Стената се бори за свободите, с които е израснало, а ЕС започне да отстоява демокрацията сред собствените си членове, тогава бихме имаме всички основания да се надяваме, че 2029 г. ще ни даде отново поводи за празнуване.

© Fabrizio Bensch, REUTERS

Ако поколението след рухването на Стената се бори за свободите, с които е израснало, а ЕС започне да отстоява демокрацията сред собствените си членове, тогава бихме имаме всички основания да се надяваме, че 2029 г. ще ни даде отново поводи за празнуване.



Тимъти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа "Сейнт Антъни", Оксфорд. Автор е на книгите: "Ти повече не си ми брат. ГДР днес" (1981), "Полската революция: "Солидарност" (1983), "Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага" (1990), "В името на Европа: Германия и разделеният континент" (1993), "Досието: една лична история" (бълг. издание "Фама", 2012), "История на настоящето" (2000), "Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада" (бълг. издание "Обсидиан", 2005), "Свободното слово" (2016) и др. Носител на наградата "Оруел" и на наградата "Карл Велики" за принос в обединението на Европа (2017). Текстът му е публикуван в британския в. "Гардиън" на 30 октомври и в портала "Култура" в превод на Момчил Методиев.


Представете си как някой, който е станал свидетел на освобождението на Западна Европа през 1945 г., се завръща обратно там през 1975 г. само за да разбере, че диктаторите отново са на власт. Нещо подобно изпитва всеки, който посещава Централна Европа 30 години след кадифените революции от 1989 г.


В началото на тази година се срещнах в бара на един хотел в Будапеща с моя стар приятел, дисидента антикомунист Янош Киш, който в разговор с мен определи безстрастно режима на премиера Виктор Орбан като автокрация. А тъкмо Киш бе човекът, който ме запозна с Орбан през 1988 г., представяйки ми 25-годишния тогава студент като един от най-блестящите представители на новото поколение млади либерални демократи. През юни тази година на митинг в Гданск чух председателя на Европейския съвет Доналд Туск да призовава своите сънародници поляци да последват примера на движението "Солидарност" от 80-те години в




съпротивата си срещу националистическото популистко правителство


на партия "Право и справедливост". Независимо от това "Право и справедливост" отново триумфира на проведените този месец (на 13 октомври, Б.пр.) общи избори.


В Чешката република властта е поделена между министър-председателя Андрей Бабиш, олигарх, оповестен преди време като информатор на тайната полиция в комунистическа Словакия, и известния със склонността си към алкохола президент Милош Земан, който не крие симпатиите си към Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин. В Източна Германия, позната навремето като земята на ЩАЗИ, крайнодясната и отровно ксенофобска партия "Алтернатива за Германия" (AfD) получи шокиращата подкрепа на един от всеки четирима избиратели на проведените наскоро избори в три провинции: в Саксония, Бранденбург и – миналата неделя – в Тюрингия. И това въпреки факта, че тези провинции вече близо три десетилетия са част от една от най-богатите и стабилни демокрации в света, прехвърлила огромни капитали тъкмо към тези по-бедни посткомунистически региони.


Затова не е изненадващо, че коментаторите се втурват да рисуват картини с дълбоки контрасти: от вчерашната светлина към заобикалящия ни днес мрак. Мнозина смятат, че за да бъде чут гласът им в преситения пазар на идеи в интернет, е необходимо преувеличаване, поради което свикнахме да четем статии за предстоящата смърт на демокрацията, за новата епоха на диктаторите и т.н. Ала този подход е опростенчески и късоглед.


Грешката ни след 1989 г. не беше, че отбелязахме събитията в Централна Европа, последвана от балтийските държави и бившия Съветски съюз, като триумф на свободата, демокрацията, Европа и Запада. Те действително бяха такъв триумф.


Грешката ни бе да вярваме, че това е новата нормалност,


посоката, в която историята е поела необратимо. Сега сме изправени пред опасността да направим същата грешка, но с обратен знак. Бъдещият триумф на антилибералния авторитаризъм не е по-неизбежен, отколкото беше бъдещият триумф на либералната демокрация. Този предпазлив оптимизъм със сигурност се отнася за зрели демокрации като Великобритания и Съединените щати, където силите на либералната демокрация се съпротивляват активно срещу атаките на националистическия популизъм. Но това е вярно и за Централна Европа. Строго погледнато, понятието "нелиберална демокрация" е оксиморон, нещо като пържени снежни топки. Терминът обаче е полезен, тъй като описва състояние на демокрацията, при което тя е подложена на ерозия, но не е напълно унищожена. Упадъкът все още е обратим с демократични, легални средства, включително с масови мирни протести.


Начело в битката за защита на демокрацията в Централна Европа днес е Словакия, страна, която през 90-те години на миналия век бе затънала в авторитаризъм, а през последните години


бе засегната повече от допустимото от характерната за посткомунизма корупция.


Избухналите масови мирни протести след ужасяващото убийство на журналиста Ян Куциак, който се опитваше да разкрие тази корупция, и неговата годеница, доведе до падането от власт на посткомунистическия популистки премиер Роберт Фицо. Енергията на тези протести допринесе за избора тази година на една жена като президент – либерално и проевропейски настроената Зузана Чапутова, която е била едва 16-годишна по време на кадифената революция в Чехословакия през ноември 1989 г. Тя е чудесен представител на новото поколение, формирано от опита на онази епоха в Европа, която обикновено наричам "след Стената". Тъй че, когато следващия месец отида в Братислава, ще има какво да празнувам.


Оттам ще взема влака за Прага, за да пресека днешната международна граница между Словакия и Чехия и да стана свидетел на обещания голям протест срещу страховитото дуо на Бабиш и Земан. Демонстрацията ще бъде организирана от движението "Милион моменти за демокрация", ръководено от студенти, като целта ѝ е да отбележи 30-годишнината от началото на кадифената революция през 1989 г. Те вече проведоха голяма демонстрация това лято в парка Летнá, мястото на най-големите мирни протести през 1989 г. Един от организаторите, Бенямин Рол, весел и брадат студент по теология, ми разказа, че неговият баща е бил звукорежисьор на демонстрациите през 1989 г. и буквално е усилвал гласа на Вацлав Хавел.


Тъй че и в Чехия има основание за надежда.


За 30-ата годишнина от падането на Стената ще се върна в Берлин, където ще пренощувам в бляскавия и сочен за витрина на комунистическия режим Гранд хотел, днес част от веригата "Уестин". Колкото и да са шокиращи резултатите на "Алтернатива за Германия", те не представляват фундаментална заплаха за демокрацията в страната. Това не може да се каже обаче за "Право и справедливост" в Полша, тъй като партията на Ярослав Качински не крие желанието си да следва унгарския пример. Целта му е орбанизация по полски. Но той е изправен пред силни и независими медии, пред големи опозиционни партии и големи градове, които са под контрола на опозицията, както и пред мобилизирано гражданско общество.


Най-тежко е положението в Унгария. Миналата година "Фрийдъм хаус" понижи статута на страната до "частично свободна" – единствената страна в Европейския съюз, която попада в тази категория. Нещо повече, след внимателен анализ твърдя, че Унгария вече не е демокрация – дори и нелиберална – а режим от типа, който политолозите наричат "конкурентен авторитаризъм". Но дори и там този месец (на 13 октомври) опозицията успя да спечели местните избори в Будапеща. Те постигнаха това след ефективно обединяване, нещо, което продължава да е непостижимо за опозиционните партии на Полша, както, уви, и за опозицията срещу Брекзит във Великобритания. Победата в Будапеща няма да превърне Унгария внезапно отново в демокрация, също както след победата на турската опозиция в Истанбул никой разумен човек не би посмял да твърди, че Турция на Реджеп Тайип Ердоган е демокрация. Но все пак това е видим лъч на надеждата.


Неминуемо фокусът на повечето статии, включително на моята, посветени на тази 30-годишнина, е съсредоточен около въпроса: "Какво се обърка?". Но ако поколението след рухването на Стената в Централна Европа се бори за свободите, с които е израснало, а ЕС започне да отстоява демокрацията сред собствените си членове, тогава бихме имаме всички основания да се надяваме, че 40-ата годишнина през 2029 г. ще ни даде отново поводи за празнуване.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3982 Неутрално

    Между другото, като рухна Стената, и след това, като казаха по телевизията за свалянето на Живков, при мен се случиха едни и същи сцени: в казармата, в кабинета ми, като полкови телефонист, от сутринта нацепил дърва, вечерта, печката на макс, и гостуващи приятелки (бяха различни при двете събития)... Разливаме уиски за едната, вино за другата, винаги голи, и изведнъж, централата почва да свети, всички линии, 13 на брой светят! Чакайте малко другари... Дежурния офицер блъска по вратата, защо не го свързвам с този или онзи (по това време, в този кабинет можеха да влизат само командира на полка и началник щаба, никой друг). Все пак, изпълних воинския си дълг, дълги часове отговарях, прехвърлях, свързвах разговори, запалиха ми ефира, беше напрегнато, и девойките, колкото и да поддържаха клекнали моя "ефир", накрая нищо не се получи...
    Напрегната история, исторически събития...
    "Ройтерс" ако бяха направили тогава една снимка, щеше сигурно да е топ за онова време, и дори Таксиров нямаше да може да каже: "Нито една"!
    Толкова за моите спомени, за тези исторически събития...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  2. 2 Профил на Иван К.
    Иван К.
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Явно това е новата опорка , че сега е по зле отколкото през комунизма , все едно чета анализи на Дума...Дори и ДСБарите днес не говорят против комунизма , а го оправдават и звучат като Велислава Дърева. Най критичен към комунизма днес се оказа Бойко Борисов, а автентичните десни дали да не разсърдят неформалният коалиционен партньор БСП и Манолова мънкат или така са им заповядали от вън тези , които им дават грантова ...

  3. 3 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2991 Неутрално

    Отново Полша, Унгария, Чехия. Останалите са пълнеж и послушни кутрета. Каквото им свирят, това играят.. Нямаме си кадърни и добри политици.

  4. 4 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 264 Весело

    След рухването на Стената … сте свободни да вървите на майната си /имам някого предвид/. :))))

  5. 5 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2470 Неутрално

    Още един елитен гардианец от кръжеца на Уши, Кристин, Лили, Ан... , изпълнен с надежди.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  6. 6 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5393 Неутрално

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Значи тате е бил от репресивния апарат на БКП - знаем кои слагаха на телефоните !!!
    ПАК се издаде чедо милиционерско !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3836 Весело

    "Но въпросът е в друго. Че днес, 70 години след 1949 г., бягството си остава единственият начин да се спасиш от комунистите. Те са вечни и все са на власт.
    Вечни и все на власт. Ако не като комунисти, като антикомунисти.

    Честит 10 ноември!
    За 30 години постигнахме Бойко Борисов!

    И пак ще кажа: Бягайте, деца! Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте… Ако останете тук, ви е съдено да натрупате тъжно социално познание. Ние се заблуждавахме, че при демокрацията дали ще си беден, или богат, си зависи само от тебе. На вас е съдено да разберете, че и бедността, и богатството се предават по наследство."


    Д р Тони Филипов
    Редута

    klimentm
  8. 8 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2561 Неутрално

    Другари и другарки, така наречената демокрация не е като така наречения победил социализъм. Няма “победила демокрация”, и в това е сладостта, и в това е предизвикателството. Има, и ще има селски тарикати като бат ви Бойко, популисти като Орбзн, расисти като Трамп. Ще има и промити мозъчета, и руски тролски фабрики, и какви ли още предизвикателства. Това е демокрацията, да се учим от грешките си, да ставаме по-човеци, да правим другите по-човеци!

  9. 9 Профил на save_knforest
    save_knforest
    Рейтинг: 734 Любопитно

    Интересно защо няма подобен репортаж и/или книга за България? Явно има причина...

  10. 10 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 962 Неутрално

    До коментар [#1] от "hamiltonf":

    Връзкарче!😁

  11. 11 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2210 Неутрално

    До коментар [#7] от "klimentm":

    Абсолютно правилно , а и бих допълнил ,ако си от червено комунистическо семейство ,ще си богат и заслужил и кадърен ,ако не ,си нищо в България ,поне докато я разпаднат напълно да я оставят без хора .

  12. 12 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4151 Весело

    До коментар [#11] от "edin drug":

    Недейте така. Във форума има изтъкнати личности които ще се обидят - те са антикомунисти и са богати и свободни благодарение на демокрацията в България.

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4151 Весело

    До коментар [#7] от "klimentm":


    Ти май разпростряняваш позиви тази вечер?

  14. 14 Профил на Александър
    Александър
    Рейтинг: 0 Неутрално

    И до ден днешен съществува разделение между източни и западни германците. Вторите се имат за победители, а първите за втора класа граждани. Заплатите в източна Германия продължават да са по-ниски. Представите си в един ден да ви кажат, че целия начин по който сте живели до сега е бил погрешен... 🤔

  15. 15 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3493 Неутрално

    "Мнозина смятат, че за да бъде чут гласът им в преситения пазар на идеи в интернет, е необходимо преувеличаване"
    =========
    Ами да, точно така смятате, затова етикетите Нацист, Крайнодесен, популист, диктатор ги лепите където ви падне.

    Еретик
  16. 16 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3982 Неутрално

    До коментар [#6] от "КМЕТ В СЯНКА":

    Айде да не обиждаме тате, бог да го прости, който нямаше нищо общо с някакви сигнатури...
    Недей да клеветиш, поспри се!
    Срамна история...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  17. 17 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 845 Любопитно

    брилянтен анализ ,но всеки народ си заслужава диктаторите, заменихме правешкият шмекер с личният му бодигард, някои народи не са достойни за демокрация

  18. 18 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 2816 Неутрално

    Представете си как някой, който е станал свидетел на освобождението на Западна Европа през 1945 г.,..."

    Кой от кого е освобождавал Западна Европа? Нямаше ли пищене за същите думи наскоро

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  19. 19 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2721 Неутрално

    Не съм съгласен с автора.
    Най-голямата промена след комунизма е че всички ние получихме няколко фундаментални права - правото да говорим свободно, правото на политическа и икономическа дейност, правото да напускаме државата.
    Естествено правото да говорим свободно не е нужно на хората, които няма какво да кажат. Правото на икономическа инициатива не е нужно за хората, които искат друг да им даде работа.

    подпис
  20. 20 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 236 Неутрално

    "ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа "Сейнт Антъни", Оксфорд". Ти да видиш, поредния "център"!! Гордо звучи, все пак не е проста фондация, а цял център!! Е не е като "институт" или още по-малко като "мозъчен тръст", ама директор на център, съюо звучи гордо. :-)

  21. 21 Профил на wnl03619584
    wnl03619584
    Рейтинг: 236 Неутрално

    До коментар [#14] от "Александър":

    И до ден днешен съществува разделение между източни и западни германците. Вторите се имат за победители, а първите за втора класа граждани. Заплатите в източна Германия продължават да са по-ниски. Представите си в един ден да ви кажат, че целия начин по който сте живели до сега е бил погрешен... 🤔
    —цитат от коментар 14 на Александър


    Все едно писвате София и останалата чат от България. :-) Хем за заплатите, хем за самочувствието на софиянци, че са първа категория хора, не като онази плебс в провинцията, нищо че до вчера са копали тютюна в някое село. :-)

  22. 22 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 2816 Весело

    До коментар [#12] от "daskal1":

    И са се борили за тази демокрация заедно безбройните си аристократични баби и дядовци

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  23. 23 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3680 Неутрално

    Саркастично казано , ашколсун на Аш.
    Аш минава за добър западен анализатор , но и той не вижда това , което големият съветски дисидент Владимир Буковски пръв забеляза , а това е появата и практиката на новата не по-малко опасна от марксизма идеология на "политическата коректност".
    Аш вместо да прави неверни заключения за причините за появата на негативни тенденции в Източна Европа, да чете и се учи от Буковски:

    "Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

    Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

    Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

    И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

    Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

    Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност."

  24. 24 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7583 Неутрално

    Тя стената падна, но стените вътре в нас не падат.

  25. 25 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#23] от "tacheaux":

    Не е толкова просто. Западът се боеше, че на мястото на диктатурата ще настъпи хаос. Русия никога не е съществувала в условията на демокраця. А има ядрено оръжие. Демокрацията не може да се въведе с декрет, от горе. Хората трябва да я поискат и да си получат синините докато я построят и докато се научат да си я пазят и уважават.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK