Без факли за Ньой

Лъвът от Мемориала на Първи и Шести пехотен полк

© Юлия Лазарова

Лъвът от Мемориала на Първи и Шести пехотен полк



В хладната привечер на 27 ноември виждам как пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се събират млади хора. Двама-трима сред тях с плакати срещу Ньойския договор. Сто години по-късно, разбира се. Ето ти среща с историята. Изчислявам наум, че те би трябвало да са поне петото поколение след края на Първата световна война. Ала в съвсем друго време. И в съвсем друга България, което е видимо. Усмихнати и ведри лица, без видим отзвук от някаква историческа травма. Нищо общо с наелектризираните младежки шествия навремето (през 1929 г. или 1939 г.), запечатани на фотографиите, носещи изблика на колективна болка. Никаква прилика и с тъмната и фанатизирана маса на "Луковмарш": няма бръснати глави, качулки, агресия, нито налудничави татуировки. Приличат на съученици, събрали се след часовете. Приближавам се, заговарям някои от тях. Оказва се точно така. Група момичета казват, че са от Първа английска, имало и малка група от Немската. Членове на клуб "Родолюбие", сформиран преди година. Останалите са студенти по история. Общо стотина души, не повече. Искат да отбележат датата, нали е важна за българската история. Междувременно обсъждат свои си работи и някакви неизвинени отсъствия.


Дискретно встрани съзирам двама полицаи. Чакат ги, кога ще тръгнат. На мен пък ми е интересно накъде ще поемат. Между двете световни войни властта прави всичко възможно студентските шествия да не протестират пред посолства на съседни държави, да не говорим за великите сили, защото това не само влошава отношенията на България, но и парализира малкото възможни дипломатически инициативи. Тогава има истински сблъсъци между полицията и студентите по "Царя", бой с палки и съответно с дръжките на черните знамена. Чувам, че полицаите говорят по радиостанциите си, оттам явно ги подканват, говорят им нещо за "Орлов мост". Съобразявам, че става дума за предварително обявеното автошествие на майките на деца с увреждания срещу Валери Симеонов. Днес част от самозваните "патриоти" имат проблем със собствения си народ, какъв ти там Ньой През деня пък попаднах на протеста на синдикалистите от "Подкрепа" по повод на болничните, забъркан най-вече от ВМРО. Кашата е пълна.


Две училищни барабанчета дават сигнал и шествието бавно и спокойно тръгва в редица. Трам-таратам На кръстовището на Университета минувачи ги гледат с почуда. "Някакво училищно тържество", допусна една жена. Никой изглежда не разпознава знамето с частите на България или лозунгите за Ньой. Колоната стига до парламента. До паметника на Цар Осводител "ура-патриоти" все пак са паркирали три коли с черни знамена, може би през деня са държали речи, които съм пропуснал. Чуват се каба-гайди. Но на запис. Жива душа не се вижда. Студено е, а и "политическите патриоти" явно си имат по-важни грижи.




Шествието неусетно стига до Военния клуб. Накъде ли ще поемат, гадая аз. Дали не по "Раковски", към Вазовата къща, както е било през 1919 г.? Тогава, при веста за тежките клаузи на Ньойския договор, за откъсването на Западните покрайнини, на Добруджа и непосилните репарации, събралото се множество, объркано, просто не знае какво да стори, накъде да поеме. По спомени на съвременници някой внезапно казва: "Към Вазов" и всички тръгват. Голям брой хора изпълват "Раковска" в близост до дома му. Скандират името му. Възрастният народен поет не знае как да реагира. Накрая излиза на балкона, стъписан, посрещнат е с овации. В същото време се отваря прозорец от отсрещната сграда (днес БДЖ, тогава Министерски съвет). Някакъв министър решава, че стеклото се множество е дошло при властта и чака реч. Освиркват го. Вазов наново излиза на балкончето си, със сълзи в очите. На няколко пъти сочи с ръка към гърлото си, че е останал без глас, че няма думи. И се прибира. След време публикува във в. "Мир" извинение към българския народ и неговата младеж. Поразяващ по достойнството си текст и акт. Пише, че се разкайва, ако с любовта си към отечеството и към земята на св. Климент е подтикнал българите да дадат толкова скъпи жертви. Спира се на това и в анкетата си с проф. Иван Шишманов. Дали младите хора от шествието са чували за това? Едва ли. Няма го в учебниците. А то е важно за националното ни самосъзнаване. И наистина издига народния поет на пиедестал.


Шествието за Ньой обаче отминава "Раковски", продължава към някогашния царски дворец, а оттам – към площад "Света Неделя". Тук навремето са посрещнали стоте хиляди пленници, завърнали се след подписването на Ньойския мирен договор – парцаливи, измъчени, полуживи. Тогава от парламентарната трибуна отдават почит на жертвите – 150 000 само в Първата световна и общо 400 000, ако се съберат с предходните войни. 400 000 души само за шест години (1912-1918 г.). Чудно ли е тогава, както пише в свой репортаж журналистът Стефан Танев, че черните забрадки в столицата властват в пъти над всички други дамски капели, прикриващи късо подстриганите коси по новата мода "бубикопф"? И сякаш утаилата се болка на този площад с нещо провокира чудовищния атентат през 1925 г., най-кървавия за своето време. Инспириран от Съветска Русия, но организиран от бивши фронтови офицери, членове на БКП, решили с хаос да вземат властта в една страна, намираща се на ръба на бездната.


По "Витошка" шествието за Ньой предизвиква умерена почуда. Звукът на училищните барабанчета се смесва с музиката от заведенията. Туристически групи си правят селфита с шествието. Млади гърци, понеже вървя отстрани, ме питат за какво е протеста. Казвам им: "Срещу Ньойския договор". Нищо не им говори, разбира се. Уточнявам: "Версайската система след края на Първата световна война". Никаква реакция. Усмихват се, одобряват. Някои от шествието също се снимат с туристическите групи. Фейсбук с лекота съвместява всякакви различия.


Разбирам, че крайна точка на шествието е "лъвчето" пред НДК. Скоро стигаме там. Момичетата и момчетата правят кръг. Някой казва: "В памет за жертвите". Оказва се, че са купили свещи. Няма подготвени речи. Минута мълчание. Раздават свещите. Едно момче излиза и казва: "Сигурно и вие имате по някой загинал прадядо. Потърсете името му". Студено е. Момичетата и момчетата са се сгушили в яките си, пристъпват от крак на крак. Момиче до мен полугласно допълва – за "незнайните". Питам го, знаели защо са "незнайни". Чувало ли е, че войниците на фронта – и от нашата, и от другата страна – носели на ръката си пластинка, на която било изписано името и техния пол. Ако загинат, поне някой да прати известие на близките им. Ако снаряд откъснел китката им, или не намерели в тялото писмо или някакъв документ, обявявали загиналия за "незнаен воин". Затова след войната цяла Европа се изпълнила с такива мемориали, пред които горял вечен огън. В името на спомена. Не бяха чували нито то, нито съученичките му.


Не ми се обърна езикът да им разкажа как в книгата си "Europeana" (субективна история на ХХ в.) писателят Патрик Оуржедник изчислява, че ако биха били подредени телата на загиналите в Първата световна война, колоната на германците би стигнала средно до 3010 км, на французите – 2 681 км, а взети накуп загиналите в целия свят биха направи шествие на смъртта от 15 508 км. Потискащи изчисления (при средна височина на един загинал от 172 см). Не ми се иска да пресмятам българските 150 000 жертви, допълнени от испанския грип, който върлува след войната.


Ненадейно някакъв кресливо-патетичен глас разкъса мълчанието. Дамата се представя за преподавател по история в Софийския университет, рецитира Вазов, говори нещо за границите, обявява се все пак за мир на Балканите, но пък призовава младите хора на 7 януари догодина да протестират срещу чуждите неправителствени организации, които ще изземат децата на България.


Усещам лека тръпка на недоволство. "Това е в повече", казва момче до мен, друго на висок глас заявява: "Без политика". Пак се убеждавам колко мръсна дума е "политика" за това поколение, почти равна на думата "партия". И причините са обясними.


Сетне друго момче застава отпред и казва: "Сигурно и вие имате хора в чужбина в семействата си, замислете се над това". Не завършва речта си. Разбирам, че тук е същинската травма. Шествието се смълчава и след като "лъвчето" грейва, заобиколено със свещи, всички се разотиват.


Направо не можех да повярвам, че казионните патриоти няма да изникват отнякъде и ще пропуснат "100 години Ньой". На път за вкъщи спирам пред "Незнайния воин", приютен до базиликата "Св. София". И там няма жива душа. Само седем червени карамфила и два букета, оставени от нечии ръце. Нито един венец от "казионните" на власт. Което явно идва да покаже, че вече живеем с други теми и в друга история.


Текстът е от Портала Култура

Назаем от ...

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tigervi
    tigervi
    Рейтинг: 1977 Неутрално

    Много тъжна статия за патриотите и "патриотите"...

    Eddie lives... somewhere in time!
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1984 Неутрално

    Поредният плекрасен, човешки и емоционален текст на Тони Николов!
    От "служебните, политически "патриоти" толкова...
    УВАЖЕНИЕ за Тони Николов!

  3. 3 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 1171 Любопитно

    Ньойският договор е сполука и радост за България!

    И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4437 Любопитно

    "Тогава от парламентарната трибуна отдават почит на жертвите – 150 000 само в Първата световна и общо 400 000, ако се съберат с предходните войни. 400 000 души само за шест години (1912-1918 г.)."

    За 6 години България участва в три войни, губи две от тях, които водят не само да загуба на хора и територии, но и до политически и финансов колапс, както и национална катастрофа. Дано нашият народ и политическа класа си е взел поука от тези черни за третата българска държава години...

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  6. 6 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2691 Любопитно

    Неказионният патриот Тони Николов ще изрази ли някакво мнение за турската агресия в Сирия или ще изчака 100 години да се пита къде сме спали докато Турция осъществявала Неоосманската си експанзия?

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  7. 7 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 3190 Разстроено

    Идеята още при "признаването" на Косово е да се стигне до тук - безпаметност ( неразбиране !) под идеята за членство в ЕС и НАТО , българите да са бъдат държани далеч от собствената си история, далеч от първичността на победителите в ПСВ , защото днес представете си истинските патриоти как биха се държали , когато те унижават по повод и БЕЗ повод ?! Изчезваме си....търгашите ще останат !

  8. 8 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2691 Разстроено

    "Дано нашият народ и политическа класа си е взел поука от тези черни за третата българска държава години..."

    Взел си е поука -чушки! Враговете са Русия и Сърбия! Съюзникът - Турция! Също както преди 104 години!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  9. 9 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1722 Неутрално

    Много силен текст на Тони Николов. Драмата на Вазов, която е разказал, казва всичко - невъзможност да постъпиш иначе, когато България разделена и българи са под чуждо робство. А катастрофата е предопределена не от това. Във ВСВ цар Борис направи всичко възможно да няма повече черни забрадки, но катастрофата беше далеч по-фатална.

  10. 10 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1722 Неутрално

    До коментар [#8] от "Julian Mall":

    Русия и Сърбия ни бяха врагове и през 1886, и през 1913, и през 1915-1918. Кълцаха от земята на България, убиваха и поробваха българи.

  11. 11 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1722 Неутрално

    До коментар [#10] от "spiegel":

    1885

  12. 12 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3609 Неутрално

    +++
    Рядко добър текст. Благодаря.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14 Профил на tigervi
    tigervi
    Рейтинг: 1977 Неутрално

    ...Русия и Сърбия ни бяха врагове ...
    —цитат от коментар 10 на spiegel

    ...и сега продължават да водят враждебна на България политика. Така че нека не се чудим защо назначените за "патриоти" не отбелязаха тази тъжна дата.

    Eddie lives... somewhere in time!
  15. 15 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 948 Разстроено

    Чудесен текст!
    Няма да забравим, няма да простим!

    Мома, връщай 12 и 12А!
  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2041 Неутрално

    Мног добър текст- дано има кой да чете и да разбира.

  17. 17 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2691 Разстроено

    До коментар [#8] от "Julian Mall":Русия и Сърбия ни бяха врагове и през 1886, и през 1913, и през 1915-1918. Кълцаха от земята на България, убиваха и поробваха българи.
    —цитат от коментар 10 на spiegel


    Да де ама в Западните покрайнини и Македония още има българи пък в добрата Турция дето никога не ни била нападала няма кьоров българин!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  18. 18 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4437 Любопитно

    До коментар [#17] от "Julian Mall":

    Всъщност има много български граждани в Турция, в огромната си част те имат двойно гражданство българско и турско. Но по-голямата част от тях са от турски произход, а не от български. За съжаление.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  19. 19 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2691 Разстроено

    "Пише, че се разкайва, ако с любовта си към отечеството и към земята на св. Климент е подтикнал българите да дадат толкова скъпи жертви. Спира се на това и в анкетата си с проф. Иван Шишманов."

    Ако Вазов има някаква вина тя е че е мълчал когато България се присъединява към Централните сили! Неутралитетът или включването в по-късен етап при всички случаи са били по-добрият вариант от война срещу Антантата в съюз с Турция която току ща е избила десетки хиляди българи в Източна и Западна Тракия а останалите прогонила от родните им места!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  20. 20 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2691 Неутрално

    До коментар [#17] от "Julian Mall":Всъщност има много български граждани в Турция, в огромната си част те имат двойно гражданство българско и турско. Но по-голямата част от тях са от турски произход, а не от български. За съжаление.
    —цитат от коментар 18 на Иво


    Остави етническите турци с български паспорт за Европа и гласуване в българските избори! Става въпрос за тракийските българи прогонени завинаги от родните си места.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  21. 21 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8849 Неутрално

    Браво на децата. Има надежда за България с такива млади хора. А днешните патриоти са само едни далавераджии и нищо друго.

  22. 22 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10708 Неутрално

    Хубав анализ, хубаво есе. Тъжна годишнина.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  23. 23 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4257 Неутрално

    " По "Витошка" шествието за Ньой предизвиква умерена почуда. Звукът на училищните барабанчета се смесва с музиката от заведенията. Туристически групи си правят селфита с шествието. Млади гърци, понеже вървя отстрани, ме питат за какво е протеста. Казвам им: "Срещу Ньойския договор". Нищо не им говори, разбира се. Уточнявам: "Версайската система след края на Първата световна война". Никаква реакция. Усмихват се, одобряват. Някои от шествието също се снимат с туристическите групи. Фейсбук с лекота съвместява всякакви различия."

    С тъга трябва да призная, че този абзац много добре долавя настроенията спрямо този позорен за нас договор в част от по - младите хора, отдавна откъснали се и отдалечение от възрожденския идеал на тяхните дядовци, на който се посветиха всъщност почти всички поколения след освобождението - всички българи в една държава, живеещи заедно на една територия, в едно по - справедливо общество !
    Сигурно горното им изглежда като безмислен и неразбираем патос с патриотарски и нравоучителен елемент.......

  24. 24 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3665 Неутрално

    Между другото граф дьо Ньой е бил френски рицар, част от свитата на Бонифаций Монфератски, който пък бил васал на Балдуин Фландърски. И тримата имали нещастната участ да се сблъскат челно с българите.
    А франсетата цели 700 години не са забравили какво се е случило по българските земи с горкият граф дьо Ньой след битката при Одрин и нещастната му кончина в Родопите...

  25. 25 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3405 Неутрално

    "Пише, че се разкайва, ако с любовта си към отечеството и към земята на св. Климент е подтикнал българите да дадат толкова скъпи жертви. Спира се на това и в анкетата си с проф. Иван Шишманов."

    Вазов трябва да се разкайва , че с афишираното си като писател русофилство е заразил много българи , които на отговорни държавни постове са водили убийствена за България русофилска политика след падането на Стамболов и по време на Балканската война , която довежда до първата национална катастрофа. На стари години по отношение на русофилството му идва акъла , но късно.

  26. 26 Профил на abvgdbg
    abvgdbg
    Рейтинг: 12 Неутрално

    Е, колкото и да не му се иска на автора възпоменателно шествие с факли срещу Ньойския позорен договор все пак имаше тази вечер!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK