Как енергийният център на Балканите ни напусна през южната граница

"Цялата идея за АЕЦ "Белене" е, за да изнасяме..."

© Красимир Юскеселиев

"Цялата идея за АЕЦ "Белене" е, за да изнасяме..."



През последните 50 години българските комунисти, антикомунисти, демократи, монархисти, националисти, експерти, политици и пенсионери винаги ги е обединявал един копнеж - как България ще стане енергиен център на Балканите. През тия години ние винаги сме били, само малко нещо не ни достигаше, за да разбере целият свят, че сме. Може би прословутата българска скромност ни е пречела.


И изведнъж България се събуди вносител на електричество


А копнежът се люпеше именно в гнездото на износа. Цялата идея за АЕЦ "Белене" е, за да изнасяме. Изнасяме за Турция, Турция е голяма, има нужда от ток, а и турците са прости хора, няма да могат да си произведат достатъчно. И македонците също. Сърби, албанци, гърци все са наникъде, все ще го купуват, нямат АЕЦ, няма как да правят достатъчно. Румънците са от другата страна на Дунава, не се броят.




Какво се случи? Как така един ден единствената устойчива през десетилетията идея за национално обединение се разлетя като духнато глухарче?


По традиция се появиха две школи, които да обяснят националната трагедия. Едните казват как сме предали националния си интерес на Русия, а другите - на Запада. Напоследък се появи и школата на експертите, които обясняват как за всичко са виновни Брюксел и Грета Тунберг, които заедно започнаха да облагат въглищата с по 25 евро на тон въглеродни емисии. И трите школи са съгласни с едно - нищо не може да се направи и никога нищо не е можело да бъде направено, за да предотвратим съдбата си. Според предаване на една от националните телевизии Петричката врачка казала, че ще дойде един ден мъж от чужбина, нямало да е Симеон, щял да е на 50, та той щял да оправи България. За зла участ не казала кой точно и кога, затова и не знаем.


Защо все пак внасяме ток от Турция?
Простият отговор е, че защото не очаквахме,
че подобно нещо може да се случи


Въпросът защо не очаквахме обаче няма разумен отговор. Поне пет тенденции ясно сочеха от години, че това един ден ще се случи: европейската енергийна политика, регионалният енергиен пазар, новите енергийни технологии, турската енергийна политика и турската икономика.


От поне 20 години беше ясно, че Европейският съюз ще намалява все повече въглеродните си емисии. От 15 години в Европейския съюз функционира пазар на въглеродните емисионни квоти (ETS), според който големите индустриални инсталации трябва да купуват правото да изхвърлят СО2 в атмосферата. Първоначално цените на квотите бяха около €25-30 на тон и се очакваше да се качат. После настъпи икономическа криза, цените на квотите паднаха и дълго време се въртяха около €5-6. Българският енергиен сектор удари джакпот и реши, че цените така ще си стоят вечно.


Преди две години, след дълги и подробни преговори, от които България беше част, квотите бяха ограничени, за да стигне цената им поне равнището от първите години на пазара. Този дългоочакван и подготвен скок изненада българския енергиен сектор, който очакваше всичко друго да се случи, но не и слънцето да изгрее сутринта. С други думи, енергетиката ни в продължение на поне 10 години категорично отказваше да се подготви за онова, което самата тя договаряше да се случи.


Цената на емисиите обаче далеч не е единствената причина за обрата на енергийната ни съдба. Европейският съюз наложи и нови стандарти за индустриалните емисии (не СО2), които значително оскъпяват въглищното електроенергийно производство. ЕС също настоятелно прокарва интеграцията и либерализацията на европейския енергиен пазар, включително и изграждането на трансгранична инфраструктура, която да подпомага тази интеграция. В този процес участват както Западните Балкани, така и Турция, която е асоцииран член на Енергийната общност и на Асоциацията на системните оператори (ENTSO-E).


Това ще рече, че макар и мъчително,
България, Турция, Румъния, Западните Балкани, Гърция
и целият регион се превръщаме в един електроенергиен пазар


Когато някъде има нещо в повече и по-евтино, то все по-лесно се излива там, където има по-малко и е по-скъпо. Точно като с гръцките домати на Женския пазар. Затова да се правят сметки за българската енергетика без много сериозен и постоянен анализ на енергетиката на комшиите е сметка без кръчмаря. А именно това правим постоянно, когато говорим за българския енергиен сектор. А такъв вече няма.


Новите енергийни технологии са систематично пренебрегвани у нас. Отчасти причината е в това, че леко се опарихме с рязкото влизане в соларния сектор по времето, когато тази технология беше скъпа. Други страни се опариха много повече. Има и ред други причини и интереси, които са изключили разговора за новите енергийни технологии от дебатите за енергетиката. Докато мълчим със стиснати зъби и очи, цените на новите енергийни технологии се сринаха до земята и заливат света. Не става дума само за вятър и фотоволтаици, но и за дълъг списък от други технологии - батерии, термално и кинетично съхранение на енергия, сезонно съхранение на топлина, управление на потреблението (demand response managment), биогаз, водород, геотермална енергия и какво ли още не.


Школата на експертите обикновено опонира на новите технологии, като се хваща за една от тях и се провиква - и какво, със соларни панели ще замениш въглищата ли, бе! Ключът за енергийния напредък обаче не е в една технология, а в динамичната интеграция на множество технологии, както и в енергийната ефективност, в която България има огромен потенциал, просто защото България е енергийно най-неефективната страна в Европа.


В същото време Турция и Гърция рязко ускориха усвояването на нови енергийни технологии. Да, и газ, да не каже някой, че пренебрегвам другия национален копнеж, но газовите надежди са силно ограничени. Преди 10 години изглеждаше, че консумацията на газ в Турция ще расте, съответно и вносът, защото почти всичкият газ, който се консумира в Турция, е внос. Инвеститори се засилиха да градят инфраструктура, за да отговорят на буйния икономически, енергиен и особено газов ръст. Смяташе се, че енергийната консумация в Турция ще расте с по 8% на година едва ли не за вечни времена. Да, но спря. В последните 10 години икономиката на Турция не расте с необуздано темпо, а растежът на газовата консумация почти спря. През 2019 година Турция е консумирала 10% по-малко газ, отколкото през 2018 година, горе-долу колкото е консумирала през 2012 (43.3bcm). В същото време инфраструктурата за внос расте - Трансанадолски газопровод, "Турски поток", връзки с Ирак, Иран, както и нови терминали за втечнен газ, които са неотменна част от турската политика за намаляване на газовата зависимост от Турция.


Не по-малко интересна е турската политика спрямо възобновяемата енергия. Независимо от много късния старт Турция неотдавна стигна 6 ГВ обща соларна мощност. През 2024 година страната очаква да разполага с 63 ГВ възобновяема мощност (в пиковото си производство това са около 60 ядрени реактора). Турция е сред водещите страни в света в децентрализираното соларно отопление, както и в геотермалната енергия. Неотдавна Хърватия изгради най-голямата геотермална бинарна електроцентрала в Европа. Изгради я турска фирма. Турция има огромен конкурентоспособен ВЕИ потенциал, който се развива с висока скорост на търговска основа без субсидии. Преди две години "Сименс" спечели търг за 1 ГВ вятърна централа в Турция на цена 29 евро на МВтч произведена енергия. Средната цена на електроенергията на пазара на едро миналата година беше малко под 40 евро на МВтч. Тези, които смятат, че Турция ни пробутва евтина електроенергия само защото Брюксел ни обезкървява с цени за квотите, би трябвало да се замислят как точно ще се конкурира българската електроенергия с турската възобновяема енергия дори ако ЕС въведе въглероден данък, за да намали ефекта от цените на квотите.


Подобна е и ситуацията в Гърция. Гърция заяви, че ще прекрати употребата на въглища до 2028 година, вече направи заявка за изграждане на голяма водородна инсталация с евросредства и рязко увеличава изграждането на възобновяеми мощности. Гърция наскоро вдигна целите си за фотоволтаици до 7.7ГВ до 2030, което е около 7 пъти повече от онова, с което България разполага сега. Гърция планира и 7 ГВ вятърен капацитет до 2030. Тези цели със сигурно ще бъде надминати. Сходен процес тече и в Италия, скоро ще започнем да го забелязваме и в Западните Балкани. Тогава може да видим и интегриран адриатически електроенергиен пазар.


С две думи, Гърция и Турция, както и други съседи ще ни залеят с евтино електричество, докато ние седим на лигнитната барикада, лъскаме черешовото си топче и рецитираме Вазов.


Разбира се, енергийният пазар е нещо доста динамично, подвластно на политически и икономически трусове и затова трудно предвидим. Роля за свръхпроизводството на електроенергия има и рецесията в Турция. През 2020 година Турция очаква да се възстанови икономически. Ще погълне малко повече газ и ток. Но тази консумация надали ще промени нещо съществено на балканския електроенергиен пазар.


Копнежът за енергиен център на Балканите ще остане все така далечен и ще продължим да го виждаме как залязва на юг. В този контекст проект като "Белене" ще го сполети същата съдба. "Белене" не може да произвежда ток под 100 евро на мегаватчас. Турският, австрийският, германският пазар се движат около 40-45 евро на мегаватчас. Отделно, че "Белене" може да е готов след не по-малко от 10 години. Дотогава съседните енергийните пазари ще са ни погълнали изцяло с нови технологии и свръхпроизводство.


Да се простим ли тогава с копнежа?
Наистина ли българската енергетика ще я сполети съдбата на Батак?


Не непременно. Вярно, изпуснали сме поне 10 години мислене и поне 5 години действия. Все пак някаква надежда мъждука. Тя се състои в дълбока трансформация на нагласата ни за енергетиката и вкарването на новите енергийни технологии в битка на една чиста пазарна арена. Без вайкане за цените на емисиите, те са тук и ще си останат, без студен резерв, без капацитет, без каквито и да било държавни помощи за "Белене". Безмилостно към старите технологии, позитивно към новите и загрижено за хората, които могат да бъдат засегнати от промяната.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK