Проф. Николай Радулов: Или лъжат как и защо е подслушван президентът, или не познават закона

Постепенно заглъхва в медиите под напора на нови скандали безпрецедентното разпространение на подслушаните разговори на командира на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков и президента Румен Радев, без да е поел някой отговорност и без да е потърсена в съответствие със закона отговорност нито за подслушването, нито за разпространението.

В интервю по БНР на 9 февруари, което сгъсти въпросите, вместо да ги осветли, главният прокурор Иван Гешев свали от прокуратурата отговорността за използваните по случая СРС и я прехвърли на ДАНС. Премиерът, на чието подчинение е ДАНС, а също и техническата служба ДАТО (Държавна агенция за технически операции), която практически извършва подслушването, не се отзова на парламентарния контрол и прехвърли отговорността на комисията за контрол над службите и СРС. Депутати от комисията отказват дори неофициално да коментират, нито да поискат изясняване или обяснение от ДАНС - все едно тази комисия не съществува.

"Дневник" ще продължи да търси мненията на специалисти юристи, докато очакваме резултатите от проверката на Националното бюро за контрол на СРС.

Николай Радулов е професор, доктор на науките, ръководител на департамента (факултета) по национална и международна сигурност в Нов български университет. Завършил е Академията на МВР - управление на обществен ред и сигурност, от 1991 до 1997 е служител и секретар на МВР, след това прави докторска дисертация във Военната академия на тема МВР. От 12 години преподава в НБУ, където е преминал през всички научни степени.

На вас като специалист кое ви направи най-силно впечатление от прилагането и разпространяването на специалните разузнавателни средства (СРС) в случая с командира на ВВС и президента?

- Първо прокуратурата разпространи разговорите като придобити със СРС в рамките на конкретно досъдебно производство, а десетина дни след това главният прокурор каза по БНР, че СРС били използвани от ДАНС "извън наказателно производство и не по искане на прокурор". Докато не бъде изяснен този въпрос, можем само да гадаем какво точно се е случило. Но каквото и да се е случило, дълбоко съмнително е, че то съответства на закона. Дори на този хлабав Закон за СРС.

Защо да е хлабав Законът за СРС?

- Конституцията достатъчно ясно казва: само в определени случаи, при необходимост за предотвратяване и разкриване на престъпление или за нуждите на националната сигурност, се употребяват СРС. Това означава, че определени хора за кратко могат да бъдат с ограничени права и нарушен личен живот, но само за малко! Законът за СРС повтаря текста на конституцията и след това започва този чл. 13, и алинеите към него да дава всъщност възможност един човек по всяко време, без да е извършил престъпление, да стане обект на СРС.

Тоест смятате, че може да бъдете подслушван и без реални причини и това да изглежда законно? Но нали трябва да има разрешение на съда?

- Няма никакъв проблем оперативният работник или разследващият полицай да напише искането и то да бъде санкционирано от председателя на окръжния съд или по-горните инстанции в зависимост от ранга на подслушвания. Съдът обичайно разрешава, да не бъде укорен, че пречи на борбата с престъпността. Законът първо казва, че обект на СРС са хора, подозирани в извършване на тежки умишлени престъпления, посочва и класификацията на вида престъпления, но след това отваря врата: могат да бъдат обект и хора, които са използвани от първите без тяхно знание. След това има още един член, който казва: могат да бъдат обект на СРС и такива, които са използвани от тези вторите без тяхно знание. По тази логика тук могат да бъдат набутани десетина микрофона, които да записват с идеята, че може да дойде някой, както сега Вие, който е използван без негово знание от някакви реални престъпници, каквито сме ние от офиса.

Но същият закон за СРС задължава в определен срок да бъде унищожена информацията, която няма отношение към престъплението, което се разследва?

- Тук е тънкостта. Ако става дума за прекратено оперативно дело - а ние не знаем дали е така в този случай, не можем да вярваме на прокуратурата, тъй като тя първо казва едно, после друго. Но дори и при оперативно дело пак е необходимо разрешение на съд, освен ако са използвани СРС-тата откровено незаконно, но сега тази хипотеза не я обсъждаме. Та - ако е прекратено оперативно дело, при което материалите, придобити от СРС, не са използвани за добиване на веществени доказателствени средства по определено досъдебно производство, те трябва да бъдат унищожени в много кратък срок - 10 дни.

Защитниците на разпространението на подслушаните разговори казват, че СРС-тата по този случай били превърнати във веществени доказателствени средства и затова можели да бъдат огласени...

- Няма как да бъдат превърнати във ВДС, ако оперативното дело е прекратено. А ако оперативното дело е прераснало в процесуално (досъдебно производство - бел. ред.), пак не могат СРС-тата да бъдат превърнати във ВДС.
По принцип оперативното дело е секретно и не може да излиза от оперативния състав на ДАНС. Как е станало в случая... Вероятно някой е отишъл и е разказал на прокуратурата, че е чул нещо любопитно. Но това "нещо любопитно" не може да влезе автоматично в досъдебното дело и да се превърне във ВДС, камо ли пък да бъде разпространено. Това може да стане едва когато делото влезе в съда и съдът реши, че декласифицирането на СРС няма да навреди на наказателния процес и когато съдът прецени, че разпространението им е от значим обществен интерес. Само в съдебната фаза може да бъде взето такова решение.

Но нали в случая има досъдебно производство, само че било спряно - това гласеше прокурорското постановление, с което бяха разпространени подслушаните разговори?

- Но спряното дело не беше ли за друго престъпление, свързано с обществена поръчка за армията, нямащо общо с темата на подслушаните разговори?... Нали това пишеше в прокурорското постановление? Определено смятам, че или откровено ни лъжат как, защо и кого всъщност са подслушвали, или не познават закона. А а има и онази хипотеза, в която все някак не сме склонни да повярваме : ДАНС да е употребила СРС извън закона. Тогава тя трябва да си понесе отговорността. Категорично.

Ако ДАНС незаконно е използвала СРС какво следва?

- Ако е така и г-н Гешев го е разбрал, той би трябвало веднага да повдигне обвинение, защото са нарушени няколко закона. От интервютата на главния прокурор останах с впечатление, че някой му е подал непълна информация и той самият не е наясно.

- В това е трагикомичният парадокс. След като законът е такъв, че когато и когото поиска една служба може да си го наблюдава и сроковете да се удължават, трябва да си идиот, че да го правиш пък незаконно. Дали от мързел, дали от некомпетентност, дали от някаква зловредна причина....

Каква е целта на всичко това?

- Или да бъде дискредитиран президентът по някакви причини, без оглед, че подслушването на командир на ВВС и държавен глава е лош удар по авторитета на държавата; или целта е като на всички скандали, които се генерират от няколко години насам. Всеки следващ да заглуши предишния. Да не забелязваме, че хората всеки ден стават жертви на грабежи и насилие, че организираната престъпност е една от най-мощните в Европа, за което говорят другаде, но за нашите ръководители на МВР и специалните служби няма такова нещо. Известният италиански прокурор Николо Гратели и историкът на престъпността Никасо вече трета книга пишат. И една от книгите им разглежда и връзките на тяхната Ндрангета с българската организирана престъпност, с която прекрасно се разбирали, проникнала е сред държавната и общинската администрация.

Вие преподавате национална сигурност, какви са впечатленията ви от нашите секретни служби ?

- Като преподавател трябва много да внимавам за баланса между това, което мисля въз основа на факти, и което казвам пред студентите, за да не ги разочаровам. Те са свестни деца, които са дошли да учат за национална сигурност, защото искат това да работят, смятат го за гордост. Докато се сблъскат с реалностите.

Нашите специални служби добиват ли информация, която да е важна за сигурността на държавата - докладите им до парламента приличат на изрезки от вестници?

- Мисля, че отдавна и в сектора за сигурност като в държавната администрация назначенията стават по различни конюнктурни политически причини и не са достатъчно компетентни. Има, разбира се, и изключения, компетентни и почтени специалисти има и в МВР, и в ДАНС. Въпросът е дали на тези хора им се дава възможност да работят.
Ако се работеше компетентно, сигналът за взрива на летище Сарафово щеше да бъде обработен - сигналът дойде от МОСАД шест месеца по-рано и беше достатъчно конкретен. И кой знае колко още сигнали има, просто не е гръмнала бомбата да разберем. ДАНС би трябвало да работят като контраразузнаване, а по едно време ги пращаха да разкриват злоупотреби в мандри. Сега пък приватизацията ще проверяват... ДАНС!

Доста песимистично разсъждавате...

- Ами, за 20 години усъвършенстване това наше контраразузнаване да залови шпионин водач на русофилска организация... Някои се смеят, аз съм притеснен. И тъжен. Защото я работя тази материя, преподавам я на студенти. Специалните ни служби са съсипани, щом този е резултатът. Русофилът шпионин Малинов, който се е преродил в Щирлиц и мъкне по "Унтер ден Линден" парашута си в съветска униформа!

Обаче американците повярваха?

- Съмнявам се.