Когато полянката в квартала всъщност е частен парцел

© Цветелина Белутова, Капитал

Венцислав Бенов е адвокат, учредител на "Да, България!" и председател на местната организация на район Младост, гр. София.

Да се вгледаме в заглавията на медиите за столичния район "Младост" от последните 12 месеца: "Младост" 1 на протест, за да защити пазара си", "Двоен протест в столичния "Младост", друг блокира Околовръстното", "Протест срещу строеж в зелената площ пред бл. 73, Младост 1", "В Горубляне пак на протест, ще блокират "Цариградско" и много други. Ще решим, че районът е раздиран от противоречия и е арена на битка между обществени групи с крайно противоположни интереси. Нека опитаме накратко да представим различните участници в конфликта и техните гледни точки, без да претендираме за представителство на който и да е от тях.

От една страна в "Младост" са жителите на района, които живеят в него от десетилетия,

помнещи двулентовия бул. "Александър Малинов", 15-те коли по него и липсата на задръствания. Тази общност помни "Младост" от преди бурното му развитие и застрояване, когато имаше множество зелени междублокови пространства. Основна линия на протести от страна на жителите е именно запазването на "зелените площи" между блоковете.

Слагаме зелените площи в кавички, тъй като тези парцели нито са отредени в повече случаи за зелени площи, нито са поддържани като такива, а представляват запустяла поляна с няколко дървета, неокосена трева и кал, в която хората си разхождат домашните любимци и паркират колите си поради липса на достатъчно паркоместа. Тези парцели в повечето случаи не са общински, а са частна собственост. Факт е, че с годините пустеене те естествено са се обособили като "зелени" - израснали са храсти, дървета и буйна трева. Нормално е, когато си свикнал пред блока ти да има полянка, откакто живееш в него (понякога десетилетия), да възприемаш мястото като полянка и да не искаш на нейно място да се появи многоетажен блок.

Именно затова и жителите на района излизат на протести, когато собствениците на някоя "зелена площ" предприемат действия по нейното застрояване. Протестиращите често не възприемат конституционно закрепеното право на неприкосновеност на частната собственост, особено когато става дума за "зелената площ" до блока им, чийто собственик иска да я монетаризира, т.е. в конкретния случай да я застрои. Те не се интересуват парцелът общински или частен е, важното е да не се строи. Логично действията им са продиктувани от личния интерес - да има повече свободно и зелено пространство, да не е пренаселено, да има доколкото е възможно повече паркоместа, да има къде да си разходят домашните любимци и т.н., но въпросът е трябва ли тези интереси да са за сметка на друг - на частните собственици на имотите?

От другата страна в "Младост" са собствениците на т. нар. зелени площи и инвеститорите/строителите.

Преди да бъде изграден жилищният квартал, тук са се срещали землищата на с. Горубляне и с. Дървеница, като към момента разпределението е горе-долу следното - "Младост 1А", "Младост 3" и "Младост 4" са изградени върху землището на с. Горубляне, а "Младост 1" и "Младост 2" са построени върху землището на с. Дървеница. Веднъж държавата е национализирала земите, за да изгради панелните блокове (чиито собственици не притежават идеални части от земята под блока им), като след началото на Прехода останалите незастроени парцели са върнати на собствениците им в реални граници. Реално наследниците от Горубляне и Дървеница са получили обратно между 10% и 20% от земите, които техните деди са притежавали, поради простата причина, че другата част е отдавна застроена от социалистическата държава, срещу което нямат получено и обезщетение. Техните едновремешни ниви към момента са парцели, струващи стотици хиляди, ако не милиони левове.

При положение че "Младост" е един от най-бързо развиващите се райони на града, напълно логично е собствениците на парцели там да се стараят да ги реализират на най-добра цена, като ги продадат на строител/инвеститор. За тях гореописаната "зелена площ" не представлява полянка с дръвчета и храсти, служеща за разхождане на кучета и паркинг, а е малка част от полагащото им се наследство, откраднато от социалистическата държава и отчасти възстановено. Те се позовават на едно от основните права - правото на неприкосновена частна собственост и искат да могат да се разпореждат с имотите си необезпокоявано и както намерят за добре, което в конкретния случай ги противопоставя на протестиращите жители на района. Въпросът е трябва ли интересът на собтвениците да вземе превес над този на живеещите наоколо?

Третата страна в "конфликта" е Столичната община.

Като представител на местната власт и разполагаща с множество лостове за влияние, общината можеше да предприеме мерки, така че въобще да не се стигне до описания конфликт, който е плод на десетилетно бездействие от страна на управниците на града. При подобни обществени спорове, засягащи големи групи от населението, общината не само може, а е длъжна да се намеси и да вземе мерки, за да не ескалира ситуацията - от една страна да лягат хора пред багерите, а от друга да се спират напълно изрядни от документална страна строежи. Бездействието на общината, неглижирането на проблема и използването на протестите за политически цели доведе на власт некомпетентни хора, които блокираха работата на администрацията.

Как бездействието на общината задълбочава проблема? Терените са частни и са отредени за застрояване, но предизвикват протестите на жителите, тъй като те ги считат за зелени площи. Собствениците на имотите повече от 10 години чакат решение, като през това време или от общината, или от живеещите наоколо плановете им за строежи са блокирани. Реално общината "тупа топката", докато не дойде време за избори и трябва да покаже активност, като прояви инциатива за т.нар замени - предлага на собственика общински имот със сходни параметри, който е на локация, непредизвикваща недоволство и/или протести.

През това време

различните групи в обществеността се настройват едни срещу други -

жителите срещу собствениците на имотите и/или инвеститорите. В същото време цените на самите новопостроени имоти растат, заради политико-административното забавяне. В тези ситуации с цел запазването на интересите както на жителите, така и на бизнеса, общината следва да реагира бързо и адекватно, като предложи за замяна аналогични имоти на инвеститорите, но не само предизборно.

Същевременно за заменените имоти следва да бъде изменен устройственият план, като бъдат превърнати в реални, поддръжани зелени площи от общината - да бъдат озеленени и стопанисвани. Така от една страна общината с активни действия би спомогнала хем за запазването на интереса на жителите, осигурявайки зелени площи, хем в голяма степен ще запази и интереса на собствениците/инвеститорите, прадлагайки им аналогичен или по-добър имот.

Защо това не се случва, а сме свидетели на множество протести?

Първата причина е безхаберие и незаинтересуваност, тъй като тук няма обществени поръчки и респективно комисионни (корупция). Втората причина е липсата на достатъчен административен капацитет за справяне с проблемите в краткосрочна переспектива. Факт е, че до момента са извършени 3-5 такива замени, случили се именно в предизборна обстановка, когато трябва да се покаже проактивност от властимащите.

Някои ще кажат: защо общината не отчужди имотите и не обезщети собственците им? Това е доказано неработеща мярка, тъй като държавата отчуждава имотите на цени много под пазарните, което от своя страна води до още конфликти и съдебни дела. Примери за това са изграждането на Северната скоростна тангента, където имаше имоти в Малашевци, отчуждени на цена от 1 стотинка на кв.м., както и и отчуждаванията на продължаването на Южната дъга покрай Горубляне или парк Източен, където се отчуждава на цени от 30 лв. на кв.м., отново далече под пазарните. Следва да отбележим, че бюджетът на Столичната община за отчуждавания е изключително нисък и на практика подобна програма е невъзможно да бъде реализирана.

Държавните органи трябва да се ръководят на първо място от закона. Това значи, когато на даден строеж документите са изрядни и законосъобразни и има получено разрешение за строеж, общината да не създава изкуствени спънки пред инвеститора/строителя, поддавайки се на натиска на улицата - в това се състои правовата държава. Същевременно, когато знае, че даден бъдещ потенциален строеж би бил проблемен, т.е. би предизвикал протести, общината да се намеси своевременно като предложи и извърши замяна на парцелите, както и да урегулира и впоследствие поддържа новопридобития парцел като истинска зелена площ - с алеи, пейки, проектирана и поддържана зеленина.