Книгите за оплаквания, или за дефицитите през социализма

Книга за оплаквания

© Авторът

Книга за оплаквания



Книгите за предложения, похвали и оплаквания са източник за опознаване на всекидневието при социализма. Те са въведени в България по съветски модел от началото на 50-те години. Появяват се и в други социалистически страни, например Полша, в магазини, заведения и обществени места със същите им възлагани задачи като в СССР.


По идея на Ленин


Макар и изолирано, например на железопътни гари, книги за жалби са съществували още в досъветска Русия. Нормативното им и повсеместно въвеждане във всички сектори на търговията на дребно и услугите е акт на съветската власт по идея на Ленин и се осъществява постепенно от 1926 г. нататък, отначало в магазините, после в заведенията за обществено хранене, хотелите, лечебните заведения (болници, родилни домове, санаториуми), ателиета и други места за услуги (бръснарски и фризьорски салони) или за поръчка и поправка на различни вещи, гарите и автогарите и на редица други места, където потребителите на стоки и услуги влизат в контакт с обслужващ персонал. Там книгата е трябвало да бъде поставена на видно и достъпно за клиентите място. На книгите са били възложени функциите да служат за връзка с потребителите и бърза реакция при констатирани нередности в обслужването, а оттук – и като инструмент за контрол на работата в споменатите сфери и сектори.




Кой и защо се оплаква?


В книгите за оплаквания у нас пишат най-различни хора. Стилът, почеркът и правописът на едни подсказва, че клиентът не се отличава с добра езикова и писмена култура. В други случаи, обратно, те свидетелстват за висока езикова компетентност, за обиграност в административното писане.


В книги от Габрово няколко от оплакващите се граждани се позовават на държавни или местни нормативни актове (постановления, инструкции, заповеди), които в дадените случаи смятат за неизпълнени или нарушени; препращат и към критични публикации по съответния проблем в пресата. Тези позовавания биха могли да се разглеждат като свидетелство за проявяван интерес, поне от част от гражданите, към актуални проблеми в икономиката и в частност в търговията.


Клиентите най-често се оплакват от невежливо, понякога грубо отношение на продавачи и други обслужващи, неспазване на работното време, липса или недостиг на стоки – било то шлифери, ученически чанти, бира или малки хлебчета; от проблеми при покупка или невъзможност за купуване на стоки, изложени във витрините, или при връщането на стъклени бутилки и буркани. При изработка на артикули по поръчка и при поправка на вещи – от неспазен срок за изпълнение, използване на нискокачествени материали, дефекти в изработката и промени в поръчания дизайн. И не на последно място – от връзкарство при покупка на стоки, понякога дори съвсем елементарни като кибрит.


За какво говори всичко това?


Какво е социалистическото тук? Проблеми с връщането на стъклен амбалаж човек може да има и в днешна Германия. В нашия случай водеща е връзката на тези проблеми със "системата". На пръв поглед клиентите на магазина-ателие за кожени изделия пишат буквално за дреболии – кожи, ципове, копчета. Но от звучащите като оправдания отговори на управителя на магазина и председателя на предприятието разбираме, че малките проблеми се дължат на по-големи проблеми в плановата икономика: хроничен недостиг или липса на суровини и/или неправилно планиране, липса на или недобра координация между отделни предприятия, в частност тези, които доставят суровини на кожарското предприятие. Същото впечатление оставят книгите в останалите три обекта, особено в сладкарницата. В крайна сметка на тези места клиентите се сблъскват не просто с липса на ципове или кибрит, а с несъвършенства и дефицити на плановата икономика.


Примерите са от София, 1956-1958 г. – Показен магазин на ТПК "Кожиздел" за собствено и поръчково производство на чанти и други кожени изделия, както и за поправка, централно разположен, ул. "Алабин"; София, 1957-1958 г., 1960-1964 г. – Магазин №43 на "Нармаг" за облекло, централно разположен, ул. "Г. Кирков"; Габрово, 1971-1976 г. – Сладкарница №27, на оживено място (срещу жп гарата); Габрово, 1971-1975 г. – Ресторант "Могильов", нов, луксозен, в центъра на града).

Оплакванията от отказа да се изкупува стъклен амбалаж без подмяна, макар той да е бил платен от клиента; от практиката да не се предлагат по-евтини продукти преди изчерпването на по-скъпите от същия вид (например "Обикновена" бира, преди да е продадена онази с марката "Оригинал"); от нежеланието на сервитьорите да обслужват клиенти с малки поръчки или, както се жалва една група в габровския ресторант, от "насилственото сервиране" на повече и по-скъпи ястия и напитки Оплакванията от този вид отвеждат към преплитането на партийната и държавна повеля за изпълнение на плана и личния интерес на търговците да постигнат по-голям оборот, а с това – и премии. Оттук техните всекидневни практики влизат в конфликт с всекидневните практики на потребителите.


Книгите за оплаквания като източник за социалистическото всекидневие


Макар да използвам книги от различни места и времена и макар оплакванията да са писани от най-различни хора, те, както и отговорите на тях могат да се разглеждат като източник за създаването на картина на всекидневния живот през социализма. Поради актуалността на оплакванията спрямо момента на конкретните случки и поради – в повечето случаи – реалистичността и фактологичността на оплакванията книгите са огледало, отразяващо неща от реалния живот.


За разлика от биографичните разкази при интервю само с един човек, в което той разказва за живота, тук множество хора пишат за единични неща от живота, които понякога са локализирани съвсем точно във времето – с час и минута. Именно поради тази единичност и конкретика те позволяват прозрения например за това как дефицитите в икономика определят някои всекидневни действия и планирането на времето, т.е. те са един от факторите, структуриращи всекидневния живот.


Стратегии и тактики на купувача и продавача


За да получи най-сетне артикула, чиято изработка или поправка се бави, човек трябва понякога за втори или даже трети път да напусне работното си място или да се отклони от някаква друга дейност и да отиде до магазина в определен час – масови са оплакванията от "загубено време". За да си купи бира през лятото, трябва да знае, че не трябва да разчита на кварталния магазин, а да отиде до централната част на града, където магазините се зареждат приоритетно. За да върне стъкления амбалаж, трябва да планира обиколен маршрут, през няколко магазина. Тоест трябва да усвои и умело да ползва знания, стратегии и тактики за разрешаване на всекидневните проблеми в реално преживявания социализъм.


Повечето оплаквания са фактологични, но не липсват и такива с ирония, реторични фигури, субективни оценки или критики, които са насочени не само към дребния всекидневен проблем, с който някой се сблъсква, а към проблеми на "системата". В оплаквания от този тип могат да бъдат разчетени представи на хората за правилност и неправилност на света, в който те живеят. От тях разбираме и нещо за оценките, които те дават, за пропастта между желанията, очакванията им и реалността.


Оплакванията за нередности, които управите на предприятията за търговия и услуги са оценявали като основателни, са водили до наказания по Кодекса на труда или административни санкции, вариращи от забележка и мъмрене до преместване на друга работа. Клиентите са знаели за последствията, до които може доведе едно оплакване, и при възникнал проблем съвсем целенасочено са искали книгата и, ако това все още не е помагало, започвали са да пишат оплакване. Интересен пример идва от книгата на магазина за кожени изделия, в която клиент се оплаква, че, първо, поправката на двете му чанти не била изпълнена в уречения срок, второ, това налагало да си губи времето за повторно идване в магазина и, трето, магазинерката проявявала незаинтересованост към проблема. След това е задраскал оплакването си и под него е написал похвала. Очевидно написаното оплакване е променило поведението на продавачката в желаната от клиента посока и той е получил чантите си.


От оплакване

© Авторът

От оплакване

От своя страна магазинерите също изработват и прилагат стратегии – за избягване на санкции. Търсят начини как при поискване да откажат предоставянето на книгата, която обикновено държат на скрито вместо на видимо място. Всъщност в част от оплакванията освен по ключовия проблем клиентите се оплакват и от първоначалния отказ да им бъде дадена книгата. "С голям зор ми се даде книгата", пише клиентка на габровската сладкарница. Друга тактика е набавянето на свидетел, който под оплакването да напише опровержение или да представи друга версия за случката. В едно оплакване магазинерът си е намерил доста авторитетен свидетел, добавил пред името си "доцент" и след него – "съветник към Столичния градски народен съвет", и отбелязал в текста: "Оплакването на гражданина по мое дълбоко убеждение не е основателно."


Прочетено в книгите
(запазен е автентичният правопис):


Нареждаме Ви да държите на видно място в магазина книгата за похвали и оплаквания, както и да я представяте на председателя на кооперацията, най-късно на следващия ден след всяко вписване в нея. За неспазване на горното ще Ви държим отговорна.
София, 23 септември 1958 г.


Влезнах да си купя шлифер и един гражданин ми направи лошо впечатление. Закани се на продавачката че ще изхвърчи от магазина и то нямаше никакви особени причини от страна на продавачката.
София, 21 октомври 1961 г.


Табакова се държи вулгарно, което не подобява на един продавач при социалистическото общество.
София, 22 юни 1961 г.


Нема питки на сладкарницата тук е централен пунт или червените книжки ви са в жоба и не мислите понататак БУКЛУК ръководители
Габрово, 15 юли 1971 г.


Господа ръководители II ра сутрин немала питки вие сте некадърници.
Габрово, 16 юли 1971


всека сутрин баници нема. поиска(м) халва – неме. въобще закуските от 6:30 като идем, нема. тук 11 влака пристигат и заминават. крайно време е държавните органи да прочистат тая организация, защото тя гнила и некадърна. томозят хората и развалят настроението за работа. молим градски и окръжен комитет да обърнат внимание. въпроса че отнесеме до ЦК НаБКП. нема време да кажа повече, отивам на работа, Без закуска. (с добавени препинателни знаци)
Габрово, 1971 г.


Аз съм ученичка. Почти редовна клиентка на тази сладкарница. Нахално ми беше отнета пастата и бозата от които бях изяла много малко и бях наругана с много обидни думи, тъй като времето е минало и трябвало да си ходи. А защо тогава ми продава, като няма време.
Габрово, 16 февруари 1973 г.


Система е в магазина да не се приема амбалажа. Налага се възрастни хора и деца да разнасят празни стъкла от магазин на магазин. Моля стопанското ръководство да вземе необходимите мерки за подсигуряване на касети и др. мероприятия за отстраняване на констатираното.
Габрово, 23 ноември 1973 г.


Авторът е етнолог, представи темата на международната конференция "(Пре)осмисляйки социализма. Знание, памет и забрава за социалистическото минало" /7-9 ноември 2019 г./


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK