Как се промени прокуратурата в бившите комунистически страни след 1989 г.

През 2018 г. оценката на България по показател "върховенство на правото" по WGI на Световната банка е почти наполовина спрямо тази на Германия.

© Цветелина Белутова, Капитал

През 2018 г. оценката на България по показател "върховенство на правото" по WGI на Световната банка е почти наполовина спрямо тази на Германия.



Иванка Иванова е директор на правната програма на Институт "Отворено общество" – София. Текстът й е актуален в контекста на консултациите, започнати от президента Румен Радев за промяна на конституцията по отношение на прокуратурата и отговорността на главния прокурор.


Осигуряването на справедливост на прехода към демокрация (англ. transitional justice) е комплексен процес, който далеч не се изчерпва с дейността на държавното обвинение или на съда. В рамките на 20-ти век Германия осъществява два бързи и успешни "прехода" (след нацизма и след комунизма), а тяхната справедливост е осигурена чрез бързото прилагане на набор от различни мерки: наказване на виновните за извършените престъпления, признание и обезщетяване на пострадалите от тези престъпления, институционални реформи, лустрация и съхраняване на паметта чрез изследвания и публичен достъп до архиви. Реформите в институциите са само част от този процес и те сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират това "усещане за справедливост", което липсва на българите.


Тук ще разгледаме само как прокурорските служби на 10-те бивши комунистически страни, които са вече членки на Европейския съюз (България, ГДР, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Румъния, Полша, Унгария и Чехия), са адаптирани към демократичен модел на управление.




Особености на прокурорската служба в комунистическите държави


До 1947 г. организацията на прокурорите в България почива на принципите, установени за повечето държави от системата на континенталното право към онзи момент: по Търновската конституция прокурорите не са конституционен орган, а дейността и статутът им се уреждат с обикновен закон; "прокуратура" не съществува като отделно юридическо лице – прокурорите са при съдилищата, формират част от състава им и са много малко на брой, защото за всеки съд има само един прокурор и обикновено двама заместници; въпросите на назначаването и кариерата на прокурорите се решават от министъра на правосъдието. Доминира разбирането, че в едно конституционно управление с разделение на властите изпълнителната власт отговаря за изпълнението на всички закони, включително и на наказателните.


Разработеният през 1946 г. проект на Отечествения фронт за нова конституция не предлага промени в организацията на прокурорския надзор; такива са наложени, след като проектът е изпратен за съгласуване в Москва. Под натиск от същата страна всички комунистически държави възприемат нов модел на организация на прокурорска служба, чиито основи са утвърдени в т.нар. "Сталинска" конституция на СССР от 1936 година.


Комунистическото управление не признава разделението на властите.


Особеностите на плановата икономика и ограниченията на частната стопанска инициатива са такива, че доколкото има големи икономически играчи, те обикновено не са независими от политическата власт и не решават споровете си в съда. В тази среда политическото значение на съда като институция не е високо, но това на прокуратурата е: тя е орган за упражняване на общ надзор за законност над дейността на държавни органи, организации, юридически и физически лица, т.е. един орган следи приложението на всички закони от всички административни органи в страната. По това време в т.нар. западни държави прокурорските служби са специализиран орган за действие в рамките на наказателното производство, а контролът за законност в действията на държавния апарат разчита на специализирани институции като административно правосъдие, Сметни палати и др., както и на вътрешни системи за контрол (например инспекторатите при министерствата).


Принципите за единство и йерархична организацията на прокурорските служби не се различават съществено на изток и на запад преди и след 1989 г.; те са общи за прокурорските служби изобщо. Обаче за да може да упражнява функцията по общ надзор за законност в организационен план прокурорската служба в комунистическите страни е изградена като самостоятелна институция, отделно юридическо лице, което не може да бъде подведено към никоя от известните власти. И до ден днешен за прокуратурата


в Русия е възприето разбирането, че вече властите са разделени, но прокуратурата не принадлежи към никоя от тях.


По време на комунистическото управление в България начело на прокуратурата стои главен прокурор и той, сам по себе си, е отделен конституционен орган. Той се назначава и освобождава от Народното събрание и от своя страна назначава и освобождава обикновените прокурори. Прокурорите не се ползват с несменяемост, а тяхната йерархична зависимост от по-горните нива се изразява с думата "подчинение" – те са длъжни да се подчиняват едновременно на по-висшестоящия и на главния прокурор. По закон прокуратурата се отчита пред Народното събрание, но на практика тази отчетност е формална – прокуратурата отговаря единствено пред общото "партийно и държавно ръководство".


Още при налагането на този модел в България през 1947 г. проф. Петко Стойнов посочва, че той е, от една страна, невъзможен (Народното събрание няма органи на свое пряко подчинение и не може да им дава заповеди), а от друга – напълно обезсмисля съществуването на Министерството на правосъдието, в чиято власт са се намирали прокурорите дотогава. Резултатите са известни: наказателното производство е неефективно спрямо престъпленията на хора от партийната и държавна върхушка, но пък за сметка на това лесно бива използвано за разчистване на лични и политически сметки. Това не са дефицити на т.нар. "преход"; прокуратурата произвежда тези "резултати" повече или по-малко системно през целия период на комунистическо управление.


След 1989 г. десетте разглеждани тук комунистически държави предприемат мерки за реформиране на своите съдебни системи и прокурорски служби, при което най-общо могат да бъдат очертани следните три тенденции.


1. Независимостта на съда е водещ конституционен принцип, автономността на прокурорите – не непременно


Разделението на властите и независимостта на съда са изведени като основен конституционен принцип във всичките 10 посткомунистически страни. Обаче само в някои от техните конституции има предвидени и гаранции за автономност на прокурорите и като правило гаранциите за автономност на прокурорите са различни от гаранциите за независимост на съда. Преобладаващата част от конституциите ясно посочват, че съдебната власт се упражнява единствено от съдиите: в този смисъл е чл. 92 от немската конституция; според полската конституция съдилищата представляват отделна власт (чл.173); според унгарската конституция съдилищата осъществяват правосъдието, а прокурорската служба само допринася за осъществяването му чрез държавното обвинение по наказателни дела (чл. 29).


В четири от бившите комунистически държави прокурорската служба изобщо не е уредена на конституционно ниво (Германия, Естония, Полша и Латвия), а само с обикновен закон. Уредбата на прокурорската служба само с обикновен закон позволява по-голяма гъвкавост на законодателя да променя организационните решения по отношение на прокурорската служба така, че те да съответстват на обществените очаквания за ефективност на наказателното преследване.


В конституциите на четири от разгледаните държави прокурорската служба е уредена в една и съща част със съдилищата (България, Румъния, Унгария и Литва), но при три от тях статутът и редът за назначаване и освобождаване на прокурорите и съдиите е различен. Литовската конституция урежда само реда за назначаване на съдиите и на главния прокурор; тя забранява изрично да се упражнява влияние върху съдия, а редът за назначаване на обикновените прокурори е уреден в закон. Според румънската конституция при осъществяване на своите правомощия прокурорите са във властта на министъра на правосъдието (чл. 131).


Единствено българската конституция дава на прокурорите същите гаранции за независимост, както на съдиите:


еднакъв конституционен статут, институционална автономия, несменяемост, един и същ ред за назначаване и кариерно развитие.


От гледна точка на историческия опит от последните 30 години може да се каже, че конституционното приравняване на прокурорите и следователите на съдии представлява особен вид посегателство срещу принципа за независимост на съда. Този принцип се гарантира от изключителното конституционно място на съдиите: само те осъществяват правосъдието и за това само те имат особен конституционен статут. Никой друг не може да осъществява правосъдие и следователно никой друг не може да има същия конституционен статут както на съдията.


2. Възстановяване на прокурорската служба във вида й отпреди комунистическото управление


За шест от разгледаните 10 държави разграждането на комунистическото наследство е свързано с изграждане на самостоятелна държавност: ГДР се обединява с ФРГ, Чехия и Словакия се разделят, а трите прибалтийски републики напускат СССР. При този процес най-разпространеното политическо решение сред тези държави е да възстановят институциите си във вида, който са имали по националната правна традиция, т.е. когато сами са решавали каква прокурорска служба да имат. Така ГДР в момента на обединението си с ФРГ започва да прилага правото на ФРГ и прокурорските служби минава към изпълнителните власти на отделните провинции. Чехия, Естония и Полша също установяват прокурорските си служби към изпълнителната власт, а през 90-те години Румъния изрично се отказва от думата "прокуратура" и възстановява властта на министъра на правосъдието над прокурорите.


В половината от разгледаните държави прокурорската служба бива обвързана отново с изпълнителната власт и така се постигат три важни резултата за разграждане на комунистическия модел: рязко намалява политическото значение на прокуратурата,


тя не може да служи за задкулисен брокер на политическо влияние;


създават се условия за по-добра координация между прокурори и полицаи, защото те, а не съдиите са естествен партньор на прокурорите в наказателното преследване; властта на главния прокурор бива значително ограничена и балансирана чрез правомощията на министъра на правосъдието да решава въпросите на персонала, организацията и материалното обезпечение на прокурорската служба. Последното не важи за Полша. Там министърът на правосъдието поема и функцията на главен прокурор, при което вместо да бъде разрушен един център на абсолютна власт, той само се премества в министерството.


В другата половина от разгледаните 10 държави статутът и организацията на прокурорската служба от комунистическото управление се запазват в по-голяма или по-малка степен: прокуратурата продължава да съществува като отделна и самостоятелна институция, която се отчита пред парламента (Унгария, Литва, България); парламентът запазва решаващо участие при назначаването на главен прокурор, а главният прокурор назначава редовите прокурори (Унгария, Словакия, Латвия, Литва).


България следва да бъде класирана към тази втора група държави, които запазват основните елементи от организацията на комунистическата прокуратура: българската прокуратура и днес е отделна организация, подчинена на главния прокурор; въведеното през 2006 г. отчитане на главния прокурор пред Народното събрание остава формално, а обикновените прокурори са изцяло във властта на главния прокурор по отношение на кариерното си развитие, въпреки че решенията по закон се вземат от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.


Депутатът от Великото народно събрание Петър Обретенов твърди, че при приемането на действащата българска конституция през 1991 г. намерението е било да се възстанови положението от преди 1947 г. и точно в този смисъл тя следва да се тълкува. На практика обаче сегашният модел на българската прокуратура има повече общи черти с комунистическия модел, отколкото с този отпреди 1947 г.


3. Отмяна на функцията по общ надзор за законност


Веднага след 1989 г. всички държави от бившия комунистически блок предприемат повече или по-малко категорични стъпки за отмяна на прокурорската функция по общ надзор за законност. При тези от тях, които запазват прокурорската служба като отделна и независима институция, както е била до 1989 г., тази функция е запазена (България, Литва, Словакия). Тя е изрично премахната от българската конституция, но прокуратурата все още я упражнява. От медийни публикации става ясно, че през 2017 г. българската прокуратура е проверявала пешеходните пътеки, будките около училищата (дали продават алкохол и цигари на ученици), каруците в София (дали спазват специализираното законодателство, което урежда правилата за тяхното движение), състоянието на язовирите и др. Към края на същата година главният прокурор е писал до правителството, че 205 от язовирите в страната са неизправни и опасни, и го е посъветвал да вземе мерки.


Чрез функцията по общ надзор за законност българската прокуратурата си запазва широко и неопределено поле за действие извън наказателното производство. Конституцията не ограничава полето на действие на прокуратурата, защото третира като еднакво важни функциите на прокуратурата в наказателното производство и тези по надзор за законност в местата за лишаване от свобода или предложенията за отмяна на незаконни административни актове. Тенденцията в по-голяма част от другите посткомунистически държави е обратна – да се утвърди ролята на прокуратурата като специализиран орган на наказателното производство. Там функциите на прокуратурата или не са уредени на конституционно ниво, или - ако са, основната функция е ясно изведена: според чешката конституция прокурорската служба повдига и поддържа държавното обвинение по наказателни дела; може да изпълнява и други функции, ако са възложени със закон (чл. 80); според литовската конституция прокурорите организират и ръководят досъдебното производство по наказателни дела и повдигат обвинението от името на държавата (чл. 118).


Заключение


Понастоящем всичките 10 бивши комунистически държави, които са и членки на ЕС, биват приемани за правови държави, но една част са безспорни такива, а друга част са правови държави с големи проблеми. В различните международни класации по върховенство на правото Германия, Чехия и прибалтийските републики обикновено се нареждат доста по-напред в сравнение със Словакия, Унгария и Румъния, а България е винаги на дъното. През 2018 г. оценката на България по показател "върховенство на правото" по WGI на Световната банка е почти наполовина спрямо тази на Германия.


Ако проследим само особеностите на проведените от различните държави реформи на прокурорските служби след 1989 г., ще видим, че трите бивши комунистически държави, които са класирани най-високо сред правовите държави (Германия, Естония и Чехия), имат следните общи черти: независимостта на съда е конституционен приоритет; прокурорската автономност е гарантирана, но не непременно на конституционно ниво, а чрез обикновено законодателство; правителството е отговорно за ефективността на наказателната политика и за целта прокурорската служба е част от изпълнителната власт; прокурорската служба е специализиран орган за наказателно преследване и функцията по общ надзор за законност е категорично премахната; проведена е лустрация след служителите в правоохранителните органи и съда; миналото е документирано и изследвано, а паметта за него – съхранена.

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3860 Неутрално

    " Чрез функцията по общ надзор за законност българската прокуратурата си запазва широко и неопределено поле за действие извън наказателното производство. Конституцията не ограничава полето на действие на прокуратурата, защото третира като еднакво важни функциите на прокуратурата в наказателното производство и тези по надзор за законност в местата за лишаване от свобода или предложенията за отмяна на незаконни административни актове. Тенденцията в по-голяма част от другите пост-комунистически държави е обратно – да се утвърди ролята на прокуратурата като специализиран орган на наказателното производство. "

    Именно в напъна си да бъде орган с общонадзорни функции практически във всички сфери на обществения живот, прокуратурата остава неспособна да осъществи най - важното, на което е призвана - да противодейства на престъпността, най - вече на организираната, а всички виждаме докъде е достигнало урудливото явление на срастване на мафията с държавата, което у нас се нарича сараи.....

  2. 2 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2294 Неутрално

    нашата си е червенодепесарска .

  3. 3 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1608 Неутрално

    Поздравления за статията, такова сравнение е важно, за да се види един елемент от трансформацията на комунистическата власт след 1989 ит политическа в мафиотска.

    Ако човек се вгледа в актовете на прокуратурата преди 1989, ще види ясно как след 1944 става орган за налагане на комунистическата политика, а след 1950 пряко изпълнява поръчките на Държавна сигурност. В това тя действа в пълен синхрон с МВР. Министърът на вътрешните работи и главният прокурор работят заедно по репресиите и никога прокуратурата не възпира МВР в нарушаването на законите, въпреки че формално прави надзор за законност. Сега е същото.

  4. 4 Профил на Kamenarski
    Kamenarski
    Рейтинг: 2070 Неутрално

    Г-жа Иванова е разяснила доста подробно, като за 80%. Излиза, че топлата вода вече е открита! Остава само да решим какво бъдеще искаме за децата и внуците...

    НЕ ЦЪКАЙТЕ МИНУСИ НА ТРОЛА! ТЕ ПЕЧЕЛЯТ ДЕНЬГИ И ОТ ТОВА!
  5. 5 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 1915 Неутрално

    От защитник на комунизма се превърна в защитник на комунистите.

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  6. 6 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1613 Неутрално

    "...наказване на виновните за извършените престъпления, признание и обезщетяване на пострадалите от тези престъпления, институционални реформи, лустрация и съхраняване на паметта чрез изследвания и публичен достъп до архиви. "

    - Та кое от тези неща се случи и у нас? Май само "институционални реформи" колкото да не се случат останалите неща. Което превърна нашия "преход" в перестройка. Перестройка, крещящо демонстрирана от ежбите между групите на Григор Шопов и Живков от една страна и Младенов и Семерджиев от друга. За да може Семерджиев със Секерджиева да проведе "обратна лустрация" и да инфилтрира агенти на ДС с унищожени досиета в цялата опозиция. За така лелеяната независимост на съдиите удобно се забравя контролът на БКП върху входа в тази система. И се пропуска, че в развитите демокрации ефективност на прокуратурата, независимо кому е подчинена, са били нужни едно 200 години примерно.

  7. 7 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 4149 Гневно

    Личният опит говори най-точно …...поръчките се изпълняват, а се плаща от
    набедения ! Тоест , промяна няма , а те пак са си на власт !

  8. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2928 Весело

    Въздъхваме с облекчение. Прокуратурата "автономна", в изпълнителната власт и с меки правомощия. Вече независимият съд няма да прилага съкратена процедура и след "признание" жестоки убийци да спестяват доживотната присъда, нито ще имаме Галеви, нито Стависки, нито Полфрийман. Освен това като орежем главния прокурор вече няма за 6 различни престъпления да се лежи само един срок затвор, нито рецидивисти с 8 присъди ще се разхождат на свобода. За всичко описано е виновна само прокуратурата. И никой друг.

  9. 9 Профил на rincewind
    rincewind
    Рейтинг: 1006 Неутрално

    Няма бъдеще в България!

  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2214 Неутрално

    Може би малко по-дълъг анализ от необходимото, но за сметка на това пределно ясен логични заключения.
    Първо тези, великите законтворци во глав с БСП ни насадиха във ВНС с тази кнституция, та досега тези, които са на кяр от това със зъби и нокти да се борят за запазване на това положение.
    Но Христо Иванов и няма как да минем и без Костов са виновните във всичко да сме на опашката.

  11. 11 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2862 Неутрално

    " Чрез функцията по общ надзор за законност българската прокуратурата си запазва широко и неопределено поле за действие извън наказателното производство"

    Т.е. специалисти по всичко.

    подпис
  12. 12 Профил на espresso
    espresso
    Рейтинг: 890 Неутрално

    Може само ние да сме запазили съветския принцип за прокуратурата, може да сме по-назад и от Путинова Русия, но затова пък нашите прокурори са най-хубави!
    Атлетични, красиви, сладкодумни, мъжествени!
    Напук на либерастите.

    Свободата не е за гратисчии.
  13. 13 Профил на Nick F
    Nick F
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    Въздъхваме с облекчение. Прокуратурата "автономна", в изпълнителната власт и с меки правомощия. Вече независимият съд няма да прилага съкратена процедура и след "признание" жестоки убийци да спестяват доживотната присъда, нито ще имаме Галеви, нито Стависки, нито Полфрийман. Освен това като орежем главния прокурор вече няма за 6 различни престъпления да се лежи само един срок затвор, нито рецидивисти с 8 присъди ще се разхождат на свобода. За всичко описано е виновна само прокуратурата. И никой друг.
    —цитат от коментар 8 на Lemmy


    Имаш сериозни проблеми с разбирането на това което четеш. Или по скоро прокуратура в заглавието ти действа като условен рефлекс да изстреляш каквото си си намислил да кажеш.

  14. 14 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1782 Неутрално

    Благодаря за ограмотяващия и изключително полезен материал за разбиране къде сме ние и към какво точно трябва да се стремим.

  15. 15 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8558 Неутрално

    Очевидно е, че прокуратурата е комунистическо недоносче, но ефективна бухалка...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  16. 16 Профил на oeg vokar
    oeg vokar
    Рейтинг: 336 Неутрално

    Докато не си вземем обратно откраднатите предприятия, медии и прокуратура от децата на бившите агенти на ДС ...и комунисти не ни чака нищо по-добро.

  17. 17 Профил на espresso
    espresso
    Рейтинг: 890 Неутрално

    Обърнете внимание колко малко прочитания и коментари има тази изключително добра статия за проблемите на прокуратурата. Сложен, компетентен анализ, ясни изводи и препоръки. И малко внимание. Дори сред читателите на Дневник.

    Изводът, който си правя, не е утешителен - ДБ трябва да търси други основни теми за своята кампания, ако иска да привлече вниманието на избирателите. Съдебната система е изключително важна, но ако искат на бюлетините да бъде отбелязано тяхното номерче, трябва да се съсредоточат, поне временно, върху други стратегически теми.

    Свободата не е за гратисчии.
  18. 18 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 1963 Весело

    Очевидно е, че прокуратурата е комунистическо недоносче, но ефективна бухалка...
    —цитат от коментар 15 на penetrating



    До коментар [#15] от "penetrating": Ааа, не съм съгласен! Ама никак!
    Туй "недоносче", трийсет годин е бозало, досущ като в приказките!
    Може да е тъпичко, на "юнаците" акъл им не требе! Но е якичко и добре се справя с бухалките! ;)

  19. 19 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8558 Весело

    До коментар [#18] от "batzdravo":

    Съгласен :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  20. 20 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8404 Неутрално

    "конституционното приравняване на прокурорите и следователите на съдии представлява особен вид посегателство срещу принципа за независимост на съда. Този принцип се гарантира от изключителното конституционно място на съдиите: само те осъществяват правосъдието"
    Тука всичко ни е сбъркано. Това е последствието, че ни управляват сбъркани хора.

  21. 21 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Хубав сравнителен анализ между сталинското право и бяла континентална Европа.

    Проблемът в България с правото всъщност е по-дълбинен от технологичните и структурни институционални дефицити които се споменават. Дори да се имплементира някоя от предложените структури, всичко отново ще се изроди във фасадност защото в нашето предмодерно общество правото по презумпция принадлежи на този, който е по-имотен, говори по-силно, от по-дълго време живее в селото и т.н.

  22. 22 Профил на jgu46589028
    jgu46589028
    Рейтинг: 606 Неутрално

    Подобни сравнителни анализи доколкото си спомням преди двадесетина години се правеха от студенти и би трябвало да се пазят в архивите на НС. Предложеният тук анализ всеки може да си направи сам, като се поразрови в Интернет. Има специализирани сайтове. Освен че Отворено общество са усвоили някакви пари, от горното писание не произтича нищо. Нека се ангажират с конкретно предложение. Например според испанската конституция главният прокурор се назначава от държавния глава (краля) по предложение на Министерския съвет. Генералния съвет (техният ВСС) дава само консултативно становище. Подобна е уредбата и в други западни страни. Ами дайте на Баце да си предлага главния и стойте на колене пред президентството.

  23. 23 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3749 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Марксистки Ленинистки Компартийни диктатури от 1918 до 1992 г.
    В десетки държави в ЕВропа, и отвъд.

    Коментираният в публикацията период относно България
    е преди и най-вече след 1944, 1947... 1989 на разпад на компартийния соцлагер от Берлин на изток, вътрешнопартиен БКП преврат в "Народна" Република България, отмяна на Компартийната конституция и нейния прословут член първи,
    приемане на Конституция 1991 г. с все така порочно присъствие на прокурорска власт в Съдебна и... реформи реформи реформи...
    театрални проформи.

    Тежко е тоталитарното компартийно наследство.
    Народа не може, народа не смее, народа не ще, и не ще, да започне да мисли.
    А след Великото народно събрание 1991 г,
    цели две Народни събрания в новия век определиха, потвърдиха,
    решиха и повелиха:

    Компартийната диктатура клонирана и натрапена в 1944 на България с непредизвикана военна агресия от страна на Компартийна Москва
    и въобще страната на Маркс, Энгелс , Ленин и Сталин (1917-1992),
    е била режим чужд, нелегитимен и престъпен.

    С омаловажаване на фактически и правни факти за престъпност...
    Съучаствате.

    В СССР и колонии не е имало само и просто управление,
    а Централизирана Диктаторска Компартийна система
    от Компартийни диктатури.

    Не е било просто и само "управление" в България.
    Било е Тоталитарна Диктатура, папагалстваща и дейстща по чужд образец

    Не е било просто и само "комунистическо" управление, лъженародно.
    Диктатурата е била разделяща, дискриминираща, репресираща и разединяваща: диктатура Еднопартийна, Компартийна.

    Безпартийните крепостни граждани в Компартийния соцлагер на т.нар. Безкласови т.нар. общества, са били втора класа граждани,
    трета или пета "матрял".
    Компартийният:
    Елит първи, елит втори, елит трети май...
    май май няма край.

    Оправете си мазния текст...
    своевременно... а не полуточно, накрая на парагарафа.

    "По време на комунистическото управление в България

    начело на прокуратурата стои главен прокурор и той, сам по себе си, е отделен конституционен орган. Той се назначава и освобождава от Народното събрание и от своя страна назначава и освобождава обикновените прокурори. Прокурорите не се ползват с несменяемост, а тяхната йерархична зависимост от по-горните нива се изразява с думата "подчинение" – те са длъжни да се подчиняват едновременно на по-висшестоящия и на главния прокурор. По закон прокуратурата се отчита пред Народното събрание, но на практика тази отчетност е формална – прокуратурата

    отговаря единствено пред общото "партийно и държавно ръководство"."

  24. 24 Профил на 1107
    1107
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    Няма бъдеще в България!
    —цитат от коментар 9 на rincewind


    А бъдеще ще има. Просто България няма да го доживее.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK