Мислите, че плащате много за лечение? Може повече

© Юлия Лазарова

Янина Здравкова е дългогодишен журналист в сферата на здравеопазването и социалната политика.

Тихомълком и без никакви дебати държавата легализира доплащането за лечение в болниците. По обичайния порочен начин – на заседание на Министерския съвет между Коледа и Нова година, когато всички са в отпуск, а чиновниците – в болнични, през преходни и заключителни разпоредби в друг закон, на парламента ще бъдат предложени поправки, според които за лечение може да се искат пари за това, за което и сега се искат, но вече без никакви съмнения законно ли е или не. И за още повече.

"В Закона за здравното осигуряване ясно е разписан ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на здравната каса (НЗОК), за която са сключили договор с НЗОК. Изрично са разписани конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица", гласи постното съобщение на кабинета за поредната капитулация на държавата и здравните власти пред реалността в

създадената и насърчавана от самите тях джугла, наречена здравен сектор.

И досега законът предвиждаше същото – за осигурените от здравната каса медицински услуги не може да се искат пари от пациентите. Затова се искат за неосигурените, често ненужни, често дори извън здравия разум услуги, които обикновено не са и поискани от пациентите. Пари може да се искат за избор на екип или лекар, дори има нормативно установен таван – до 900 лв. за екип и до 500 лв. за лекар. Оттук нататък болниците, особено частните, проявяват перфидна изобретателност. Самостоятелни и ВИП стаи, самостоятелни постове на медицински сестри и санитари, самостоятелно хранене, прегледи от консултанти или извънредни прегледи, допълнително поискани услуги, такса административно обслужване, такса за wi fi, за справка за точен час на раждане, такса ползване на място за допълнителен багаж и какво ли още не. Цените пък са определени най-вече според преценката на "мениджмънта" на болницата колко биха могли да платят пациентите, без да се налага да се стига до съдебно събиране на задължението. Цената на стая на нощ може да стигне до 250 лв., битовото обслужване – 150 лв., извънреден преглед – 210 лв., допълнително поискани услуги – 200 лв. За капак едно и също нещо в различните болници има различни цени – само обезболяването при нормално раждане струва от 150 до 350 лв. Това не просто са много пари, а

непрогнозируеми разходи – пациентът рядко знае каква фактура

ще му връчат при изписването, освен това колкото по-болен е, логично – по-голяма ще е тя.

Досега Министерството на здравеопазването приемаше тези цени за сведение и се оправдаваше, че не може да направи нищо – те не са незаконни. Не се смята за незаконно и нещо абсурдно като хоспитализационен преглед – пациентът е приет за лечение по линия на здравната каса, в клиничната й пътека са описани задължителните услуги преди, по време на и след хоспитализацията и изведнъж болницата включва още един преглед, само и само той да не е поет от НЗОК и да може да вземе такса и за него. А тепърва всичко това ще стане още по-законно.

Приетата под сурдинка поправка в закона гласи, че ще се допуска доплащане, ако пациентът поиска лечение с "лекарствен продукт и/или медицинско изделие и/или по метод, различни от предоставяните от лечебното заведение в рамките на осигуряваната от него медицинска помощ от пакета на НЗОК и надхвърляща стойността й, гарантирана от бюджета на НЗОК". По принцип това би трябвало да регламентира доплащането на медицински изделия, които и сега не се поемат изцяло от здравната каса, цените им са извън всякаква регулация и

представляват чудесен източник на комисиони –

една и съща става например има различни цени в различните болници. Текстът обаче отваря врати за още по-безогледно творчество от страна на лечебните заведения. Освен това пациентите ще имат право "по своя инициатива" да получат допълнително поискани услуги срещу заплащане – подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързано с престоя на болния, извън осигурените здравни и общи грижи. Тоест освен избора на екип Министерството на здравеопазването официализира и избора на санитарка. Кои ще са дейностите и при какви финансови условия ще се предоставят ще бъде определено в наредба. Вместо да потърси начин да ограничи това безумие, държавата ще изчислява колко максимум да се плаща за персонална смяна на катетър и почистване на под.

Генералният проблем при скубането на пациентите в болниците не е в самото доплащане – българите отдавна са свикнали да дават пари за лечение; те дори го очакват и смятат, че плащането им гарантира по-добро отношение и грижи. Проблемът е, че това изобщо не е така – няма задължителна връзка между плащането и качеството. Даването на стотици левове не гарантира, че лекарят, екипът и болницата ще си свършат работата и обратното. Контролът на качеството на медицинските услуги – осигуряване на гаранция, че всеки пациент ще получи най-ефективно и своевременно лечение в рамките на компетенциите на лечебното заведение, е грижа на държавата, но и той подобно на ценоразписите е оставен предимно на самоуправление на лечебните заведения въпреки заетите с въпроса купища министерства, агенции и съсловни организации. С други думи – ако болница А реши да приеме здрав човек, да му вземе 1000 лв. плюс още толкова от здравната каса и да го изпише също толкова здрав, няма да последва санкция. Няма да последва санкция и ако болница А откаже да приеме болен човек, чието лечение би струвало повече, отколкото може да се вземе от него. Няма и опити този дисбаланс да се поправи.

Защото другият огромен проблем е, че никой освен самата болница не знае за какво всъщност плаща човекът. От поне 15 години всеки екип на Министерството на здравеопазването се зарича да направи остойностяване на медицинските услуги, така че

най-накрая всички да разберем кое колко струва.

Но нищо подобно не се случва – случайно или не. Здравната каса плаща над 2.2 млрд. лв. само за болнична помощ, но не знае за какво, колко е реалната цена на всяка една клинична пътека, пациентите доплащат безумни такси, но без да знаят какво финансират – лечение, кражба или печалба. НЗОК финансира изумителните над 316 болници, с най-много легла за активно лечение и хоспитализации в ЕС, и всички те до една твърдят, че са недофинансирани. Това със сигурност е вярно за част от тях, но ако важеше за всички, броят им щеше да намалява. А на следващата година броят на леглата в болниците расте, бюджетът и доплащанията – също, и всички продължават да не знаят защо и кое точно е недофинансирано.

На фона на всичко това жалките възможности и желание за промяна на държавата и управляващите се изчерпват с даване на още по-широки възможности за изнудване на болните, а не с какъвто и да било опит за въвеждане на елементарен ред. Защото приоритетът на държавата не е поддържане на адекватна здравна система, а точно обратното – хаос и липса на правила, при които шепа избрани благоденстват, а всички останали плащат. Със здравето си.