Кварталната престъпност - среща отблизо

Кварталната престъпност - среща отблизо

© Вера Стаевска, Личен архив



Един труден за мен текст, който пиша, защото няколко човека, които уважавам, казаха, че за това трябва да се говори. А "това" е престъпността и усещането за заплаха на всекидневно ниво. Докато във филмите опасността е тръпка и приключение, на битово ниво става въпрос за нараняване и финансови и емоционални загуби.


Защо аз пиша за това - социологът, граждански активист и журналист по "зелени" теми? Защото преди дни - неделя, 12 часа на обяд при препълнени алеи - бях нападната в Западен парк. Последствията са леки ожулвания, кражба на телефон, пари и лични документи и унизителната болка на безсилието пред насилието в личното ми пространство. Това се случва за втори път през десетте години, откакто живея в близост и често съм в него - разхождам се пеш в почивките си или преминавам през него на път за работа с велосипед.


А какво търся в този парк, като вече са ме нападали, а и всички знаят, че е близо до гето и е опасен?




Освен че до този парк управляващите отглеждат гето (много отпреди аз да помня), знам, че и в елитната централна част на Борисовата градина опасни престъпления стават всяка година. И все пак, за да не се разхождам в парка, би трябвало да съм друг човек, който живее по друг начин. Трябва да не искам да слушам птиците в слънчевите дни, да не искам да си изпия кафето под дърветата, които виждам от прозореца си, да преживявам ден след ден по маршрута от панелката през тълпата в градския транспорт до работа - и обратно.


Пролет в парка.

© Вера Стаевска, Личен архив

Пролет в парка.


Аз съм от хората, които често излизат от града, а ако са в града, запазват връзка с природата - активен велосипедист съм, практикувам планински спортове и да - обичам просто да се разходя за час-два по обяд в парка, вместо да зяпам екрана.


Трябва ли да се откажа от всичко това, което ме радва, защото обективните условия са неблагоприятни? Средата е опасна. Аз обаче искам да се наслаждавам на дните си, не просто до оцелея в тях.


Какво е решението?


Аз виждам четири сценария. Или рискувам и живея по моя начин във враждебна среда. Или променям себе си спрямо средата. Или сменям средата, като бягам в друг "по-безопасен" квартал. Или променям средата...


Аз лично съм от идеалистите, които вярват, че трябва да променяме средата към по-добро, колкото и утопично да звучи. Какво би означавало това конкретно за Западен парк:


- превенция на престъпността - патрулираща в проблемните части на парка конна полиция вместо два паркирани автомобила на частна фирма на двата входа на парка


- дългосрочна работа за премахване на източника на престъпността - работа с хората в гетата в близост до парка. Реална възможност и подкрепа за образование и нормална работа, така че околните квартали да не са средища на бедност, която генерира престъпност.


Затова трябва обаче Столичната община да се лиши от електоралната си зависимост от тези гета, в които бедността се култивира и маскира със заетост в "градската чистота", която пък "заетост" често се изразява в кампании по продухване с бензинови уреди на падналата шума в парка вместо на изчистване на бунищата по входовете му. Тоест около Западен парк, и не само, трябват политики за бедните хора от гетата, а и в други квартали, които няма да останат само пожелания, а ще дават резултати. Трябват усилия за адаптацията на тези хора към реалния пазар на труда и израстване на следващите поколения в отворена среда с достъп до образование. Трябва и жилищна политика, както и рекултивиране на застроените с незаконни жилища части на парка.


Дано, ама надали? Както написах горе, аз съм си малко идеалист. В случая ще ми се наложи комбинация от сценариите за смяна на средата и промяна на средата. Смяна, защото ще трябва да инвестирам време и пари вместо в пътувания сред природата за ремонти и преместване в друг квартал, за да мога да запазя начина си на живот с по-ниско ниво на риск. Но и промяна, защото ще продължавам да опитвам да допринеса някак за промяна на средата - като продължа да настоявам за реални политики за превенция на престъпността, но и затова гетата да престанат да бъдат гета.


И този текст е част от малкото, което смятам, че всеки от нас може да направи за дългосрочната промяна на средата, поне като вкараме тези политики в публичния - а оттам някой ден може би и в управленския - дебат.


И един постскриптум: Кварталната полиция си върши работата, като вече намери част от откраднатото и се надява да успее да събере солидни доказателства за младежите, които ме нападнаха и ограбиха. Може би малка надежда, че и щом една институция може да работи, може би и по-високото ниво на столичната администрация би могла да потърси решения.


От две години тече ремонт на Западен парк. Това доведе до допълнително обезлюдяване и усещане за опасност.

© Вера Стаевска, Личен архив

От две години тече ремонт на Западен парк. Това доведе до допълнително обезлюдяване и усещане за опасност.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK