© Цветелина Белутова, Капитал
Преди месец артистичната група организира отопление за роми във "Факултета".
Текстът е препечатан от "Свободна Европа". Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Съавтор и инициатор на редица проекти в областта на индивидуалната памет за близкото минало като "Аз живях социализма", международния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия.
Чувствата на безсилие и безпомощност, че нищо не може да се направи за промяна на българската действителност, защото "българското дъно няма дъно" и защото "няма такава държава", са състояния, познати на всеки. Но точно обратното казват анонимните създатели на артистичната група Destructive Creation: "България е супер яка!"
Възможно ли е да са прави?
През тази седмица групата организира доставяне на вода за Перник, а преди месец стана ясно, че тя – в буквалния смисъл на думата – организира отопление за роми във "Факултета".
Мотото на групата звучи като типично заяждане – "да го беше направил ти". Посланието е ясно – престани да мърмориш, че можеше да е по-добре, ами действай, възможно е. Другото важно, с което групата печели симпатии, е липсата на морализаторство. Те правят неща, които им харесват, винаги с чувство за хумор и винаги с малко ирония към самите тях.
Това са и първите начини за излизане от безпомощността – да действаш, без да се вземаш прекалено сериозно и без да се тупаш в гърдите с резултатите.
С една реална, бърза, забавна и ефективна кампания около водната криза в Перник групата показва, че начините срещу безпомощността са много.
Ето няколко други примера.
Един изненадващ паралел
От близо 20 години международното будистко движение Zen Peacemakers организира социални кампании по света, наречени просто "Да бъдеш свидетел". Най-впечатляващата от тях е ежегодното посещение на хора от цял свят в концентрационния лагер Аушвиц/Освиенцим.
Три са принципите за участниците във всяка кампания, развити от създателя на движението Берни Гласман: Не-знание (да оставиш настрана предварителните си фиксирани идеи и представи за себе си, за другите и за света като цяло), да бъдеш свидетел (на радостта и страданията в света, включително да бъдеш свидетел на собствените си чувства и оценки), да предприемеш действие (спонтанно родено, вероятно неочаквано, след предишните два принципa).
Сред кампаниите, предприети от членовете на движението по света, има всякакви инициативи – от посещения при бездомните в центъра на Бон, през хилядите нови гробища в Босна след войната, до гробищата в Сицилия, където са погребани удавените през последните години в морето бежанци
"Когато виждаме света като едно цяло, очевидно е, че в момента, в който лекуваме себе си, лекуваме всеки, просто защото вече няма "други", казва Берни Гласман, съ-основател на Zen Peacemakers.
Общото между Zen Peacemakers и Destructive Creation e преодоляването на разстоянието между "ние" и "другите", създаването на ново чувство за "ние", което не е съществувало преди.
"Трябва да се търпи". Наистина ли?
Безпомощността е разрушена връзка между "нас" и "другите". Тя се ражда, когато връзката между нас и другите е постоянно разрушавана, когато нашето страдание не е видяно и признато от другите. Дългата безпомощност е знак за силно травматизирано общество, преживяло редица колективни болки, парализирано в чувствата си (за да се защити от тяхната сила), но именно поради това и неспособно да съчувства на страданията на другите. Тогава "ние" става синоним на нещо малко и познато - приятелският кръг, гетото, семейството, етническата група.
Това е порочният и парадоксален кръг на безпомощността – тя е зов за помощ към другите, извън нас, на които обаче не вярваме и които също така не познаваме (тъй като сме се затворили в своите стари преживявания и представи).
Ще дам един пример - преди България да влезе в ЕС, жени от Северозападна България, работещи като баданте (домашни болногледачки на възрастни хора) в Италия, се чувстваха напълно безпомощни да защитават правата си като работнички. Не знаеха как да изискват почивен ден за себе си, как да се защитят от посегателства и така нататък. Те бяха свикнали с традиционното: че "трябва да се търпи".
Промяната дойде от наблюдението върху жени от други източноевропейски държави – Русия, Молдова, Полша, които организираха свои синдикати с настоявания за спазване на правата им. Тоест, промяната дойде не от свиването в познатото и традиционно "ние", а в разширяването на това "ние" към другите, към не-българките. Това "ние" никога не го беше имало досега, думата "права" беше непозната, познато беше само мотото че "трябва да се търпи".
Новото "ние"
Безпомощността, макар да е толкова познато българско състояние, е всъщност нормално човешко състояние и симптом за глобалното състояние на света днес. Дали помагам на планетата с отказа от използване на пластмасови торбички, след като поне една трета от милион и половината сирийски бежанци в Ливан гори пластмасови боклуци, за да може да се отоплява в палатките си през зимата и да оцелява? Този въпрос ще ни засяда на гърлото и ще ни напомня, че светът днес е сложно място на много болка.
Но търсенето и създаването на ново "ние" е възможно, когато се случва тук и сега. То може да е всичко, което ме вдъхновява и което умея. Може да е просто песен. Немският социолог Хартмут Роза например твърди, че да пееш, означава да имаш успешна връзка със света: нещата около теб престават да бъдат безгласни, ти започваш да чуваш гласа на света и той да резонира в теб. Списъкът може да бъде продължен.
И да не забравяме - от безпомощността не можеш да излезеш сам. Някой трябва да те види и чуе. Или казано с думите на Хана Арендт: "Реалността на другите, които виждат това, което ние виждаме и чуват това, което ние чуваме, ни дава увереност в реалността на света и на нас самите".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
penetrating
Рейтинг: 5675 НеутралноНа мен ми харесва много тяхното свежо, иновативно и провокативно мислене. Това е много радостно и събужда заспалата държава
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert│
Рейтинг: 12 НеутралноНа подобно разхвърляно есе учителката на малкия би написала не повече от C-. Ако е късметлия.
Did you know ... that no-one ever reads these things?****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
voodoo_child
Рейтинг: 346 Неутрално😸
Всъщност текстът има цел: да сведе до нас не новината за групата нашенци, а за г-н Гласман, който е прегърнал зен будизма и води хора в Аушвиц. Г-н Гласман е истински глобалист, интернационалист, широко скроен и над нещата!
А добре би се получило, ако поразсъждаваше Д.И. над това що значи "безпомощност", кой я пробутва и защо? Без помощ, ерго сам - сам да работиш и да се издържаш (без грант), сам да пишеш (също така), сам да си раждаш идеите (отново така)....Трудно, но хората го правят всеки ден. Иначе проектът "Аз живях социализма" не е лош, вече десетина години си тече....е хайде, ако не тече - капе. ;)
Ciaran
Рейтинг: 431 НеутралноИ аз се чудя за каква безпомощност става дума. Хората се реализират дори и в България, живеят нормално, раждат и отглеждат деца, имат си приятелски кръгове...
hodounski
Рейтинг: 2961 НеутралноДо коментар [#6] от "ckn29372393":
Безпомощност в смисъл че чакаме всичко да свърши държавата. Едно голямо ВиК , една голяма лотария , един голям главанак да дава акъл. Скоро ще искате и децата да ви направи...
Един вампир броди из Европа
Рейтинг: 2730 НеутралноНадявам се поне авторката да се е ориентирала в смисъла на артистичния си текст. Щото аз съм в същото недоумение, както когато видях "България е супер яка" изписано на къщата на академик Балан. На една от разкошните снимки на Темелко Темелков.
Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)mkl13629719
Рейтинг: 8 НеутралноЗащо си крият "умнокрасивите" физиономии тия мишки? От какво се срамуват? Какъв пример дават? Типичните виртуални субкултурни смотаняци, тичащи по течението и вдъхновени от поредната вносна модерна философия.
Кошмарът на импичките
Рейтинг: 8 НеутралноМи като не сме измислили едно нещо, което да прави живота на хората по-добър, ще внасяме идеи от чужбина...
pavur
Рейтинг: 1285 Неутралнотия най- добре ги описва страницата у фейса: лелка живееща фчожбина II:завръщане
babyroo
Рейтинг: 279 НеутралноЕдинственото, което НЕ ИЗНЕНАДВА, е милият, трогателен ПАРАЛЕЛ. С будистките свидетели на Аушвиц. Едно 90 годишно деде наднича със страшна сила. Дневниче, Дневниче...
rooPeni Nikol
Рейтинг: 7114 НеутралноАман!?
Nathan Cohen
Рейтинг: 630 НеутралноЧестно казано спрях да чета този пасквил след изречението, че жените от Северозападна България извоювали правото на почивен ден не чрез правото на свободно движение и работа по присъединителния договор между България и ЕС, а във основа на някакви организирани синдикати от рускини! Не знам в историята на Третата българка държава някога да са се организирали и обединявали около една кауза повече от 300-400 човека, като се започне от Освобождението на България та до назначението на Иван Гешев и призовите за върховенство на правото и закона. Ако една група българи се обединят около една клауза , примерно необходимостта от ,,управление по сибствени” закони, каквото може да има само в държава с демократично управление каквато Османската империя никога не е била, веднага срещу тях се структурира друга доминираща по брой група срещу тяхното искане, която поради своята многочисленост унищожава първата; затова всички български революционери са убити и предадени от българи. По отношение на групата, която де споменава статията ми прави впечатление изключително агресивната рекламна кампания, която провеждат в социалните мрежи и Ютюб и е интересно откъде идват парите за тази активност!? Или социалния инжинеринг в България в България функционира чрез противопоставяне на социални групи или това е черта от националния манталитет на българина.
uq
Рейтинг: 2213 НеутралноКое да бях направил аз? Да закарам с влака туби вода на перничани? Баси лицемерните и безидейни "криейтъри"
Напуснал Поради ОграниченДостъп
Рейтинг: 279 НеутралноРезултатът от житейски наивизъм с червен тимуровски хастар като двигател на прогреса е проверен достатъчно в практиката за да не пълни с радост душите на нормалните хора.
Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шефНо пък свети добре на лилява светлина пръскайки проблясъци на държажните проблеми, кото Бойкикиев и Женя Атанасов биха решили със замах.
motochristo
Рейтинг: 1339 НеутралноЧовек като се държи като гувядо се преверъща в ... гувядо. Каквото и да приказва след това, все си е гувядо. И децата му стават гувяда, и комшиите му стават гувяда, и си живее говежди живот. И почва да си се харесва.
Гласуваш за прасе - получаваш кочина.Imeto mi
Рейтинг: 557 НеутралноАз лично никак не хатесвам подобни кампаний. Първото, защото по този начин група хора ми налага вина, защото не съм отишъл да свърша работата, която държавата трябва да свърши за мен. Второ, защото с подобни дейности се обезсмисля плащането на данъци. Та нали аз плащам заплатата на държавните чиновници, които да се грижат за мен? Направо да премахнат данъците и всеки да се спасява както може.
По-добре е да има правни организаций, които да следят държавата и къде отиват парите от данъците, от колкото да търчат до София и да пълнят туби с вода.
tsvetko_51
Рейтинг: 1738 НеутралноДоста разхвърлян текст, но не е лошо да видим, че има и малко по-друг поглед върху нещата.