Изстраданата биография на 1989 година

Апелът на 6-мата правозащитници и политически затворници, който Григор Симов успява да внесе в американското посолство първоначално само с три подписа, за да изпревари залавянето на документа от ДС

Апелът на 6-мата правозащитници и политически затворници, който Григор Симов успява да внесе в американското посолство първоначално само с три подписа, за да изпревари залавянето на документа от ДС



През 2004 г. Стефан Вълков, един от най-дългогодишните политически затворници, пише отворено писмо до Ахмед Доган, възмутен от изказването му, че "десницата няма реално изстрадана биография". Стефан Вълков му припомня, че Независимото дружество за защита правата на човека в България е основано от хора с "изстрадани биографии" - бивши политически затворници, и че българската съпротива срещу болшевишката диктатура има своя дълга история.


Днес, когато се правят опити за реабилитация на тоталитаризма в учебниците и за връщането ни в несвободата по путински тоталитарно-мафиотски модел като последните островчета на журналистическа независимост бъдат унищожени, съдебната система - окончателно подчинена на безконтролната власт на главния прокурор, разделението на властите - компрометирано в името на "здравата ръка", а правозащитните организации и въобще човешките права са посочени за враг, тридесетата годишнина от рухването на комунизма и връщането на България в свободния свят ще бъде омаловажавана и омаскарявана повече от обичайното.


Несломената съпротива




А българската 1989 г. не е само вътрешнопартиен преврат и трансформация на властта на комунистите. Тя е и година на протести и организирана съпротива. Именно тази съпротива е нарочно забравяна и на нас, българите, все така се внушава, че сме робски народ. В отвореното си писмо Стефан Вълков напомня: " у нас имаше хиляди конспирации срещу болшевишката диктатура през целия период на съществуване на така нар. тоталитарен комунистически режим от 1944 до 1989 г.".


Действително, българската съпротива никога не е сломена докрай: след ликвидирането на парламентарната опозиция се разраства въоръжената съпротива на горяните, селските бунтове срещу ТКЗС, нелегалната съпротива на конспиративните групи, масовите протести на българите мюсюлмани и на турците при насилствената смяна на имената им, бягствата през границата, които ако бъдат изследвани в тяхната масовост, рискованост и изобретателност, ще дадат потресаваща картина на стремежа към свобода, и всички форми на пасивната съпротива, заплащана понякога с лагер, затвор и дори с живота...


Но през последните няколко години на комунистическия режим съпротивата вече не е нелегална, въоръжена или пасивна, а открита и легална. Една след друга се появяват опозиционни групи, които се обявяват за зачитане на човешките права и основните свободи. Този вид противопоставяне на тоталитарната власт се случва тъкмо тогава поради съвпадението на няколко обстоятелства. За комунистическия режим икономическите връзки със Запада стават животоспасяващи, същевременно изпада в изолация заради насилственото преименуване на турците, а Съветският съюз е повел политика на "перестройка и гласност" и всичко това го лишава от възможност да разгърне в пълна степен репресиите. Подписаните през 1975 г. в Хелзинки споразумения превръщат защитата на човешките права в средство за натиск върху комунистическите режими, особено през мандата на президента Рейгън. В края на 1988 г. вследствие на Хелзинкския процес е прекратено заглушаването в съветския блок на "вражеските радиостанции" и те стават липсващата до този момент платформа за национална и международна публичност на българската съпротива, за катализирането й и за координация на действията ѝ. Особено важна е дейността на фондация "Диалог" на живеещите във Франция Петър Бояджиев, Алфред Фосколо и Антон Машев като посредник между българските опозиционери и западните медии. Един от основните фактори е насилието срещу българските турци, което ги тласка към членство и създаване на правозащитни организации и което в будните българи засилва до крайност чувството на непоносимост към диктатурата. От значение е и примерът, който дават чехословашката "Харта 77", полската "Солидарност" и правозащитното движение в СССР.


Политическите затвори като мост между две легални опозиции


Това са благоприятните фактори за появата и разгръщането на опозиционните групи. Но корените на тази легална съпротива срещу тоталитарното насилие са далеч назад във времето, много преди перестройката на Горбачов и дори преди Хелзинкските споразумения от 1975 г. Те достигат до политическите и гражданските традиции отпреди падането на България под съветска власт през 1944 г. Колкото и да е парадоксално, в политическите затвори на комунизма, където съпротивата трябва да бъде смазана, три поколения политически затворници си предават опита в съпротивата срещу една безмилостна власт. И това може да се проследи в предисторията на Независимото дружество за защита на правата на човека в България – първата опозиционна организация и най-категоричният случай у нас на легална борба срещу тоталитаризма.


Основателят и председател на Дружеството Илия Минев разказва, че още в края на 1945 г. той и негови съмишленици замисляли след излизането си от затвора да образуват дружество за защита на правата на човека, но скоро след освобождаването им отново били хвърлени в затвора.


Паметник на Илия Минев в гр. Септември, открит през 2008 г.

© Сайт на община Септември

Паметник на Илия Минев в гр. Септември, открит през 2008 г.


Илия Минев изтърпява общо 25 години в комунистическите затвори. През 70-те и 80-те години той, земеделецът Петър Пасков с общо 36 години в затвора, от които 6 години преди 1944 г., легионерите Васил Узунов с 28 години затвор и Стефан Вълков с 21 години са едни от доайените на политическите затворници в Старозагорския затвор. Самите те обаче през 40-те и 50-те години са младежи, в килиите са с много от предвоенните български държавници, виждат достойното им поведение (някои са убити или умират в затвора), участват с тях в протести срещу затворническата администрация. Най-голямо влияние върху младия Илия Минев оказва социалдемократическият лидер Кръстьо Пастухов, с когото са заедно в Софийския и Сливенския затвор, където Пастухов е убит през 1949 г. За него Илия Минев казва: "Кръстьо Пастухов си е демократ до мозъка на костите, не обича насилието. Много неща съм научил от него. Още преди 9 септември сме се срещали, възпитал ме е на обич към хората, против революции, против насилието и тиранията. Това е той!".


За да я има България


Старозагорският затвор е определен за основен политически затвор през 1963 г. и в него са изпратени политически затворници от останалите затвори. В края на 60-те там започва да постъпва ново поколение политически затворници. Едуард Генов, един от тримата студенти, протестирали срещу съветското нашествие в Чехословакия през 1968 г., пристига в Старозагорския затвор през 1969 г.: "Ние влизахме в затвора усещащи, че нещо не е в ред, но не знаещи как и защо – и ни посрещаше той [Васил Узунов] – живата легенда, съвестта на затвора. Той бе дошъл като нас 19-годишен, съдбата го беше събрала с бившите водачи на България, с професори, с хора, пълни с природна мъдрост. Вихрите на политиката ги скупчват в царството на мрака. Те угасват бързо под град от палки и олово, но бързат, трескаво бързат да предадат познанията си на нас, на бъдещите поколения, за да имаме пътеводна искрица в мрака, за да има България".


Може да се каже, че в Старозагорския затвор се избистря идеята за легалната съпротива и се намират хората, които ще я осъществят. Тук бъдещите основатели на Дружеството взаимно са се проверили през дългите години затвор в протести, наказания, опити за вербуване, взаимопомощ. Тук Илия Минев се налага като авторитетната и обединяваща фигура. В затвора най-непримиримите и с извънредно дълги присъди политически затворници поставят политическите си различия на заден план в името на борбата срещу комунизма и по-късно в Дружеството влизат хора с различни политически убеждения: легионери, земеделци, демократи... В затвора традиционното етническо и верско добросъжителство прераства в солидарност, въпреки опитите на Държавна сигурност да я разрушат. Тук са и осъдените като младежи Алфред Фосколо и Петър Бояджиев – по-късно от Франция двамата ще организират кампании за емигрирането на политически затворници като д-р Николай Попов и Димитър Пенчев; Бояджиев, който изтърпява 10 години в затвора, познава много добре затворниците от 70-те години, ползва се с доверието им и на него те ще предават по телефона информация за акциите си или за репресиите, а Алфред Фосколо ще е връзката с френските журналисти.


Протестите в затвора като гладните стачки, отказа от работа и индивидуалните или колективни протестни писма се основават на правото на затворниците да подават оплаквания от произвол и имат пряко отношение към по-сетнешната правозащитна идея да бъде накарана властта "да спазва собствената си законност", въпреки че тези протести донасят наказания и дори нови присъди. През 1969 г. след няколко изложения, с които обявява гладни стачки и в които пише: "Не можете да отречете, че и след 25 години управление вие продължавате да воювате със собствения си народ", Васил Узунов получава вътрешна присъда от 5 години затвор. Георги Заркин, убит в Пазарджишкия затвор през 1977 г., през 1968 г. получава вътрешна присъда от 5 години за писменото си обяснение за отказ от работа, в което пише: "Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите. Ако трябва да вярвам, че Русия е "освободител" на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Те наистина я освободиха от Свободата".


На свобода хора като Илия Минев не спират да изпращат на Запад писма, с които да привлекат вниманието към нарушаването на човешките права и свободи в комунистическа България. Самият той разказва: "Беше се заговорило вече за Женевски споразумения, после за Хелзинкските. През това време аз пиша – до министър-председатели, президенти, до Вашингтон и Виена. От 1972 до 1975 г., когато стана подписването в Хелзинки на 1 август – все пиша!". Едно от писмата е заловено от ДС и на 24 април 1975 г. е арестуван и е осъден на 6 години затвор. Тези упорити, прескъпо заплатени опити за гласност за репресиите на комунистическия режим постигат своя успех със създаването на Независимото дружество.


Апелът на шестимата


Към началото на 80-те политическите затворници достигат до идеята за правозащитна организация като форма на борба с комунизма. Особено важна е ролята на Илия Минев. Григор Симов пише: "С бай Илия дотогава не бях споделял за евентуална въоръжена борба, но до него бе стигнал "слухът", че съм говорел нещо в тази насока, и затова при един случай, ми се сопна, че не искал България да е разделена на "северна и южна"! От този ни разговор разбрах, както и предполагах, че бай Илия е категорично против да разсъждаваме за мащабна въоръжена борба, заради огромните отрицателни последствия!".


През ноември 1986 г. Григор Симов написва декларация, с която българи се присъединяват към декларацията на 122-ма унгарски, чехословашки, полски и източногермански дисиденти от октомври 1986 г., и открито писмо до започналата във Виена среща по изпълнението на Хелзинкските споразумения. Григор Симов обикаля страната за подписите на други свои съзатворници и на 19 декември 1986 г. внася документите в посолството на САЩ. Станали известни като Апела на шестимата, документите достигат до Виенската среща с подписите на Григор Симов, Илия Минев, Цеко Цеков, Едуард Генов, Стефан Савовски и Божидар Статев и са огласени от американската делегация, съобщени са от Радио "Свободна Европа" и ББС, а Петър Бояджиев и Алфред Фосколо уреждат публикуването им във френската преса заедно с телефонно интервю на Жорж Дюпоа с Едуард Генов.


Статия във френския вестник Le Quotidien de Paris, озаглавена "Битката на шестимата български дисиденти" и телефонно интервю с Едуард Генов на френския журналист Жорж Дюпоа. Публикацията е от 2 април 1987.

Статия във френския вестник Le Quotidien de Paris, озаглавена "Битката на шестимата български дисиденти" и телефонно интервю с Едуард Генов на френския журналист Жорж Дюпоа. Публикацията е от 2 април 1987.


Независимото дружество за защита на правата на човека


Държавна сигурност арестува подписалите, но международната гласност смекчава реакцията на режима. След два месеца следствие Григор Симов е интерниран в Силистренско, а останалите са освободени. Едуард Генов започва сондажи за създаване на комитет. В края на декември 1987 г. двамата със Стефан Савовски посещават Илия Минев и решават да се учреди дружество за защита на човешките права. Едуард Генов трябва да събере 20-30 души приятели. На 16 януари 1988 г. в дома на Илия Минев в гр. Септември се основава Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Неговите основатели са същите хора, подписали апела и писмото, както и други бивши политически затворници.


Независимото дружество основава дейността си на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., Заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за задача да защитава правата на всички български граждани "без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален и социален произход". За главна цел Илия Минев определя "да освободим българския гражданин, пък било то турчин, българин, циганин, от страха, който вследствие 45 години терор комунистическият режим в нашата страна създаде като психоза в душата на човека, да отслабваме възела, който е затегнат от режима".


Дружеството огласява много случаи на насилие и потъпкани човешки права, главно чрез обаждания до Радио "Свободна Европа". Това привлича много нови членове и особено турци – жертви на последната голяма репресия на режима, и към началото на 1989 г. членовете са над 400, създават се местни структури. Спрямо Дружеството репресиите на режима са най-сурови в сравнение с останалите опозиционни групи. Основателите са пребивани, изселвани, експулсирани от страната, поставяни под домашен арест. С превантивни арести Държавна сигурност осуетява срещите със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед и френския президент Митеран. Опитите на Независимото дружество да получи юридическа регистрация са блокирани с арести преди събранията, конфискуване на документите за регистрацията и бюрократични откази, както и със създаване на казионна имитация на комитет за защита на човешките права през юни 1988 г. От началото на 1989 г., два дни след като членове на Дружеството се срещат с френски журналисти, придружаващи президента Митеран, режимът, чиито репресивни методи са допълнително ограничени от тази известност, започва клеветническа кампания във вестниците, която трябва да представи основателите на Дружеството като фашисти, неморални и налудни личности, хора с криминално минало. Но арестите, последвали срещата с френските журналисти, са отразени в основните френски вестници, а изземането на личния архив на поета Петър Манолов и неговата и на Илия Минев гладни стачки довеждат до това, от което Държавна сигурност се страхува – публично легитимиране и общи действия на опозиционните групи. Поетът Петър Манолов е подкрепен от Клуба за гласност и демокрация, както и от световноизвестни писатели и международни правозащитни, писателски, журналистически организации. След един месец властта е принудена да върне архива и поетът прекратява гладната стачка, а Илия Минев продължава още един месец, до 17 март 1989 г., когато е загубил 38 килограма от теглото си, и я прекратява едва след като получава официален отговор от Главна прокуратура. Местни структури на Дружеството заедно с организациите на Демократичната лига за правата на човека и Дружеството за подкрепа на Виена 89 са в основата на Майските протести на турците през 1989 г. Членове на Дружеството стават основатели и на други правозащитни организации. Новата легална опозиция се превръща в един от огромните проблеми на режима и на 16 февруари 1989 г. МВР създава специален щаб за борба с тези групи.


В крайна сметка експулсирането на основателите, мерките на ДС за изолация на Илия Минев и останалите от ръководството и клеветническата кампания, а най-вероятно и внедряването на агенти, въпреки че за това все още няма достатъчно документални доказателства, довеждат до разцепление в Дружеството малко преди падането на режима. За организиращите транформацията на властта си комунисти ликвидирането на този осъзнат и решителен противник е твърде важно. Крилото на Илия Минев е отстранено от новозараждащия се политическия живот след 10 ноември 1989 г. както от конкурентното крило на Румен Воденичаров, така и от останалите опозиционни организации. Илия Минев не е допуснат от организаторите да говори на първите митинги на опозицията и е грубо изтикан от сцената. Но Дружеството вече е дало началото на легалното противопоставяне на комунизма у нас и е показало, че защитата на човешките права е слабото място на тоталитарната власт.


В заключение: у нас след ликвидирането на легалната опозиция и на горяните съпротивата не беше така масова като в други страни под съветско господство, защото тук комунистическите ръководители бяха по-сервилни към Съветския съюз и затова по-старателни в потискането на всяка проява на несъгласие; едва в последните години в условията на криза на режима се появи жива връзка между вътрешната опозиция и свободния свят и започна да се формира опозиционна среда. Но тъкмо заради това тази обречена, безнадеждна и беззащитна съпротива, както я описва Едуард Генов, заслужава ако не повече, то не по-малко почит и място в историята. А като важна част от съпротивата срещу тоталитарната власт и чуждото съветско господство историята на Независимото дружество и на политическите затвори по време на комунизма е твърде значима за българското национално самосъзнание, важна за гражданската култура във време, в което отново се появиха заплахи за свободата. Тя очаква своите задълбочени и честни изследователи.


Това е съкратена редакция на статията, която изцяло можете да прочетете в сп. Диалог.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 1018 Любопитно

    Наистина има хора с десни убеждения,но те не са в политиката.Тва което ни се представя като дясно,всъщност е автентично лилаво и буди само смях и съжаление.

    И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
  2. 2 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2542 Любопитно

    "Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите. Ако трябва да вярвам, че Русия е "освободител" на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Те наистина я освободиха от Свободата".

    Манипулаторчета жалки, сигурни ли сте че Заркин е писал Русия, а не Съветският съюз? Каква Русия ви гони по времето на СССР?

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  3. 3 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1974 Весело

    "Днес, когато се правят опити за реабилитация на тоталитаризма в учебниците и за връщането ни в несвободата по путински тоталитарно-мафиотски модел като последните островчета на журналистическа независимост бъдат унищожени, съдебната система - окончателно подчинена на безконтролната власт на главния прокурор, разделението на властите - компрометирано в името на "здравата ръка"..."

    - Фалшива пропаганда.

    "Очевидно се оплитат в едно жълтопаветниците, БСП, кремълските проксита и банкерът беглец"
    "Странната амалгама зад неподписването на указа за Иван Гешев" -
    Зюмбюлев в https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7854110
    После да не се чудите що 24 часа е „Пеевска“ медия…

  4. 4 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4865 Неутрално

    Изключителен материал! Поздравления за авторите!

    А колкото до:
    " За организиращите транформацията на властта си комунисти ликвидирането на този осъзнат и решителен противник е твърде важно. Крилото на Илия Минев е отстранено от новозараждащия се политическия живот след 10 ноември 1989 г. както от конкурентното крило на Румен Воденичаров, така и от останалите опозиционни организации. Илия Минев не е допуснат от организаторите да говори на първите митинги на опозицията и е грубо изтикан от сцената."


    ...тъжна история. Човекът цял живот се е борил със всичките си сили, и то в тоталитарна среда, страдал е, бил е на косъм от физическо унищожение, и накрая, доживява демокрацията, и новите господа, новите "партизани", му затварят "вратата"!
    Много тъжна история! Поклон пред Илия Минев!

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  5. 5 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1298 Неутрално

    Интересно писмо - искали сме "право на свободно движение и емиграция", обаче сега не сме доволни от бежанците... Всеки и прав за себе си и за момента.

  6. 6 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1692 Неутрално

    Трябва да се знаят, помнят и почитат хора като Илия Минев. Както се вижда, неговият национализъм е съвършено различен от псевдонационализма на днешните ни рубладжии. Невероятни хора са били хвърлени в комунистическите затвори.

  7. 7 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1692 Неутрално

    До коментар [#2] от "Julian Mall":

    Има издадени от сина на Заркин документите, обвинителните актове и присъдите. Георги Заркин е написал точно така - Русия. Както и да си мени кожата и името, Русия си остава вредна империя.

  8. 8 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4865 Неутрално

    Илия Минев (1917-2000) – антикомунист, патриот и демократ, излежал 33 години в затвори и концлагери по време на комунистическия режим – повече от колкото Нобеловият лауреат за мир Нелсън Мандела.
    Посмъртно е удостоен с най-високия български орден „Стара планина” – I степен. Паметни и вечни ще бъдат думите му „Ти какво пожертва за да има и утре България?”.
    На 18.ноември 1989 г. Илия Минев говори пред членове на НДЗПЧ в Южния парк, след като организаторите на първия демократичен митинг, проведен същият ден на площада пред катедралата „Св. Александър Невски”, отказват да му дадат думата.
    Някой през всичките тези години, попита ли организаторите на първия демократичен митинг, защо не са дали думата на Илия Минев?!

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  9. 9 Профил на xlz18524590
    xlz18524590
    Рейтинг: 254 Неутрално

    Поздравления за авторите и съчувствие към достойните българи, които продължават да бъдат малцинство в страната.

  10. 10 Профил на Daniela Gortcheva
    Daniela Gortcheva
    Рейтинг: 288 Неутрално

    До коментар [#2] от "Julian Mall":

    Хората по времето на комунизма казваха Се сере. А когато се говореше за злото, което сполетя България със съветската окупация, се казваше Москва или Русия. В текста е точно Русия, дали сме линк към сайта на Диалог, там са посочени източниците. Отивате и четете, не да ми се правите на много умен тук.

  11. 11 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3501 Неутрално

    "Но в затвора попаднал на хора
    и станал човек."

  12. 12 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 995 Неутрално

    Изключителен материал! Поздравления за авторите!А колкото до: " За организиращите транформацията на властта си комунисти ликвидирането на този осъзнат и решителен противник е твърде важно. Крилото на Илия Минев е отстранено от новозараждащия се политическия живот след 10 ноември 1989 г. както от конкурентното крило на Румен Воденичаров, така и от останалите опозиционни организации. Илия Минев не е допуснат от организаторите да говори на първите митинги на опозицията и е грубо изтикан от сцената."...тъжна история. Човекът цял живот се е борил със всичките си сили, и то в тоталитарна среда, страдал е, бил е на косъм от физическо унищожение, и накрая, доживява демокрацията, и новите господа, новите "партизани", му затварят "вратата"!Много тъжна история! Поклон пред Илия Минев!
    —цитат от коментар 4 на hamiltonf


    Ами ДС внедрява човек в организацията, който много бързо става и неин председател, а Минев е сложен като почетен такъв и цялата работа се поема от ДС сетне - уж са десни и за демокрация, а всъщност - комунисти и агенти долни.Но това стана ясно няколко години след това.Ама нали и в СДС бяха по същия начин внедрени агенти на ДС - Анжел Вагенщайн, Петър Берон, Георги Марков и още доста други, които свършиха това, за което бяха сложени и днес дори се изкарват герои!

  13. 13 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 382 Неутрално

    Иронията е, че днес, буквално само няколко години по-късно, консервативното британско правителство отказва да публикува доклад за финансирането си от руски олигарси, а в Сиатъл социалистите празнуват победа над "собственика" на града Безос...
    Както се пее в една песен "как се обърнаха нещата".

  14. 14 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 382 Неутрално

    ... А свободният свят се ръководи от малоумник като Тръмп, как можах да забравя

  15. 15 Профил на Емо
    Емо
    Рейтинг: 649 Неутрално

    И от мен поздравления за авторите! Материалът е конкретен, убедителен и необходим. Хубаво е да се знае, че макар и в малки мащаби и ние сме имали някаква опозиция, а не само доносници, нагаждачи и наплашени. Спомням си, че през цялото лято на 89-та по "Свободна Европа" говореха за шестима арестанти в следствения арест на ДС. Мисля, че Константин Тренчев и Христофор Събев бяха сред тях. Хубаво е някой от малкото останали сериозни журналисти да разнищи и тази история.

    Три са според мен основните пороци на българина: липса на респект към закони, правила и личности; тарикатлък на дребно и на едро (ако може), както и несъразмерна завист. Три са основните пороци на държавния чиновник: корупция, немарливост, мързел. В която и лоша новина да прочетете, ще откриете причината в някой или някои от тези пороци.
  16. 16 Профил на xhi13317223
    xhi13317223
    Рейтинг: 510 Неутрално

    "Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите. Ако трябва да вярвам, че Русия е "освободител" на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Те наистина я освободиха от Свободата".Манипулаторчета жалки, сигурни ли сте че Заркин е писал Русия, а не Съветският съюз? Каква Русия ви гони по времето на СССР?
    —цитат от коментар 2 на Julian Mall

    Не ти ли се струва че повече би прилягало да помълчиш с наведена глава пред тези страдалци със съсипани съдби и животи?

  17. 17 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2890 Гневно

    В клеветническата кампания срещу Независимото дружество за правата на човека бяха включени и училищата. В моето пристигна заповед учениците и учителите да гласуват текст, койтозаклеймява тяхна декларация срещу възродителния процес. Нямам представа каква правна стойност щеше да има този документ. Може би нещо подобно на днешните "спонтанни" мнения за подкрепа на изрода Гешев от трудовите колективи на МВР, ДАНС и УНСС, където се оказа, че ректора е писал от името на всички преподаватели без да ги пита и без да има това право. Чест прави на класната ни, учителка по математика, която категорично отказа да ни принуждава да гласуваме по заповед.
    А промяната в края на 1989 г. се оказа подмяна. Разни комунисти до мозъка на костите си като Ахмед Доган, Емил Кошлуков, Георги Марков се провъзгласиха за дисиденти, каквито никога не са били и започнаха да ни задължават да им благодарим. Уредиха си техния живот и продължават да тровят нашия. Сигурен съм, че ще горят в ада хилядолетие поне.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  18. 18 Профил на Daniela Gortcheva
    Daniela Gortcheva
    Рейтинг: 288 Весело

    До коментар [#2] от "Julian Mall":
    само да Ви кажа, че единият плюс на вашето "мнение', го дадох аз по погрешка, виждайки цитата в началото. Предполагам, че и други са се заблудили по същия начин. Та да си знаете и да не си мислите, че някой Ви се е хванал на манипулаторската въдичка. Жалко, че няма възможност човек да си премахне лайка, както във Фейсбук.

  19. 19 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8526 Неутрално

    Разни провокатори, като Кошлуков и Доган после обраха лаврите и се изкараха единствените политически затворници, борещи се за свобода и демокрация. И добре осребриха това през годините на демокрацията.

  20. 20 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    До коментар [#10] от "Daniela Gortcheva":

    В статията няма никакво документално писмо от Заркин, а препис със същият цитат! Вие които не се посвенихте дори Левски да фалшифицирате и да пишет небивалици как турците обвивали с парцали копитата на конете си да не разваляли рахата на българите ще се посвените да преиначите думите на един политзатворник!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  21. 21 Профил на Daniela Gortcheva
    Daniela Gortcheva
    Рейтинг: 288 Неутрално

    До коментар [#20] от "Julian Mall":

    Не четеш, другарю. Спамиш. Най-долу има линк към цялата статия, която е публикувана в сайта на сп. Диалог. Източниците са там. Марш да четеш.

  22. 22 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    До коментар [#21] от "Daniela Gortcheva":

    Другарке, Горчева искам да видя сканираният текст на писмото, не вашите волни преписи!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  23. 23 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4865 Неутрално

    Изключителна статия:
    https://cao.bg/илия-минев-българският-нелсън-манде/

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  24. 24 Профил на Daniela Gortcheva
    Daniela Gortcheva
    Рейтинг: 288 Неутрално

    До коментар [#22] от "Julian Mall":

    Дали сме източник. Четете. Ама то трудно упражнение това четенето.😀

  25. 25 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4865 Весело

    До коментар [#24] от "Daniela Gortcheva":

    Излишно внимание обръщате на другарите тролове, просто - излишно...

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  26. 26 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10286 Неутрално

    Истински противници на режима са били изтикани в опит да бъдат и забравени. Добре е да има такива свидетества на времето..

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  27. 27 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    До коментар [#24] от "Daniela Gortcheva":

    Приемете ме за компютърно неграмотен и ми дайте линка, ама не към статията в Диалог, а към сканираното копие на писмото на Заркин като това което сте сложили в началото на статията в Дневник! Това може да ги свърши и нетрола който пише в Дневник със собственото си име и снимка, а не се представя за автомобилен състезател!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  28. 28 Профил на Daniela Gortcheva
    Daniela Gortcheva
    Рейтинг: 288 Неутрално

    До коментар [#27] от "Julian Mall":

    Отивате на този линк и си купувате книгата. Прочитате я и ако искате, сканирайте документите. Белким нещо научите. Не все да чакате някой друг да Ви свърши работата.
    https://knizhen-pazar.net/products/books/645790

  29. 29 Профил на Vunk
    Vunk
    Рейтинг: 16 Неутрално

    Даниела Горчева,
    Ти си една дълбоко комплексирана жена, на която
    трябва да й се отнеме възможността да трови читателите.
    Разполагате с особено зловонен потенциал, с чиято помощ си развила необикновения си професионализъм.
    Журналист, общественик €, изграден и завършен във фекалната яма!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK